Фло, нямаш проблем за вкоренителя, само да ми припомниш като заидвам до София. То със сигурност ще е догодина
За качамака и аз да се произнеса - започнах да го ям преди няколко години. Като дете не можех да го понасям, а често майка го правеше. Когато беше със сирене и масло горе-долу хапвах, но с пръжки и сега няма да го ям / не, че съм опитвала, ама така си мисля/.
Тъй като само аз го ям, правя от този 5 минутния и то 1-2 малки порции. Сега като коментирахте и ми се прияде, та купих някакво еко царев. брашно, да видя какво ще стане. Половин кг е 4 лв., значи качамакът ще е златен
Иха, интересни са ми тези книги на паус. Аз преди време покрай внучките щях да оцветявам мандала, но на обикновена хартия. Доста скъпи са оригиналните книжки, но от нета може да се принтират безплатни такива.
Друго за сега не се сещам, ако ми изскочи нещо забравено от предишни страници, пак ще пиша
Лека, топла и уютна вечер