- Публикувана: 7 фев. 2017, 20:11 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2017, 13:54 ч.
С първите пролетни лъчи, коремчето на Августинка, започва да личи
Благодаря за новата тема 
Дъщеря ми спи от една година сама в стаята, след като я преместихме и за двете страни беше по-добре. Има моменти когато е била болна или се е страхувала е спяла по един месец с мен на спалнята, след това или я оставям да заспи при мен и заспала я носим в другата стая, лятото я слагах направо в леглото гледа нещо на тел и сама си заспива. Сега от известно време пък иска някой да стои при нея до като заспи, но като цяло си спи в нейната стая.
Олив, и аз с дъщеря ми така ми бяха казали, първо момче, после момиче , дори имах купени някои момчешки неща сега ми казаха, че било много рано , така че явно ще почакаме
Дъщеря ми спи от една година сама в стаята, след като я преместихме и за двете страни беше по-добре. Има моменти когато е била болна или се е страхувала е спяла по един месец с мен на спалнята, след това или я оставям да заспи при мен и заспала я носим в другата стая, лятото я слагах направо в леглото гледа нещо на тел и сама си заспива. Сега от известно време пък иска някой да стои при нея до като заспи, но като цяло си спи в нейната стая.
Олив, и аз с дъщеря ми така ми бяха казали, първо момче, после момиче , дори имах купени някои момчешки неща
сега ми казаха, че било много рано , така че явно ще почакаме 
ами аз също не мога да я мъча , не мога да я оставям да плаче , когато тя просто си иска при мама .. сърцето ми се къса .. като беше бебе се карах на всички да не я взимат от кошарата като мрънка (не като плаче ) че е нахранена , сменена и да не я свикват , но уви .. постоянно висеше из ръцете на бабите и така , после я кърмех вечер , оставях я пак в кошарата , нямаше проблеми , не знам как стигнахме до тук , взимах я само след ваксина , да я следя за темп. или като излизаше зъбче и вдигаше темп . ... 
Благодаря за новата тема.
И мен ме вълнува темата с преместването в детската стая. Моя син си спеше в неговата стая от 1г3м до 2г6м, когато се разболя сериозно и го взех на спалнята, за да го следя по-лесно. След това го върнах в неговата стая, но започна да идва при нас през нощта. Сега не иска и да чуе да си легне в стаята. Казва, че го е страх, незнайно от какво. Хем ми е жал за него, хем за ММ, който "изгонихме" на дивана. Изобщо. . . Приемам съвети.
И мен ме вълнува темата с преместването в детската стая. Моя син си спеше в неговата стая от 1г3м до 2г6м, когато се разболя сериозно и го взех на спалнята, за да го следя по-лесно. След това го върнах в неговата стая, но започна да идва при нас през нощта. Сега не иска и да чуе да си легне в стаята. Казва, че го е страх, незнайно от какво. Хем ми е жал за него, хем за ММ, който "изгонихме" на дивана. Изобщо. . . Приемам съвети.
Изабела, това с газовете при мен мина. Беше много зле положението, но вече съм в норма. По-скоро сега е много видно, че съм бременна. С ММ си говорим, че предната Б така бях чак в 6-7 месец. Зорът ми е, че няма какво удобно да облека – ходя с един плетен клин, че иначе много ме стискат другите дрехи, а е студено да се разхвърля.
С. Алекс, не имахме подобен проблем. Нашата кошара също е в спалнята, дели ни разстояние от 30-40 см. Говорих много на сина ни, че е време да се премести на леглото си да спи сам и след време го направи. Всяка вечер заспивахме с хванати ръце, за да ме усеща. Имали сме дори нощи, в които съм го приспивала с глава на неговата възглавница и тяло на спалнята. Но постепенно започна и да не ми търси ръката, или като се хванем, бързо да ме пуска и да се обръща. Опитайте така.
Темата с местенето на детето на друго легло/стая е много деликатна. Аз си мисля, че трябва да дойде момент, когато детето в детското мозъче узрее мисълта за това, естествено с помощта на мама и тате.
С. Алекс, не имахме подобен проблем. Нашата кошара също е в спалнята, дели ни разстояние от 30-40 см. Говорих много на сина ни, че е време да се премести на леглото си да спи сам и след време го направи. Всяка вечер заспивахме с хванати ръце, за да ме усеща. Имали сме дори нощи, в които съм го приспивала с глава на неговата възглавница и тяло на спалнята. Но постепенно започна и да не ми търси ръката, или като се хванем, бързо да ме пуска и да се обръща. Опитайте така.
