Породени деца

Tази опция не я казах за хора с едно дете, а за справяне с някои ключови ситуации при породени. И ще дам пример. Моя роднина беше в чужбина, сама с двете деца, таткото не беше при нея през първите три месеца след второто раждане. Приспиването на бебето е било възможно само когато баткото е в другата стая и пази тишина. Как може дете на година и половина да седи само в отделна стая, да пази тишина и в същото време да не се нарани с някоя беля? Точно така, като гледа филмче.
Не става дума за зомбиране на дете пред телевизора по цял ден, а че тази опция я има за хора, които са в безизходно положение. Не че не е намирала дивана намазан с кисело мляко, но това е друг въпрос.


С количка, разбира се. Какъв е проблемът дете на 1.5, че и на 2г да се вози в количка? Моето е на 2.5 и още го возя понякога, макар по-често да използвам столчето за колело.

Това с двете квартири в двата края на София е тотална глезотия. Живяла съм в Младост, докато уча в НБУ, нямах кола и пътувах със 111, много редовен и свестен автобус. И в Студентски град съм живяла, а факултетът ми беше с две смени на градски транспорт и пак не съм търсила квартира пред вратите на факултета и да плащам тройна и четворна цена за това.
Който има нужда, намира начин. Който има начин, може да си позволи и да се поглези.

Всъщност, от университета на сина ми осигуряваха квартира на абсолютно всички студенти, които не са от София, а на дъщеря ми не. С почти максимален бал не успя да се класира за общежитие, а второто класиране излизаше около Коледа. Така че ща не ща, трябваше да плащам квартира, в случая изобщо не беше глезотия.

Юна, май не ме разбра. Аз не съм против това детето да гледа телевизия. Просто моето не мога да го накарам да гледа. Пускам детски филмчета, музикални канали и какво ли не, но тя не проявява грам интерес. Най - много да каже: "мамо, виж коте" и толкова, не гледа повече. Затова казах, че за мен не е опция да си "открадна" 15 минути...знам че е странно за повечето ама има и такива деца...

Иначе не е проблем детето на 1.5 години или 2 да бъде в количка. Само че, както казах количката за породени, която съм виждала беше доста кофти, бебето се возеше в нещо, приличащо на багажник и коша с голямото дете беше буквално върху главата му. Според мен това става за много малко бебе, което още само спи по време на разходките, т.е. до 3 - 4 - 5 месеца. Просто защото то не вижда нищо там и трябва само да лежи.
Сега видях, че има и по - приемливи варианти.
Количките за близнаци стават, ама са си обемни, трудни за управление и можеш да срещнеш доста трудности когато ти се налага да отидеш някъде с такава. Хубаво е, че вече има и по - компактни модели, не знаех.
Ясно е, че начин все се намира за излизане, въпроса е, че от моя гледна точка си е приключение, което не бих искала да си причинявам, а не че е напълно невъзможно да се случи.

Друга опция е по-голямото дете да тръгне на ясла още на 1.5 - 2г, а двете заедно да бъдат извеждани навън в събота и неделя, когато и таткото може да помогне.
Пак давам пример с позната самотна майка, която за да ходи с бебето да води и взема каката от детската градина, си купи малка кола на старо, изкара шофьорски курс и изминаваше тези няма и 500 метра с кола, за да не се разправя с влачене на две деца напред и назад.
Първо е проблемът, после всеки си намира решение според характера си.
Да не забравяме и че децата не са малки кой знае колко дълго време. Реално няколко месеца ще се засекат бебето и по-голямото дете, преди то да тръгне на ясла или градина.

А едно от предимствата е, че може по-голямото да мине без гадната ясла. В момента и двете още са у дома.

