кога бебето започва да спи нощем? От каква възраст можем да го оставим да спи само в стая?

Всяко дете е различно, няма общо правило. Това и за двата въпроса.

Аз моето първото го сложих сам на около 5. Сега с второто дете мисля към 3,4.
Няма точно определено кога.

При наличие на бебефон и при здраво бебе може да спи само в стая от раждането.
Другото е много, много индивидуално. Моята племенница не се буди никога още от раждането. За 4 м се е будила 2-3 пъти. Спи от 23 до 8-9ч.    Докато моите деца се будеха нощем до 6 годишна възраст. И то не инцидентно, а по 4-5 пъти всяка нощ, всеки от двамата поотделно.   Учудващото е, че още съм жива при този режим 6 години.  

Дъщеря ми започна да спи по цяла нощ на месец и половина, но спи при нас в спалнята, в нейното си легълце.  През деня си я оставям да спи сама и само я проверявам от време на време. Бейбифон така и не ни трябваше. 

може и никога...
синът ми - на 5г.
дъщеря ми - и тя на толкова...

Каквито и схеми да си правиш сега, когато се  роди бебето мнооого бързо ще забравиш То само ще те научи 

Само може да спи от раждането. Въпросът е дали на теб ти се ходи до другана стая за кърмене и да го нагледаш или ще ти е по-удобно да е в кошарата до теб.
За буденето, при дъщеря ми приключи на 1г3м. НО племенника ми е на 7г и още се буди и не желае да спи дори на самостоятелно легло в родителската спалня, за друга стая да не говорим.
Така че няма кой да ти даде "верен" отговор на въпросите.

Моя син си спи сам от раждането, разбира се под видео контрол. Не знам дали по тази причина или просто такава му е "породата", но нощем никога не се е будил, нито за ядене, нито за пиене или каквото и да било друго.

О, ти си бременна в 25г.с. и от сега питаш и плануваш такива неща. Наивно! 

Не разбирам тази мода децата да бъдат отделяни още с раждането.
Значи аз си лягам, мъжа ми ме гушва, целуваме се и заспиваме прегърнати, а бебето го пращаме само в другата стая?
Ммм не, не е за мен! До вчера било вътре в мен, а веднага след това да го изгоня в другата стая...

Чисто организационно и егоистично също е по-удобно бебето да спи с родителите. Кърмата в гърдите или АМ на нощното шкафче и храненето става за секунди директно в леглото.
Да ставам, да ходя в друга стая, бррр... Мъка!

п.с. И все пак споко - може да си късметлийка като мен с поспаливо и неревящо бебе. 

Всички бебета (и деца) са различни, но и всички майки тоже. Бас ловя, че когато си видиш бебето и го усетиш на гърдите си (или поне в прегръдките), ще промениш мнението си относно това, къде трябва и къде не трябва да спи и няма да си на вълна „Марш в стаята си!“. Освен ако не страдаш от депресия или най-малкото следродилна тъга, което обаче е друга и доста дълга тема.

Но иначе действително има родители, които държат на всяка цена бебето (детето до 3, 4, 5 г.) да бъде отделено в самостоятелна стая, с което само усложняват живота си (и този на бебетата) стократно, защото, както Ice Queen мъдро отбелязва, много по-рационално е бебето да ти е подръка за нощните хранения/завивания/плач, а по-късно и безпокойства и по време на болест и безсъние.

Бебетата се будят поради незрялост на нервната си с-ма (не поради глад и пр.). До вчера те са били в корема на майка си, така че за тях първоначално няма ден и нощ, има само глад, жажда и мама (вкус, мирис, звук). Нормално е мъничетата да се будят по няколко пъти на нощ, поне през първите шест месеца, като някъде към втория месец обикновено има период, когато спят по цяла нощ (2 седмици до месец продължава този период, доколкото помня). Този период дава илюзията, че вече са спряли да се будят. Да, ама не.

Не е нормално да будуват по цяла нощ, както и не е нормално изобщо да не се будят. Според мен и двете ситуации биха били индикация, че нещо се случва не както трябва.