Темата с местенето на детето на друго легло/стая е много деликатна. Аз си мисля, че трябва да дойде момент, когато детето в детското мозъче узрее мисълта за това, естествено с помощта на мама и тате.
Ами и казвам хайде отиваме в твоето легло да четем приказки, лягаме си двете прочитам и, после и разказвам една история от моето детство ( като винаги вмъквам елемент на броене, защото няма да заспи ) , заспива, аз ставам и се местя .Понякога процедурата се повтаря с баща и, но лятото заспиваше вама според мен повече се измаряше , защото цял ден на вън .
Щерката беше на 1г и 7м. когато и стана стаята готова. Нашата спалня с нейната стая са врата до врата и даже бебефона вече не ми се налагаше да ползвам. Никога дори и за час не е спала в нашето легло. Винаги е била само в нейната кошара. След като и обзаведохме стаята с мебели купихме телевизор и още от първия ден свикна да си спи там. Нагласях телевизора след 30 мин да се изключи и така не сме имали проблеми.
Зора беше прехода от кошарата на голямото легло понеже го правехме по поръчка и стана малко по-късно от мебелите, беше на около 2г. тогава. Беше и мъчно за кошарата и колкото и да и обясняваме, че вече става голяма и кошарата е тясна не искаше да чуе и аз реших че трябва да измисля нещо и я закарах в roxima да си избере детски чаршафи за новото легло. Тогава бяхме на тема мики маус и маша и мечока и откакто ги купихме нямаше проблеми вече. Но тя от бебе е поспалана. Още на 2 месеца беше, когато спеше по 8-9 часа през нощта. Зъбите ги извади всичките без да вдигне температура и като цяло не е много болнава. Повече от 38 градуса никога не е вдигала. Още като видях втората черта на теста и си казах " боже моля те да е като първото"
Зора беше прехода от кошарата на голямото легло понеже го правехме по поръчка и стана малко по-късно от мебелите, беше на около 2г. тогава. Беше и мъчно за кошарата и колкото и да и обясняваме, че вече става голяма и кошарата е тясна не искаше да чуе и аз реших че трябва да измисля нещо и я закарах в roxima да си избере детски чаршафи за новото легло. Тогава бяхме на тема мики маус и маша и мечока и откакто ги купихме нямаше проблеми вече. Но тя от бебе е поспалана. Още на 2 месеца беше, когато спеше по 8-9 часа през нощта. Зъбите ги извади всичките без да вдигне температура и като цяло не е много болнава. Повече от 38 градуса никога не е вдигала. Още като видях втората черта на теста и си казах " боже моля те да е като първото"
Аз пък си спя с малкия на едно легло и не ме притеснява, даже ми е по-добре защото спи по спокойно и не ставам по 100 пъти. А баткото спи в хола с баща ск,малко ми е гузно за него защото сякаш не мога да съм достатъчно време с него така, но той е много привързан към баща си и не се отделя от него. Ако трябва да спи с мен няма проблем също, понякога си спи и на неговото легло ( може по някое време да се премести при нас)
Но и двамата си искат приспиване с баткото лягаме, четем приказки или просто ни държи за ръката и си заспива.
А малкия приспивам на ръце, поне заспива бързо, но трябва да го отуча. Смятам да наблегна на това ,като се оправи времето и изкарваме повече време навън и се изморява повече, така мисля че по лесно ще заспива и сам.
Но и двамата си искат приспиване с баткото лягаме, четем приказки или просто ни държи за ръката и си заспива.
А малкия приспивам на ръце, поне заспива бързо, но трябва да го отуча. Смятам да наблегна на това ,като се оправи времето и изкарваме повече време навън и се изморява повече, така мисля че по лесно ще заспива и сам.
Айла, и ние след приказката вечер си разказваме "по едно нещо". Аз от моите спомени за детските години, той - от преживяното в детската. Но тъй като интересните ми спомени взеха да свършват, сега правим друго - "по едно нещо", за което сме благодарни от изминатия ден.
Когато се роди синът ми, първите 2 седмици кошарата му беше при нас в спалнята, след това, от страх да не вземе да свикне (и аз да не будя таткото), преместихме кошарата в детската и вечерите редовно си спях на отделно легло в неговата стая до 4-5 месец. После инсталирах бебефона (с видео и звук - за съжаление е счупен и ще ни трябва нов) на ръба на кошарата и така/ И да кажа, че вратата на стаята му е на две крачки от нашата...Никога до 4-тата му годинка не е лягал, не е и искал, да спи при нас на спалнята.
