Злобна, лоша колежка

  • 35 324
  • 187
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 19 174
Явно не можете да схванете, че подобни случки са просто съдба, случайност. Имах близка, която на светофар я блъснаха и почина - беше много добър човек, а и не е само тя. Хиляди деца и възрастни умират при подобни произшествия, като няма няма нищо, което да показва, че те или близките им извършват или са извършвали някакви лоши неща, просто нелепа случайност, за която дори и болни мозъци, способни да съзрат връзка между лошо отношение на работното място и подобно нещастие, не могат да открият причина.

Не ми обяснявайте колко нечовешки се държат с колегите и подчинените си години наред тези зли хора и това би могло да е евентуална причина. Защо стоите с години на подобна работа, щом е толкова нечовешко? Да не сте каторжници, вързани с верига към работното място?

# 121
  • Мнения: 1 174
[quote author=кукумицинка link=topic=959960.msg34355269#msg34355269 date=1484233010
Не ми обяснявайте колко нечовешки се държат с колегите и подчинените си години наред тези зли хора и това би могло да е евентуална причина. Защо стоите с години на подобна работа, щом е толкова нечовешко? Да не сте каторжници, вързани с верига към работното място?
[/quote]
Е, хайде сега, на работа ти се налага да работиш с човек, който е откровено груб и злобен към теб и ти трябва да напуснеш, това ли съветваш ?
Аз пак твърдя, че тук вина имат работодатели, които не знаят как се управляват хора. Всеки един такъв тормозител е причина за проблем в общата работа, това пряко касае работодателя и той трябва да вземе мерки. Човекът може да е кадърен, но ако трябва да работи съвместно с други хора и не се справа със сработването...
То пак е на гърба на работодатела.

# 122
  • Мнения: 5 593
Елора, и аз съм чувала подобни истории, сигурно наистина има ефект и бих стиснала ръката на такива смели хора! Laughing Аз също в подобна ситуация бих реагирала по-скоро като него, отколкото да се скрия в миша дупка и да търпя, дори и с цената на това да остана безработна. Наистина не мога да търпя агресия.. Проблемът, обаче идва, когато по една или друга причина си безкрайно зависим /да не давам примери/.. Може би тогава хората стискат зъби и търпят с цената на здравето си и много нерви.
Кукумицинка, аз отказвам да водя полемики с теб, след като не искаш да разбереш какво искаме да кажем и още повече след като гневно започна да раздаваш квалификации и ни нарече "болни мозъци". Както вече казах, много хора са минали оттам през годините, които не са издържали психически, а тези, които остават, си имат причини, които вече изброих. И за пореден път- внимавай как се държиш с хората, злото е и в отношението и думите, не е само в директните физически действия. Има и вербално насилие, което е не по-малко страшно от физическото! И законите на кармата важат за всяко зло, което си причинил под една или друга форма, за всяка рана, която умишлено си нанесъл и си изпитал демонична наслада от чуждата болка и унижение! Ако това не можеш да проумееш, приключвам с теб. А може би отричаш това, защото ти самата имаш кофти отношение към другите! Замисли се!

# 123
  • Мнения: 6 978
Аз пък се чудя за чий човек би останал някъде, където насилието е толкова брутално, колкото го описва Алиса. Камо ли да седиш в такава обстановка и да стигнеш чак до самоубийство като в единия пример. Работата си е работа. Ако ти носи големи нерви и чак такъв зверски тормоз, напускаш или подаваш жалба. Аз съм имала кофти шефове - бях на 15. След 2 седмици напуснах. Зрели, големи хора да позволяват да ги тъпчат чак толкова ми се вижда невероятно.

# 124
  • Мнения: 4 841
Законите на кармата са за един друг подфорум  Mr. Green

Истината е, че хората просто живеят с мисълта за някаква вселенска "справедливост". И когато на "лош" човек му се случи нещо лошо - ето, има възмездие  Mr. Green Интересно тогава защо се случват гадости и на добри, мили и прекрасни хора, които както се казва, и на мравката правят път. Сигурно защото някоя тяхна прабаба е била енергиен вампир  Outta Joint И интересно защо абсолютни гадове преминават през живота по леката пътечка, без никакви беди и трудности да ги обрулят...

Аз пък се чудя за чий човек би останал някъде, където насилието е толкова брутално, колкото го описва Алиса. Камо ли да седиш в такава обстановка и да стигнеш чак до самоубийство като в единия пример. Работата си е работа. Ако ти носи големи нерви и чак такъв зверски тормоз, напускаш или подаваш жалба. Аз съм имала кофти шефове - бях на 15. След 2 седмици напуснах. Зрели, големи хора да позволяват да ги тъпчат чак толкова ми се вижда невероятно.

Въпрос на самочувствие, самооценка, самоуважение... И отражение на способността човек да прави избори и да носи последствията от тях. За съжаление не всички са (сме) научени на това.

