Публично обсъждане на поведение и оценки на ученици

 savina_33, абсолютно. Винаги всичко е в работно време. Винаги всички състезания и мероприятия са за вчера. Правила съм сладкиши, кексове, соленки по нощите, за да ги занеса на другия ден. След което трябва да й дам пари, за да си купи от същите тези приготвени от родителите храни. Имам чувството, че са се събрали там не да учат, а да ядат! Имахме вече "Мама готви по-добре", "Мастър Шеф" и прочие.

Забихме встрани от темата, но се чудя каква е тази уникална тъпотия в продължение на 3 (три) седмици в час по технологии и предприемачество в 5 клас ще правят сандвичи. От родителите се очаква три седмици по ред да осигуряваме "материалите". Много хубаво. Само дето сандвичи правиха в 1, 2, 3 и 4 клас. Не зная какви висини в изкуството на мазане на филии се очаква да покорят в 5 клас. Междувременно в програмата по този предмет изобщо не е включено правене на сандвичи. Направих си труда да проверя.

the wishmaster такова мероприятие като вашето ще подкрепя с две ръце.
По трудово имаха готварство,завалията ни донесе баница да кусаме,толкова беше горд от себе си.
Толкова ли е трудно да кажат донесете 2 кила брашно,кило сирене и т.н.,училището има собствен стол със сигурно над 20 фурни и ще го направят децата.А не аз да поръчвам от фирми и после детето ми да се явява на конкурс със поръчано изделие,не виждам на какво го уча с това и каква тежест би имала наградата.

По технологии и предприемачество правиха баница и руска салата.

Защото така има снимки във фейса. Не знаех, че тези напъни вземат такива застрашителни размери. Използвам случая да благодаря на учителките на моите навремето, че не ни тормозеха с такива щуротии. Единствено правихме тържества за буквите и края на учебната година, чат-пат някое табло/проект и толкова.
Мисля, че учителките също са затормозени от такива инициативи и ако няколко родители запротестират, ще е облекчение за учителките и набързо ще ги премахнат. Те си мислят, че щом никой не протестира, значи всичко е наред и родителите харесват тези неща.

Представям си какво мазало е станало. А в училище дори  не можеш да си измиеш ръцете нормално. Аз такава баница и сандвичи не бих яла, едва ли се е спазвала някаква елементарна хигиена при приготвяне на храната.

Чуждите оценки никого не интересуват и не е редно нито да се съобщават, нито да се "обсъждат". Който иска да клюкарства - да си търси друга трибуна. Училището не е такава. Поне не следва да бъде.
Лично мен изобщо не ме интересува кои са любимците на учителката и кои - тези, дето тя не е мечтала да са в класа й. Най-малкото е непрофесионално и крайно невъзпитано личните симпатии и антипатии да стават публично достояние. Не живеем, слава Богу, в такива времена. Поне са надявам да е така!
В клас, между впрочем, също не следва да се оповестяват оценките. Допада ми практиката на редица не-наши училища - тестът или работата с оценката се предават само персонално на автора, без да се упоменава оценка и да се обсъжда тя. Ако ще се обсъжда нещо с класа, то това са изводите на учителя за най-често срещаните затруднения, които трябва да се разяснят, както и позитивите от разработките.
Що се отнася до поведението - при наличие на общи за класа проблеми на родителска среща те се обсъждат общо и се маркират основните причини и начини за справяне с тях.
При сериозни проблеми няма какво подробностите да се бистрят по родителски срещи, с имена и даване на морални оценки на всеослушание на децата. Има си легални пътища, които включват участието на конкретните засегнати страни и правоимащи органи и институции.
"Персонални родителски срещи" въобще не следва да има. Или има общи срещи за всички, или лични, с лична комуникация само между учител и родител, без кибици отстрани.
Въобще при съвременните методи за комуникация е редно да се търсят алтернативни форми - ако личните срещи са неудобни, то си има електронни средства за такава комуникация.
И оценките и личните проблеми са си лични данни. Хората цял закон са ни сътворили. Какви етични правила? Личните данни не се оповестяват публично.
Иначе си има куп задължения за запазване доброто име, честта и достойнството на личността. Не само на възрастните, разбира се. Детето също е личност.
Другарските съдилища отдавна доказаха своята неприложимост и вредоносност. Не е нужно да ги възраждаме, независимо колко консервативна и консервирана е системата на нашето образование и в момента.

Зачетох се в темата, че ми предстои.
В нашето училище имаше родителска среща на родители на петокласници в бар!
Да се научат родителите как да говорят с децата си за вредата от алкохола без да ги отегчат или засрамят.