След това, имаше един период от 3-4 нощи, когато бяхме с остър пиелонефрит и бодувахме (спяхме не е точната дума) на спалнята. Сега, към днешна дата, мога да кажа, че имаме страх от силен вятър, и когато през нощта чуем такъв, веднага идва да спи при нас. А когато ходи на гости при баба си, лелеееее каква манипулация - "бабо, чакай да заспя, бабо, постой при мен, бабо, разкажи ми още нещо, бабо, сърби ме нослето (това си го измислих, но не го изключвам като възможност)". Виж, при мен и татито няма подобни неща.
Друг е въпросът за сърцето и притесненията на мама Това, че е почти на 6 и винаги е спал сам в отделна стая, изобщо не означава, че и до ден днешен не ставам минимум по два пъти, да проверя (или просто да го видя) как е.
Когато се роди синът ми, първите 2 седмици кошарата му беше при нас в спалнята, след това, от страх да не вземе да свикне (и аз да не будя таткото), преместихме кошарата в детската и вечерите редовно си спях на отделно легло в неговата стая до 4-5 месец. После инсталирах бебефона (с видео и звук - за съжаление е счупен и ще ни трябва нов) на ръба на кошарата и така/ И да кажа, че вратата на стаята му е на две крачки от нашата...Никога до 4-тата му годинка не е лягал, не е и искал, да спи при нас на спалнята.
След това, имаше един период от 3-4 нощи, когато бяхме с остър пиелонефрит и бодувахме (спяхме не е точната дума) на спалнята. Сега, към днешна дата, мога да кажа, че имаме страх от силен вятър, и когато през нощта чуем такъв, веднага идва да спи при нас. А когато ходи на гости при баба си, лелеееее каква манипулация - "бабо, чакай да заспя, бабо, постой при мен, бабо, разкажи ми още нещо, бабо, сърби ме нослето (това си го измислих, но не го изключвам като възможност)". Виж, при мен и татито няма подобни неща.
Друг е въпросът за сърцето и притесненията на мама
Това, че е почти на 6 и винаги е спал сам в отделна стая, изобщо не означава, че и до ден днешен не ставам минимум по два пъти, да проверя (или просто да го видя) как е. 
Веси, блогодаря за новата темичка 
Аз като гледам май ще съм последна с ФМ чааак на 18.02.
Радвам се на всички ви за добрите новини, дано изпишем цялата тема с такива!
Нашата кака е голяма, ще стане скоро на 6. Не издържах миналата седмица и й казахме за бебето, тя е невероятно щастлива, а аз се моля да не я разочаровам И съм толкова горда с нея - обясних й, че бебето е много мъничко още и докато не започне да расте коремът на мама трябва да пазим тайна и да не казваме на никой. И тя мълчи миличката, не се е изтървала пред никой, идва понякога при мен като ме вижда, че ми е лошо и ми казва на ухото - мамо, не се притеснявай, заради бебето е 
Аз като гледам май ще съм последна с ФМ чааак на 18.02.
Радвам се на всички ви за добрите новини, дано изпишем цялата тема с такива!Нашата кака е голяма, ще стане скоро на 6. Не издържах миналата седмица и й казахме за бебето, тя е невероятно щастлива, а аз се моля да не я разочаровам
И съм толкова горда с нея - обясних й, че бебето е много мъничко още и докато не започне да расте коремът на мама трябва да пазим тайна и да не казваме на никой. И тя мълчи миличката, не се е изтървала пред никой, идва понякога при мен като ме вижда, че ми е лошо и ми казва на ухото - мамо, не се притеснявай, заради бебето е
Исабела, аз мислех още към 6тия месец да я места в друга стая, нали колкото по-рабо толкова по-лесно, но някак си сърце не ми даде но на една година и двамата с мм бяхме категорични, че вече е време, тогава наистина беше много по-лесно, сега понякога започват уговорки искам при мама, тати гушкай ме
но на една година и двамата с мм бяхме категорични, че вече е време, тогава наистина беше много по-лесно, сега понякога започват уговорки искам при мама, тати гушкай ме 
Здравейте,
Благодаря за новата тема.
Ние казахме вече на децата, нашите са големи, 15 и 10, и въпреки това първоначално не реагираха много добре. Надявам се с времето да го осъзнаят и приемат промените и да няма сътресения. Малкия като чели започна да се радва, даже снощи дойде да ми каже че бебето ще е момче и иска да се казва Майки
За усещането, сигурна съм че го усещам, рядко и само вечер, когато съм спокойна и легнала по гръб. Много е приятно, бях забравила това усещане и чувството което носи.
