На Ефсун все някой друг и е виновен, че е грозна, бедна, мързелива-Господ, съдбата, а тя е невинна, незадоволена, жива да я ожалиш. Тя и на улицата да се спъне и да падне, да припадне, да се натрови с храна, лекарства, да легне болна пак Бахар ще и е виновна. Още в болницата когато припадна, заведоха я да ѝ направят изследвания и се оказа, че е бременна лекарите я предупредиха:"Госпожо Ефсун предвид бъбречната трансплантация бременността ви няма да е лека, трябва да се пазите от стрес, да не се напрягате, да си почивате", но кой ти да чуе, през едното ухо влиза, през другото излиза. Бременността и е рискова, тя тича с Бахар в Мерсин вместо да я придружи леля ѝ която е живяла дълги години в града и го познава отлично. Бахар от самото начало повтаряше, че иска да се предаде и че това няма да свърши добре, че няма смисъл от бягство и уви, излезе права. Да, когато се появи полицията се дърпаха, Бахар искаше да отиде при Атеш и се отскубна блъскайки я леко, но Ефсун запази равновесие, не падна на земята и тогава изскочи кола караща с превишена скорост, блъсна я отзад, претърколи се върху капака, падна и бебето замина... Нещастен случай, не е нито първата, нито последната, бих казала и Божие наказание. Тя си мисли, че след всичко което причини на Бахар и семейството ѝ ще си заживее щастливо като в приказките, митовете и легендите и няма да си плати. Ако търси виновен да потърси шофьора на колата който я блъсна и да му търси сметка, застанали по средата на пътя да се карат и дърпат и всички шофьори и участници в движението са им длъжни да се съобразяват с тях. Не се кръщава и дете на умрял човек, а те с Арда взеха решение да кръстят нероденият си син на Исмаил-бившият и възлюбен. Кой знае и братовчедка и Зейнеп след като забременя колко я е клела и накрая я застигнаха клетвите и, тя така и не забрави Арда и накрая го уби и се самоуби. Арда и предложи да отидат в чужбина за второ мнение и лечение,
можеше да пие билки, да наемат суроганта майка, да осиновят, но отново предпочете да лъже, маже и мами. Бахар ще се оправи някак си, тя е от камък.Но и Атеш не се спря с неговата неутолима жажда за мъст, първо Едибе, после Кенан, знае Бахар колко е изстрадала и че си има само него и майка ѝ Хасрет, че му има сляпо доверие, дори неродената им дъщеричка не го спря. За да се стигне дотук са виновни много хора-Едибе, Кенан, Арзу, Тайфун, Ефсун, Султан и Салих, но най-вече Атеш. Ако беше оставил това отмъщение зад гърба си с Бахар и дъщеричката им щяха да са безкрайно щастливи. Но и Бахар не трябваше да се намесва в онази вечер , това си е между Кенан и Атеш, трябваше да си гледа спокойствието и бременността, няма да е първата нито последната самотна майка. Атеш вече веднъж я изостави, постави я на заден план когато се ожени за Арзу и заедно със сина им заминаха за Швейцария. Трябваше да стреля във въздуха, след това с Атеш да се качат в джипа му и да отпрашат с мръсна газ. А Атеш незнам с кой акъл помоли Ефсун за помощ и ѝ се довери след като знае на какво е способна, а уж е завършил право във Швейцария, има и докторантура, трябваше да ги помоли да приютят Бахар за през нощта и на сутринта да я изчакат да се изкъпе, преоблече и наспи и Ефсун да я придружи до най -близкото РПУ за да се предаде. С това бягство само си усложниха допълнително нещата.
Всичко хубаво!