Какво за вас са битовизмите?

  • 18 468
  • 199
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 14 654
Затова човек трябва и сам да знае да си сготви, в случай че му оптимизират порцията, пък той не ще да яде оптимално. От такова оптимизиране се раждат невероятни рецепти понякога, гледах клип на един от популярните фитнес-инструктори, не си спомням точно кой, та този човек си забърка овесени ядки с някакви неща в тях, което не е толкова зле, ама накрая сипа и чашка еспресо вътре, защото него го интересувало да си вземе коефеина, а не формата на кафето. Туй за мен е вече извращение и неуважение към храната.
Не смятам, че готвиш мръвките с еспресо, разбира се, просто оптимирането на порциите ми насочи мисълта в тази посока.

# 151
  • Мнения: 30 802
Ти да видиш, имам едни японци във Фейсбука- там порциите са наистина чудесни. Интересното е, че сервирането им е същото от хилядолетия, а порциите са малки и естетични. За подобно оптимизиране говоря, защото в БГ мъжете малко по навик преяждат.

Та това имам предвид под човек, дето се "храни с нектар"- да може да отидете на хубав ресторант и да не се муси на храната и порциите, които са си съвсем нормални. Изразът е фигуративен, не буквален.

# 152
  • Мнения: X
Фитнес-маниаците са на едно ниво с веганите по досадност, макар те да мислят това за готиност. Най-много от всичко мразя хора, които се опитват да ме държат гладна, оптимизират ми менюто, развалят ми храната като ѝ взимат всичките мазнини и подправки, слагат я в слоукукър и я накрая я отравят с думи. С такова страшилище не се виждам, то е по-лошо и от чорапеното чудовище, което нощем ходи по къщите на хората и хвърля мръсни чорапи по пода.
+1

Толкова са ми досадни, че няма накъде повече.





Последна редакция: пт, 29 сеп 2017, 11:36 от Анонимен

# 153
  • Мнения: 14 654
Ти да видиш, имам едни японци във Фейсбука- там порциите са наистина чудесни. Интересното е, че сервирането им е същото от хилядолетия, а порциите са малки и естетични. За подобно оптимизиране говоря, защото в БГ мъжете малко по навик преяждат.

Te заради тези малки и естетични порции не могат да пораснат хилядолетия наред, българите сме по-едри и не можем да се храним с миниатюрни порцийки от риба и ориз. Пък и не знам кои са тези мъже, които преяждат редовно, аз поне не разполагам с мъж, който тежи 100 кила, въпреки завидния си ръст, нито пък отглеждам синове с изгледи да придобият мечешка фигура, пък не е като да не си хапваме, както трябва. Ти си писала, че мъжът ти е дебел, а сега пък пишеш с погнуса за хората, дето плюскали.

# 154
  • Мнения: 20 099
Като говорите за "плюскане", малки, големи порции. Ядете ли винаги всички заедно на масата?
У дома се опитвам да се събираме поне вечер всички около масата, но не всеки път ми се получава. Моят половин си има свой "алгоритъм" на огладняване и с годините все него си следва – хапва на обяд и после за вечеря около 5,6 и после трудна работа. Макар да ми казва, споко, после ще вечерям, сега само малко ще хапна. И после – ама аз май не съм гладен, когато 7,8 го поканвам за вечеря. Simple Smile
Порциите у дома са средни – нямаме "ящни", а и сме всички с различни вкусове. За разлика от повечето мъже, моят предпочита храни със зеленчуци, сирена, обича тестени изделия, някои колбаси, но пък не е фен на ориза и месото, които ние с детето обожаваме. Така че, понеже не готвя на всеки отделно, един яде повечко, а друг по-малко в зависимост от вкуса.

# 155
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Като говорите за "плюскане", малки, големи порции. Ядете ли винаги всички заедно на масата?

Не. Колкото и да ми се искаше вечер да се събираме на масата и да си говорим, не ми се получи. Аз също огладнявам рано: 18,00 - 18,30 часа вече ми къркори стомаха, мъжът ми току-що се прибрал, не му се яде още, "Я, каква хубава салата си направила, чакай да пийна една ракийка с нея." Децата:"Ама ние още не сме гладни, не ми се яде бе - как не разбираш?" Пък против моите принципи е да карам някой да яде насила, не вярвам и че е полезно. Обаче... ма мен вече ми прималява от глад и не мога да чакам на някой от домочадието да му се прияде, сипвам си и ям, пък другите - да се оправят, наготвила съм, амаха! И те така, те. Simple Smile))) 

# 156
  • Мнения: 14 654
Вечеряме заедно, а сутрин заедно пием кафе, като разбира се децата са свободни да ядат по всяко време, когато огладнеят и да напуснат масата, когато са приключили, пък ние си оставаме още време да си бъбрим, допиваме и дояждаме с нектар.
А за да се избегне натъпкването, се приготвя разнообразна трапеза, ако не от първо, второ и трето, то поне от салата и второ. Хората се тъпчат, когато ядат суха храна или само едно готвено ястие, понеже не могат да си наситят рецепторите с вкус, търсят да им стане вкусно и затова сипват и втора, и трета чиния. А ако първо хапнеш купа супа, подле няма да се натъпчеш с две чинии мусака. Те японците верно имат миниатюрни порции, ама слагат много повече блюда на масата от нас.

