Здравейте имам малко необичаен въпрос към вас. Скоро родих и то вече е на 6 месеца. Наскоро обаче разбрах, че съм бременна отново и незнам как да постъпя. Вие как мислите,какво бихте направили вие и какво е най добре да напавя АБОРТ/РАЖДАНЕ?
- Публикувана: 2 март 2018, 13:48 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2018, 18:29 ч.
Породени деца
Аз бих го родила. Но това съм аз. Какво е най-добре ти да направиш никой не може да ти каже. Много зависи от ситуацията в семейството. Ако имаш възможност да гледаш породени деца (физическа и финансова) естествено е най-добре да го родиш. Не е никак лесно, но не е невъзможно. Ако обаче нямаш може би не е добра идея да го раждаш.
А, ти как гледаш на аборта? Възприемаш ли го като вариант въобще? 
Моя приятелка ми сподели, че преди второто й дете (трета бременност, обаче) е била бременна още веднъж, но е абортирала, защото са били много зле финансово. И какво каза тя: че съжалява, че не го е родила. Не се обвинява, че е абортирала, но днес, когато са вече добре финансово, и знае през какво са минали, за да са добре финансово, тя си спомня за тази й бременност и си казва "да бях го родила".
Моя приятелка ми сподели, че преди второто й дете (трета бременност, обаче) е била бременна още веднъж, но е абортирала, защото са били много зле финансово. И какво каза тя: че съжалява, че не го е родила. Не се обвинява, че е абортирала, но днес, когато са вече добре финансово, и знае през какво са минали, за да са добре финансово, тя си спомня за тази й бременност и си казва "да бях го родила".
Аз бих направила аборт, защото не се подложила на породени деца, но това няма никакво значение.
Всеки решава според разбиранията си, финансовото положение, дали иска или не повече деца, здравословното си състояние и т.н. субективни причини.
Каквото и решение да вземеш, занапред се предпазвайте, когато не планирате деца.
Всеки решава според разбиранията си, финансовото положение, дали иска или не повече деца, здравословното си състояние и т.н. субективни причини.
Каквото и решение да вземеш, занапред се предпазвайте, когато не планирате деца.
А, ти как гледаш на аборта? Възприемаш ли го като вариант въобще?
Моя приятелка ми сподели, че преди второто й дете (трета бременност, обаче) е била бременна още веднъж, но е абортирала, защото са били много зле финансово. И какво каза тя: че съжалява, че не го е родила. Не се обвинява, че е абортирала, но днес, когато са вече добре финансово, и знае през какво са минали, за да са добре финансово, тя си спомня за тази й бременност и си казва "да бях го родила".
Моя приятелка ми сподели, че преди второто й дете (трета бременност, обаче) е била бременна още веднъж, но е абортирала, защото са били много зле финансово. И какво каза тя: че съжалява, че не го е родила. Не се обвинява, че е абортирала, но днес, когато са вече добре финансово, и знае през какво са минали, за да са добре финансово, тя си спомня за тази й бременност и си казва "да бях го родила".
Само ти и мъжът ти можете да си отговорите на въпроса имате ли възможност и желание да гледате две деца.
Доколкото разбирам те притеснява, че са минали само 6 месеца от раждането. Ако смяташ, че здравословно ще ти е проблем просто говори с гинеколог. Зависи и как си родила - секцио, вагинално?
Ако обаче те притеснява малката разлика между децата това е вече друг въпрос и само ти си знаеш ситуацията. Понеже все пак питаш какво бихме направили ние - аз категорично бих направила аборт в подобна ситуация, независимо дали става въпрос за второ или трето дете защото не бих могла да гледам породени деца и този въпрос изобщо не би стоял пред мен. Но има много хора, които се справят и дори умишлено искат породени деца.
Така че това е индивидуално решение.
Успех!
Доколкото разбирам те притеснява, че са минали само 6 месеца от раждането. Ако смяташ, че здравословно ще ти е проблем просто говори с гинеколог. Зависи и как си родила - секцио, вагинално?
Ако обаче те притеснява малката разлика между децата това е вече друг въпрос и само ти си знаеш ситуацията. Понеже все пак питаш какво бихме направили ние - аз категорично бих направила аборт в подобна ситуация, независимо дали става въпрос за второ или трето дете защото не бих могла да гледам породени деца и този въпрос изобщо не би стоял пред мен. Но има много хора, които се справят и дори умишлено искат породени деца.
Така че това е индивидуално решение.
Успех!
Е, не й вкарвайте филм със секциото, АГ ще прецени състоянието й ако все пак реши да го запази.
А чакам породени, на 10-тия на бебето месец забременях, чакам скоро да се роди, искахме го, планувано е. На моменти е тегаво, защото детето си иска внимание, а аз съм огромна и всичко ме боли, но не бих си и помислила да го махна.
От какво те е страх при породени? Щом имате време и финансова възможност, къде е проблема?
Успех пожелавам, ще вземете най-доброто решение за семейството ви.
А чакам породени, на 10-тия на бебето месец забременях, чакам скоро да се роди, искахме го, планувано е. На моменти е тегаво, защото детето си иска внимание, а аз съм огромна и всичко ме боли, но не бих си и помислила да го махна.
От какво те е страх при породени? Щом имате време и финансова възможност, къде е проблема?
Успех пожелавам, ще вземете най-доброто решение за семейството ви.
По принцип сте "много против аборта", но го обмисляте само защото децата щели да са породени?
Аз по принцип съм много за аборта - дава възможността на бедни, както и на безотговорни или зле образовани хора, които не могат (не знаят как, не искат, не могат да си позволят) да ползват контрацептиви или да планират добре нещата, да не затъват още повече в дупката на многодетното семейство. Извън този най-краен и глупав последен начин на семейно планиране, абортът е единствено средство за "избор" при хуманната евгеника (при потвърдени деформации, Даун и т.н. констатирани при ранните скрийнинги), също е начин насилени момичета/жени да не са принудени да раждат плода на насилника си. И т.н. и т.н.
Но колкото и да съм ЗА аборта, ми струва доста глупаво да се прибягва до него защото децата били породени. Като планирахте първото, допускахте ли възможността да са близнаци? Ако бяха близнаци, щяхте ли да изхвърлите едното защото нали време, пари и т.н.? Щом сте преценили, че можете да се справите с 1 дете, ми се струва, че ще се оправите и с 2, тъкмо ще доизносва дрешките и нещата на първото. Само количката ще трябва да смените. Ако беше в нашето семейство, изобщо не бих обмислял аборт единствено защото са породени децата.
Естествено има медицински съображения - след секцио примерно мисля, че 2 години не се препоръчва да се забременява. Питайте лекаря си, потърсете и второ мнение за какви са рисковете. И в крайна сметка тялото си е Ваше, Вие си решавате дали сте готова да преминете през всичко това в момента. Не е лесно с породени деца, защото трябва бременна да разнасяте и другото дете, което ще е все още малко, непослушно и т.н. Ако нямате кой да Ви помага, няма да Ви е никак лесно.
Обмислете добре предизвикателствата и ако това е най-доброто решение от медицинска гледна точка или за семейството Ви, направете го. Но НЕ го правете, ако после ще продължите отново със секса без предпазване. Абортът не замества контрацепцията. Ако не сте сигурна за различните алтернативи - питайте тук, ще Ви ги обясним. Няма срамни въпроси.
Аз по принцип съм много за аборта - дава възможността на бедни, както и на безотговорни или зле образовани хора, които не могат (не знаят как, не искат, не могат да си позволят) да ползват контрацептиви или да планират добре нещата, да не затъват още повече в дупката на многодетното семейство. Извън този най-краен и глупав последен начин на семейно планиране, абортът е единствено средство за "избор" при хуманната евгеника (при потвърдени деформации, Даун и т.н. констатирани при ранните скрийнинги), също е начин насилени момичета/жени да не са принудени да раждат плода на насилника си. И т.н. и т.н.
Но колкото и да съм ЗА аборта, ми струва доста глупаво да се прибягва до него защото децата били породени. Като планирахте първото, допускахте ли възможността да са близнаци? Ако бяха близнаци, щяхте ли да изхвърлите едното защото нали време, пари и т.н.? Щом сте преценили, че можете да се справите с 1 дете, ми се струва, че ще се оправите и с 2, тъкмо ще доизносва дрешките и нещата на първото. Само количката ще трябва да смените. Ако беше в нашето семейство, изобщо не бих обмислял аборт единствено защото са породени децата.
Естествено има медицински съображения - след секцио примерно мисля, че 2 години не се препоръчва да се забременява. Питайте лекаря си, потърсете и второ мнение за какви са рисковете. И в крайна сметка тялото си е Ваше, Вие си решавате дали сте готова да преминете през всичко това в момента. Не е лесно с породени деца, защото трябва бременна да разнасяте и другото дете, което ще е все още малко, непослушно и т.н. Ако нямате кой да Ви помага, няма да Ви е никак лесно.
Обмислете добре предизвикателствата и ако това е най-доброто решение от медицинска гледна точка или за семейството Ви, направете го. Но НЕ го правете, ако после ще продължите отново със секса без предпазване. Абортът не замества контрацепцията. Ако не сте сигурна за различните алтернативи - питайте тук, ще Ви ги обясним. Няма срамни въпроси.
Смятам, че абортът трябва да се прави само в крайни случаи и ситуации, а породени деца далеч не е такава ситуация. Ако бях на твое място, вариант за аборт изобщо нямаше да съществува за мен, нито за мъжа ми. Но всеки си преценява за себе си. Ако съображенията ти са само от здравословна гледна точка, консултирай се с лекаря си.
Аз съм много "за" малката разлика между децата, защото смятам, че е хубаво да си растат заедно и предпоставя близки отношения за вбъдеще. А и ми се струва практично да гледаш второ дете, докато още си на вълна' бебета и си набрал инерция. Докато, ако родиш по-късно, когато тъкмо се наслаждаваш на малко повече свобода, защото детето ти е вече самостоятелно, ще е по-трудно връщането към бебешките истории.
Аз съм много "за" малката разлика между децата, защото смятам, че е хубаво да си растат заедно и предпоставя близки отношения за вбъдеще. А и ми се струва практично да гледаш второ дете, докато още си на вълна' бебета и си набрал инерция. Докато, ако родиш по-късно, когато тъкмо се наслаждаваш на малко повече свобода, защото детето ти е вече самостоятелно, ще е по-трудно връщането към бебешките истории.
Консултирай се с лекар за здравословното ти състояние и със съпруга си относно възможността да посрещнете предизвикателството.
Първите ни две дъщери са породени. Не беше лесно, но следващата и по-следващата година ще са абитуриентки. Дори длед тях имаме още 1 дъщеря, направена умишлено с ин витро, а преди почти 4 г. съдбата ни изненада с един изтърсак. Накрая от страха да гледаме породени излезе едно шестчленно семейство с всички трудности и радости.
Късмет каквото и решение да вземете. Важното е да е най-доброто за вашето семейство, без да плащате данък обществено мнение.
Първите ни две дъщери са породени. Не беше лесно, но следващата и по-следващата година ще са абитуриентки. Дори длед тях имаме още 1 дъщеря, направена умишлено с ин витро, а преди почти 4 г. съдбата ни изненада с един изтърсак. Накрая от страха да гледаме породени излезе едно шестчленно семейство с всички трудности и радости.
Късмет каквото и решение да вземете. Важното е да е най-доброто за вашето семейство, без да плащате данък обществено мнение.
Децата ми са с 1 г. и 8 м. разлика. Искам да ти кажа, че няма нищо по-хубаво от това. На един акъл са горе-долу, играят си, карат се, но са си заедно и най- важното-имат общи интереси. Докато при разлика от 5-6 години вероятността да имат сходни интереси е минимална.
