Злобна, лоша колежка

При нас имаше и събрание, предизвикано от собственика, явно подразбрал за положението. Човекът си каза становището, предупреди, но керванът си върви, кучетата си лаят. Който си иска трае, който ли не - напуска.

Отношението ми към другите е съвсем приемливо, на близките ми - също. Ако доброто (или поне не лошо) отношение беше гаранция, че няма да ми се случат някакви гадости, на мен или на близките ми, щях да съм много спокойна за бъдещето, но за съжаление не така. Ама не се изненадвам, че реши, че причината е в моя телевизор, като виждам колко ти е капацитетът. Обаче и на добрите, и на лошите хора им се случва да се разболеят, да умрат близки хора и пр. Как тогава може да решиш, че им се случват тези неща въз основа на делата? Паоло, който го блъснаха на пешеходната пътека какво толкова лошо беше направил, или пък близките му сигурно са виновни в нещо? Детенцето на музикантката с какво беше виновно, че да го пребият? Толкова тежко болни деца има, нуждаещи се от хиляди, за да имат поне шанс да оздравеят и за чиято съдба държавата е абдикирала. Колко му е реши някоя тиква по твоята логика, че щом им се случват такива неща, значи има нещо, за което близките им са виновни и нямат нужда от левчето за дарение, защото си го заслужават.

Как да повярвам, че има някакво възмездие, след като милионери и милиардери, спечелили състояние благодарение на експлоатация (и на деца), си карат скъпите коли и младите любовници и си доживяват до 90 най-спокойно, благодарение на първокласните медицински грижи, до които имат достъп. Ами на тия нашите милионери, които ограбиха дългогодишните спестявания на милиони българи, изпраха парите, направиха "честен бизнес" и пратиха децата си да получат елитно образование в чужбина, какво лошо им се случи?

Напълно подкрепям куку. Познавам две майка на които децата са болни - едното почина - на никой нищо лошо не са сторили.
С лошите хора само игнор. Друго спасение няма.

Това с "възмездието" дори и не ми хрумва. На нашата планета живеят милиарди хора, всички с различни съдби. Не знам каква карма носи 5 годишно дете от Сомалия, което умира от рани от системно изнасилване.

Може би не е зле да да се излезе извън интернет и комфорта на дома, за да се придобие по-реалистична представа.

Аз не се чувствам "виновна", че разполагам с удобства, но това не означава, че не знам как живее огромен процент от населението. Вярващите в "кармичното" да се позамислят малко.

По-скоро хората го казват от безсилие, за да се утешат, че злото си процъфтява безнаказано. И за да оправдаят бездействието си.

Знак е, да - за интелектуална и духовна недостатъчност на виждащите подобни "знаци".

Като ти знам мозъчния капацитет, няма как да приема критика от злобно едноклетъчно като теб.
Точно ти пък коя си, че разбираш кой е духовен и кой не. 
Смешка.

О, случва се, доста неща се случват.

За съжаление в живота трябва наистина да спазваш много табута, за да се намали вероятността от бедствия. Повечето хора живеят без "консервативен резерв", или защото светът е така устроен и няма физическа и финансова възможност за резерв, или нарочно- да не изпуснат и да грабят с пълни шепи.

По отношение на децата родителите имат огромна отговорност- бих казала до 5г. възраст пълна отговорност за всяко движение на детето. Буквално да седиш около него като бодигард и да се озърташ за опасности, да му намаляваш скоростта, да предвиждаш. Не можеш да се отпуснеш с такова дете. Прекалено много рискуваш. Така че някои неща се "случват", но това не значи, че не е имало някаква първопричина- не нарочна, но недоглеждане, неправилна настройка...

Влез и под кожата  .

Ако тя ти прави зло, ти и направи добро  .

Успех.

Трудна работа да и влезне под кожата.Някои хора от злобата си и негативизма си нищо хубаво не виждат дори и добро да им направиш.Имала съм колежка,която беше свикнала всички да командори.И като видя че с мен не става опитваше всякак да настрой шефовете срещу мен.Показвах и че не ми пука какво и е отношението и към мен(честно казано дори не ми и пукаше че  настройваше шефовете.Не бяха и хора,които да заслужават моето уважение.Даже като напусках черпих че се отървавам от тая работа  ).Просто съм и казвала че няма да свърша нещо,защото тя не ми е шеф.Един ден отидох при шефката и и казах че не желая да работя с нея и ме остави в друга смяна,в която рядко се случвахме да сме заедно.И сега да я видя на улицата само я поздравявам Здравей Здрасти и нищо повече.Излишно се тормози за мен.