Леле!

Вкусна беше  
Детето ми я е готвило и яло,та аз няма да я ям

Обикновено се знае в кои училища се провеждат повече мероприятия с децата, малко са и напливът за прием в тях е голям. В повечето няма подобни занимания - нито платени, нито безплатни. Там се оплакват, че са незаинтересовани учителите. Няма угодия.

Мероприятията, които включват активно децата в различни дейности, са хубаво нещо. Кофти са тези, които се правят проформа, само да се отчете някаква дейност. Например, описаните по-горе празници на хляба с питки, поръчани от мама в някоя пекарна.

То си зависи от мероприятията. И най-вече от организацията им.

Такива е по-добре да ги няма изобщо. Училището е за децата, не за родителите им. Като нямат условия да правят такива неща, да не ги правят. Ние едно време сме готвили, но това беше в час по трудово обучение, в специални обособени за целта, оборудвани с печки, посуда, мивки и т.н. центрове. От училище до там ходехме за около десетина минути пеша. И не беше проформа. Научаваха се много полезни и интересни неща. И шивашко ателие с машини имаше. И работилници по дървообработка и металообработка, и кабинет по техническо чертане.

Пак е организирано нещо, и поне половината родители са месили и пекли с децата си. Едва ли е знаел учител, че питката е купена когато е спечелила. Много положителен родителски пример е дала, няма що.

Няма как да не чуеш преди да запишеш детето, че често имат празници, екскурзийки, особено при някои класни. От често любопитство все ще попиташ какво представляват. И перфекционисти родители има, за тях никога не е организирано както трябва, освен ако не са го организирали те. Аз лошо не виждам в споделените, още повече че на родителска недоволните могат да си кажат мнението за провеждането им.

По- добре да няма, отколкото да има нескопосани мероприятия, които утежняват процеса и не водят до нещо ново, което може да се научи и усвои от децата.
Учител, който поставя оценка, дава награда и т.н. предоставя някакъв позитив на нещо, което е свършено извън училище, незнайно от кого, не е добър професионалист. Веднъж големият син имаха състезание по математика, като задачите трябваше да се решават ... вкъщи. Че и оценки се поставяха така. Ми имаше деца, чиито задачи бяха решени от частни учители. Тъпотии на кубик!
Като ще се черпят с питка - да се хванат и да се почерпят.
Като ще решават задачи по домовете - да им ги дадат за домашно, без оценки, награди и класирания.
Ако ще се следват облаги от някаква дейност, то нека дейността се свърши в училище. За да няма после състезание между деца и родители, между учещи и професионалисти. Това е лоша, непрофесионална организация. Каква е нейната цел? Да премерим кой родител, учител, готвач и т.н., как готви, респективно как решава задачи? Страхотна идея, няма що! Ама не е подходяща за училище.
Що народ пише на деца есета, теми, домашни, преводи прави... И това е, защото системата го позволява. И не само, че позволява подобна порочна практика, ами я и самата тя създава такава. Децата се учат само на едно при това положение - да лъжат дебелашки, да заобикалят правилата и че трудът и личните усилия са едното нищо и никакво. Така продължава след това в гимназията, в университета, на работа. Затова сме и последни по всякакви класации за какво ли не. Когато касаят положителни аспекти. И първи на негативните. Защото така си възпитаваме нацията. От най-ранна възраст.

Иеята е детето да сготви заедно с родителя, или да седне и да си реши само задачите на спокойствие. При нормални родители се получава. И така се получава - нагледно виждат какво е да имаш чест и усещане за отговорност. Плагиатството - представянето на задание, което не си свършил сам - е достатъчен повод за изключване в някои университети. На какво си учи детето родител, който го праща при частния да му реши състезателните задачи?

Аз не го разбирам това с НЕказването. Според мен проблемите трябва да се поставят на дневен ред и да се обсъждат. Не може едно 7 годишно дете да тормози цял клас и учителката да му "пази психиката". А психиката на тормозените деца??? Трябва родителите да се справят заедно с проблемите, независимо дали децата им са тартори или тормозени. Когато има взаимност и адекватни реакции се постигат чудеса, вярвайте ми. Корекцията на поведението на някои деца трябва да започне в зародиш, не да се мълчи за проблемите, да се чака с месеци/години и накрая да завършва с жалби или с новини по телевизията как някой баща пребил някое дете.
Всички сме гледали как по американските филми за различни провинения има съответните наказания, като отстраняване от училище за седмица, чистене на кошчетата за боклук. Защо не се въведе и тук?