# 157
  • Мнения: 8 969
Задължително вечеряме заедно. Вечерята е време, в което не само се храним, но и общуваме заедно с децата всички на масата. Затова не мога да приема извинения от сорта "не съм гладен". И ние след работа хапваме по някоя бърза хапка, но никога не се наяждаме предварително и си чакаме вечерята.
Тийнейджърката ми понякога се опитва да ги прави тези номера, но не минават. Казала съм й - не ме интересува дали си гладна или не, като искаш не яж, но ще седиш на масата и това е. /Ай сиктир бе, то не останаха правила за спазване!!!/

Просто не знам вече в кой свят ще живеем, ако започнем и да се храним самосиндикално.  Naughty

# 158
  • Мнения: 14 654
По отнхошение на пубера съм на обратното мнение - нищо не го карам да прави, защото не искам да се караме - оставила съм го да си живее, както си желае, като единствено съблюдавам да се учи добре, нищо друго. Като каже, че иска да си яде в стаята, яде си там, повечето пъти сядаме заедно, но се случва да иска да си говори по вайбър или да играе, докато яде и за мен не е проблем.

# 159
  • Мнения: 30 802
Янечек, мъжът ми не е дебел- няма шкембе да върви на метър пред него. Не е и фитнес батка, но определено не е от мъжете, които ядат огромни порции в огромни чинии.

Абе както и да е, аз лично съм радостна, че общо взето няма хора, които да ме гледат нон стоп с гладен поглед и да очакват да не излизам от кухнята. Или пък да стават лоши, ако не са яли и да не могат да минат без готвено.

# 160
  • Мнения: 14 654
Извинявам се тогава, явно съм се объркала, че тежи 100 кила, сигурно някоя друга съфорумка в споделяла, пък аз съм се решила, че си ти.

# 161
  • Мнения: 3 784
Вечеряме заедно, а сутрин заедно пием кафе, като разбира се децата са свободни да ядат по всяко време, когато огладнеят и да напуснат масата, когато са приключили, пък ние си оставаме още време да си бъбрим, допиваме и дояждаме с нектар.
А за да се избегне натъпкването, се приготвя разнообразна трапеза, ако не от първо, второ и трето, то поне от салата и второ. Хората се тъпчат, когато ядат суха храна или само едно готвено ястие, понеже не могат да си наситят рецепторите с вкус, търсят да им стане вкусно и затова сипват и втора, и трета чиния. А ако първо хапнеш купа супа, подле няма да се натъпчеш с две чинии мусака. Те японците верно имат миниатюрни порции, ама слагат много повече блюда на масата от нас.

Ако ям супа и мусака на едно ядене ми става супер тежко и некомфортно. И нямам предвид от общо количество, а от брой видове храни. С годините установих, че колкото по-малко храни смесвам в едно ядене, толкова по-добре се чувствам. Или салата, или супа, или основно, две-три накуп ме карат да се чувствам като Сигърни Уивър малко преди да роди Пришълеца. А конкретно мусаката сама по себе си също ми идва малко тежка, макар че обичам - то не са месо, картофи, яйца, брашно... Порция пържола със зелена салата, при грамаж равен с порцията мусака, да речем, не ми натежава както мусаката.

У дома също се храним кой когато е гладен, но си правим компания на масата вечерно време. Примерно, ако аз съм хапнала към 5-6, а приятелят ми огладнява към 7-8, сядам с него, не ям, но си говорим. Сутрин бързаме, не сме гладни и не закусваме.

# 162
  • Мнения: 14 654
Принципно говоря, за случая, когато хората имат склонност да се натъпват, пък осъзнават, че не е хубаво - номерът не е в дребните порции, а в разнообразнието. Ти, Ники, явно си от хората с чувствителен стомах, които се нахранват с малка порцийка храна, каквато и да е. Само че аз не мога да ям само салата или само супа, нито пък едно яйце с парче сирене и къшей хляб и да кажа "ох, преядох".

# 163
  • Мнения: 22 036
В моето семейство (с родителите ми) имаше винаги 1,2,3 и салата/туршия. Никога не сме преяждали, но и порциите от всичко бяха малки. Майка ми готвеше от едно пиле 3 неща. Супа, половината печено, а другото на някаква яхния.
Не знам дали е било полезно, но никой от семейството не е бил с наднормено тегло.

По повод на развалянето на връзката с битовизми смятам, че не е така. Когато двама души се отделят да живеят заедно, особено ако им е първи такъв опит, всичко е хубаво.  Ние с бившия ми много се кефехме да правим нещата заедно, да си готвим, чистим, пазаруваме. Тези неща, започнаха да ни дотягат по-късно, когато други неща ни раздърпаха.

# 164
  • Мнения: 20 099
Да, няма как да накарам някой насила да се строява около масата и аз. А и детето се прибира по-късно, когато е втора смяна на училище. Дори то държи повече да сме заедно на масата от нас. Седя и правя компания да си лафим, докато вечеря, ако сме хапнали вече с половинът. Сутрешното кафе при нас е единият или другият (който стане пръв) да го направи и поднесе на другия. Но всеки си го пие пред компа.

Аз съм забелязала, че вкусовите предпочитания и навици се изграждат още като си малък. И, ако не спазваш някаква специална диети или режим, сепродължават тези навици. Ако мъжът е научен като малък да изяжда по половин хляб на ядене (както е случая с брата на моя половин), така си и кара като голям. И моят човек ядеше огромни количества теста и хляб като се запознахме. Сега пак обича, но доста по-малко яде на фона на семейството си. Детето живееше като малко за известно време само с моите родители и като го научиха на това пиле с ориз и пиле с картофи, и като питам "какво искаш да сготвя", дежурният отговор е: пиле с ориз или картофи.
Аз бях много злояда като дете, нищо буквално не ядях и не харесвах. Сега пак отбирам, но поне апетит не ми липсва. Smile

Общи условия

Активация на акаунт