Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Да, ясно. Всички разбрахме, че са ѝ сбъркани разсъжденията, само тя не... Както някой назад каза - то пък не е задължително всички да се размножават, даже някои е по-добре да не се...

В живота на всеки от нас вероятно има някой или нещо, което му липсва. Понякога тази липса тежи толкова, че според мен е естествено човек да започне да се пита какъв е смисълът изобщо да е жив. Не искам да обобщавам, но предполагам, че повечето хора са имали такива моменти. Вероятно и авторът на темата преживява такъв период сега. Дано скоро го преодолее.

Егоистично е - да. Но в повечето случаи, ако родителите са поне малко читави, имането на дете те учи да не бъдеш егоист. Иначе, ако ще трябва да философстваме, ако всеки чак толкова се замисля иска ли някой да се роди или не- планетата ще се обезлюди. За мен, след като се е появило едно дете на този свят ( независимо по какъв начин), значи тази душа е искала да се (пре)роди. Тъй че, мисля, че твърде голяма важност си придаваме хората за неща, които все повече се убеждавам, че са Божа работа, работа на Вселената или както всеки според религията си го разбира. Не случайно има една поговорка: "Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет!"

Нещата не са толкова прости. Факт е, че държави с потресаваща бедност, децата са  много. Понякога се чудя каква е тази зависимост? Гледах някакви роми дето в колиба живеят, тя бременна с тризнаци, да се чудиш как стават тези неща, по Новине кога се появяват такива новини също често хора от малцинства, бедни, простовати. За богатите хора, визирам ултра богати мое наблюдение имат деца, но богати хора над средна класа често нямат. Живея в Германия и виждам колко германци нямат доброволно деца. Съседката ми с 3 деца, вече около 50 г. и имат само едно внуче. Освен фактите има и друг момент, не осъзнаваме, че кармата, семейната карма е нещо много силно, ако видим как нещата се повтарят в следващите поколения и често ни съсипва психически, считам, че изход има, стига да се говори с родов терапевт, ако щете констелации, осъзнаване, търсене на причини и начини за излизане от ситуацията. Освен това бях чела, че понякога според духовните причини някой род трябва да изчезне и поради тази причина няма поколение или ако са се свързали двама неподходящи партньори. Разсъждаваме примитивно в стил не е честно и "тропане с крак", но на високо духовно ниво всичко си има причина, колкото и да не можем да го разберем. Слушах защо има толкова войни, от духовна гледна точка колективната енергия на планетата е много негативна и сигурно е така, всичко е само пари, пари и пак пари.
Иначе за да гледаш дете не ти трябват толкова много пари, често се изкарва невъзможност, първи учебен ден незнам си колко хиляди...което за мен не е така. Винаги съм планувала всичко, купувах редовно дрешки по-големи, защото ме устройства качество и цена, тетрадки пособия целогодишно и никога давай в последния момент. Същото като се роди бебе купища излишни неща, вещи, скъпарски дрехи защо, но същите тези деца някой беше писал горе на богати родители по психолози, защото едно дете няма значение с каква близка е облечено, има начин как е обгрижвано.

Сефора, нямаш идея колко си права. Родовата карма всеки я носи, но не всеки иска да знае и да работи за проблемите си. И като му дойде на главата някаква беда често пъти тя не е случайна. И моите не са случайни. Имането/нямането на дете също може да е точно родов проблем.

Само не мога да разбера защо трябва да отговарям и понасям несгодите на чужди грешки, мисли и идеи. Много слушам по темата и наистина е потресаващо и от лоялност, принадлежност, съпричастност нещата се повтарят.

Родовата карма е просто генетика,възпитание ,навици ,заучени травми и т.н.
Безкрайно уважавам хората ,които са решили да не се пуснат по течението на мейнстрийма и да имат деца ,като всички по презюмция.Пък това ,че някои го наричат егоизъм...ми егоизмът не е нещо лошо ,ако лично на вас не ви вреди .

Изобщо гледането в чуждата паница и нежелание да се съсредоточиш в себе си и да решиш един по един своите си проблеми . Ето това виждам от постовете. Винаги причината била в другите, извън нас. Никога в нас. Ами като не искаш да поемеш сам отговорността за себе си, кой ти е крив?

Мда, разбирам те. И аз това го мисля. Не е много лесно да приемеш. Особено, когато ти нищо не си направил на някого, а той съзнателно ти вреди. Е това ме побърква. Нарочно да те съсипе, да те смачка. И разбирам от къде е дошло назад в поколенията, но е трудно да го приема.

Angela61, Да, това за родовата обремененост ми звучи точно като оправдание. Не че не съществува такава, но то в живота си човек има много обременености. Ако не е родова, ще е някаква друга. И човек или се бори да ги преодолява, или ляга и умира. А, има и трети вариант - мрънка, оплаква се и гледа чуждото канче.

Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"

С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?

Чудесно казано! Не бях го чувала/чела. Благодаря.

Това след цитата са си мои разсъждения, просто дано някои думи й помогнат на авторката, да я успокоят, да й покажат друга гледна точка.

А защо решихте, че търсенето на проблемите в рода назад, е оправдание? Всъщност, веднъж осъзнати, тези проблеми ва възможни за решаване и преодоляване.

Сама си отговори. Проблемите са за решаване и преодоляване. Те ни правят по-силни и можещи. Мрънкането и хленченето на никого и в нищо не помагат.

Така ми прозвуча, но може и грешно да съм разбрала. Ако помогне за преодоляване на проблема, тогава да. Но да му робуваш цял живот и с него да обясняваш всичките си нещастия и да не можеш да излезеш от омагьосания му кръг, не ми се струва здравостолвно нито за самия човек, нито за околните му.