Това просто го прочете някъде като сентенция или наистина си го практикувала?
Според моите наблюдения това изключително рядко работи. Просто защото, хората които правят зло на другите просто за спорта не са способни да оценят доброто. Даже това ми изглежда като подмазване. И показва слабост. А има много хора, които обичат да мачкат слабите.
Опитвала съм се да се държа добре и да правя добро на такива хора, но установих, че още повече ти се качват на главата.
Така че извода за мен е да не позволявам вече лошо отношение. Тоест добро не им правя, но и зло не им правя.

Няма файда да се държиш добре с тях.Повярвай ми винаги ще се намери начин да се държи лошо и да има лошо отношение.И сега ми се случва да комуникирам с такива хора,просто говоря нормално (освен ако не се налага да се карам разбира се)минавам и подминавам.Просто им показваш че не се интересуваш от тях и не желаеш да общуваш с тях.Случвало ми се е направо да си казвам че както ти се държиш с мен така и аз се държа с теб.После се чудят защо се отнасяш зле с тях като те се държат така с теб без никаква причина да има.

А това какго постигаш?
Аз имам проблем с двама колеги. Въпреки, че колеги е пресилено да се каже. Работим заедно над един проект. Единият е сърбин, другият е германец. Отвратително нагли са. Изискват едва ли не аз да поема тяхната работа. Само се скатават, а след това гледат на мен да прехвърлят отговорността. Срещаме се виртуално в тиймвюър и само се караме тримата, като тримата глупаци. Всеки говори, другите кряскат. Няма оправия. Имам още 5 седмици и проекта свършва и няма да ги видя, до тогава стискам зъби. Но имаме ли мийтинг, преди това направо повръщам от притеснение.

Преди 2 години имах проблем с един колега и опитах с добро. Получих възможно най-грозното отношение. Не ми се влиза в подробности. Както и да е, напуснах тази работа поради други причини.
Но това ме научи да не толерирам грубо отношение и когато трябва да отговарям, а не да мълча. Ясно и твърдо заявявам какво мисля.
 Не казвам, че е панацея срещу всякакви откачалки. Но точно тази смяна в метода на сегашната ми работа се оказа добра и двете кокошки си мълчат. Опитаха се да ми прехвърлят част от тяхната работа, при положение, че това което правих не ми позволяваше да правя друго и имах срок от шефката. Просто казах, че правя еди какво си. И ако имат проблем да ходят при шефката оттатък.  А бях нова, обучаваха ме и те.
Не знам точно взаимоотношенията ти с тези хора и за каква работа става въпрос, но поне няма да работиш вечно с тях. Но важното е да не им отстъпваш. Отстъпиш ли веднъж, ще ти се качат на главата завинаги. Примерно нямате ли по този проект разпределение на задачите? Ти вършиш едно, другия друго. Ако трябва бъди твърда и ако искат да ти прехвърлят нещо бъди директна, че това е тяхна работа, а не твоя и не си длъжна да им я вършиш.
Няма ли шеф с който да поговориш?

Да ти кажа  има и шефове дето оставят всичко на подчинените си.В моя случай със вече старата ми колежка.Един ден шефката оправяше нещо на работа и аз идвам  на работа и тя ми казва:(Въпросната)" Колежката каза да направиш еди какво си"  и аз така  и отговорих :"А ти какви си тук че колежката да ми казва какво да правя?"  Нали тя е шефката Тя трябва да казва какво да свърша.Да въпросната колежка може да е работила и да е много опитна в тази сфера,но това не значи да ме командори все едно ми е шеф а и не ми плаща заплатата на края на месеца.На шефката ми 1000 пъти съм и обяснявала,че не ми е приятно колежката да ми се налага.Никой не ми се е налагал дори  и шефовете не са.Не съм имала проблеми с другите ми колежки.За това и я помолих учтиво да не ме слага в една смяна с нея.Едвам я изтрайвах през летният сезон когато е имало междинна смяна и е трябвало да работя с нея 2-3 часа.