Ако си кърмеща майка, нощните будения ще са важни за теб, защото те ще поддържат лактацията ти на нужното ниво, докато бебето още не е установило стабилни сукателни навици. Ако не кърмиш, може би просто ще трябва да се роботизираш в приготвянето на мляко и успокояването/връщането на бебето към съня в полусънно състояние (ужасно е трудно, макар че не съм го изпитала на собствен гръб). Във втория случай ще може да разчиташ на помощ от приятел (мъж, майка, свекърва, хохох). В първия, ако бебето спи гушнато до теб на леглото, само се обръщаш, подаваш цица и потъвате отново в блажен сън.

Сигурна съм, че повечето от нещата, които написах, ще ти звучат кухо и нереалистично. Просто защото ти сама трябва да стигнеш до своите истини за това, каква майка искаш и, най-важното, каква майка можеш да бъдеш.

П.П. Моите и тримата (почти на 10, 7 и 3) се будят и до ден днешен, но вече слава Богу, само когато са болни или нещо не е наред. Иначе регулярно голямата се будеше до 3-4, малката до 2, а малчо - до 2 и 9 месеца някъде. Та, ясно е, че дори и братя и сестри не се държат идентично. Затова често си повтаряме антиинформативното клише: всяко дете си е за себе си, башкъ келеш.

Моля те, запази си възклицанията за себе си!

Ами изобщо не съм съгласна. Това, че при теб е било така, не значи, че при всички бебета е така. За 1 път чувам някой да казва, че ако дете до 6 м не се буди вечер има някакъв проблем.   Както казах моето бебе си спи по цяла нощ от 1 месец и половина, случвало се е да се буди разбира се, но рядко и изобщо не е всяка нощ.

Синът ми беше на около година и половина, когато го отделихме в самостоятелна стая, а можеше да го направим 2 до 3 месеца по-рано. Не е имало никакви драми, усложнения и подобни. Нека всеки сам да преценява как да процедира. Този патос за родителите и "майките за бога!"е напълно излишен, да не кажа друга дума.

За всяко дете е различно. Синът ми започна да спи по цяла нощ без да се буди, когато стана на 2г и 2 м., а дъщеря ми чак на 3 г. и малко. Има и прекрасни деца, които от доста по-малки спят по цяла нощ, но моите не бяха от тях 
А иначе малката от както се е родила спи сама в стая 

Какво скочихте веднага върху ми? Имам чувството, че само сте чакали да се изкажа и хоп - форумската полиция.

Добре, връщам си възклицанията назад, може би малко прекалих, ама много, много малко.

И ок, приемам, че има и изключения от правилото (например вашите бебета), но дали при авторката на темата ще се случи така? По-вероятно не. Обясних и защо.

Аз също съм била от изключенията, но това е било защото майка ми зорлем ме е натиснала за такъв „режим“.

И нека доуточня, по принцип нормалното поведение на бебе до 6 м. (особено ако е кърмено) включва будене поне веднъж на нощ. Може да не е всяка нощ, хайде, но обичайно се будят. Ако следваме ритъма на бебето, а не решим то да следва нашия, бебето ще се буди.

Пък и нека се разберем, какво означава да спят цяла нощ? Да речем, че най-честият нощен интервал без пробуждане е 4 до 6 часа за такова малко бебе (даже 6 са много). По-натам вече, някои се оформят по-спокойни, други си остават нервнички и будещи се - това е реалността.

И понеже темата беше за отделянето в собствена стая, а аз се отклоних и си навлякох гнева на съфорумките, се връщам, за да отговоря по същество - дори и да не се буди бебето, за мен не било приемливо и спокойно да го отделя в самостоятелна стая, па било то и с бебефон, че дори и с видео бебефон.

Моите момичета се отделиха, когато се роди братчето им, преди 2 години и 9 месеца някъде. Тоест бяха на 4 и на 7 години. Тогава имахме възможност за това, но и общо взето по-рано не бяха съвсем готови. Това са си деца, не може от корема в университета.

