Как да запалим искрата на спорта у децата?

И аз като повечето хора мисля, че личният пример е най-добрият начин да се мотивира детето да спортува. Когато родителите спортуват /така е при нас/, тогава често в къщи се говори за спорта, който практикуват, децата го познават косвено и го чувстват близък и естествен, започват и се увличат много по-лесно в него или в подобен тип спортове. Когато детето вижда всички ползи и проблеми, с които се сблъсква спортуващия, то ги приема като нещо напълно нормално и не се обезкуражава лесно, за разлика от деца, които виждат само крайният резултат и не познават пътя към него.

Здравейте! За сега всички са запалени по плуването и разходките в планината. Опитвам се да давам личен пример и да намираме време и поводи за повече движение.

Когато у дома се демонстрира отношение и уважение към спорта, децата се възпитават в атмосфера, която предполага интерес от тяхна страна. Искрата би могла да се подкрепи с посещение на различни спортни събития, за да могат децата да се запознаят с видовете спорт. При физически активни родители биха могли да се споделят тренировки с децата. Всеки повод за движение трябва да се поощрява, а ако може всичко това да се съчетае и с добро хранене, то децата биха изградили цялостна идея за това, че спортът има основно място в живота на човек.

Страхотна тема! Поздравявам ви!  Много е важно децата да спортуват ,защото спорта е здраве. За съжаление в днешно време все по-малко деца изявяват желание за това. Според мен родителите трябва да представят спорта като игра на детето от съвсем ранна възраст и по този начин то да изяви желание и любопитство към него. От както е проходило моето дете ние играем с него на футбол,баскетбол,гоненица и др. За напред възнамеряваме да го запознаем по същия начин с колкото се може повече спортове и така да запалим любов към спорта в него

Голям фен съм на спорта, макар че вече не спортувам. Като дете спортувах какво ли не, като два спорта бяха доста години, но след серия от травми спрях. Но пък от малки обяснявам на децата колко е важно да се спортува, как спорта изгражда тяло и дух, че не трябва да се отказват  лесно и да се предават от това, че нещо не се е получило. За щастие интересът им към спорта е огромен, не само за гледане, но и за трениране. Вече 2 г тренират почти всекидневно плуване, пробва ли са и други неща, а много искат футбол и тенис. Поощрявам ги много да спортуват и се надявам, че ще бъдат все така упорити не само в спорта, но и в другите неща.

Темата за спорта и увлечението на децата към него,трябва да бъде сериозно дискутирана и напомняна. В днешния забързан живот,все по-често се случва децата ни да бъдат с наднормено тегло и нездравословно хранени.Ако в семейството и училището децата получават кураж да спортуват,в тях ще се ражда по-голямо желание.Моят син тренира от 5 годишен.Започна с карате за 1 година,след което на 6г. започна да тренира бокс - наистина усилени тренировки,всеки ден. Мислех,че ще започне да му идва в повече,но напротив -той не искаше да пропуска и ден. Треньорите му даваха надежди,учеха го как да се държи в обществото,как да повярва в себе си,как да се храни,как да уважава хората. Когато беше малък,той много боледуваше. Спортът го направи по-здрав,не само по-здраво тяло,но и здрав имунитет,здрав дух. Синът ми вярва в себе си,от сега казва,че няма да пуши и пие,някои храни и напитки сам не иска да яде и пие,защото сам преценява,че са вредни. В същото време не позволява спортът като бокса да го прави побойник на вън-за него боксът е само и единствено в залата,но не го е страх,защото знае че е силен.В първи клас започна да ходи и два пъти седмично на плуване. Сега е на 8г. и половина и убеждава приятелите си,че трябва да спортуват и да се хранят здравословно. Щастлива съм,че има желание за спорт,но трябва да има и постоянство,както от детето така и повече от родителите.Родителите трябва да поемат в ръцете си спортът на децата в ранна възраст,за да може детето да свикне със спорта като нещо,което е част от живота му,както водата и храната.

Изключително важно е децата освен да спортуват, да консумират истинска храна. Аз и мъжът ми осъзнаваме това и държим нашите деца да правят това. И двамата сме били атлети, а сега продължаваме да поддържаме физическа активност. И тъй като нашите деца израстват в такава среда следват нашите стъпки, а спорта ги научи и на много неща като търпение, усилена работа, отговорност и възпитание. И в моменти, когато им е трудно знаят, че това да се откажеш не е изход. Подкепям с две ръце децата да спортуват особенно сега, когато има компютри и преклено много нездравословна храна по щандовете на магазините, било то хранителни и нехранителни. Подкепяйте ги и Вие, защото на тази крехка възраст те имат нужда от опора.