# 125
  • Мнения: 9 574
Законите на кармата са за един друг подфорум  Mr. Green

Истината е, че хората просто живеят с мисълта за някаква вселенска "справедливост". И когато на "лош" човек му се случи нещо лошо - ето, има възмездие  Mr. Green Интересно тогава защо се случват гадости и на добри, мили и прекрасни хора, които както се казва, и на мравката правят път. Сигурно защото някоя тяхна прабаба е била енергиен вампир  Outta Joint И интересно защо абсолютни гадове преминават през живота по леката пътечка, без никакви беди и трудности да ги обрулят...


На тях им правят магии пак същите лоши хора  Wink

# 126
  • Мнения: 6 978
Или просто нещата се случват, защото се случват и толкова. Въпрос на късмет и случайност.

Струва ми се ужасно да виждаш в нечие нещастие "възмездие" за нещо си дори да не го желаеш. Ако човек загуби дете, няма да седна да си мисля дали причината не е, че се е развикал на Пенка, която е разсипала кафе върху финансовия отчет.

# 127
  • Мнения: 32 145
Явно не можете да схванете, че подобни случки са просто съдба, случайност. Имах близка, която на светофар я блъснаха и почина - беше много добър човек, а и не е само тя. Хиляди деца и възрастни умират при подобни произшествия, като няма няма нищо, което да показва, че те или близките им извършват или са извършвали някакви лоши неща, просто нелепа случайност, за която дори и болни мозъци, способни да съзрат връзка между лошо отношение на работното място и подобно нещастие, не могат да открият причина.

Не ми обяснявайте колко нечовешки се държат с колегите и подчинените си години наред тези зли хора и това би могло да е евентуална причина. Защо стоите с години на подобна работа, щом е толкова нечовешко? Да не сте каторжници, вързани с верига към работното място?

И аз имах колежка, която загина с мъжа си и детето си на пешеходна пътека. Бях там и видях какво стана. Според твоята желязна логика сигурно съм си помислила, че са го заслужили, но си в дълбоко заблуждение. Това беше работа на други прости хора да разправят, че тегнело проклятие и изкупвали не знам си какво.
Това, че съм чела /както и Алиса/ някоя книга за прераждането не означава, че след всяка случка на мен или мой познат сядаме да умуваме дали го заслужава или не.

И кой е казал, че аз имам такива шефове и колеги. Чети по внимателно моля.

Аз спирам с екзистенциалнита тема, която няма място тук.

# 128
  • Мнения: 5 593
Явно не можете да схванете, че подобни случки са просто съдба, случайност. Имах близка, която на светофар я блъснаха и почина - беше много добър човек, а и не е само тя. Хиляди деца и възрастни умират при подобни произшествия, като няма няма нищо, което да показва, че те или близките им извършват или са извършвали някакви лоши неща, просто нелепа случайност, за която дори и болни мозъци, способни да съзрат връзка между лошо отношение на работното място и подобно нещастие, не могат да открият причина.

Не ми обяснявайте колко нечовешки се държат с колегите и подчинените си години наред тези зли хора и това би могло да е евентуална причина. Защо стоите с години на подобна работа, щом е толкова нечовешко? Да не сте каторжници, вързани с верига към работното място?

И аз имах колежка, която загина с мъжа си и детето си на пешеходна пътека. Бях там и видях какво стана. Според твоята желязна логика сигурно съм си помислила, че са го заслужили, но си в дълбоко заблуждение. Това беше работа на други прости хора да разправят, че тегнело проклятие и изкупвали не знам си какво.
Това, че съм чела /както и Алиса/ някоя книга за прераждането не означава, че след всяка случка на мен или мой познат сядаме да умуваме дали го заслужава или не.

И кой е казал, че аз имам такива шефове и колеги. Чети по внимателно моля.

Аз спирам с екзистенциалнита тема, която няма място тук.


Плюс 1!
И аз приключвам. Казахме, каквото искахме, а който може и има желание, да чете и разбере. Simple Smile Нещастия се случват и на добрите хора, не сме твърдяли обратното. А колкото до другото, човек, докато не е бил в чуждите обувки, не може да разбере мотивите за дадено поведение. Хората търпят агресия по много причини, дори и аз, която съм видяла отблизо въпросната работна среда, макар и за кратко, не ги разбирам на 100%.
 Peace на всички!

# 129
  • Мнения: 6 978
Ама ти даде много брутални примери. За да се самоубие някой след тормоз, това ще да е било много сериозен и брутален тормоз. И никой (включително и ти) не се е изправил да каже някоя и друга дума в защита? Та вие бихте могли да съдите тероризиращия за тормоз в така описаните ситуации - поне това, което ти описа не беше типична зла лелка в критическата, а психопатии някакви.

за осъществяване на дългогодишен, системен тормоз над хора и нечовешко поведение. Мачкането на хора /многобройни, за десетки години, ежедневно/ също е злина и то немалка. Отношението към хората около нас говори много за личността и никой не знае до какво може да доведе /пропуснах да спомена, че един от подчинените на първия шеф се самоуби - пак няма сигурност дали има връзка, но една от хипотезите беше точно заради отвратително жестокото отношение, което получаваше, и дори да не е основна причина, то с висока вероятност е допринесло за това крайно решение/.