Значи, от тук схванах, че моята дъщеря, която от ден първи на прибирането вкъщи спи сама  в отделна стая и на третия месец сама се отказа от нощното хранене и започна да спи плътно без будене от 20,00 до към 6,00, явно не е твърде нормална. Странно, защото вече е на четири и половина години и отклонения досега не сме забелязали. И не, определено никой не я е натискал за тоя режим.

И никой не те е карал, доколкото разбирам, нали? За други ще бъде приемливо. При тях децата и обстоятелствата може да го позволяват. Това не ги прави лоши родители и "о, боже, даже майки". Какво е това "полицайстване" на различните методи и разбирания  

Много са емоционални  радетелките на тези "нови" методи.

Последно отговарям и излизам от темата.Тълкувате изказването ми повратно. Никъде не съм категоризирала децата. Писах, че най-вероятно небуденето е индикация за проблем (например при новородени може да е жълтеница или анемия). Във Вашия случай може би става дума за изключение.А отделянето на бебето в самостоятелна стая от първия ден не е ли натиск? Или сте го питали и то е казало „Да, може, нямам нищо против.“

Няма полицайстване - всеки си гледа децата както намери за добре, нали? Аз просто изказах мнението си малко по-грубо. После оттеглих възклицанията. Без тях мнението ми е просто мнение.

Изрично подчертах накрая, че всеки сам трябва да стигне до изводите каква майка иска и може да бъде. Вероятно ще го направи и на базата на тази... „дискусия“.

Оттеглям се с мир и преставам да следя темата.

Методи, не методи - и моите се будеха по 1001 пъти.. Как пък няма да ги закарам и в друга стая, че да правя пътеки по нощите...

Ако ги беше отделила, нямаше да се будят - гарантирано.

Пфу, отметнах се от думата си. Ама че съм.

Но пък темата от скучна взе да става интересна.

И това каква връзка има с отделянето на детето?

Трещерица ме изпревари с въпроса.

П.П. Какво означава "джоблиш"? Гугъл не помогна.

А ти да споделиш нещо, опит, по темата, освен да се джоблиш?

Просто това е едно от решенията, които майката взима (или родителите взимат заедно).

А авторката на темата пък съвсем нищо не разбра
И без това ги пуска все едни такива ориентирани... за Нероден Петко 

Да де, родителите решават кога детето да спи в отделна стая, това ясно. Каква връзка има това с факта какъв родител е майката или бащата?

Връзката е, че щом си го отделил преди казармата или не дай си Боже не си кърмил минимум 3 години си лош родител. 
Дразнехс се много едно време на такива изказвания, ама вече отдавна не ми пука. 

.. ами най-малкото въпрос на приоритети.
Не разбирам родители, които си забиват бебетата в съседната стая от раждането...
Не разбирам и родители, които дават АМ .. ама това е един друг филм. Но който също има много голяма връзка със спането с бебе / или не..

Бебето лесно ще го сложи до себе си, ама ако няма кърма и дава АМ, не знам...

Точно!
Дъщеря ми нямаше 3 месеца, когато спря да се буди за нощно хранене. Имаше спокоен сън и съм убедена, че причината е, че спеше при нас.

Хм, а някъде в приоритетите не е ли добре да се вмъкне и уважение към различното мнение/разбиране/избор/решение...? Дори само поради факта, че тесногръдието би могло да е лош пример за подражание точно за това дете, за което сме толкова загрижени.

Наистина ли не разбирате?

Това, което имам предвид, е, че всеки родител си представя родителството по определен начин и взима решения съобразно представите и нагласите си. Това е и неговата идентичност като родител - съвкупността от взетите решения спрямо представите за родителството (идеалите, към които се стреми).

Така, ако желаем да се придържаме към attachment parenting, нашите решия ще бъдат съобразени с този ни стремеж.

Ако обратно, решим да се придържаме към т.нар. „traditional“ или convenience parenting, нашите решения и действия ще са продиктувани от стремежа ни да отгледаме децата си по този начин.

На английски това се нарича „parenting style“, но на български буквалният превод не звучи, затова по-горе използвам „идентичност“.

Дъщеря ми се будеше до 4 г. , спеше при нас. Сина  го отделихме и на 4 м. спря да се буди. А, беше и на АМ. Сигурна съм, че това са причините.