Еднополови ли са?
Децата ми са с 1 г. и 8 м. разлика. Искам да ти кажа, че няма нищо по-хубаво от това. На един акъл са горе-долу, играят си, карат се, но са си заедно и най- важното-имат общи интереси. Докато при разлика от 5-6 години вероятността да имат сходни интереси е минимална.
Еднополови ли са?
Не.
Децата ми са с 1 г. и 8 м. разлика. Искам да ти кажа, че няма нищо по-хубаво от това. На един акъл са горе-долу, играят си, карат се, но са си заедно и най- важното-имат общи интереси. Докато при разлика от 5-6 години вероятността да имат сходни интереси е минимална.
Еднополови ли са?
Не.
Прекрасно, свършила си страхотна работа с тях.
Здравейте имам малко необичаен въпрос към вас. Скоро родих и то вече е на 6 месеца. Наскоро обаче разбрах, че съм бременна отново и незнам как да постъпя. Вие как мислите,какво бихте направили вие и какво е най добре да напавя АБОРТ/РАЖДАНЕ?
Раждане в никакъв случай аборт то си е убийство,вече е живот.
Сега си объркана и изненадана, но постепенно ще се наредят нещата. Моите големите са с разлика 1ги 10 месеца, момчета, и беше приказно докато си ги гледах първите години, изобщо не ми е било трудно. Много се търсеха и играеха. И сега продължават да са много близки, помагат си в училище, споделят си преживявания.... Третия е 3 години след втория и като че ли остава малко встрани. Все още, де. Не може да се включва във всички игри, някои неща не разбира... Та така, мога само предимства да изтъкна на малката разлика. Имаме и приятелско семейство с породени второ и трето с разлика точно 12 месеца. Много кротки и спокойни дечица. Майката никога не се е оплакала.
Отделно ти се спестява цялото това планиране кога е време за второ, дали да не изчакаме, дали сега и т.н. Ами ако не стане, когато точно искаме. И не на последно място, зачеването си е Божа работа. Приеми го като подарък.
Отделно ти се спестява цялото това планиране кога е време за второ, дали да не изчакаме, дали сега и т.н. Ами ако не стане, когато точно искаме. И не на последно място, зачеването си е Божа работа. Приеми го като подарък.
Отглеждаме 3 породени. Първите години са си труднички, наистина. Здравословно близките бременности също се отразяват на майката. Но идва моментът, в който плюсовете на малката разлика стават повече от минусите.
Абсолютно същото е и моето мнение. В началото е трудно, но после нещата се нормализират.
Ето защо е важна пунктуацията:
Цитат
Раждане в никакъв случай, аборт.
По темата - аз бих родила, ако смятам, че мога да го гледам (финансово, физически, емоционално) без да страдат всички в семейството. Вече са казали останалите, че тази тема е за разговор с мъжа и АГ.
Благодаря https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/28379672_1021537 … c&oe=5B3DC6EBВи все пак за вашето мнение. Ще го обмисля доста добре. В крайна сметка няма да съм нито първата нито последната която ще е с породени деца.
Точно
Ако на първото раждане бяха близнаци щеше ли да обмисляш изобщо аборт? Само фактът, че ще имаш две деца с малка разлика без допълнителни утежнения от финансов и здравословен характер не са причина за аборт. Моите са породени с разлика от точно 2 години, но са планирани така и след като минат първите няколко по-труднички бебешки години оценявам това си решение като особено добро. С брат ми имаме 1 години и 3 месеца разлика и никога нито аз, нито родителите ми сме видяли някакви негативи от това. 
Голямата беше на 5 месеца когато разбрах, че отново съм бременна 
Няма да коментирам през какви вътрешни терзания минах, но баща им в мига, в който разбра новината ме целуна и засия.Не е дълбоко вярващ,даже напротив, но тогава ми каза, че Бог давал толкова, колкото човек може да понесе. Родих детето и сега не мога да си представя живота без това слънчице. И за "каката" си има най-доверената приятелка, двете са неразделни, изпълват ме със щастие.
Първото раждане беше със секцио, второто,естествено, също.Проблеми никакви.
Прегледай тази тема
http://www.bg-mamma.com/?topic=983135.new#new
Няма да коментирам през какви вътрешни терзания минах, но баща им в мига, в който разбра новината ме целуна и засия.Не е дълбоко вярващ,даже напротив, но тогава ми каза, че Бог давал толкова, колкото човек може да понесе. Родих детето и сега не мога да си представя живота без това слънчице. И за "каката" си има най-доверената приятелка, двете са неразделни, изпълват ме със щастие.
Първото раждане беше със секцио, второто,естествено, също.Проблеми никакви.
Прегледай тази тема
http://www.bg-mamma.com/?topic=983135.new#new
Каквото и да те посъветваме, най-важното е дали можеш да го понесеш физически и дали го искате с мъжа ти.
Скрит текст:
Тук (почти) всички се надпреварват да обясняват колко е хубаво с породени деца, но в някои подфоруми помнят немалко теми, където родителите на деца с малка разлика са се оплаквали колко им е трудно.
Дъщеря ми беше на три месеца, когато отново забременях. Не си и помислих за аборт, защото бях абсолютно убедена, че бебето ще е момче - исках да си имам и момиченце, и момченце. Точно така и стана, децата ми са с 1г. и 1 м. разлика, израснаха заедно, имаха общи интереси и общи приятели, дори тръгнаха едновременно на училище. Все едно имах близнаци. Признавам, трудничко беше понякога, но никога не съм съжалявала. Вече са големи хора, но са много близки помежду си. Никога не съм съжалила за това си решение. Мои приятелки, които все отлагаха, че или още било рано или не бил настъпил подходящия момент, така и си останаха с по едно дете, даже някои сега съжаляват.
Третото ми дете е планирано - забременях 6 месеца след второто раждане. Първо беше доста трудно, в момента е в пъти по-добре и с изглед да става все по-лесно. Заедно излизат всички от бебешкия период, става весело. В случая съветвам да се роди детето.
Общо взето като имаш 2 деца, последната грижа е дали са породени, във всяка възраст ще ти правят галимация и хаос. Раждай го, да минава и да занимава, не да се чудиш после кога ще е най-добре.
Общо взето като имаш 2 деца, последната грижа е дали са породени, във всяка възраст ще ти правят галимация и хаос. Раждай го, да минава и да занимава, не да се чудиш после кога ще е най-добре.
Имaм три познaти двойки децa с под 12 месецa рaзликa, кaто едните от тях сa с 10 месецa, родени в еднa и същa годинa.
От моя опит с две децa с голямa рaзликa могa дa кaжa, че нищо не ми е тежaло тaкa, кaкто нуждaтa дa си игрaя с тях поотделно през годините. Когaто сa две и могaт дa си игрaят зaедно, всичко остaнaло е пренебрежимо. Нито подреждaнето, нито прaнето, нито готвенето, нито излизaнето с две децa нaвън може дa е толковa трудно, колкото дa си седиш по цял ден с единственото дете вкъщи и дa си игрaете я с плюшени игрaчки, a с лего, я с някaкви други форми нa детскa комуникaция.
Всички мaйки нa породени или близнaци, които познaвaм, си нямaт идея кaквa е тaзи мъкa, зaщото никогa не сa го изпитвaли. Тогaвa зaпочвaш дa се чудиш с кое приятелче дa се съберете, зa дa си поигрaе с някой друг и дa спре дa ти стопявa мозъкa поне зa един - двa чaсa.
В твоятa ситуaция единствено бих се рaдвaлa нa този огромен късмет.
От моя опит с две децa с голямa рaзликa могa дa кaжa, че нищо не ми е тежaло тaкa, кaкто нуждaтa дa си игрaя с тях поотделно през годините. Когaто сa две и могaт дa си игрaят зaедно, всичко остaнaло е пренебрежимо. Нито подреждaнето, нито прaнето, нито готвенето, нито излизaнето с две децa нaвън може дa е толковa трудно, колкото дa си седиш по цял ден с единственото дете вкъщи и дa си игрaете я с плюшени игрaчки, a с лего, я с някaкви други форми нa детскa комуникaция.
Всички мaйки нa породени или близнaци, които познaвaм, си нямaт идея кaквa е тaзи мъкa, зaщото никогa не сa го изпитвaли. Тогaвa зaпочвaш дa се чудиш с кое приятелче дa се съберете, зa дa си поигрaе с някой друг и дa спре дa ти стопявa мозъкa поне зa един - двa чaсa.
В твоятa ситуaция единствено бих се рaдвaлa нa този огромен късмет.
Лично аз случаите, които знам с породени е че все дърпат и бият. Не всички се обичат и играят дружно. Честно казано аз не бих си го причинила дори и да имам финанси и помощ от баби. Най-нежните и мили отношения, които съм виждала е не от деца с малка разлика, а от такива с голяма разлика -7г. + и нагоре.
Лично аз случаите, които знам с породени е че все дърпат и бият. Не всички се обичат и играят дружно. Честно казано аз не бих си го причинила дори и да имам финанси и помощ от баби. Най-нежните и мили отношения, които съм виждала е не от деца с малка разлика, а от такива с голяма разлика -7г. + и нагоре.
Аз съм живия пример, че деца с голяма разлика не са за предпочитане. Разликата с брат ми е 8 год. в моя полза, никога не срещнахме общи интереси. Аз бебета гледах, той ученик. Аз имам ученици, той няма други вълнения от това къде да излезе с на кафе, в коя дискотека да отиде и т.н. С две думи тотално разминаване.
Лично аз случаите, които знам с породени е че все дърпат и бият. Не всички се обичат и играят дружно. Честно казано аз не бих си го причинила дори и да имам финанси и помощ от баби. Най-нежните и мили отношения, които съм виждала е не от деца с малка разлика, а от такива с голяма разлика -7г. + и нагоре.
Аз съм живия пример, че деца с голяма разлика не са за предпочитане. Разликата с брат ми е 8 год. в моя полза, никога не срещнахме общи интереси. Аз бебета гледах, той ученик. Аз имам ученици, той няма други вълнения от това къде да излезе с на кафе, в коя дискотека да отиде и т.н. С две думи тотално разминаване.
Живот и здраве, като се сдобие с наследник, ще намерите общ език и интереси. При братя и сестри с толкова голяма разлика общите теми и вълнения идват след 25+ на по-младия.
Авторке, със секцио ли си?
Авторке, със секцио ли си?
Авторке, със секцио ли си?
Да, и аз се чудя. Всички решихме, че си със секцио и затова се притесняваш от здравословна гледна точка. Явно притесненията ти са по-скоро от друго естество.
Е, хайде сега, само при секцио ли има за какво да се притеснява?
Бременността е стресов за организма период, след който се иска известен период технологично време за да може органите и системите да се върнат в нормален режим на работа. Когато този период е скъсен заради нова бременност, има повишени рискове нещо да излезе извън строя. Разбира се, всичко е индивидуално и зависи от гени, предразположения, начин на живот.
Тоя мит, че второ и следващо нормално раждане е по-лесно и "няма да се усети" не е 100% верен, казвам го от опит.
Въпреки всичко продължавам да твърдя, че плюсовете при породени деца са повече от минусите.
Бременността е стресов за организма период, след който се иска известен период технологично време за да може органите и системите да се върнат в нормален режим на работа. Когато този период е скъсен заради нова бременност, има повишени рискове нещо да излезе извън строя. Разбира се, всичко е индивидуално и зависи от гени, предразположения, начин на живот.
Тоя мит, че второ и следващо нормално раждане е по-лесно и "няма да се усети" не е 100% верен, казвам го от опит.
