кога бебето започва да спи нощем? От каква възраст можем да го оставим да спи само в стая?

Всяко дете е различно, няма общо правило. Това и за двата въпроса.

Аз моето първото го сложих сам на около 5. Сега с второто дете мисля към 3,4.
Няма точно определено кога.

При наличие на бебефон и при здраво бебе може да спи само в стая от раждането.
Другото е много, много индивидуално. Моята племенница не се буди никога още от раждането. За 4 м се е будила 2-3 пъти. Спи от 23 до 8-9ч.    Докато моите деца се будеха нощем до 6 годишна възраст. И то не инцидентно, а по 4-5 пъти всяка нощ, всеки от двамата поотделно.   Учудващото е, че още съм жива при този режим 6 години.  

Дъщеря ми започна да спи по цяла нощ на месец и половина, но спи при нас в спалнята, в нейното си легълце.  През деня си я оставям да спи сама и само я проверявам от време на време. Бейбифон така и не ни трябваше. 

може и никога...
синът ми - на 5г.
дъщеря ми - и тя на толкова...

Каквито и схеми да си правиш сега, когато се  роди бебето мнооого бързо ще забравиш То само ще те научи 

Само може да спи от раждането. Въпросът е дали на теб ти се ходи до другана стая за кърмене и да го нагледаш или ще ти е по-удобно да е в кошарата до теб.
За буденето, при дъщеря ми приключи на 1г3м. НО племенника ми е на 7г и още се буди и не желае да спи дори на самостоятелно легло в родителската спалня, за друга стая да не говорим.
Така че няма кой да ти даде "верен" отговор на въпросите.

Моя син си спи сам от раждането, разбира се под видео контрол. Не знам дали по тази причина или просто такава му е "породата", но нощем никога не се е будил, нито за ядене, нито за пиене или каквото и да било друго.

О, ти си бременна в 25г.с. и от сега питаш и плануваш такива неща. Наивно! 

Не разбирам тази мода децата да бъдат отделяни още с раждането.
Значи аз си лягам, мъжа ми ме гушва, целуваме се и заспиваме прегърнати, а бебето го пращаме само в другата стая?
Ммм не, не е за мен! До вчера било вътре в мен, а веднага след това да го изгоня в другата стая...

Чисто организационно и егоистично също е по-удобно бебето да спи с родителите. Кърмата в гърдите или АМ на нощното шкафче и храненето става за секунди директно в леглото.
Да ставам, да ходя в друга стая, бррр... Мъка!

п.с. И все пак споко - може да си късметлийка като мен с поспаливо и неревящо бебе. 

Всички бебета (и деца) са различни, но и всички майки тоже. Бас ловя, че когато си видиш бебето и го усетиш на гърдите си (или поне в прегръдките), ще промениш мнението си относно това, къде трябва и къде не трябва да спи и няма да си на вълна „Марш в стаята си!“. Освен ако не страдаш от депресия или най-малкото следродилна тъга, което обаче е друга и доста дълга тема.

Но иначе действително има родители, които държат на всяка цена бебето (детето до 3, 4, 5 г.) да бъде отделено в самостоятелна стая, с което само усложняват живота си (и този на бебетата) стократно, защото, както Ice Queen мъдро отбелязва, много по-рационално е бебето да ти е подръка за нощните хранения/завивания/плач, а по-късно и безпокойства и по време на болест и безсъние.

Бебетата се будят поради незрялост на нервната си с-ма (не поради глад и пр.). До вчера те са били в корема на майка си, така че за тях първоначално няма ден и нощ, има само глад, жажда и мама (вкус, мирис, звук). Нормално е мъничетата да се будят по няколко пъти на нощ, поне през първите шест месеца, като някъде към втория месец обикновено има период, когато спят по цяла нощ (2 седмици до месец продължава този период, доколкото помня). Този период дава илюзията, че вече са спряли да се будят. Да, ама не.

Не е нормално да будуват по цяла нощ, както и не е нормално изобщо да не се будят. Според мен и двете ситуации биха били индикация, че нещо се случва не както трябва.