Между другото - и аз.

Но съм толерантна. В смисъл, че няма да тръгна да разубеждавам или да осъждам (е, само понякога ще възклицавам, де, и Хасан хора). Просто не разбирам и толкова - при цялата налична информация такова едно решение ми се вижда супер абсурдно, освен ако не е медицински обусловено, ъф корц.

Няма връзка с темата, но мен повече ме дразни, когато някоя майка каже, че всичко е опитала, но е нямала кърма и прочие извинения и обяснения, никому ненужни.

То, впрочем, не е задължително и да се ражда. Родителството е по избор. Много хора решават и да нямат деца, също благородно решение от гл.т. пренаселването на планетата Земя.

Заради  такива фанатички като вас,  са нужни на майката.

Така е, но я се опитай да го кажеш на някой, който не вижда по-далече от носа си. Ще започне да ти обяснява колко благородно и себеотрицателно било, колко хубаво било, как разбира се всеки имал право на избор, но той това не го разбирал...

Трещерица, фанатичките не са чак толкова много, повечето хора са нормални и интелигентни. Само една, която виждах буквално за втори път, се опита да ми вкара реплика защо съм била избрала да не кърмя.

А отделянето на бебето в самостоятелна стая от първия ден не е ли натиск? Или сте го питали и то е казало „Да, може, нямам нищо против.“
[/quote]

А спането при родителите, по същата логика, не е ли също натиск? Или вие пък сте се сетили да го питате и то е казало "Да, може, нямам нищо против".

Ако визирате мен, не съм фанатичка. Просто съм щастлива майка.

И не, не са заради такива като нас, а защото самата майка не се чувства комфортно с решението си. Иначе, нали пък такива като Вас все повтарят, че могат да си правят каквото си искат и никому не дължат обяснение и отчет. М?

Aз съм от тия, които са си измисляли, че нямат кърма.   О, светила в отглеждането на деца, при положение, че и от двете гърди събирах я има, я няма 60 мл на ден с какво да си храня детето? А, да забравих краве мляко.   . Направо на моменти не се чувате какви ги дрънкате. Имах желание да кърмя, имах помпа, контейнери, подплънки, сутиени - е не тръгна и не тръгна, майка ми също е нямала кърма. Какво сега да ходя да се самобичувам, че детето ми е на АМ ли...  

Има случаи на дълбоки душевни разстройства при такива майки, които наистина правят всичко възможно, но нямат кърма. И някоя овца им казва  - това не е възможно.

Наистина вече последно.

sea.sea, много малко са случаите, когато наистина кърмата е оскъдна и дори и в тези случаи има решение. Просто не сте попаднали на човек, който да Ви насочи към правилна организация на кърменето. И със сигурност не сте установили къде е проблема, дали в бебето (че не суче добре и не Ви стимулира), или в това, че не го поставяте правилно и пр. и пр. Със сигурност е имало решение.

Трещерица, говорите наизуст. Такива майки много бързо се успокояват, като преминат към АМ. Големи травми от некърмене не се случват.

БТВ, дори най-запалените консултантки по кърмене, ще ви кажат, че кърменето не бива да се случва на всяка цена, не и за сметка на комфорта на майката.

Спането в отделна стая увеличава риска от SIDS - синдром на внезапната бебешка смърт.
В САЩ (където доста обичат да ги отделят от ден 1) е главната причина за смъртност на деца без увреждания между 1 месец и 1 година. Американската академия по педиатрия има предписание за "room-sharing without bed-sharing" (обща стая, отделно легло), според което това разпределение намалява риска около 2 пъти.

Ти пък що се хабиш да им обясняваш, те са като развалени грамофони...

Защо ми изтриха коментара? Обида ли беше? Да обида беше! Но и писаниците на тази жена също са обида! 

Много обичам категоричните заявления...

Общо взето да... не знаех че ще провокирам такава дискусия  по скоро ми беше интересно, защото в родата не е имало малко бебче или поне не близо до мен и като цяло много неща не знам и се чувсвам неподготвена... Тук обаче доста полезно ми обясниха много неща във форума майките. Иначе по темата знам, че се будят в началото постоянно, но само това съм чувала :Д по въпроса със спането при нас ... няма никакво място да сложим детското легло и имаме цяла детска. смятам за начало и аз там да спя но не знам за какъв рериод майката трябва да спи до него и за това питам

Помня, че имах някаква драма заради кърменето. Една нощ попаднах на една тема в кърмаческия. Тази тема и няколко мнения в отчетната от типа "тя изобщо обича ли си детето, щом не го кърми" и "щом бебето не е на кърма (4-месечно бебе), може и без майка си в болницата" ми помогнаха много. Ако някой има право на отговори, това е единствено детето ми.

О, това нищо не е 

Това е форум за майки и бебета.
И съвсем нормално всички теми, които имат общо с майки и бебета да заършват със:
за и против кърменето и АМ
за и против секцио и нормално
за и против късно и ранно захранване
за и против 16 извънучилищни дейности за деца до 5 години  

Така е от 11 години вече, как се помещавам тук.. Не виждам нещо да се промени
Е, и?

Абсолютно съм съгласна с това – съвсем нормално е, особено предвид тематиката на форума. Не питах за това, обаче, а за намеците за родителите и приоритети им. Да бъдеш против избор "Х" е едно, да намекваш какъв е човекът, направил избор "Х" е съвсем друго.

мда.. въпрос на гледна точка
и пушенето е вредно, ама пушачите си пафкат

Отн. пушенето и не само:

Не ми се вярва интелигентен пушач да принуди целенасочено другите да търпят задимяването му.
Т.е. делиш си въздух с "ограничен" (по твоето определение), ама си представяш, че е интелигентен.

Аз и не съм написала, че той ще ме принуди. Написах, че аз бих избрала такъв вариант.

Интелигентен пушач няма. Както и майка без кърма. Много е лесно да си ограничен.   

Аз имах кърма първите 3 дни. Рекордът ми е 50 мл за 24 часа. След което спря окончателно. Въпреки редовното цедене, чайове, добавки и какво ли още не. И две бебета. Та много ми е интересно (понеже казахте, че със сигурност е имало решение) какво е било решението в този случай? Не се заяждам любопитно ми е просто. И ако не с АМ, с кокво трябваше да ги храня в този случай? С мусака, може би?  

Ти пък, каква мусака, сега ще те почнат веганките. Някое коренче да им беше обелила на децата

Ако не се лъжа Савина е медицинско лице, така че би ми било много интересно каква дискусия ще се заформи между нея и потребителката, която толкова уверено твърди, че винаги има решение проблема с кърмата.

Тъй като отговорът винаги съществува - прочетох ти първия пост в бг-мама и го намерих. СПКЯ, нередовен цикъл, инсулинова резистентност - всички тези неща удрят директно пролактина. Хормоналните причини са главните "виновници" за несъстояло се кърмене.
Естествено, лошата организация и болничните практики у нас успешно засират и кърменето на жени без никакви хормонални дисфункции.

Тъй като знам, че си медицинско лице - при все по-късните раждания и все по-зачестилите хормонални заболявания, човек събира 2 и 2 и си изяснява едно-друго. Само че това майките в бг-мама не го знаят. За съжаление, има и много лекари, дето не го знаят или не могат да навържат интердисциплинарните връзки.
Някои от тези хормонални спирачки могат да бъдат компенсирани (частично или изцяло) със съвместна работа на лекар, консултант и майка (рядко без участието на някой от тримата). Други - не.
Най-често срещаният пример: некомпенсиран хипотиреоидизъм = в повечето случаи недостатъчно мляко и прецакано кърмене. Внасяне на еутирокс в нужната доза и следене на нивата редовно = успешно кърмене почти винаги, при равни други условия.

Това е отклонение от темата за спането, но може пък да е от полза някому

майка ми също не е имала кърма, баба ми също хммм не са се увеличили грам гърдите никакво напрежение нищо по време на бременността и след като са раждали не е потекло и капка... на маъка са и казали че не са и се развили там някакви жлези ли и аз не знам иии сега на 45 като ходи на преглед и казаха хахахах че ако забременее сега вече са се развили и може и да и потече поне малко кърма хахххапахяхахха

Кате, предполагам за млечните жлези става въпрос. Наскоро чух доктор да казва, че при повече жени сравнение с миналото, не се развивали. било следствие на храната, Чернобил, замърсяване...
При някои жени няма кърма заради големия стрес. 