Утре сме на БХС и скрининг, свито ми е сърцето, защото в семейството имаме Даун и ... знаете как е.
Иначе последните дни не съм никак добре, след като се върнах от командировка отидох на преглед, кървенето е заради контракции комбинирано с ниска плацента, трябва да лежа постоянно. От папаверина и но-шпа стомахът ми се раздразни и повръщането се върна, не че ме е оставяло за дълго. Да ви призная, не е така лесно, както кагато си на 23-24 години. Не вярвах че ще го кажа, но сега ми е много по-трудно.
Благодаря за новата тема.
Ние казахме вече на децата, нашите са големи, 15 и 10, и въпреки това първоначално не реагираха много добре. Надявам се с времето да го осъзнаят и приемат промените и да няма сътресения. Малкия като чели започна да се радва, даже снощи дойде да ми каже че бебето ще е момче и иска да се казва Майки
За усещането, сигурна съм че го усещам, рядко и само вечер, когато съм спокойна и легнала по гръб. Много е приятно, бях забравила това усещане и чувството което носи.
Утре сме на БХС и скрининг, свито ми е сърцето, защото в семейството имаме Даун и ... знаете как е.
Иначе последните дни не съм никак добре, след като се върнах от командировка отидох на преглед, кървенето е заради контракции комбинирано с ниска плацента, трябва да лежа постоянно. От папаверина и но-шпа стомахът ми се раздразни и повръщането се върна, не че ме е оставяло за дълго. Да ви призная, не е така лесно, както кагато си на 23-24 години. Не вярвах че ще го кажа, но сега ми е много по-трудно.
Божеее разтапям се като ви чета
Такива са невинни и сладки душички. На мен големия ми разказва на кой от неговата група в коремчето на майката има бебе и аз го питах дали той е казал и той ми вика "ами не мамо, то нали трябва да стане голям корема, чак тогава ще кажа". А според мен вече ми е голям, ама в неговите очи явно изглеждам добре още
А един ден им се карах, че за всичко ме чакат като принцеси и бебета аз да правя ( ставаше въпрос за обуване на ботушките) и те дружно се посмяха, а големия остроумко ми вика " ами ние не помним като бебета как не сме можели нищо да правим сами и затова така - да си припомним"
Cveti писали сме едновременно, стискам палци всичко да е наред с БХС-то. А ти почивай, никакви командировки вече
Такива са невинни и сладки душички. На мен големия ми разказва на кой от неговата група в коремчето на майката има бебе и аз го питах дали той е казал и той ми вика "ами не мамо, то нали трябва да стане голям корема, чак тогава ще кажа". А според мен вече ми е голям, ама в неговите очи явно изглеждам добре още
А един ден им се карах, че за всичко ме чакат като принцеси и бебета аз да правя ( ставаше въпрос за обуване на ботушките) и те дружно се посмяха, а големия остроумко ми вика " ами ние не помним като бебета как не сме можели нищо да правим сами и затова така - да си припомним"
Cveti писали сме едновременно, стискам палци всичко да е наред с БХС-то. А ти почивай, никакви командировки вече
Трябва да си направим отделна тема за сладкодумковците ни и техните изцепки
Айла, ние редовно имаме ситуация при лягане:
а) мисля, че като легна и много ще ме заболи корема (тоест да поседя още малко при теб);
б) много ме боли главата (държейки се за корема); и разбира се, рзултатът е да бъде смачкан от целувки и прегръдки
Cveti, успех утре, стискам палци всичко да е наред!
Айла, ние редовно имаме ситуация при лягане:
а) мисля, че като легна и много ще ме заболи корема (тоест да поседя още малко при теб);
б) много ме боли главата (държейки се за корема); и разбира се, рзултатът е да бъде смачкан от целувки и прегръдки
Cveti, успех утре, стискам палци всичко да е наред!
Здравейте.
Става ми много мило, като ви чета
И супер много се радвам, че ви е допаднало оформлението на темата. Справих се, естествено, благодарение на помощта на Комала
Аз малко по-късно (след 15:00ч) ще звънна на Бузалов, да проверя за кога има свободен час, че вече нямам търпение да ида на преглед и да видя колко сме пораснали
Става ми много мило, като ви чета
И супер много се радвам, че ви е допаднало оформлението на темата. Справих се, естествено, благодарение на помощта на Комала
Аз малко по-късно (след 15:00ч) ще звънна на Бузалов, да проверя за кога има свободен час, че вече нямам търпение да ида на преглед и да видя колко сме пораснали
