Джуд, някои неща, мисля че идват с течение на времето. Да даде Бог да имаме достатъчно време и да осъзнаем истински важните неща за християнския живот и да ги обикнем. Защото ако е без любов, а по задължение, не се ли превръщат просто в магически ритуали, за които искаме нещо в замяна?
Категорично като по-млада се страхувах от болести при целуване на иконите и внимавах след кого заставам в опашката за причастие Сега си целувам иконите с искрена любов, както бих си целунала детенцето дори да е цялото омазано с мърсотия. Но някак нещата се промениха с времето, не станаха изведнъж. Би било хубаво да кажа, че не ме е страх дали ще се разболея, защото вярвам, че ще ми се случи точно това, което е за спасение на душата ми (не на тялото), но няма да е истина. Но пък се надявам, че съм започнала да вярвам по-силно и ми се струва нелепо, Господ да ме разболее посредством лъжичката за причастие или целувка. Подобно развитие претърпях с постите, забежките ми по астрология и най-вече с молитвите. Там нещата са много лични. Пожелавам на всеки да усети божията любов когато по невероятен начин се сбъдват искрените му молитви. И не желая на никого да се сблъсква с мълчанието на Бог, когато е безкрайно очаян, уморен и самотен.
С други неща още не мога да се примиря и вътрешно се съпротивлявам. Споделяла съм тук за стоенето прав, за панталоните, забрадките, църковнославянският... Надявам се да ми се отворят очите за истината. Знам, че има канон, но не искам да вярвам по шаблон, търся живата вяра. Дано всички я намерим!
Кремирането ми е наистина една загадка. Нали някои мъченици са били изгаряни на клада и това не ги прави по-малко мъченици? Mama_Nana, ще съм благодарна за линкове по темата. Аз имам някакво загадъчно влечение към това да ходя на гробища и съм така от дете. Успокоява ме. Рядко плача там, да не кажа никога. Ако мога бих почистила всички паметници от бурени. ММ се шегува с мен, че трябва да работя в погребална агенция, защото много обичам да правя жито и погачи за помен.