Kalina. какво очакваш да ти кажем? Всички жени с породени, независимо дали са планирани или не, дружно да ти козируваме и да започнем да си скубем косите от ужас и умора ли? Да се отречем от думите си и да си плюем три пъти в пазвата да не се случва този ужас на други, жени защото на теб ти изглежда трудно да гледаш деца с малка разлика? Ами няма да стане! Ей ни на, една тумба жени,всичките с по 2 деца с малка разлика, които като сме стигнали до проблем, не сме изпаднали в паника, а сме намерили решение и сме продължили напред.
И двойна количка съм бутала по тротоарите, и на разходки с двете по няколко пъти на ден съм излизала, и на площадката съм кърмила редовно, и в болница съм лежала за задържане и с двете.  Ползвала съм  детска кухня, купувала съм бурканчета от магазина, но съм и готвила. Децата ми гледат телевизия, но и ходят на един куп допълнителни занимания - и за развиване на ума, и спортни. Била съм и много уморена (като бяха бебета не бях спала от 4 години буквално), но съм била и много щастлива като ги виждам как се разбрат и си играят заедно.  Почти 5 години съм била всеки ден с тях по собствен избор и накрая вече едва ме свърташе вкъщи и нямах търпение да се върна на работа, но кариерата ми изобщо не пострада от това - като се върнах все едно не бях спирала. Правила съм това, което е било най-доброто за момента и за възрастта на децата, без да изпадам в крайности и някакси са се получили нещата.
В твойте постове само нападаш как сме представяли всичко в розаво - нито една друга потребителка не го е казала. Всички ти отговориха - трудно е, но като претеглим плюсовете пред минусите и от дистанцията на времето - не съжаляваме и пак бихме го направили. За теб от твоите постове си съставих мнение,че ти си от тези хора, които виждат само проблеми във всичко, а не търсят решения. Питаш - това как го направихте, онова как го направихте. Отговориха ти - ето по този начин. Но ти не възприемаш. Не виждаш решението, само проблема и колко ще ти е трудно.Хубаво - това е твоя характер и твоя манталитет. Живей си с него, никой не те кара да раждаш породени деца ако ти е толкова трудно. Но това не означава, че няма жени, които да не са в състояние да се справят с тези ситуации и да кажат - да, трудно ми беше, но си заслужаваше и ако можеш пак бих го избрала.

sunlight_eli , хайде само по - спокойно. Нищо не очаквам никой да ми казва, темата не е за мен, аз породени деца няма да имам никога. Тук просто си говорим, няма нужда никой да си скубе косите. Просто отново в този форум и по тази тема както и по много други нещата се представят доста нереалистично и доста по - различно отколкото е в реалния живот. Но пък може би е нормално...
И всъщност ти казваш това, което и аз - че има жени, които могат да гледат породени деца. Има и такива, които не могат. Така че приказките, че всяка щяла да се справи просто не са верни. Въпроса е всеки в тази ситуация да си прецени от кои е.

Какво й е на яслата? Нямам никакви наблюдения, затова питам.
Аз мисля, че на по-голямото ще й е по-добре в ясла с други деца, да играе, да се учи?!

Ти пак си намилаш твоето без да четеш наистина. Посочи го това нереалистично, което все изтъкваш. В няколко поста ти отговориха, че никой не твърди, че положението е цветя и рози и ти пак си говориш каквото ти се иска да чуеш. Дай да го видим това прословуто нереалистично представяне, не на думи, а с цитат.
Много ме кефи, когато хора дават мнение за ситуации, които не са изживявали все едно са експерти по темата. Все едно човек без деца да обяснява на някой с 3 как да си ги гледа.