Ако си кърмеща майка, нощните будения ще са важни за теб, защото те ще поддържат лактацията ти на нужното ниво, докато бебето още не е установило стабилни сукателни навици. Ако не кърмиш, може би просто ще трябва да се роботизираш в приготвянето на мляко и успокояването/връщането на бебето към съня в полусънно състояние (ужасно е трудно, макар че не съм го изпитала на собствен гръб). Във втория случай ще може да разчиташ на помощ от приятел (мъж, майка, свекърва, хохох). В първия, ако бебето спи гушнато до теб на леглото, само се обръщаш, подаваш цица и потъвате отново в блажен сън.

Сигурна съм, че повечето от нещата, които написах, ще ти звучат кухо и нереалистично. Просто защото ти сама трябва да стигнеш до своите истини за това, каква майка искаш и, най-важното, каква майка можеш да бъдеш.

П.П. Моите и тримата (почти на 10, 7 и 3) се будят и до ден днешен, но вече слава Богу, само когато са болни или нещо не е наред. Иначе регулярно голямата се будеше до 3-4, малката до 2, а малчо - до 2 и 9 месеца някъде. Та, ясно е, че дори и братя и сестри не се държат идентично. Затова често си повтаряме антиинформативното клише: всяко дете си е за себе си, башкъ келеш.

Моля те, запази си възклицанията за себе си!

Ами изобщо не съм съгласна. Това, че при теб е било така, не значи, че при всички бебета е така. За 1 път чувам някой да казва, че ако дете до 6 м не се буди вечер има някакъв проблем.   Както казах моето бебе си спи по цяла нощ от 1 месец и половина, случвало се е да се буди разбира се, но рядко и изобщо не е всяка нощ.

Синът ми беше на около година и половина, когато го отделихме в самостоятелна стая, а можеше да го направим 2 до 3 месеца по-рано. Не е имало никакви драми, усложнения и подобни. Нека всеки сам да преценява как да процедира. Този патос за родителите и "майките за бога!"е напълно излишен, да не кажа друга дума.

За всяко дете е различно. Синът ми започна да спи по цяла нощ без да се буди, когато стана на 2г и 2 м., а дъщеря ми чак на 3 г. и малко. Има и прекрасни деца, които от доста по-малки спят по цяла нощ, но моите не бяха от тях 
А иначе малката от както се е родила спи сама в стая 

Какво скочихте веднага върху ми? Имам чувството, че само сте чакали да се изкажа и хоп - форумската полиция.

Добре, връщам си възклицанията назад, може би малко прекалих, ама много, много малко.

И ок, приемам, че има и изключения от правилото (например вашите бебета), но дали при авторката на темата ще се случи така? По-вероятно не. Обясних и защо.

Аз също съм била от изключенията, но това е било защото майка ми зорлем ме е натиснала за такъв „режим“.

И нека доуточня, по принцип нормалното поведение на бебе до 6 м. (особено ако е кърмено) включва будене поне веднъж на нощ. Може да не е всяка нощ, хайде, но обичайно се будят. Ако следваме ритъма на бебето, а не решим то да следва нашия, бебето ще се буди.

Пък и нека се разберем, какво означава да спят цяла нощ? Да речем, че най-честият нощен интервал без пробуждане е 4 до 6 часа за такова малко бебе (даже 6 са много). По-натам вече, някои се оформят по-спокойни, други си остават нервнички и будещи се - това е реалността.

И понеже темата беше за отделянето в собствена стая, а аз се отклоних и си навлякох гнева на съфорумките, се връщам, за да отговоря по същество - дори и да не се буди бебето, за мен не било приемливо и спокойно да го отделя в самостоятелна стая, па било то и с бебефон, че дори и с видео бебефон.

Моите момичета се отделиха, когато се роди братчето им, преди 2 години и 9 месеца някъде. Тоест бяха на 4 и на 7 години. Тогава имахме възможност за това, но и общо взето по-рано не бяха съвсем готови. Това са си деца, не може от корема в университета.