Като дете спортувах какво ли не, като започнем с лека атлетика, малко баскетбол, няколко волейболни тернировки...много исках и на едно бойно изкство да се запиша, но нашите не ми разрешиха...беше лесно, безплатно, сега за съжаление всичко е свързано със средства и време от страна на родителите.
Преди 10г. в училище дъщеря ми беше поканена да тренира волейбол в училище...беше висока, видели са явно някакви данни и така започна всичко. Подкрепа вкъщи получи на 100%, най-малкото защото волейболът е един красив и интелегентен спорт. Спортът дава, но и взима...взе и свободното време, взе и съботи и недели, тренировки всеки ден, мачове всяка неделя...пътувания, отсъствие от училище...но и даде много повече-днес е един прекрасен млад човек, като волейболът и даде възможност да учи и тренира в страна с големи възможности.
Наред е малкия, който като проходи топката му беше все в краката...тренира с огромно желание футбол ... междувременно мина през шах и баскетбол, но футболът си е неговия спорт.
Много ми е важно да го има това спортуване няколко дни в седмицата, защото освен, че дисиплинира, спортът дава здраве.

Много е важен спортът за децата, затова и сега постоянно говорим колко малко спортуват и как са "закотвени" за нещо си смарт... На мнение съм, че спортуването е донякъде по идея на родителите и голяма част идея на самите деца. Ако те искат и им интересно да се занимават с някакъв спорт, остава само подкрепата от родителите. Обратното - нямат ли желание, родителите могат само да опитват да им го създадат. Сега и възможностите за спорт са по-големи - строят се площадки, игрища и с радост виждам, че в повечето от тях са заети със спортуващи деца. Часовете по физическо възпитание са недостатъчни, не се и запълват изцяло със спорт.

Всичко започва от семейството и от добрия пример. Аз признавам си не съм спортна натура, не ми се отдава, не е за мен. Таткото обаче е доста активен. Тренира тенис на маса и футбол усилено и доста често двамата с детето хващат раниците, колелетата и тръгват към игрището или залата. Водим детето по футболни срещи и у дома се гледа доста спорт. Надявам се да успеем да запазим тази искрица, която му дава спорта.

Още от малки и на двамата ми сина започнах да им купувам всякви колела,тротинетки,топки,федербал и какво ли още не за да превърна спорта в нещо приятно и забавно за тях.Караме заедно почивните дни,играем пак заедно правим си спортни турнири.Изработваме специални купи и награди за победителите за да имат стимул да побеждават.Записали сме ги в градината и училище на спортни занимания.
Мисля,че засега се справяме добре и двамата обичат да спортуват и го предпочитат като начин за прекарване на времето си.

Винаги сме възпитавали детето да следва принципа "Здраво тяло здрав дух". Поддържането на здравото тяло не включва единствено спортуване, а и здравословно хранене, хигиена и т.н. Казвали сме, че е хубаво да се редуват умствения труд с физически. Не е задължително спортът да е от по-популярните индивидуални или групови, може да е просто бързо ходене сутрин, упражнения,. Въпросът е да има движение. Най-здравословно е, когато изпълняваме процеса с качествения пособия - става въпрос за дрехи и специфичните пособия при някои спортове. Тези, които се предлагат в томболата са точно такива.

Децата носят в себе си спортния дух  - ние родителите, сме тези които трябва да го подпомогнем да се развие и обогати.
 За моите деца - това е личния пример, определени спортни занимания правим заедно,  участваме в по - масови спортни събития, обсъждане на различни нови спортове вкъщи:)

Здравейте  Добра тема - ПОЗДРАВЛЕНИЯ 
Всеки човек е чувал максимата: Спортът, движението е здраве  и тя не е случайна.
Ползите от практикуването на спорт са безспорни -

• трайно се ускорява метаболизмът
• поддържа се здравословно телесно тегло
• изхвърлят се токсините от тялото чрез отделената пот
• осигурява добро настроение всеки ден
• подпомага здравия сън
• намалява се рискът от остеопороза
• костите заздравяват
• развива и подобрява равновесието
• развиват се различни мускулни групи

и още, и още....

Дъщеричката беше съвсем малка, когато ние се ориентирахме кои видове спортни занимания й допадат и я насърчихме, запалихме я да ги практикува - български народни танци, модерни танци, бадминтон, плуване. Постоянно я мотивираме да поддържа интереса си към тях. Какви са нашите "малки трикчета"?
Винаги се фокусираме върху забавлението. Ние не правим „упражнения", наричаме ги спорт или просто активност.
Поставили сме у дома лимит на времето, прекарано пред компютъра, телефона, таблета и телевизора - общо не повече от три часа на ден.
Спортуваме заедно цялото семейство - танцуваме, играем бадминтон в двора на близкото училище, фенове сме и на ролерите. Често през уикендите се разхождаме в зоологическата градина. През зимата замръзналото езеро "Ариана" е любимо място на цялото семейство за фигурно пързаляне. Когато приближават празници предпочитаме взаимно да си правим подаръци, ориентирани към спорта.
При хубаво време, избягваме МОЛ-овете, предпочитаме разходката на чист въздух из близкия парк.  Окуражаваме я да ходи пеш или с колелото до близките магазини в района.
Това са сред нашите опити да подобрим, да засилим интереса на децата към спорта.

За да запалим децата по спорта на първо място трябва да дадем  личен пример и да спортуваме и ние самите.Ако виждат как се забавляваме спортувайки и те ще пожелаят да ни последват .