ами предполагам че точно за това става въпрос да. и чаак слез голкова години се развиха така че акоооо евееееентуално забременеела има шанс за поне малко кърма

Можеш да отделиш детето в друга стая от самото начало или когато пооотрасне. Това разбира се става според разбиранията на майката.
Аз например обичам децата да са до мен и да си ги гушкам. След някоя и друга година сами ще избягат и няма да ме искат. Голямата ( 5г ) спи сама в стаята си от както се роди малката преди година и 5м. Можеше и по рано но аз не исках. Когато малката се роди подготвихме всичко каквото уж щеше да ми трябва сглобихме креватчето в спалнята , но понеже се будеше нощем да я кърмя си я взех при мен в леглото да спи и си казах когато спре да се буди ще я сложа в нейното легло е уви този ден така и не дойде. Спинка си при мен в леглото аз си я гушкам , а креватчето го продадох. Не е спала в него и 1 ден.
Сега кога ще я преместя да спи при кака си още не съм решила , може би ще я оставя сама да прояви желание да спи там.

И аз да отговоря на питането в темата Нашият момък беше едно доста спокойно бебе, но голямата драма наставаше, когато му се спеше, а не знаеше как да заспи първите месеци. Беше голямо разнасяне в слинг/раничка+количка и люлка първите месеци. Спеше и в нашето легълце, кърмех си го на поискване по n пъти вечер, без да се будя, бяхме си залепени. Но никога не съм била с нагласата, че това ще продължи безкрайно. Постепенно сам поразреди буденията, а от 7-месечен без драми и май дори с радост прие това, че вече ще си има собствено легълце Много бавно и постепенно направихме прехода, толкова му хареса, че накрая му отстъпихме и спалнята и сега спим в хола с мъжа ми (нямаме възможност за самостоятелна детска стая на този етап), иначе се буди понякога само като се завърти някой от нас в леглото. Просто човекът си е искал спокойствието явно. Почна да спи все по-дълго и спокойно, като напоследък редовно спи по 12 часа без събуждане, от 8 до 8 напоследък. Много рядко се буди по веднъж към 4.

Много важно според мен е носенето на бебето в слинг/раница - така е близо до родителско тяло през деня и според мен това помага да не търси толкова гушкане през нощта и да е по-спокойно като цяло, макар че разбира се и това си е до дете. Ако имам второ дете, разбира се ще се съобразя с неговите индивидуални особености и характер, но при равни други условия, бих спала с бебето в едно легло първите 6 месеца и после бавно и постепенно бих отделила в собствено легълце/стая. Естествено, само ако виждам, че и то е съгласно с този вариант и работи по-добре за всички ни подобна организация. Децата са много различни. Някак си не бих си оставила бебето от ден 1 отделено в легло от мен - до вчера е било в стомаха ми и от днес - да спи по цяла нощ (новородено кърмаче) в някакво голямо и студено легло, то още не е осъзнало какво се случва около него...но и варианът на 2-3-4 години да спи в нашето легло също не ме устройва мен лично. Засега мисля, че и двамата с бебето ни устройва настоящия вариант, сега е на 11 месеца, ще видим докога ще продължава така

И аз мисля, че бебето ще си покаже и родителите ще почувстват. За мен лично може от 1-2 сед.възраст, като зависи дали спи или е неспокойно.

Между 6-тия и 12-тия месец за мен е най-доброто време, когато се премести от леглото на родителите си в негово, а в последващ етап и в собствена стая. Разбира се, ако се кърми е добре на деня да е на поискване, за да си получава нужното количество мляко Твърдо съм за съвместното спане иначе първите 6 месеца поне, особено ако детето се кърми, независимо спокойно или не, тази близост е безценна и помага много за поддържане на лактацията и съня на майката, в началото имат физиологична нужда да се будят по-често нощем, макар че не всички бебета го правят.