Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

  • 53 601
  • 687
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 1 770
Между първото ми и второто дете разликата е 2г и 3 месеца...разликата мисля е доста добра, винаги са си били приятели в игрите и всичко. Вече за трето не знам...сега работим за трето...а децата са вече на 9 и 11г. Не знам как би било. Сигурно и малката и голямата разлика си имат и плюсове и минуси.
Няма значение разликата, важното е децата да са здрави. Колкото повече са, са по-задружни и е по-весело. 🥰🥰🥰🥰 Моите са с голяма разлика и ми помагат с най-малкото. Децата са най-голямото щастие и смисъл за мен. Не е важно да имам много пари, за да ги отгледам, а да ги възпитам с любов и да ги науча да бъдат добри хора.

Леле, сега видях поста на JLo! 😍Честито, браво че си се осмелила. Да сте живи и здрави. 💗💗💗

Задаването на лични въпроси като кой е баща на децата, особено към не толкова близки хора смятам за невъзпитано, но не бих се засегнала. Всеки страда малко или много от чисто и безкористно любопитство. Не е смъртен грях все пак. 😉
Аз ако не съм с децата не обичам да тръбя, че имам четири деца и няма мъж, защото веднага ме заливат въпроси и ох и ах, а мразя да съм център точно на такъв вид внимание. 🥴

Да ви кажа честно, не ми е чак толкова трудно отглеждането на децата, колкото ми е било с бащите им. 🤪

Последна редакция: нд, 12 яну 2020, 08:44 от 💕Mom of 4 💕

# 481
  • Мнения: 2 722
Като ви чета, се смайвам. На мен с едно ми е трудно и ми тежи, но вероятно е заради късната възраст, на която родих и факта, че се разделих с едно ежедневие, с което бях свикнала дълги години.
Аз не бих отглеждала три, но браво на тези, които го искат и се справят.
Две години в болести,юркане между градина, работа, градски транспорт, тръшкане, истерии по улиците.Толкова стрес и нерви, че ако знаех какво ме чака и на 1 нямаше да се навия.

# 482
  • София
  • Мнения: 38 489
Ох, истериите! Напомни ми защо не искам повече деца. Сега като видя някое по улицата само се подсмихвам тихо и се радвам, че моите са големи.

# 483
  • Мнения: 3 391
Между първото ми и второто дете разликата е 2г и 3 месеца...разликата мисля е доста добра, винаги са си били приятели в игрите и всичко. Вече за трето не знам...сега работим за трето...а децата са вече на 9 и 11г. Не знам как би било. Сигурно и малката и голямата разлика си имат и плюсове и минуси.

Разликата м/у мен, брат ми и сестра ми е толкова горе долу. Аз съм по средата. Смятам че е много добра разлика. С малкият ми брат винаги сме били много близки.

# 484
  • София
  • Мнения: 38 489
И нашата разлика с брат ми е такава. И на мен ми се искаше така, обаче не стана, а станаха 6 г. Не са си близки децата, но нищо.

# 485
  • Мнения: 4 671
Не си мислете, че като е малка разликата, децата са си близки. Поредният мит. Пак си е до характер. Моите са буквално и всекидневно куче и котка, ако не взема участие в спора, става як бой. Cry Даже виждам плюс в тази насока при голяма разлика, голяма любов.

# 486
  • Пловдив
  • Мнения: 14 404
Боят при децата е вид игра. В тоя смисъл - играят си заедно. Колкото и парадоксално да звучи.
В буквалния смисъл (без бой) също могат да си играят.

# 487
  • Мнения: 4 671
ти пък голяма глупост измисли. Rolling Eyes Естествено, че хората от една къща все някак ще комуникират, но не е приятно да е с негативен характер. Толкова нерви хабим всички с техните взаимоотношения, че периодично стигаме до детски психолог, не мисля, че за някого ще е приятно.
Тук се коментираше, че с малката разлика децата са си близки, което аз го отъждествявам на "задружни". Ами не е така. И малката разлика не е предпоставка за задружност.
От личен опит по-голямата разлика е за предпочитане, и за децата, и за родителите, особено за майката. Няма го това сдухване с породени, има вече самостоятелни деца, осъзнати и готови да приемат новия член в семейството с радост.

# 488
  • Пловдив
  • Мнения: 14 404
Е, не можем всички да пишем само умности от рода на "пак е до характер", "поредният мит" и особено "при голяма разлика, голяма любов".

# 489
  • Мнения: 1 429
Това дали ще са си близки е много относително.Аз смятам,че с малка или нормална разлика по-може да си останат близки.Големият ми син е 8,5;10,5 и 12 г по-голям от другите.С ММ постоянно имаме спор:той казва,че ако се наложи големия трябва да ги защити,ако дръпнат примерно момичето(единствено ни е)в дискотека.Аз много се ядосвам,защото как да обясня на ММ,че докато другите деца тръгнат по дискотеки и т.н.баткото сигурно ще е вече със собствено семейство и не мисля,че ще си останат близки.Но....времето ще покаже.Засега големия(почти на 13 г е вече) и каката( 4 г)имат ужасни взаимоотношения,той все я дразни,тя също за най-малкото му се сърди и му крещи.А иначе каката и малкия батко(2г) се карат,но и много си играят,не могат един без друг,общо взето тя командва засега😁

# 490
  • Мнения: 4 671
да, аз затова казах, че си е до характер, а не до разликата между тях

# 491
  • Мнения: 30 802
Моите гравитират към големия, щото просто е батко и ги кефи. Но се групират различно, според настроението.

# 492
  • София
  • Мнения: 38 489
Моите се побийваха докато малкия стана на 6. Тогава пък каката се замоми и малко се мярка вкъщи.

# 493
  • Мнения: 12
Моите две момичета са с разлика 1г 9м, породени. Много са си близки, постоянно са заедно във всичко, но отношенията им са в много широк емоционален спектър. Като цяло много хубаво си играят двете и си помагат и подкрепят, но наред с това и много се карат, ежедневно възникват конфликти, често експлозивни. В един момент са си най-добри приятелки, в средващият най-големи врагове. Не ни е лесно с таткото, но за миг не съжалявам, че ги родих толкова близко една след  друга. Незнам обаче как ще се впише едно бебе в обстановката. Освен до възрастова разлика, също си е до характер. Малката е по-грижовна,търпелива и много иска братче или сестриче, но голямата е по-ревнива, своенравна и чувствителна, и казва, че не иска бебета в семейството, нито пък тя да има собствени като порасне. Казва, че ще мрази бебето Flushed За нея ми е по-притеснено как ще се адаптира към появата на третото.
Когато се роди то живот и здраве, разликата ще им е 7г и почти 9г.

# 494
  • София
  • Мнения: 22 947
Аз бях на 15 г като се роди втория ми брат и също говорех, че го мразя, че ми е съспил живота и т.н. На майка ми със сигурност не и  е било лесно. Вярно че при мен го имаше и това, че беше от друг баща де. В крайна сметка като се роди се нормализираха нещата, гледах го понякога и т.н. Сега сме в чудесни отношения. Иначе разликата между двата ми братя е 10 г и са си много близки, чак да не вярва човек. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт