Румка, много е сладък 
- Публикувана: 10 май 2017, 21:37 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2019, 00:39 ч.
Пролетно слънце грее, СЕПТЕМВРИЙЧЕ ден след ден лудее! тема №11
Здравейте, как изкарахте?
Ние се обзаведохме с доволно количество огнестрелни и студени оръжия(меч), пластилин от Джъмбо, количка състезателна, някоя дрешка и чаша с Маша и Мечока.
Ходихме на една хижа, беше студено, но изкарахме много хубаво.
Изяде сума ти снежни човеци и златни парички.
Ние се обзаведохме с доволно количество огнестрелни и студени оръжия(меч), пластилин от Джъмбо, количка състезателна, някоя дрешка и чаша с Маша и Мечока.
Ходихме на една хижа, беше студено, но изкарахме много хубаво.
Изяде сума ти снежни човеци и златни парички.
Честита Коледа и честит имен ден на всички празнуващи днес Стефановден!
При нас добрият дядо Коледа донесе така желанато електрическо влакче, и наистина голяма игра пада вкъщи от малки и порастнали деца. Умишлено не купувам никакви оръжия, не знам кога ще се окажа на мушка.
Как са вашите деца, боледуват ли? Вече не знам кога ще има една пълна седмица без кашлица или сополи, а какво ли не давам като добавки и сиропи. Но както добре си знам всичко е до имунитет и организъм, дано по-бързо де го израсте.
Весели празници и бъдете здрави!
При нас добрият дядо Коледа донесе така желанато електрическо влакче, и наистина голяма игра пада вкъщи от малки и порастнали деца. Умишлено не купувам никакви оръжия, не знам кога ще се окажа на мушка.
Как са вашите деца, боледуват ли? Вече не знам кога ще има една пълна седмица без кашлица или сополи, а какво ли не давам като добавки и сиропи. Но както добре си знам всичко е до имунитет и организъм, дано по-бързо де го израсте.
Весели празници и бъдете здрави!
Честит празник на именниците които празнуват днес!
Емо е с лека кашлица от няколко дни, но определено този сезон засега се държи (слава богу).
Обаче е станал много непослушен.......и в детската явно му правят забележки и той вече не иска да ходи, а преди тичаше и искаше да е пръв там. Сутрин от две седмици е мъка...рев, тръшкане ....
Много се тупат с батко му......с една дума не ни е скучно
Емо е с лека кашлица от няколко дни, но определено този сезон засега се държи (слава богу).
Обаче е станал много непослушен.......и в детската явно му правят забележки и той вече не иска да ходи, а преди тичаше и искаше да е пръв там. Сутрин от две седмици е мъка...рев, тръшкане ....
Много се тупат с батко му......с една дума не ни е скучно
Честит имен ден на именниците. Ние сме добре - тази година доста по-рядко отсъстват, даже направиха месец и половина на градина без никакви сополи и кашлица, което си е рекорд. Иначе за празниците си ги взехме сополиви, но не им се напрягам изобщо. Вече свикнах.
Дядо Коледа беше много щедър тази година - то не бяха колички от поредицата на маккуин, писта с електрически колички, калинката и котарака, китара, микрофон, дрешки .... Направо за тия непослушни деца ако дава толкова подаръци, незнам на послушните колко трябва да даде
Иначе двамата само се карат, но и за това вече не им се напрягам, все пак да свикват, че не са сами и да се научат да съжителстват и с други хора. Не че ги оставям да се бият де, само не се ядосвам толкова вече и не се опитвам да е тихо и спокойно у нас.
Ние тръгнахме на плуване. Бях ви питала за плуването тук преди повече от година. Чак сега успях да се организирам за това, след толкова време. Но миналата година от толкова сополи и кашлици постоянно, просто нямаше как. Засега е добре, не сме наели треньор, въпреки че трябва. Ели се справя по-добре, но тя е почти на 5. Не ми се дават пари за треньор за момента, че и без това само басейна си е доста скъп. Има и някакви детски тренировки към него. Записахме се пробно за 1 месец, но ще видим. Засега много им харесва.
Дядо Коледа беше много щедър тази година - то не бяха колички от поредицата на маккуин, писта с електрически колички, калинката и котарака, китара, микрофон, дрешки .... Направо за тия непослушни деца ако дава толкова подаръци, незнам на послушните колко трябва да даде
Иначе двамата само се карат, но и за това вече не им се напрягам, все пак да свикват, че не са сами и да се научат да съжителстват и с други хора.
Не че ги оставям да се бият де, само не се ядосвам толкова вече и не се опитвам да е тихо и спокойно у нас.Ние тръгнахме на плуване. Бях ви питала за плуването тук преди повече от година. Чак сега успях да се организирам за това, след толкова време. Но миналата година от толкова сополи и кашлици постоянно, просто нямаше как. Засега е добре, не сме наели треньор, въпреки че трябва. Ели се справя по-добре, но тя е почти на 5. Не ми се дават пари за треньор за момента, че и без това само басейна си е доста скъп. Има и някакви детски тренировки към него. Записахме се пробно за 1 месец, но ще видим. Засега много им харесва.
