Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Така наречената справедливост е една утопия. Много опити са били направени така че уж хората да живеят в справедлив свят, било то като се следват правилата на някоя религия, или като се създават обществени строеве и закони, но нито един метод досега не е проработил.

Съветвам автора да се въздържа от изказвания като това от първия пост, че някоя си жена я носели на ръце, а тя била много зла и го заслужавала. Ако хората усетят, че си негативен човек, който постоянно гледа в чуждата паничка, завижда и пуска коментари как този или онзи не заслужава това, ще се дистанцират от теб. Така ще претърпиш неуспехи и в личния живот, и по отношение на приятелския кръг, и в работата. И само ти с твоето поведение и мислене ще си причината за тези неуспехи, а не Съдбата, Вселената или звездите.

Когато много те налегнат черните мисли си представи, че има хора с много по-тежки съдби и живеещи при много по-лоши условия. Живеят във война, или в някаква извратена диктатура, където не знаят дали утре няма да сгафят нещо и те или близките им да бъдат наказани, или на места с лоши природни условия, с редовни урагани, земетресения и цунамита, и пак живеят.

Играя една онлайн игра с група хора  и точно когато започваше спиралата от избори единия мъж отиде с жена си на екскурзия в Египет. След като се върна каза "след като видях какво е там, повече никога няма да мрънкам колко е зле в България". Събери пари и ти и отиди някъде - Египет, Индия, някъде из Африка. Виж как живеят наистина хората от Третия свят и спри да се самосъжаляваш.

Идеята на нито една терапия не би могла да бъде оплакване и хленчене. Същото важи и за родовата. Като видиш проблемите, макар да са провокирани от събития и действия много назад, виждаш как да ги решиш. Аз не мисля, че се оплаквам. Щом работя по въпроса и съм намерила начин да се справя със ситуацията.

Не знам защо така се възприема от хората. Все едно дядо ми е направил нещо, при мен идва травмата и айде да ревем цял живот. Ми не. Ама сега в 21 век имаме доста повече ресурси да решаваме тези проблеми. Самото време е по-различно, с нови схващания, с нов начин на живот и с нови ресурси, които да ни помогнат да решим дадения проблем.

Напоследък аз решавам всички несправедливости с алкохол и цигари, т.е. не ги решавам, само замазвам проблема. Усещам се като в кръг, от който няма излизане. Вече се чувствам зависима от алкохола и цигарите. Не знам защо, но в по-голямата си част живота ми съм го приемала като страдание, не бих искала и друго човешко същество да страда, затова и няма да създам нов живот. Край на всичко, включително и родова карма. А може би това е кармата - да не продължа рода?

Ако бъдеш малко по-конкретна, може да получиш по-добро разбиране.
Финансови проблеми ли сте имали? Емоционални? Здравословни?

Страдам от генерализирана тревожност. Постоянно си намирам причина да се тревожда. Умът ми не може да е спокоен. Чувствам се изтощена вече. Не издържам.

Това мога да го разбера, често и аз се чувствам така. Обаче от вредните навици се постарай да се откажеш. Нищо няма да постигнеш, само на себе си вредиш. Малко ли са ти другите неприятности, че сама да си добавяш и още?

По отношение на тревожността, търсила ли си лекарска помощ? Не задължително психиатър. Може да имаш недостиг или нарушен баланс на вещества/хормони в организма. Ако е нещо такова, мисля, че с прием на нужните добавки положението може да се подобри.

Ходя на психиатър, взимам хапчета, а и добавки - Витамин Д, знам колко е важен за настроението. Но въпреки всичко все се въртя в този порочен кръг и мислите остават. Психиатърът помага за безсънието и сърцебиенето, но не може да ми промени мислите.

Ти можеш да се опиташ да си промениш начина на мислене. Лекарят помага, насочва, но в крайна сметка може да свърши само част от работата. За останалото се изискват усилия от страна на пациента. Ако човек сам не се постарае, другите не могат да направят много за него.