Въпреки всичко продължавам да твърдя, че плюсовете при породени деца са повече от минусите.
Не 100%, но между 60 и 80%. В повечето случаи от второ раждане нагоре се понася по-леко, не на последно място и защото вече имаш идея какво е и не се шашкаш толкова.
А ако организмът е забременял, значи общо взето е във форма. Да, може да има повече болежки, но чак фатално едва ли ще е, за човек в 21 век с достъп до храна, медицина, помощ...все пак не ги раждаш тия породени в джунглата. Те при някои народи породените са табу - или майката се раздела от бащата за 3 години, или ако стане беля, по-малкото го убиват веднага след раждането. Ама ние не сме в джунглата.
А ако организмът е забременял, значи общо взето е във форма. Да, може да има повече болежки, но чак фатално едва ли ще е, за човек в 21 век с достъп до храна, медицина, помощ...все пак не ги раждаш тия породени в джунглата. Те при някои народи породените са табу - или майката се раздела от бащата за 3 години, или ако стане беля, по-малкото го убиват веднага след раждането. Ама ние не сме в джунглата.
Е, хайде сега, само при секцио ли има за какво да се притеснява?
Бременността е стресов за организма период, след който се иска известен период технологично време за да може органите и системите да се върнат в нормален режим на работа. Когато този период е скъсен заради нова бременност, има повишени рискове нещо да излезе извън строя. Разбира се, всичко е индивидуално и зависи от гени, предразположения, начин на живот.
Бременността е стресов за организма период, след който се иска известен период технологично време за да може органите и системите да се върнат в нормален режим на работа. Когато този период е скъсен заради нова бременност, има повишени рискове нещо да излезе извън строя. Разбира се, всичко е индивидуално и зависи от гени, предразположения, начин на живот.
Ясно е, че организмът има нужда от възстановяване, но жената обмисля аборт. Тоест, логично е да си помислим, че щом обмисля такова сериозно решение и твърди, че притесненията й са само от здравословна гледна точка, значи вероятно е родила секцио, след което съществува риск при по-скорошно повторно забременяване. С две думи - секциото е операция и крие много повече рискове, ако има кратък интервал между бременностите. Но не мога да си представя, че една жена ще обмисля да направи аборт, само защото организмът й може да се изтощи твърде много заради скорошното раждане. Затова смятам, че потребителката има други притеснения и здравословното й състояние изобщо не е причина за тях.
Разбира се, че има много трудности, за които трябва да помисли авторката, но ето какво е написала тя:
Никой не казва, че е лесно да гледаш породени деца, но повечето тук споделиха, че в един момент плюсовете се оказват повече от минусите и не виждам нищо лошо. Много жени целенасочено искат породени.
Попринцип съм много против аборта но се притеснявам от самия факт че са минали едва 6 месеца от раждането а доколкото финансите времето или др. Неми е проблем нищо
Никой не казва, че е лесно да гледаш породени деца, но повечето тук споделиха, че в един момент плюсовете се оказват повече от минусите и не виждам нищо лошо. Много жени целенасочено искат породени.
Да се роди е по-добре. После си спестяваш мисленето и планирането кога да си отвориш дупка за 2рото дете и бременност.
Да, ще видиш зор с две породени, но замисли се върху следното:
В единия случай имаш Х натоварване (физическо и психическо) заради 1 дете, да речем 5 години. Ако искаш второ пак ще се наложи да изтърпиш Х натоварване за около 5 години. Тоест 10 години си заровена в детския период, детските площадки, посещенията при чичо доктор, вечно омаляващите дрешки ...
В другия случай имаш ХХ натоварване с 2 деца, но за двойно по-малко време (около 5-6 години) и след това се радваш на 2 очовечени деца със заякнала имунна и нервна система.
Аз на моменти се обвинявам, че вместо да се понапъна за породени, съм изпадала в шок и ужас колко е трудно да гледаш бебе. И вместо да минава и заминава ситуацията с "да го оставим ли самичко или да му направим братче/сестриче" , то се почва наново чудене, вайкане... кога, как, планове. Да не говорим че режима ON-майчинство , OFF-майчинство, ON-ново майчинство и OFF, после връщане към работната среда изтощава психиката.
Е, винаги има варианта да имаш деца с голяма разлика - над 7-8 години, но децата няма да имат много общи теми и интереси докато са малки. Евентуално ще се сближат , когато порастнат. Стои и въпросът възможно ли е повторно забременяване след n-брой години.
Та, да си повторя съвета - рискувай и раждай. И успех !
Да, ще видиш зор с две породени, но замисли се върху следното:
В единия случай имаш Х натоварване (физическо и психическо) заради 1 дете, да речем 5 години. Ако искаш второ пак ще се наложи да изтърпиш Х натоварване за около 5 години. Тоест 10 години си заровена в детския период, детските площадки, посещенията при чичо доктор, вечно омаляващите дрешки ...
В другия случай имаш ХХ натоварване с 2 деца, но за двойно по-малко време (около 5-6 години) и след това се радваш на 2 очовечени деца със заякнала имунна и нервна система.
Аз на моменти се обвинявам, че вместо да се понапъна за породени, съм изпадала в шок и ужас колко е трудно да гледаш бебе. И вместо да минава и заминава ситуацията с "да го оставим ли самичко или да му направим братче/сестриче" , то се почва наново чудене, вайкане... кога, как, планове. Да не говорим че режима ON-майчинство , OFF-майчинство, ON-ново майчинство и OFF, после връщане към работната среда изтощава психиката.
Е, винаги има варианта да имаш деца с голяма разлика - над 7-8 години, но децата няма да имат много общи теми и интереси докато са малки. Евентуално ще се сближат , когато порастнат. Стои и въпросът възможно ли е повторно забременяване след n-брой години.
Та, да си повторя съвета - рискувай и раждай. И успех !
Искам само да кажа, че гледането на 2 малки деца не значи двойни усилия. Е, освен за тривиалните неща. Но вече дали ще сложиш 1 или 2 закуски и дали ще изчистиш 1 или 2 закуски от пода после си е почти еднакво. А и наистина свиваш висенето по площадки в по-малък брой години и това хич не е малко.
Отговорното отглеждане на породени изисква повече родителски усилия от отглеждане на едно дете или деца с голяма разлика. Не е само да му сложиш да яде и да почистиш след него.
Нашите породени са планирани точно така, с пълното съзнание, че първите години ще е трудно, а после пак няма да е песен, но позитивите за децата са огромни. Но аз съм особена порода, нося на зор, стрес, натоварване, недоспиване, малко по-различно си подреждам приоритетите в живота. Не всеки би се справил в нашето положение, затова не го рекламирам и хваля на едро.
Познавам жена, която година след първото дете роди близнаци. Тия три деца се отглеждаха основно на пода пред телевизора, вързани в кошниците за кола. Майката с цигарата пред компютъра, детската кухня се носи в къщи. Оплакваше се, че бавно прохождат, че не проговарят, че имат проблеми със зрението, после дойде забавеното развитие, проблемно поведение в градината, агресия, ресурсни учители. Същата майка наляво и надясно се хвалеше колко е лесно с 3 деца. Ами... мерси.
Пред дилемата породени или аборт, категорично бих избрала породени.
Нашите породени са планирани точно така, с пълното съзнание, че първите години ще е трудно, а после пак няма да е песен, но позитивите за децата са огромни. Но аз съм особена порода, нося на зор, стрес, натоварване, недоспиване, малко по-различно си подреждам приоритетите в живота. Не всеки би се справил в нашето положение, затова не го рекламирам и хваля на едро.
Познавам жена, която година след първото дете роди близнаци. Тия три деца се отглеждаха основно на пода пред телевизора, вързани в кошниците за кола. Майката с цигарата пред компютъра, детската кухня се носи в къщи. Оплакваше се, че бавно прохождат, че не проговарят, че имат проблеми със зрението, после дойде забавеното развитие, проблемно поведение в градината, агресия, ресурсни учители. Същата майка наляво и надясно се хвалеше колко е лесно с 3 деца. Ами... мерси.
Пред дилемата породени или аборт, категорично бих избрала породени.
Добре де, а каква е разликата дали ще четеш приказка на 1 или на 2 деца едновременно? С висенето по площадките е същото. Общо взето и с 1, и с 2 малки деца си има едните досадни и тривиални задачи, няма накъде да се бяга, просто трябва да си минат годините.
А къде е грехът да ти носят детска кухня до дома? В смисъл по-яко ли е, ако лично разхождаш бурканчета из квартала?
А къде е грехът да ти носят детска кухня до дома? В смисъл по-яко ли е, ако лично разхождаш бурканчета из квартала?
Добре де, а каква е разликата дали ще четеш приказка на 1 или на 2 деца едновременно? С висенето по площадките е същото. Общо взето и с 1, и с 2 малки деца си има едните досадни и тривиални задачи, няма накъде да се бяга, просто трябва да си минат годините.
А къде е грехът да ти носят детска кухня до дома? В смисъл по-яко ли е, ако лично разхождаш бурканчета из квартала?
А къде е грехът да ти носят детска кухня до дома? В смисъл по-яко ли е, ако лично разхождаш бурканчета из квартала?
...с 3 деца.
То реално не знам каква е разликата дали децата ще са вързани в колички или ще са на пода в хола. Имах един период през зимата, в който най-малкото беше точно на пода в хола и се учеше да ходи на топло. Ако беше навън, щеше да е вързано и седнало.
Но иначе най-гадният период беше аз бременна и ми се спи, а на "малкото какче" му е активен период и не му се спи, в никакъв случай...
Но иначе най-гадният период беше аз бременна и ми се спи, а на "малкото какче" му е активен период и не му се спи, в никакъв случай...
Дали ще нахраниш едно или две деца няма значение, нито дали ще четеш приказка на едно или две, но какво правим ако бременността е проблемна и майката трябва да лежи и да не вдига тежко? Кой гледа бебето? Това може да продължи с месеци...или ако просто й се гади и повръща и се чувства парцал, а трябва да гледа бебе и да не спи по цяла нощ? И накрая с големия корем да тича след прохождащо дете?
А също така ми е много интересно как се излиза на разходка с породени деца? Не се заяждам, съвсем сериозна съм. Моля някой ако може да ми опише как протича разходка с бебе на 6 месеца и дете на 1 година и 8 месеца? Пак казвам - съвсем добронамерено питам...кое дете е в количка, голямото как се придвижва? Също така как опазвате голямото дете да не извади очите на бебето и да не го захрани с бисквита или хляб на 1 месец?
А също така ми е много интересно как се излиза на разходка с породени деца? Не се заяждам, съвсем сериозна съм. Моля някой ако може да ми опише как протича разходка с бебе на 6 месеца и дете на 1 година и 8 месеца? Пак казвам - съвсем добронамерено питам...кое дете е в количка, голямото как се придвижва? Също така как опазвате голямото дете да не извади очите на бебето и да не го захрани с бисквита или хляб на 1 месец?
А също така ми е много интересно как се излиза на разходка с породени деца? Не се заяждам, съвсем сериозна съм. Моля някой ако може да ми опише как протича разходка с бебе на 6 месеца и дете на 1 година и 8 месеца? Пак казвам - съвсем добронамерено питам...кое дете е в количка, голямото как се придвижва?
За екстремно малка разлика има и колички за породени, някои ползват и колички за близнаци.
Също така как опазвате голямото дете да не извади очите на бебето и да не го захрани с бисквита или хляб на 1 месец?
Има колички специално за породени. На площадката бебето може да е в слинг или кенгуру, а по-голямото да си обикаля и майката след него.
Когато им е малка разликата, може и режимите да им се напаснат така, че да спят на обяд по едно и също време и вечер също да си лягат едновременно.