Катя, кажи ми моля те как се научи да не се ядосваш.........аз откачам вече 
постоянно викам и ме е срам вече от комшиите . Имам чувството, че само мен някой ме е наказал с лоши деца. Не мога да ги замина сами, не мога да ги изведа някъде, все ще се дразнят за нещо и ще пищят...... Викам си, малкия ще е по добър от батко си, но уви.....работите вървят на зле . Тотално се провалих като родител и вече не издържам.....
постоянно викам и ме е срам вече от комшиите . Имам чувството, че само мен някой ме е наказал с лоши деца. Не мога да ги замина сами, не мога да ги изведа някъде, все ще се дразнят за нещо и ще пищят...... Викам си, малкия ще е по добър от батко си, но уви.....работите вървят на зле . Тотално се провалих като родител и вече не издържам.....
Атето, разбира се че не си се провалила.
При мен има няколко неща, които много помагат - работата (контактите със страхотни хора, които много ме разтоварват и като се замисля никой от тях няма деца все още) и това, че сме доста изолирани и не се притесявам, че мога да преча на комшиите ако се карам на децата.
Честно казано и аз викам и повишавам тон много често. Бях забелязала в яслата, че едната сестра им говори бавно, но високо и я слушаха. Е, на мен не ми се получава този резултат. А ако говоря нормално ме възприемат като шум от заобикалящата среда.
Аз не че не се ядосвам, просто всеки път като усетя, че нещата отиват на зле и си спомням едни думи на Юна (не мога да цитирам точно) - че децата възприемат това, което им говорим, просто става много бавно и със стотици повторения и дори да изглежда, че няма резултат, всъщност има, просто не се проявява веднага, а много по-късно. Реших да не се напрягам на това, че се карат и бият и да гледам само да не се наранят наистина. Интересното е, че в детската градина са душички - кротки и спокойни, не са конфликтни с други деца, събират си играчките, абе всичко, което обяснявам, обаче вкъщи не се прави или се прави с много повторения, там го правят по собствено желание. Затова мисля, че наистина и нещата дори да изглеждат изпуснати, не е така. Спомних си също ситуации между мен и майка ми, сега случващи се 1 към 1 с мен и Ели, които са били напълно забравени от мен до този момент, обаче извеснъж изплуват защото тя прави нещо и аз използвам дори същите думи, които майка ми е използвала, когато аз бях малка. Сега установих колко палаво и своенравно дете бях аз и колкода съм влудявала майка ми, обаче колко това не ме е направило лош човек (или поне така си мисля )
Когато вкъщи децата нещо се дразнят, питам ги да ми разкажат подробно за ситуацията и сами да ми казват кой къде греши. Докато разказват и мислят кой какво е направил, че да се стигне до там, са забравили за моментния си яд
после продължават да си играят на нещо. Много често се налага да ги разделя в два края на стаята и да прибера играчката, за която се карат. После се въоръжавам с търпение за мрънкането, ако продължи - казвам, че няма да получат играчката/играта и на следващия ден и наистина го правя. Някои играчки са изчезвали за по седмица така. Когато я върна, напомням защо е била взета (че обикновено са забравили). Започнах да гледам на нещата като на част от израстването им и трупането на опит.
Обаче много ми помага и това, че живеем в къща (между Витоша и околовръстното на София), нямаме почти комшии, имаме 10 см изолация (каменна вата) и трислоен стъклопакет, толкова сме шумоизолирани, че дори като крещя, навън нищо почти не се чува. Веднъж ММ беше в двора а аз вътре им се скарах доста и после като се прибра го попитах дали е чул как им се карам и той каза, че нищо не се е чуло. Това доста ме успокоява, защото ако знаех, че съм в апартамент и комшиите могат не само да ме чуят ако им викам, ами и да разберат какво точно им казвам, щях доста повече да се напрягам. Самоче когато се чудим как ни приемат другите, пропускаме факта, че в повечето случаи и те са имали или имат деца и най-вероятно са наясно с нещата.
Пак цял ферман стана. Общо взето започнах повече да вярвам в това, че всъщност нещата, които ме дразнят и ядосват имат полезен ефект върху децата и тяхното развитие, но като все пак аз не оставам безучастна. Тоест не се ядосвам, че някаква ситуация се е случила, не приемам, че съм загубила контрол заради това, а приемам тези ситуации като нещо нормално, но с даване на възможност аз да се намеся и да променя посоката (дори това да не си проличи веднага).
При мен има няколко неща, които много помагат - работата (контактите със страхотни хора, които много ме разтоварват и като се замисля никой от тях няма деца все още) и това, че сме доста изолирани и не се притесявам, че мога да преча на комшиите ако се карам на децата.
Честно казано и аз викам и повишавам тон много често. Бях забелязала в яслата, че едната сестра им говори бавно, но високо и я слушаха. Е, на мен не ми се получава този резултат. А ако говоря нормално ме възприемат като шум от заобикалящата среда.