Не, не, аз имах предвид авторката. Не сме се разбрали

Хапчета, добавки и 10 психиатъра няма да помогнат, когато ги комбинираш с депресант в лицето на алкохола. Всъщност, той е нещото, което може да влоши ситуация в пъти. Да не говорим, че предизвиква аритмия.

О, извинявам се, Мила! Не съм разбрала!

Стар, алкохол с хапчета не е добра комбинация! Не знам какво точно пиеш като лекарства, но повечето подобни не са съвместими с алкохол!

Виж, всеки има травми от детството. Сигурно и най-обичаните и подкрепяни деца имат нещо, което не им е наред в живота. Аз страдам, че майка ми не се интересува от мен и не ме обича, никога не ме е обичала, а ме ползваше за емоционална патерица и извинение цял живот. Но това не означава, че ако аз имам деца трябва да ги мъча и да бъда същата ужасна майка за тях. Честно казано ако имам деца ще се боря да бъда пълна противоположност на майката, която аз имам, защото не искам да ги тормозя и да страдат.

Ти също можеш да бъдеш майка и да се стараеш да не повториш грешките на родителите си. Не те нахъсвам да раждаш, особено ако не се чувстваш щастлива. Обаче да приемаш цялото си съществуване като страдание означава, че целият ти светоглед е обърнат към негативното.

Нищо ли в живота ти не носи щастие? Колкото и зле да е било родното ти семейство, ти нали вече си голям човек? Живееш своя живот? Да, нямала си късмет да случиш на читави родители, но пък си тук на този свят и можеш да живееш както искаш, да сбъдваш мечтите си и да се отърсиш от миналото.

Благодаря! Цял живот се боря с детството си. Най-тежкото ми осъзнаване беше на 20 години, когато разбрах, че семейството, в което съм родена, ме бе докарало до това състояние. От тогава се боря, но ми е много тежко. Като  имаа проблясъци на щастие, но като цяло имам чувство, че се боря с един омагъосан кръс, от който няма излизане. Казвам си, успокоявам се, че поне не съм пропаднала, не съм станала наркоманка, но напоследък и в това се съмнявам, тъй като последния месец пия много алкохол. Трябва силна воля. Страх ме е да не се превърна в развалина. Като че ли на 20 имах повече хъс. Не трябва ли с времето да става по-добре... Какво се случва с мен... Иначе има неща, които ме правят щастлива.. обичам природата и да пътувам.. но след пътуване или разходка... връщам се и пак се почва... тези тревожни мисли. Мисля си, че ако имах някаква физическа болест по-лесно щях да я преживея. Хората подценяват психическите проблеми, особено в България.

Ти щом не си имала читава майка, надявам се поне да си случила на баща. А моята майка като си посвети живота на мен.... пак не е лесно, защото не искам да я разочаровам, а натам вървя, тъй като не съм щастлива и не намирам смисъл в живота.

Имах предвид проблемите в детството, не сега.

Стар, децата много успешно отвличат мислите, които сега те налягат докато си стоиш сама у дома. Само казвам. Не агитирам

Starr, явно тази тревожност те мъчи и май е в центъра на всичко, а тези размисли за войни и несправедливост са следствие. Има разни проявления, аз имам друг опит, но твоето звучи наистина като как бяха, черни натрапливи мисли или някаква хронична депресия, не знам.
А това, което си отбелязала сама, аз също като цяло съм на това мнение. Но зависи откога си на хапчета, минало ли е достатъчно време да подействат? АКО не,  може би лечението не е най-ефикасното или просто наистина в случая тушира симптомите, не причината. Ако имаш такова усещане, помисли за 2-ро мнение или търси и друг специалист да работите върху "мислите". Това само хапчетата май не го правят.  Та ако искаш сподели, посещаваш ли редовно психиатъра, той има ли обратна връзка как се чувстваш, какво предлага?