# 130
  • Мнения: 5 593
Аз не съм била там по това време, разказвали са ми за този случай. Минах транзит през отдела като част от стаж за кратко и не съм била пряко засегната. А нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат. Човекът е много високопоставен и нищо не може да го бутне, ако ще целият китайски народ да се оплаче. А всеки опит за защита на другарчето приключва с още по-диви крясъци и обиди по мои наблюдения. Както и да е, наистина приключвам.

# 131
  • Мнения: 10 998
Аз не мога да разбера как за възрастни хора са важни колегите или шега дотолкова, че да ги докарат до самоубийство. Ако ми плащат достатъчно мога много да търпя, ако не ми плащат достатъчно търся по платена работа. Въобще не ми пука за колегите и дори съм им го казвала. Днес работиш с някого утре не. Имам 18 г. Стаж и никога не съм се разправяли с колеги. Има хора, които откровеното не понасям, но въобще не ги преживявам. На мястото където работя постоянно ни оценяват работата и от това зависи бонус, повишение. Има много напрежение между колегите заради тези оценки. Аз не се вълнувам. Разчели съм си парите така, че да ми стигат и така. Не разбирам как може човек да е толкова чувствителен и да страда. Всяка душевна болка се превръща във физическа.

# 132
  • Мнения: 184
Имам една такава колежка, в началото й се връзвах, после не.
Странното е, че извън работата тя е много свястна, приказлива, весела. Това го разбрах след като излязох по майчинство и един вид вече не бях заплаха за нея в офиса. Виждаме се отвреме навреме, сближихме се.
Честно казано обаче като знам как се е държала с мен докато бях нова, и с всички новопостъпили, я държа на разстояние с неангажиращи разговори и споделяне само на това, което бих споделила и във фейса.
Какво може да се направи когато попаднеш на такъв човек, аз лично пробвах всичко, първо с добро, тя ми крещи, че съм разпечатала еди кво си едностранно, пък то трябвало двустранно, аз казвам - добре де, какво толкоз е станало, ще го оправим ей сегичка.. Нямаше ефект.
Пробвах с разправия, така сме крещяли явно, че шефът дойде и също се разкрещя, че не се намираме на пазара... Това имаше ефект за кратко.
Спасението дойде когато постъпи нова колежка и тя се насочи към нея. Аз пък съответно я взех под крилото си и опитвах да я защитавам, но резултата беше война като горкото момиче го ползвахме като пионка за проблемите помежду ни. Аз осъзнах, че не помагам като я защитавам, а само си го отнася после. Момичето напусна, още й държи явно, щото наскоро се видяхме, сподели ми нещо лично, но веднага добави, да не споменавам пред онази.
Май оправия няма с такива хора, аз поне не успях по никакъв начин да се оправя с нея.
Ще видим как ще е като се върна на работа.

Нашият случай е точно такъв...стига да не работиш пряко с нея няма проблем, защото лошото отношение идва от страха да не й "откраднеш" работата, да не я уволнят, защото не вярва в собствените си способности и каквото и да направиш, го приема за пряка заплаха.
Разбира се не осъзнава, че причината за ужасните отношения с вече 4(!) нови колежки, е нейна. Simple Smile
Ние не работим пряко, но въпреки това прекратих приятелските отношения...такава негативна енергия и злоба не се търпят.

# 133
  • Мнения: 1 434

Нашият случай е точно такъв...стига да не работиш пряко с нея няма проблем, защото лошото отношение идва от страха да не й "откраднеш" работата, да не я уволнят, защото не вярва в собствените си способности и каквото и да направиш, го приема за пряка заплаха.
Разбира се не осъзнава, че причината за ужасните отношения с вече 4(!) нови колежки, е нейна. Simple Smile
Ние не работим пряко, но въпреки това прекратих приятелските отношения...такава негативна енергия и злоба не се търпят.

И при нас, особата, която травмираше всички в отдела, преди напусна е такава фурнаджийска лопата.
Пред хора, с които не е пряко в отдела - такова лицемерие и усмивки. Иначе реално - змия отровна. Не завиждам на мъжа й.
За колежките, които я търпят - едната е преди нея, целият й стаж е там, другата освен, че е преди нея, очаква и пенсия всеки момент. И двете са с големи кредите. Не искат да рискуват. Търпят я. Останалите са оборотни, сменят се непрекъснато, сещайте се защо, аз издържах най-дълго.

# 134
  • София
  • Мнения: 19 343
Съвременните телефони дават възможност да се записва. Слагате го в джоба си или уж неволно го забравяте в стаята, но да не е на видно място.
Няма начин човек да изкарва 9-10 часа на работа и да не се влияе от ставащото там.
Но в тази връзка да споделя моето наблюдение - има хора, които сами си търсят белята. За да не са изолирани и да не пропуснат някоя клюка - сърдят се няколко дни и после пак отначало.

Общи условия

Активация на акаунт