Аз не че не се ядосвам, просто всеки път като усетя, че нещата отиват на зле и си спомням едни думи на Юна (не мога да цитирам точно) - че децата възприемат това, което им говорим, просто става много бавно и със стотици повторения и дори да изглежда, че няма резултат, всъщност има, просто не се проявява веднага, а много по-късно. Реших да не се напрягам на това, че се карат и бият и да гледам само да не се наранят наистина. Интересното е, че в детската градина са душички - кротки и спокойни, не са конфликтни с други деца, събират си играчките, абе всичко, което обяснявам, обаче вкъщи не се прави или се прави с много повторения, там го правят по собствено желание. Затова мисля, че наистина и нещата дори да изглеждат изпуснати, не е така. Спомних си също ситуации между мен и майка ми, сега случващи се 1 към 1 с мен и Ели, които са били напълно забравени от мен до този момент, обаче извеснъж изплуват защото тя прави нещо и аз използвам дори същите думи, които майка ми е използвала, когато аз бях малка. Сега установих колко палаво и своенравно дете бях аз и колкода съм влудявала майка ми, обаче колко това не ме е направило лош човек (или поне така си мисля
)Когато вкъщи децата нещо се дразнят, питам ги да ми разкажат подробно за ситуацията и сами да ми казват кой къде греши. Докато разказват и мислят кой какво е направил, че да се стигне до там, са забравили за моментния си яд
после продължават да си играят на нещо. Много често се налага да ги разделя в два края на стаята и да прибера играчката, за която се карат. После се въоръжавам с търпение за мрънкането, ако продължи - казвам, че няма да получат играчката/играта и на следващия ден и наистина го правя. Някои играчки са изчезвали за по седмица така. Когато я върна, напомням защо е била взета (че обикновено са забравили). Започнах да гледам на нещата като на част от израстването им и трупането на опит. Обаче много ми помага и това, че живеем в къща (между Витоша и околовръстното на София), нямаме почти комшии, имаме 10 см изолация (каменна вата) и трислоен стъклопакет, толкова сме шумоизолирани, че дори като крещя, навън нищо почти не се чува. Веднъж ММ беше в двора а аз вътре им се скарах доста и после като се прибра го попитах дали е чул как им се карам и той каза, че нищо не се е чуло. Това доста ме успокоява, защото ако знаех, че съм в апартамент и комшиите могат не само да ме чуят ако им викам, ами и да разберат какво точно им казвам, щях доста повече да се напрягам. Самоче когато се чудим как ни приемат другите, пропускаме факта, че в повечето случаи и те са имали или имат деца и най-вероятно са наясно с нещата.
Пак цял ферман стана. Общо взето започнах повече да вярвам в това, че всъщност нещата, които ме дразнят и ядосват имат полезен ефект върху децата и тяхното развитие, но като все пак аз не оставам безучастна. Тоест не се ядосвам, че някаква ситуация се е случила, не приемам, че съм загубила контрол заради това, а приемам тези ситуации като нещо нормално, но с даване на възможност аз да се намеся и да променя посоката (дори това да не си проличи веднага).
Изкарахме си супер! В 0 часа излязохме на улицата и имаше много комшии. Зарята беле супер, а и ние си имахме доволно количество пиратки.
Нашият татко настоя да си опечем нещо в стил Фред Флинстоун. Не намерихме динозавър, но опекохме бутчета от пуйкозавър. Хихи... и разни неща спретнахме набързо. С коледни и новогодишни мотиви на масата, настроението беше чудесно. Аз съм много доволна, жалко че свърши
Нашият татко настоя да си опечем нещо в стил Фред Флинстоун. Не намерихме динозавър, но опекохме бутчета от пуйкозавър. Хихи... и разни неща спретнахме набързо. С коледни и новогодишни мотиви на масата, настроението беше чудесно. Аз съм много доволна, жалко че свърши
Привет и за много години!
Прилагам една снимка на моята госпожица в рокля на Елза, пееща театрално Let it go. Убедена е, че трябва да си размахва ръцете по същия наин, иначе не се брои. Явно се е престарала с пеенето, като гледам какъв сняг е навън
Не знам къде е гледала филмчето, защото със сигурност не е у нас. Не вярвам в градината да са им го пускали, но явно все пак някъде го е гледала.
Празниците изкарахме добре. В градината имат варицела и сега чакам да видя нас дали ще ни споходи.
Прилагам една снимка на моята госпожица в рокля на Елза, пееща театрално Let it go. Убедена е, че трябва да си размахва ръцете по същия наин, иначе не се брои. Явно се е престарала с пеенето, като гледам какъв сняг е навън
Не знам къде е гледала филмчето, защото със сигурност не е у нас. Не вярвам в градината да са им го пускали, но явно все пак някъде го е гледала.
Празниците изкарахме добре. В градината имат варицела и сега чакам да видя нас дали ще ни споходи.