Никой не отрича, че в началото е трудно, но не е изключено и някой роднина да може да удари едно рамо, а защо не и таткото. Едва ли се очаква от майката да е сама 24/7 с двете деца.
Когато им е малка разликата, може и режимите да им се напаснат така, че да спят на обяд по едно и също време и вечер също да си лягат едновременно.
Никой не отрича, че в началото е трудно, но не е изключено и някой роднина да може да удари едно рамо, а защо не и таткото. Едва ли се очаква от майката да е сама 24/7 с двете деца.
Аз като знам колко нерви ми коства разходката с едно дете откакто отказахме количката не мога да си представя да бях и с бебе 
Хем сега дъщеря ми на 2.5 години вече започва да внимава с колите и т.н., но до скоро ходеше, в която посока си иска, беше невъзможно ако бутам количка с бебе да разчитам, че ще се държи за нея, а вероятността да изскочи на улицата срещу колите беше съвсем реална. И още й нямам на 100 % доверие, въпреки че вече, както казах уж го има предвид.
Имаме близко детенце, с което имат точно 1 година разлика. т.е. то е на 1.5 години. Няма да описвам в детайли какво точно се случва ако ми се наложи да ги гледам двете за 15 минути навън, но ставам буквално разногледа
Във всяка минута някое прави някаква глупост, при това потенциално опасна. И хайде докато малкото още е в количка може би все пак се намира начин, но пеша с двете не бих могла да изляза...
Това разбира се съм аз. Не казвам, че всички трябва да са така. Майките са различни, децата - също, ситуацията в семейството - също. Ако има кой да помага редовно и почти ежедневно - ок, но в противен случай е добре човек хубаво да си помисли дали е готов да гледа породени деца. И няма предвид таткото, за него е ясно, че трябва да участва в отглеждането на децата, но все пак ходи на работа и поне на мен 2 - 3 часа на денонощие включване не ми стигат...говоря за някоя СВОБОДНА И АДЕКВАТНА баба или детегледачка...
Иначе познавам 2 жени с близнаци и съм ги питала - и двете не можеха да излязат на разходка с децата докато бяха в количка без втори човек. За мен това си е огромно мъчение. На едната майка е безработна и е по цял ден с нея и децата, а другата излудя няколко месеца и накрая наеха детегледачка. И айде там ясно, че нямаш избор като са дошли 2 наведнъж.
Изобщо не агитирам авторката да прави аборт, тя май вече е взела решение, просто иска различни гледни точки и затова ми е странно, че нещата се представят само в розови краски колко прекрасно, забавно и сладко е да имаш породени деца без да се отчита каква огромна трудност е. Просто не е за всеки
Хем сега дъщеря ми на 2.5 години вече започва да внимава с колите и т.н., но до скоро ходеше, в която посока си иска, беше невъзможно ако бутам количка с бебе да разчитам, че ще се държи за нея, а вероятността да изскочи на улицата срещу колите беше съвсем реална. И още й нямам на 100 % доверие, въпреки че вече, както казах уж го има предвид.
Имаме близко детенце, с което имат точно 1 година разлика. т.е. то е на 1.5 години. Няма да описвам в детайли какво точно се случва ако ми се наложи да ги гледам двете за 15 минути навън, но ставам буквално разногледа
Във всяка минута някое прави някаква глупост, при това потенциално опасна. И хайде докато малкото още е в количка може би все пак се намира начин, но пеша с двете не бих могла да изляза...
Това разбира се съм аз. Не казвам, че всички трябва да са така. Майките са различни, децата - също, ситуацията в семейството - също. Ако има кой да помага редовно и почти ежедневно - ок, но в противен случай е добре човек хубаво да си помисли дали е готов да гледа породени деца. И няма предвид таткото, за него е ясно, че трябва да участва в отглеждането на децата, но все пак ходи на работа и поне на мен 2 - 3 часа на денонощие включване не ми стигат...говоря за някоя СВОБОДНА И АДЕКВАТНА баба или детегледачка...
Иначе познавам 2 жени с близнаци и съм ги питала - и двете не можеха да излязат на разходка с децата докато бяха в количка без втори човек. За мен това си е огромно мъчение. На едната майка е безработна и е по цял ден с нея и децата, а другата излудя няколко месеца и накрая наеха детегледачка. И айде там ясно, че нямаш избор като са дошли 2 наведнъж.
Изобщо не агитирам авторката да прави аборт, тя май вече е взела решение, просто иска различни гледни точки и затова ми е странно, че нещата се представят само в розови краски колко прекрасно, забавно и сладко е да имаш породени деца без да се отчита каква огромна трудност е. Просто не е за всеки
Виждала съм страхотни колички за породени. Вярно е, че са скъпи, но предполагам, че и втора употреба може да се намерят. Децата могат да ползват количка поне до 2 години, че и отгоре, така че смятам, че този вид колички биха вършили идеална работа. На тези модели колички за породени, които съм гледала, и на двете места за кошчетата могат да се слагат кошове за новородено, летен кош и кошче за кола. Могат да се поставят и в двете положения- по посока и обратно на движението, т.е. могат да се правят най-различни конфигурации. Разбира се, може да се ползва и само с един кош за едно бебе/дете. Според мен, авторката определено ще има нужда от такава.
И как се тика такава количка по нашите разбити тротоари? Като си спомням какъв ужас беше с обикновена количка, та камо ли с такава 
Аз си спомням като лежах за задържане, че стаята имаше една майка лежаща, едва ставаше до вц. Тя имаше малко дете, което чат пат го водеха да я вижда. Ами мерси, заради една бременност да не мога да си обърна внимание на детето. Хайде да е по-голямо ще му обясниш, ама някое мъниче още неговорещо как ще му обясниш защо два месеца мама трябва да лежи в болницата, а него да го гледат баба и дядо, докато таткото е на работа. Ами ако нямаш такава помощ? Какво правиш тогава? Все пак не всеки работодател би пуснал бащата 2 и повече месеца отпуск.
Цитат
Дали ще нахраниш едно или две деца няма значение, нито дали ще четеш приказка на едно или две, но какво правим ако бременността е проблемна и майката трябва да лежи и да не вдига тежко? Кой гледа бебето? Това може да продължи с месеци...или ако просто й се гади и повръща и се чувства парцал, а трябва да гледа бебе и да не спи по цяла нощ? И накрая с големия корем да тича след прохождащо дете?
Никой не казва, че е лесно, но също така трудното се определя от това колко предизвикателства имаш за преодоляване.
Не могат да ходят дисциплинирано само онези деца, от които никой не го изисква. Ако човек се постарае да намери как да ги научи, много лесно ще започнат да ходят.
Тук са много популярни едни колички, в които детегледачките водят в парка децата, за които се грижат. Като една жена гледа 3-4-5 деца на една и съща възраст и то възрастта е яслена.
Ако е по-голямо разстоянието, може да се ходи с кола. Ако е по-кратко - с количка за породени или с нещо такова:
Изборът обаче си е личен на бъдещата майка.
Не могат да ходят дисциплинирано само онези деца, от които никой не го изисква. Ако човек се постарае да намери как да ги научи, много лесно ще започнат да ходят.
Тук са много популярни едни колички, в които детегледачките водят в парка децата, за които се грижат. Като една жена гледа 3-4-5 деца на една и съща възраст и то възрастта е яслена.
Ако е по-голямо разстоянието, може да се ходи с кола. Ако е по-кратко - с количка за породени или с нещо такова:
Изборът обаче си е личен на бъдещата майка.
Имам количка Хаук за породени, с огромни гуми, като танк е. Май трябва да я обявя в Продавалника.
Разходките с малки и неразумни - в двор без коли. Иначе докато бебето е в количка, става работата. После количка за породени, има разни варианти. Но понякога си взимам по 1 и разхождам на части, другото го оставям на таткото.
С третата бременност 2 месеца едвам вървях. Ми - научи се детето на независимост.
Разходките с малки и неразумни - в двор без коли. Иначе докато бебето е в количка, става работата. После количка за породени, има разни варианти. Но понякога си взимам по 1 и разхождам на части, другото го оставям на таткото.
С третата бременност 2 месеца едвам вървях. Ми - научи се детето на независимост.
Да бе Юна, научих я - с много нерви и упорство, ама аз си знам какво ми коства. И се научи на 2 години и нещо все пак. Айде сега да не ми обясняваш, че дете на 1 година и 8 месеца примерно ще се научи. Няма нужда. И като почнете с тези приказки кой какво изисквал и кой какво научил. Няма нужда всяка тема да се превръща в това.
Не могат да ходят дисциплинирано деца, на които ината им е по - голям от тях. Моето е едно от тях.
Не съм казала, че в крайна сметка никога не се научават ама не е и от първата разходка без количка.
И като тръгне срещу колите с бебешката количка ли трябваше да я гоня?
Тук продължават да си се пишат едни и същи неща общо взето.
Единствената количка за породени, която съм виждала може да се ползва най - много до 4 - ти месец на бебето. Ще разгледам има ли други варианти и какви са. Все пак са важни и размерите на тая количка. Щото ако не влиза в асансьора примерно какво се случва?
Сирен, не всички имаме двор. Някои живеят в апаратаменти, все пак.
И какво означава бебе на 9 - 10 месеца да се научи на независимост? Започна само да си сменя памперса? Да се къпе? Никога не ти се наложи да го вдигнеш на ръце за нищо? Бебе? Чудесно!
Не могат да ходят дисциплинирано деца, на които ината им е по - голям от тях. Моето е едно от тях.
Не съм казала, че в крайна сметка никога не се научават ама не е и от първата разходка без количка.
И като тръгне срещу колите с бебешката количка ли трябваше да я гоня?
Тук продължават да си се пишат едни и същи неща общо взето.
Единствената количка за породени, която съм виждала може да се ползва най - много до 4 - ти месец на бебето. Ще разгледам има ли други варианти и какви са. Все пак са важни и размерите на тая количка. Щото ако не влиза в асансьора примерно какво се случва?
Сирен, не всички имаме двор. Някои живеят в апаратаменти, все пак.
И какво означава бебе на 9 - 10 месеца да се научи на независимост? Започна само да си сменя памперса? Да се къпе? Никога не ти се наложи да го вдигнеш на ръце за нищо? Бебе? Чудесно!
Калина, на сестра ми бяхме взели количка за близнаци, която влизаше в асансьора, ICandy Pear. Точно такива ни бяха изискванията, бяхме взели размери и всичко беше ок, само дето не бяхме предвидили, че асансьора е на първия етаж и за да излзеш от входа на блока трябва да минеш стълби, което за сам човек беше отново невъзможно. Иначе количката беше страхотна наистина, лека, маневрена и удобна, доста си я ползваха.
Аз съм гледала деца доста отдавна и някои неща вече са различни, но някои са си същите. Тогава имаше едни огромни колички, каката се возеше отдолу на багажника, но по-често предпочиташе да си върви сама. В първите месеци след като се роди малкия, отвреме навреме опитваше да му прави боц в очите, сигурно мислеше, че е кукла, или му тикаше насила биберона с млякото да го храни. Но наистина и двамата израснаха много самостоятелни, от малки се хранят и обличат сами. По-важното е, че израснаха заедно, имаха общи приятели и интереси и огромна привързаност помежду си,
която я има и до днес и е рядкост между две деца от различен пол. Ако дадеш нещо на единия, той веднага питаше: ами на кака няма ли и обратно. Много се радвам, че са си толкова близки и се търсят, ние с брат ми например имаме две г. и осем месеца разлика, но между нас изобщо я няма тази близост. И стига сте плашили жената с усложнения, аз например карах две изключително леки бременности с две много лесни и бързи раждания. Не е лесно, но после, когато децата поотраснаха, се кефех, че моите приятелки гледат бебета, а аз вече съм се отървала от досадните подробности като памперси и биберони.