А това ти мнение просто утрепа коня. Ако авторката ти беше описала следната ситуация - "родих преди 6 месеца. Бебето е ужасно ревливо, по цял ден ми е на ръце. Раждането беше много трудно с много усложнения, 1 месец буквално не можех да стана от леглото след него. Живеем със родителите на съпруга ми. Свекър ми е много възрастен, с наченки на алцхаймер и има нужда от постоянни грижи. Свекърва ми не помага особено с бебето, не мога да разчитам на нея. Моята майка работи и гледадругите си 2-ма внуци . Съпругът ми е по-скоро незаинтересован и не помага. Като плаче бебето през нощта се обръща на другата страна и заспива. Чудя му се как може да спи при този непрекъснат рев. Финансовото състояние е такова, че ще получавам минимално майчинство 3 месеца, после съм в неплатен отпуск. Ще караме на заплатата на съпруга - средната за страната. Току що открих че съм бременна, непланувано. Какво да правя?"
Ти ще я посъветваш ли да абортира? Ако да - поздравления, току що ме уби, защото описаната ситуация е реалният живот на майка ми. Добре че е корава жена и за миг дори не се е поколебала дали да ме роди. И хич не вижда нещата в розаво - когато и казах, че планирам породени деца ми каза да не го правя, защото ще ми е мнго трудно. Не я послушах - явно и аз съм твърдоглава като нея. Сега обаче се радва много на децата, че са с малка разлика и винаги изтъква, че точно това е голямо предимство.

Не на всички деца им понася добре. Малки са още, трудно се отделят от майка си. Самото пращане на ясла предизвиква голям стрес. Повечето често боледуват, стига се до сериозни заболявания бързо. За учене и дума не може да става, само заотглеждане. Играта е под въпрос - на тази възраст по-скоро играят един до друг, а не един с друг и нямат нужда от други деца - по щастливи са с родителите си. Ако имате опция да избегнете яслата - възползвайте се.
За сравнение - в 3 и 4-та група на детската градина те посрещат вечер с недоволство - 'защо ме взимаш толкова рано, искам още да си играя'. Често родителите стоят отстрани на групички да си говорят докато децата си 'доиграват'..почти до затварянето на градината.

Изглежда повечето си нямат и представа какво означава трудно. Да гледаш две здрави породени деца не е изобщо трудно. С добра организация, бързи реакции, търпение  и малко изобретателност си се постига нормално ежедневие. За известно време ще се лишиш от време за себе си и любими занимания, но пък компенсираш с други приятни преживявания. Ще трябва да си непрекъснато да си до тях и да си отваряш очите, но това е само в началото. Постепенно започват да се заиграват и се понареждат нещата. И ние сме в чужбина, с вечно пътуващ татко и една далечна баба, която идваше веднъж годишно за Коледа, но не съм си и помисляла, че върша нещо невероятно трудно. Намерих време и език да понауча докато спяха следобяд. Два пъти дневно излизане в парк или площадка плюс хранене и къпане и то минал деня.
Имаме приятелско семейство с 5 деца, 2  са с по-тежки увреждания и 2 с по-леки (четири близначета, родени преждевременно). Ето това е ТРУДНО! Вечни терапии и лекарски прегледи. Как се оцелява в това положение, не знам. А майката никога не се е оплакала. Имат някаква помощ от баба, но все пак.... Много им се възхищавам и на жената и на мъжа ѝ. Невероятна воля и характер, нечовешки усилия и издръжливост!
 

Нереалистично е единствено, че човек с едно дете спори разпалено с други, които се базират на личния си опит с 2, 3 и 4 деца, опитвайки се да убеди последните в какво мъчение живеят, без да се вслуша в техните доводи.

Абсолютно точно.

Ако ще говорят само хора с опит с породени, голяма част трябва да напуснат темата защото писаха и доста хора, които нямат породени, но уверявайки авторката, че щяла да се справи. Очевидно не може да се разбере какво искам да кажа така че се отказвам да обяснявам повече който схванал - схванал. Не съм обяснявала в какво мъчение живее някой от пишещите в темата, казвам в какво мъчение бих живяла аз в тази ситуация, та всеки да си прецени дали пък случайно не е като мен.

sunlight_eli, нали искаш да говорят само хора с опит с породени деца? Ами собствената ти майка, имаща опит с такива те е посъветвала да не си го причиняваш. Какво повече може някой да ти каже? Ето ти опит.

И не знам защо темата е "нападната" от 3 - 4 жени с породени деца, защитавайки твърдо позицията си и позволявайки си да опрделят кой да пише по нея и кой не!???