която я има и до днес и е рядкост между две деца от различен пол. Ако дадеш нещо на единия, той веднага питаше: ами на кака няма ли и обратно. Много се радвам, че са си толкова близки и се търсят, ние с брат ми например имаме две г. и осем месеца разлика, но между нас изобщо я няма тази близост. И стига сте плашили жената с усложнения, аз например карах две изключително леки бременности с две много лесни и бързи раждания. Не е лесно, но после, когато децата поотраснаха, се кефех, че моите приятелки гледат бебета, а аз вече съм се отървала от досадните подробности като памперси и биберони.
Със сигурност при тежка бременност грижите за малкият човек ще отидат на по-заден план. Бременността не е до живот, наложи ли се, ще се потърси помощ отнякъде, къде детегледачки, къде баби, авторката спомена, че нямат финансови затруднения.
Има ясли, частни детски центрове, където може да се остави детето полудневно. Аз лично така ще направя, докато се роди бебето. Не, защото много ми се иска да я дам на ясла, но ме натискат да си взимам изпитите.
За разходките, аз мисля едното да го нося (раница, слинг, онбухимо), а другото да е в количката. Ние също имаме стълби между партера и първи етаж, но количката за новородено е високо проходима. Премине ли бебето в седалката, а не в коша за новородено, според мен ще е по-лесно. Засега така ги виждам нещата, пък ще видим какво ще стане.
Аз карам лека бременност, но избиващите зъби на дъщеря ми и честите ми позиви за 00 не ме оставят да се наспя, тежко ми е, нервно ми е, но стискам зъби, защото искам 2 деца, а на 40 бебе не искам да гледам, а излезна ли от бебешкия филм, трудно бих се вкарала отново там.
Има ясли, частни детски центрове, където може да се остави детето полудневно. Аз лично така ще направя, докато се роди бебето. Не, защото много ми се иска да я дам на ясла, но ме натискат да си взимам изпитите.
За разходките, аз мисля едното да го нося (раница, слинг, онбухимо), а другото да е в количката. Ние също имаме стълби между партера и първи етаж, но количката за новородено е високо проходима. Премине ли бебето в седалката, а не в коша за новородено, според мен ще е по-лесно. Засега така ги виждам нещата, пък ще видим какво ще стане.
Аз карам лека бременност, но избиващите зъби на дъщеря ми и честите ми позиви за 00 не ме оставят да се наспя, тежко ми е, нервно ми е, но стискам зъби, защото искам 2 деца, а на 40 бебе не искам да гледам, а излезна ли от бебешкия филм, трудно бих се вкарала отново там.
Аз говоря за някаква количка от този род:
Може да се слага и кошче за кола и ще е още по-компактно да се вози бебето в кошчето. Прочетох характеристиките на тази количка. С два коша тежи само 16 кг. За сравнение нашата зимна количка тежи около 25кг само за едно дете. Когато возя малката в лятната количка, която е в пъти по-лека, ми е много по-трудно да бутам по неравностите, отколкото с по-тежката количка. Просто тежката количка предполага по-меко и лесно преминаване през препятствия. Пише, че максималния товар за коша за над 6 месеца е 18кг, така че може да се ползва доста дълго.
Сега да не ви прозвуча като дистрибутор на колички. Просто показвам на Калина, че има възможност за возене и на двете деца. Вижда ми се дори по-компактна от количките за близнаци, при които децата са едно до друго.
Може да се слага и кошче за кола и ще е още по-компактно да се вози бебето в кошчето. Прочетох характеристиките на тази количка. С два коша тежи само 16 кг. За сравнение нашата зимна количка тежи около 25кг само за едно дете. Когато возя малката в лятната количка, която е в пъти по-лека, ми е много по-трудно да бутам по неравностите, отколкото с по-тежката количка. Просто тежката количка предполага по-меко и лесно преминаване през препятствия. Пише, че максималния товар за коша за над 6 месеца е 18кг, така че може да се ползва доста дълго.
Сега да не ви прозвуча като дистрибутор на колички. Просто показвам на Калина, че има възможност за возене и на двете деца. Вижда ми се дори по-компактна от количките за близнаци, при които децата са едно до друго.
Породените деца освен това законово излизат по-изгодно. Ако отложиш майчинството и искаш и за второто да взимаш прилични пари, ще трябва да бачкаш 2 години на макс, за да си осигуриш поредното по-високо майчинство. И това - с малко дете, което боледува, тоест може да вземе да ти коства работата. При породени деца следващото майчинство се изчислява на база предишното. Разлика примерно от 2 -2.5 години е може би най-прецакващият сценарий във финансов план.
Породените деца освен това законово излизат по-изгодно. Ако отложиш майчинството и искаш и за второто да взимаш прилични пари, ще трябва да бачкаш 2 години на макс, за да си осигуриш поредното по-високо майчинство. И това - с малко дете, което боледува, тоест може да вземе да ти коства работата. При породени деца следващото майчинство се изчислява на база предишното. Разлика примерно от 2 -2.5 години е може би най-прецакващият сценарий във финансов план.
Здравей!Използвам темата да попитам някой по-запознат-Малко преди детето да навърши 2 години забрменявам отново.Използвам отпуската,която се полага и след това веднага в болнични до раждането(Живот и здраве!).Майчинството как се смята?Много сложна материя.
Извинете,че не е много по темата.Следя мненията ви по нея с интерес.
Породените деца освен това законово излизат по-изгодно. Ако отложиш майчинството и искаш и за второто да взимаш прилични пари, ще трябва да бачкаш 2 години на макс, за да си осигуриш поредното по-високо майчинство. И това - с малко дете, което боледува, тоест може да вземе да ти коства работата. При породени деца следващото майчинство се изчислява на база предишното. Разлика примерно от 2 -2.5 години е може би най-прецакващият сценарий във финансов план.
Надали ще ти излезе по-евтино да имаш един след друг студенти или с няколко години разлика, вместо едновременно. Все си е разход. По тази логика изобщо не бива да се ражда повече от едно дете.
Е как да не излиза по - изгодно? Ако имат поне 4 години разлика няма да се засекат като студенти изобщо. Поне няма да ги издържаш двамата ЕДНОВРЕМЕННО. Това обаче е последното нещо, което бих имала предвид като си планирам децата.
Няма да са студенти, но тогава е вероятно да са студент и гимназист (учебници, курсове, подготовка за кандидатстване в университет). Или студент и ученик в прогимназията (курсове и подготовка за кандидатстване в гимназията, бързо израстване, заради което всички дрехи и обувки се подновяват почти всеки месец). Или студент и бебе (АМ, памперси и всичко останало).
Още нямам опит със студенти, но в момента най-скъпи ни излизат гимназистките и най-евтино излиза най-малкият. Ученичката в прогимназията е 50:50. Няма добра или лоша разлика, а е въпрос на лични възприятия.
Пък и студентите (поне през ваканцията) могат да поработват и да подпомагат семейния бюджет, докато по-малките деца нямат дори това право.
Още нямам опит със студенти, но в момента най-скъпи ни излизат гимназистките и най-евтино излиза най-малкият. Ученичката в прогимназията е 50:50. Няма добра или лоша разлика, а е въпрос на лични възприятия.
Пък и студентите (поне през ваканцията) могат да поработват и да подпомагат семейния бюджет, докато по-малките деца нямат дори това право.
Да бе Юна, научих я - с много нерви и упорство, ама аз си знам какво ми коства. И се научи на 2 години и нещо все пак. Айде сега да не ми обясняваш, че дете на 1 година и 8 месеца примерно ще се научи. Няма нужда. И като почнете с тези приказки кой какво изисквал и кой какво научил. Няма нужда всяка тема да се превръща в това.
Така се оказах в ролята на шут, който разнася детето в слинг, подскачайки в тръс около блока и това го правех и за дневното и за нощното приспиване, защото тя просто не искаше по друг начин.
В един момент ми хрумна беглата мисъл, че това не може да е правилно, защото ако си имах и друга работа или и друго дете, нямаше да мога да се правя на маймуна за абсолютно всяка прищявка. Но тогава при мен всичко беше на заден план, само комфортът на детето на първи. И беглата ми мисъл, че бъркам, не се превърна в действие, а си продължих по този начин и после брах много кисели плодове.
Майка ми е гледала две породени деца в периода, когато не е имало нито памперси, нито автоматична пералня. Две породени, с които половината ти ден минава само в пране на ръка. А кога ги дундуркаш, носиш в слинг и редиш пъзели с тях на пода? Никога. То пъзели тогава нямаше и което е по-интересно, почти никакви играчки нямаше.
Баща ми е бил на няколкомесечно обучение извън града, бабите работеха. Т.е. тя сама. Коли тогава е нямало, чакали са 10 години и я получиха в някакъв момент доста по-късно.
Колички за породени също е нямало. Как е излизала до магазина в периода, когато "пускаха" някаква стока от време на време и се чакаше на опашки? Колко пъти не е успяла да завари в магазина я хляб, я нещо друго.
Но никога не се е оплаквала, за разлика от мен. Аз много се оплаквах. Беше ми мнооого трудно.
Просто сега сме страшно разглезени и очакваме всичко да става едва ли не от само себе си и ако не стане така, значи е ужасната трудност.
На всяко дете можеш всичко да обясниш и можеш на много неща да го научиш, стига да намериш точния подход. Уловката е, че не става като му го кажеш в прав текст и очакваш то да се държи като робот.
И пак да повторя, не казвам, че е лесно. Но пък от друга страна в днешно време всичко ни е трудно, а имаме удобства, които хората в миналото не са и сънували. И не говоря само за домакинската техника, а например детегледачка, детско клубче, където да оставиш детето и да идеш да си свършиш някаква работа, всевъзможни играчки, с които да му привлечеш вниманието за известно време и не на последно място анимации, които можеш да използваш в спешни ситуации да свършиш нещо без да се страхуваш, че детето може да се претрепе, ако остане за 5 минути без надзор.
Двама студенти едновременно могат да делят квартира.
Освен това нека влязат медицина, пък ще му мислим.
Освен това нека влязат медицина, пък ще му мислим.
Интересно как биха я делили ако единият е в Сф, другият във Варна примерно
))
Юна, след като сте били породени, нямало е нужда да ви дондурка, занимавали сте се едно с друго вероятно. Това е плюс (според мен лично единствен на породените!), който не отричам. А иначе за удобствата в днешно време си абсолютно права, особено за техниката. За играчките не е съвсем така защото повечето деца не се вълнуват от играчки колкото от неща от бита и това не е случайно. Моето не гледа никакви анимации и НИЩО по телевизора. Не е изгледала дори една реклама. Така че за мен това не е опция. Има деца, които си играят сами и други, които изискват постоянно внимание. И не е защото вторите родителите им "така са ги научили" любимата ми фраза, а защото просто са такъв тип. Такъв им е характера, темперамента и т.н.
На моя много близка детето от самото начало е способно да играе само с часове (което за мен е дори странно за възрастта му), не го гледа по някакъв коренно различен начин от мен, нито е постигнала това с някакви извънземни трикове. Питала съм я. Просто е такъв. От раждането спи по цяла нощ, с часове седеше в количката навън и сега играе сам. Моето е точно обратното.
Не съм съгласна, че родителите правят децата такива. Обратното е - налага ти се да станеш такъв защото иначе се виждаш в чудо с това КОНКРЕТНО дете. Второто може да е по - различно.
Както и да е, обърнахме темата в съвсем друга посока, а тя не е кой на какво си е "научил" детето.
Да, аз не мога да си представя разходка с породени. Някой друг може. Просто искам да представя и тази гледна точка на авторката, а и на другите, които четат темата и един ден биха били в нейното положение. Защото повече от другите постове са само колко е прекрасно всичко и някой, който още няма деца или е с бебе ще реши, че наистина е лесно и нищо работа да се гледат породени, а не е така. Иначе то като ти дойде до главата ясно, че все някак ще се оправиш, няма неотгледанео дете дето се вика, въпроса е защото да е така като може да е иначе
На моя много близка детето от самото начало е способно да играе само с часове (което за мен е дори странно за възрастта му), не го гледа по някакъв коренно различен начин от мен, нито е постигнала това с някакви извънземни трикове. Питала съм я. Просто е такъв. От раждането спи по цяла нощ, с часове седеше в количката навън и сега играе сам. Моето е точно обратното.
Не съм съгласна, че родителите правят децата такива. Обратното е - налага ти се да станеш такъв защото иначе се виждаш в чудо с това КОНКРЕТНО дете. Второто може да е по - различно.
Както и да е, обърнахме темата в съвсем друга посока, а тя не е кой на какво си е "научил" детето.
Да, аз не мога да си представя разходка с породени. Някой друг може. Просто искам да представя и тази гледна точка на авторката, а и на другите, които четат темата и един ден биха били в нейното положение. Защото повече от другите постове са само колко е прекрасно всичко и някой, който още няма деца или е с бебе ще реши, че наистина е лесно и нищо работа да се гледат породени, а не е така. Иначе то като ти дойде до главата ясно, че все някак ще се оправиш, няма неотгледанео дете дето се вика, въпроса е защото да е така като може да е иначе
Смятам, че авторката вече си е взела решението. Дано е най-правилното.
Калина, къде прочете чак пък толкова хвалби за лесното гледане на породени? Масово се наблягаше на това колко е трудно, но не и невъзможно.
Иначе...хората сме различни. Не само ни е различно семейното и финансово положение, но и ни е различна нагласата към живота и начина по който възприемаме трудности и проблеми.
За мен лично разходката с породени е нищо работа. Излизала съм с децата всеки ден, в хубаво време, но и в дъжд, сняг, пек, вятър и мъгла. По 2 пъти. С 2 породени и с 3 породени. Не съм висяла по детски площадки, това ме побъркваше. Ходехме по паркове, в гората, в полето. За мен не беше драма детето да се бухне в локвата, обувахме гумените ботуши и дрехите за дъжд и разходката в дъжда се превръщаше в страхотна веселба. За много майки локвите са заплаха, драма, ужас, апокалипсис. Не ми е било проблем да контролирам движението на по-голямото дете/деца. Имахме си правила за движение по тротоари и улици - детето се държи здраво за количката и това е. Ако се пусне - спирам. Няма друга опция, така че ако иска да се движим, се държи. Свобода - в парка, в гората, на поляната. Едно двегодишно може да го разбере и го разбира. Както го научиш - това е истината.
Ясно ми е, че масата не иска да им е трудно, породените са проблем и усложнение. Разбирам и го приемам. Но приемете, че има и други хора, за които породените деца са нещо хубаво, много, много хубаво. Трудно, но хубаво.
Калина, къде прочете чак пък толкова хвалби за лесното гледане на породени? Масово се наблягаше на това колко е трудно, но не и невъзможно.
Иначе...хората сме различни. Не само ни е различно семейното и финансово положение, но и ни е различна нагласата към живота и начина по който възприемаме трудности и проблеми.
За мен лично разходката с породени е нищо работа. Излизала съм с децата всеки ден, в хубаво време, но и в дъжд, сняг, пек, вятър и мъгла. По 2 пъти. С 2 породени и с 3 породени. Не съм висяла по детски площадки, това ме побъркваше. Ходехме по паркове, в гората, в полето. За мен не беше драма детето да се бухне в локвата, обувахме гумените ботуши и дрехите за дъжд и разходката в дъжда се превръщаше в страхотна веселба. За много майки локвите са заплаха, драма, ужас, апокалипсис. Не ми е било проблем да контролирам движението на по-голямото дете/деца. Имахме си правила за движение по тротоари и улици - детето се държи здраво за количката и това е. Ако се пусне - спирам. Няма друга опция, така че ако иска да се движим, се държи. Свобода - в парка, в гората, на поляната. Едно двегодишно може да го разбере и го разбира. Както го научиш - това е истината.
Ясно ми е, че масата не иска да им е трудно, породените са проблем и усложнение. Разбирам и го приемам. Но приемете, че има и други хора, за които породените деца са нещо хубаво, много, много хубаво. Трудно, но хубаво.
Локвите са хубаво нещо, ако наистина са в гора и парк. Ако са в града и са ултра кални...не толкова. И да, и аз имам дъждовни костюми, само че после чистенето не е точно весело. Зависи в какъв ландшафт живееш, но има видове кал, които не се отмиват лесно.
Всъщност разходките са ми били най-уморителното и неприятно нещо, пък и защото имат елемент на задължителност.
Всъщност разходките са ми били най-уморителното и неприятно нещо, пък и защото имат елемент на задължителност.
Локвите не ме плашат нито сняг нито дъжд. И моето дете скача в локвите с гумени ботуши с кеф.
Не мога да разбера защо като прочетете, че на някой му е трудно веднага решавате, че той сам си измисля драми и 100 % нещо не прави както трябва (според вашите критерии сякаш са единствено правилните за това какво ТРЯБВА).
А иначе и моето дете като не искаше да ми дава ръка и аз спирах. И тя знаеше, че ако не върви до мен и не ми дава ръка за пресичане разходката приключва и се прибираме.
И знаеш ли какво правеше? На излизане всичко точно, дава ми ръка, върви в моята посока, слуша. Ама на връщане когато знаеше, че вече се прибираме и няма какво да губи си правеше каквото си иска и беше неуправляема. Бягаше в друга посока, сядаше на земята, не искаше да върви, настояваше да пресича сама и т.н.
Хайде сега ми обясни колко лош родител съм и как нямам подход към детето и т.н. Аз пък смятам, че е просто период, че детето ми е твърдоглаво и упорито и че си изпробва границите, т.е. смятам го за нормално за по - буйните деца.
Премина, въпреки че и сега се случва от време на време, главно ако е превъзбудена от нещо или уморена да започне да ми прави номера на улицата, но е рядко и вече е внимателна. Ама е на 2 години и 5 месеца. На 1 години и 5 месеца не смятам, че детето може да бъде научено да върви, държейки се за бебешката количка или поне не всяко дете. Та една година как би трябвало да се придвижвам?
До гората и до полето нямам нищо против, но не мога да ходя на такива места, не са ми наблизо, а не съм шофьор, нито пък имам личен такъв. Така че излизам около нас и на площадки. Нямам избор.
А къде прочетох че е лесно? Ми повечето постове са такива - как нямало да се справи, от какво се притеснявала, сякаш изобщо няма от какво?!
Не мога да разбера защо като прочетете, че на някой му е трудно веднага решавате, че той сам си измисля драми и 100 % нещо не прави както трябва (според вашите критерии сякаш са единствено правилните за това какво ТРЯБВА).
А иначе и моето дете като не искаше да ми дава ръка и аз спирах. И тя знаеше, че ако не върви до мен и не ми дава ръка за пресичане разходката приключва и се прибираме.
И знаеш ли какво правеше? На излизане всичко точно, дава ми ръка, върви в моята посока, слуша. Ама на връщане когато знаеше, че вече се прибираме и няма какво да губи си правеше каквото си иска и беше неуправляема. Бягаше в друга посока, сядаше на земята, не искаше да върви, настояваше да пресича сама и т.н.
Хайде сега ми обясни колко лош родител съм и как нямам подход към детето и т.н. Аз пък смятам, че е просто период, че детето ми е твърдоглаво и упорито и че си изпробва границите, т.е. смятам го за нормално за по - буйните деца.
Премина, въпреки че и сега се случва от време на време, главно ако е превъзбудена от нещо или уморена да започне да ми прави номера на улицата, но е рядко и вече е внимателна. Ама е на 2 години и 5 месеца. На 1 години и 5 месеца не смятам, че детето може да бъде научено да върви, държейки се за бебешката количка или поне не всяко дете. Та една година как би трябвало да се придвижвам?
До гората и до полето нямам нищо против, но не мога да ходя на такива места, не са ми наблизо, а не съм шофьор, нито пък имам личен такъв. Така че излизам около нас и на площадки. Нямам избор.
А къде прочетох че е лесно? Ми повечето постове са такива - как нямало да се справи, от какво се притеснявала, сякаш изобщо няма от какво?!
Мога да приема, че за някои хора породените деца са нещо хубаво, но такива хора си ги планират и си ги правят умишлено. Когато е станала грешка и човек се чуди какво да направи в случая е добре хубаво да си прецени силите и възможностите преди да взима толкова важно решение.
Двама студенти едновременно могат да делят квартира.
Освен това нека влязат медицина, пък ще му мислим.
Освен това нека влязат медицина, пък ще му мислим.
Моето не гледа никакви анимации и НИЩО по телевизора. Не е изгледала дори една реклама. Така че за мен това не е опция.
Не става дума за зомбиране на дете пред телевизора по цял ден, а че тази опция я има за хора, които са в безизходно положение. Не че не е намирала дивана намазан с кисело мляко, но това е друг въпрос.
На 1 години и 5 месеца не смятам, че детето може да бъде научено да върви, държейки се за бебешката количка или поне не всяко дете. Та една година как би трябвало да се придвижвам?
Това с двете квартири в двата края на София е тотална глезотия. Живяла съм в Младост, докато уча в НБУ, нямах кола и пътувах със 111, много редовен и свестен автобус. И в Студентски град съм живяла, а факултетът ми беше с две смени на градски транспорт и пак не съм търсила квартира пред вратите на факултета и да плащам тройна и четворна цена за това.
Който има нужда, намира начин. Който има начин, може да си позволи и да се поглези.
Който има нужда, намира начин. Който има начин, може да си позволи и да се поглези.
Това с двете квартири в двата края на София е тотална глезотия. Живяла съм в Младост, докато уча в НБУ, нямах кола и пътувах със 111, много редовен и свестен автобус. И в Студентски град съм живяла, а факултетът ми беше с две смени на градски транспорт и пак не съм търсила квартира пред вратите на факултета и да плащам тройна и четворна цена за това.
Който има нужда, намира начин. Който има начин, може да си позволи и да се поглези.
Който има нужда, намира начин. Който има начин, може да си позволи и да се поглези.
Юна, май не ме разбра. Аз не съм против това детето да гледа телевизия. Просто моето не мога да го накарам да гледа. Пускам детски филмчета, музикални канали и какво ли не, но тя не проявява грам интерес. Най - много да каже: "мамо, виж коте" и толкова, не гледа повече. Затова казах, че за мен не е опция да си "открадна" 15 минути...знам че е странно за повечето ама има и такива деца...
Иначе не е проблем детето на 1.5 години или 2 да бъде в количка. Само че, както казах количката за породени, която съм виждала беше доста кофти, бебето се возеше в нещо, приличащо на багажник и коша с голямото дете беше буквално върху главата му. Според мен това става за много малко бебе, което още само спи по време на разходките, т.е. до 3 - 4 - 5 месеца. Просто защото то не вижда нищо там и трябва само да лежи.
Сега видях, че има и по - приемливи варианти.
Количките за близнаци стават, ама са си обемни, трудни за управление и можеш да срещнеш доста трудности когато ти се налага да отидеш някъде с такава. Хубаво е, че вече има и по - компактни модели, не знаех.
Ясно е, че начин все се намира за излизане, въпроса е, че от моя гледна точка си е приключение, което не бих искала да си причинявам, а не че е напълно невъзможно да се случи.
Иначе не е проблем детето на 1.5 години или 2 да бъде в количка. Само че, както казах количката за породени, която съм виждала беше доста кофти, бебето се возеше в нещо, приличащо на багажник и коша с голямото дете беше буквално върху главата му. Според мен това става за много малко бебе, което още само спи по време на разходките, т.е. до 3 - 4 - 5 месеца. Просто защото то не вижда нищо там и трябва само да лежи.
Сега видях, че има и по - приемливи варианти.
Количките за близнаци стават, ама са си обемни, трудни за управление и можеш да срещнеш доста трудности когато ти се налага да отидеш някъде с такава. Хубаво е, че вече има и по - компактни модели, не знаех.
Ясно е, че начин все се намира за излизане, въпроса е, че от моя гледна точка си е приключение, което не бих искала да си причинявам, а не че е напълно невъзможно да се случи.
Друга опция е по-голямото дете да тръгне на ясла още на 1.5 - 2г, а двете заедно да бъдат извеждани навън в събота и неделя, когато и таткото може да помогне.
Пак давам пример с позната самотна майка, която за да ходи с бебето да води и взема каката от детската градина, си купи малка кола на старо, изкара шофьорски курс и изминаваше тези няма и 500 метра с кола, за да не се разправя с влачене на две деца напред и назад.
Първо е проблемът, после всеки си намира решение според характера си.
Да не забравяме и че децата не са малки кой знае колко дълго време. Реално няколко месеца ще се засекат бебето и по-голямото дете, преди то да тръгне на ясла или градина.
Пак давам пример с позната самотна майка, която за да ходи с бебето да води и взема каката от детската градина, си купи малка кола на старо, изкара шофьорски курс и изминаваше тези няма и 500 метра с кола, за да не се разправя с влачене на две деца напред и назад.
Първо е проблемът, после всеки си намира решение според характера си.
Да не забравяме и че децата не са малки кой знае колко дълго време. Реално няколко месеца ще се засекат бебето и по-голямото дете, преди то да тръгне на ясла или градина.
Kalina. какво очакваш да ти кажем? Всички жени с породени, независимо дали са планирани или не, дружно да ти козируваме и да започнем да си скубем косите от ужас и умора ли? Да се отречем от думите си и да си плюем три пъти в пазвата да не се случва този ужас на други, жени защото на теб ти изглежда трудно да гледаш деца с малка разлика? Ами няма да стане! Ей ни на, една тумба жени,всичките с по 2 деца с малка разлика, които като сме стигнали до проблем, не сме изпаднали в паника, а сме намерили решение и сме продължили напред.
И двойна количка съм бутала по тротоарите, и на разходки с двете по няколко пъти на ден съм излизала, и на площадката съм кърмила редовно, и в болница съм лежала за задържане и с двете. Ползвала съм детска кухня, купувала съм бурканчета от магазина, но съм и готвила. Децата ми гледат телевизия, но и ходят на един куп допълнителни занимания - и за развиване на ума, и спортни. Била съм и много уморена (като бяха бебета не бях спала от 4 години буквално), но съм била и много щастлива като ги виждам как се разбрат и си играят заедно. Почти 5 години съм била всеки ден с тях по собствен избор и накрая вече едва ме свърташе вкъщи и нямах търпение да се върна на работа, но кариерата ми изобщо не пострада от това - като се върнах все едно не бях спирала. Правила съм това, което е било най-доброто за момента и за възрастта на децата, без да изпадам в крайности и някакси са се получили нещата.
В твойте постове само нападаш как сме представяли всичко в розаво - нито една друга потребителка не го е казала. Всички ти отговориха - трудно е, но като претеглим плюсовете пред минусите и от дистанцията на времето - не съжаляваме и пак бихме го направили. За теб от твоите постове си съставих мнение,че ти си от тези хора, които виждат само проблеми във всичко, а не търсят решения. Питаш - това как го направихте, онова как го направихте. Отговориха ти - ето по този начин. Но ти не възприемаш. Не виждаш решението, само проблема и колко ще ти е трудно.Хубаво - това е твоя характер и твоя манталитет. Живей си с него, никой не те кара да раждаш породени деца ако ти е толкова трудно. Но това не означава, че няма жени, които да не са в състояние да се справят с тези ситуации и да кажат - да, трудно ми беше, но си заслужаваше и ако можеш пак бих го избрала.
И двойна количка съм бутала по тротоарите, и на разходки с двете по няколко пъти на ден съм излизала, и на площадката съм кърмила редовно, и в болница съм лежала за задържане и с двете. Ползвала съм детска кухня, купувала съм бурканчета от магазина, но съм и готвила. Децата ми гледат телевизия, но и ходят на един куп допълнителни занимания - и за развиване на ума, и спортни. Била съм и много уморена (като бяха бебета не бях спала от 4 години буквално), но съм била и много щастлива като ги виждам как се разбрат и си играят заедно. Почти 5 години съм била всеки ден с тях по собствен избор и накрая вече едва ме свърташе вкъщи и нямах търпение да се върна на работа, но кариерата ми изобщо не пострада от това - като се върнах все едно не бях спирала. Правила съм това, което е било най-доброто за момента и за възрастта на децата, без да изпадам в крайности и някакси са се получили нещата.
В твойте постове само нападаш как сме представяли всичко в розаво - нито една друга потребителка не го е казала. Всички ти отговориха - трудно е, но като претеглим плюсовете пред минусите и от дистанцията на времето - не съжаляваме и пак бихме го направили. За теб от твоите постове си съставих мнение,че ти си от тези хора, които виждат само проблеми във всичко, а не търсят решения. Питаш - това как го направихте, онова как го направихте. Отговориха ти - ето по този начин. Но ти не възприемаш. Не виждаш решението, само проблема и колко ще ти е трудно.Хубаво - това е твоя характер и твоя манталитет. Живей си с него, никой не те кара да раждаш породени деца ако ти е толкова трудно. Но това не означава, че няма жени, които да не са в състояние да се справят с тези ситуации и да кажат - да, трудно ми беше, но си заслужаваше и ако можеш пак бих го избрала.
sunlight_eli , хайде само по - спокойно. Нищо не очаквам никой да ми казва, темата не е за мен, аз породени деца няма да имам никога. Тук просто си говорим, няма нужда никой да си скубе косите. Просто отново в този форум и по тази тема както и по много други нещата се представят доста нереалистично и доста по - различно отколкото е в реалния живот. Но пък може би е нормално...
И всъщност ти казваш това, което и аз - че има жени, които могат да гледат породени деца. Има и такива, които не могат. Така че приказките, че всяка щяла да се справи просто не са верни. Въпроса е всеки в тази ситуация да си прецени от кои е.
И всъщност ти казваш това, което и аз - че има жени, които могат да гледат породени деца. Има и такива, които не могат. Така че приказките, че всяка щяла да се справи просто не са верни. Въпроса е всеки в тази ситуация да си прецени от кои е.
А едно от предимствата е, че може по-голямото да мине без гадната ясла. В момента и двете още са у дома.
Аз мисля, че на по-голямото ще й е по-добре в ясла с други деца, да играе, да се учи?!
по тази тема както и по много други нещата се представят доста нереалистично и доста по - различно отколкото е в реалния живот.
Ти пак си намилаш твоето без да четеш наистина. Посочи го това нереалистично, което все изтъкваш. В няколко поста ти отговориха, че никой не твърди, че положението е цветя и рози и ти пак си говориш каквото ти се иска да чуеш. Дай да го видим това прословуто нереалистично представяне, не на думи, а с цитат.
Много ме кефи, когато хора дават мнение за ситуации, които не са изживявали все едно са експерти по темата. Все едно човек без деца да обяснява на някой с 3 как да си ги гледа.
Мога да приема, че за някои хора породените деца са нещо хубаво, но такива хора си ги планират и си ги правят умишлено. Когато е станала грешка и човек се чуди какво да направи в случая е добре хубаво да си прецени силите и възможностите преди да взима толкова важно решение.
А това ти мнение просто утрепа коня. Ако авторката ти беше описала следната ситуация - "родих преди 6 месеца. Бебето е ужасно ревливо, по цял ден ми е на ръце. Раждането беше много трудно с много усложнения, 1 месец буквално не можех да стана от леглото след него. Живеем със родителите на съпруга ми. Свекър ми е много възрастен, с наченки на алцхаймер и има нужда от постоянни грижи. Свекърва ми не помага особено с бебето, не мога да разчитам на нея. Моята майка работи и гледадругите си 2-ма внуци . Съпругът ми е по-скоро незаинтересован и не помага. Като плаче бебето през нощта се обръща на другата страна и заспива. Чудя му се как може да спи при този непрекъснат рев. Финансовото състояние е такова, че ще получавам минимално майчинство 3 месеца, после съм в неплатен отпуск. Ще караме на заплатата на съпруга - средната за страната. Току що открих че съм бременна, непланувано. Какво да правя?"
Ти ще я посъветваш ли да абортира? Ако да - поздравления, току що ме уби, защото описаната ситуация е реалният живот на майка ми. Добре че е корава жена и за миг дори не се е поколебала дали да ме роди. И хич не вижда нещата в розаво - когато и казах, че планирам породени деца ми каза да не го правя, защото ще ми е мнго трудно. Не я послушах - явно и аз съм твърдоглава като нея. Сега обаче се радва много на децата, че са с малка разлика и винаги изтъква, че точно това е голямо предимство.
А едно от предимствата е, че може по-голямото да мине без гадната ясла. В момента и двете още са у дома.
Аз мисля, че на по-голямото ще й е по-добре в ясла с други деца, да играе, да се учи?!
Не на всички деца им понася добре. Малки са още, трудно се отделят от майка си. Самото пращане на ясла предизвиква голям стрес. Повечето често боледуват, стига се до сериозни заболявания бързо. За учене и дума не може да става, само заотглеждане. Играта е под въпрос - на тази възраст по-скоро играят един до друг, а не един с друг и нямат нужда от други деца - по щастливи са с родителите си. Ако имате опция да избегнете яслата - възползвайте се.
За сравнение - в 3 и 4-та група на детската градина те посрещат вечер с недоволство - 'защо ме взимаш толкова рано, искам още да си играя'. Често родителите стоят отстрани на групички да си говорят докато децата си 'доиграват'..почти до затварянето на градината.
Изглежда повечето си нямат и представа какво означава трудно. Да гледаш две здрави породени деца не е изобщо трудно. С добра организация, бързи реакции, търпение и малко изобретателност си се постига нормално ежедневие. За известно време ще се лишиш от време за себе си и любими занимания, но пък компенсираш с други приятни преживявания. Ще трябва да си непрекъснато да си до тях и да си отваряш очите, но това е само в началото. Постепенно започват да се заиграват и се понареждат нещата. И ние сме в чужбина, с вечно пътуващ татко и една далечна баба, която идваше веднъж годишно за Коледа, но не съм си и помисляла, че върша нещо невероятно трудно. Намерих време и език да понауча докато спяха следобяд. Два пъти дневно излизане в парк или площадка плюс хранене и къпане и то минал деня.
Имаме приятелско семейство с 5 деца, 2 са с по-тежки увреждания и 2 с по-леки (четири близначета, родени преждевременно). Ето това е ТРУДНО! Вечни терапии и лекарски прегледи. Как се оцелява в това положение, не знам. А майката никога не се е оплакала. Имат някаква помощ от баба, но все пак.... Много им се възхищавам и на жената и на мъжа ѝ. Невероятна воля и характер, нечовешки усилия и издръжливост!
Имаме приятелско семейство с 5 деца, 2 са с по-тежки увреждания и 2 с по-леки (четири близначета, родени преждевременно). Ето това е ТРУДНО! Вечни терапии и лекарски прегледи. Как се оцелява в това положение, не знам. А майката никога не се е оплакала. Имат някаква помощ от баба, но все пак.... Много им се възхищавам и на жената и на мъжа ѝ. Невероятна воля и характер, нечовешки усилия и издръжливост!
Нереалистично е единствено, че човек с едно дете спори разпалено с други, които се базират на личния си опит с 2, 3 и 4 деца, опитвайки се да убеди последните в какво мъчение живеят, без да се вслуша в техните доводи.
Абсолютно точно.
Ако ще говорят само хора с опит с породени, голяма част трябва да напуснат темата защото писаха и доста хора, които нямат породени, но уверявайки авторката, че щяла да се справи. Очевидно не може да се разбере какво искам да кажа така че се отказвам да обяснявам повече който схванал - схванал. Не съм обяснявала в какво мъчение живее някой от пишещите в темата, казвам в какво мъчение бих живяла аз в тази ситуация, та всеки да си прецени дали пък случайно не е като мен.
sunlight_eli, нали искаш да говорят само хора с опит с породени деца? Ами собствената ти майка, имаща опит с такива те е посъветвала да не си го причиняваш. Какво повече може някой да ти каже? Ето ти опит.
И не знам защо темата е "нападната" от 3 - 4 жени с породени деца, защитавайки твърдо позицията си и позволявайки си да опрделят кой да пише по нея и кой не!???
sunlight_eli, нали искаш да говорят само хора с опит с породени деца? Ами собствената ти майка, имаща опит с такива те е посъветвала да не си го причиняваш. Какво повече може някой да ти каже? Ето ти опит.
И не знам защо темата е "нападната" от 3 - 4 жени с породени деца, защитавайки твърдо позицията си и позволявайки си да опрделят кой да пише по нея и кой не!???
Просто отново в този форум и по тази тема както и по много други нещата се представят доста нереалистично и доста по - различно отколкото е в реалния живот.
Не можеш ли да приемеш, че твоята реалност не е моята реалност? Правим нещата по различен начин, възприемаме ги по различен начин, мислим по различен начин. "Реалният живот" при теб е различен от "реалният живот" при всички останали.
Светът е голям и шарен, Калина.
Интересна тенденция наблюдавам в темата. Майки на породени, дето по дифолт се очаква да са изнервени лелки в перманентна нервна криза, обясняват спокойно и приемат различното мнение нормално. Сал една дама скача и се зъби, майка на едно, дето се зарича никога да не е майка на породени. Ами да, и аз смятам, че същата не трябва да е майка на породени. Агресивността идва в повече.
Ммм да, напълно нормално приемате различното мнение. И аз това забелязвам, затова скачате защото съвсем нормално го приемате. Точно обратното е. Вие имате проблем с това, че на някой не му харесва идеята за породени деца и се чувствате длъжни да обясните колко сте доволни от избора си да имате такива.
Не ми отговаряйте.
Не ми отговаряйте.
Идея щеше да бъде ако авторката тепърва планираше бременност. При нея бременността е факт и тя е пред дилема. Между двете неща има огромна разлика. Агитирането за аборт или за раждане няма да й помогне, ако не съвпада с вътрешното й убеждение. Тя ще е тази, която ще си носи последиците от избора. Никоя от нас няма да успокои съвестта й ако абортира, нито ще и гледа децата ако роди.
В интерес на истината моите породени са второ и трето - след първото се пазех маниакално от бременност, хич не ми се искаше скоро да има и втори епизод от същото. Така че разбирам и тази позиция, аз се сдобих с породени вече като опитна майка. С 1 и 2 щеше да ми е по-стресово.
При мен пък породени са 1 и 2 (точно 1 г. и 6 мес. разлика). Имах идеята да изгледам набързо двете си деца и да приключа с раждания, бебета и всякакви такива "страхотии". Беше изморително, беше притеснително, но не и толкова ужасно явно, щом няколко години след тях се появи и 3 (още повече, че тя е ин витро). Виж за 4 разбирам позицията с дилемата, защото най-малкият не беше планиран (дори не беше възможен според лекарите) и много се тормозех дали-или. Претеглях всички плюсове и минуси дали да го родя или махна. Но пък точно Непланираното сега ми е най-лесно да гледам, защото 1 и 2 доброволно се вживяват в ролята на "майки" (подозирам, че понякога го извеждат и обгрижват, за да имат оправдания да се виждат с гаджетата ).
). 
Консултирай се с лекар за здравословното ти състояние и със съпруга си относно възможността да посрещнете предизвикателството.
Първите ни две дъщери са породени. Не беше лесно, но следващата и по-следващата година ще са абитуриентки. Дори длед тях имаме още 1 дъщеря, направена умишлено с ин витро, а преди почти 4 г. съдбата ни изненада с един изтърсак. Накрая от страха да гледаме породени излезе едно шестчленно семейство с всички трудности и радости.
Късмет каквото и решение да вземете. Важното е да е най-доброто за вашето семейство, без да плащате данък обществено мнение.
Първите ни две дъщери са породени. Не беше лесно, но следващата и по-следващата година ще са абитуриентки. Дори длед тях имаме още 1 дъщеря, направена умишлено с ин витро, а преди почти 4 г. съдбата ни изненада с един изтърсак. Накрая от страха да гледаме породени излезе едно шестчленно семейство с всички трудности и радости.
Късмет каквото и решение да вземете. Важното е да е най-доброто за вашето семейство, без да плащате данък обществено мнение.
Хей, страхотно, много се възхищавам на такива хора като вас! Бъдете здрави!
Децата ми са с разлика 1 г. и 1 м.
Родиха се в последните две години на социализма, когато още нямаше автоматични перални, радвахме се като деца на първата ни полуавтоматична пералня с отделна центрофуга, тя пък започна да удря ток и пак си перях с обикновената. Нямаше памперси - само тези щастливки, на които мъжете им пътуваха, носеха от чужбина с кашоните, за да има до следващото завръщане. Но пък децата ми на една годинка вече си ходеха сами до тоалетна. Пюретата и банановите каши се купуваха с връзки, също и дамските превръзки, ако въобще ги имаше, в противен случай ползвахме топове лигнин, впрочем, в началото и той беше с връзки. В зората на демокрацията се редяхме на опашки и за кисело мляко и се карахме с бабите за него, в нашия квартал, който тогава беше още село, кисело мляко носеха два пъти в седмицата. Нямах шофьорска книжка, нито кола, автобусите ни бяха през два часа и бяха претъпкани, нямаше място за хората, какво остава за огромните тогава бебешки колички. Дрехи, особено детски и бебешки също се купуваха с връзки, или поне по-хубавите, аз имах късмета по това време майка ми и свекърва ми да работят в магазини за дрехи и много често се оказвах обзаведена с по две еднакви дрехи, защото естествено, като получат стоката, бабите отделяха първо най-хубавото за внуците. Ето, това е трудно! Оцеляхме, и децата ни станаха прекрасни хора. Понякога съм казвала, че ако сега трябваше да гледам деца, щях да пея и да ги гледам. А вие тук съветвате жената да направи аборт, само защото щяло да бъде "трудно". Въпреки че няма финансови проблеми и доколкото разбрах, никакви други притеснения, освен това, че е прекалено скоро...
Родиха се в последните две години на социализма, когато още нямаше автоматични перални, радвахме се като деца на първата ни полуавтоматична пералня с отделна центрофуга, тя пък започна да удря ток и пак си перях с обикновената. Нямаше памперси - само тези щастливки, на които мъжете им пътуваха, носеха от чужбина с кашоните, за да има до следващото завръщане. Но пък децата ми на една годинка вече си ходеха сами до тоалетна. Пюретата и банановите каши се купуваха с връзки, също и дамските превръзки, ако въобще ги имаше, в противен случай ползвахме топове лигнин, впрочем, в началото и той беше с връзки. В зората на демокрацията се редяхме на опашки и за кисело мляко и се карахме с бабите за него, в нашия квартал, който тогава беше още село, кисело мляко носеха два пъти в седмицата. Нямах шофьорска книжка, нито кола, автобусите ни бяха през два часа и бяха претъпкани, нямаше място за хората, какво остава за огромните тогава бебешки колички. Дрехи, особено детски и бебешки също се купуваха с връзки, или поне по-хубавите, аз имах късмета по това време майка ми и свекърва ми да работят в магазини за дрехи и много често се оказвах обзаведена с по две еднакви дрехи, защото естествено, като получат стоката, бабите отделяха първо най-хубавото за внуците. Ето, това е трудно! Оцеляхме, и децата ни станаха прекрасни хора. Понякога съм казвала, че ако сега трябваше да гледам деца, щях да пея и да ги гледам. А вие тук съветвате жената да направи аборт, само защото щяло да бъде "трудно". Въпреки че няма финансови проблеми и доколкото разбрах, никакви други притеснения, освен това, че е прекалено скоро...
Като кажат някои не можели да гледат породени деца и биха направили аборт!!!!
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Разликата при разходка с породени е, че трябва да се внимава повече. Разходката става за децата, не разходка за мама с дете в количка. Няма празно, няма шматкане:) ставаш бодигард, очите на осем, всичко планирано - дистанции, време, температури, хранене.
Стига сте шашкали жената.
Като кажат някои не можели да гледат породени деца и биха направили аборт!!!!
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Като кажат някои не можели да гледат породени деца и биха направили аборт!!!!
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Според някои потребителки трябва да пишат само хора с опит, затова в случая трябва да се изкаже някой, който е имал и близнаци и породени за да сравни иначе как ще знаем как е при едните и при другите. Сега остава да дойде някоя мама на близнаци да ни обясни как нищо не разбираме, сякаш и едно дете не стига да добиеш представа какво въобще означава майчинство и гледане на дете.
На абсурдния въпрос дали ако при първа бременност бях забременяла с близнаци щях да ги махна само защото са 2, отговорям НЕ по няколко причини:
1. Близнаците идват с една бременност и едно раждане, което е голям плюс.
2. Спестяваш си момента, в който трябва да си бременна с малко дете и да тичаш след прохождащо с голям корем, както и всеки ден да вдигаш 10 - 13 кг. дете, което си е супер рисково за бременността. За мен това е съществен проблем при породените. Хайде пак ми кажете, че плаша жената, но така и не разбрах какво правим ако майката има контракции и трябва да лежи? На кого връчва бебето? "Ще се оправим някакси" е отговор като на 5 годишно дете.
3. Близнаците имат сходен режим или поне може да се уеднакви заради това, че са на една възраст, докато при породените имаш 2 МАЛКИ деца с много различни и в същото време неотложни нужди. В момента, в който бебето се роди голямото дете ще започне да спи по веднъж на ден за 1 - 3 часа и ако точно тогава бебето не спи майката няма 1 свободна минута. Да, знам, че за великте и всеотдайни бг мами това не е проблем, но за повечето би било. Бебето може цял нощ да не спи от колики, а голямото да става в 7 сутринта и майката трябва да е на линия......
4. Разходката с близнаци поне първата година е по - лесна защото и двете не ходят, важно е само количката да влиза в асансьора ако имаш такъв. При породените е лудница.
5. При близнаците все пак едното не можеш да го върнеш, докато решението за породени е съзнателно и имаш избор. Освен това при първа бременност все още не знаеш какво те чака...
На абсурдния въпрос дали ако при първа бременност бях забременяла с близнаци щях да ги махна само защото са 2, отговорям НЕ по няколко причини:
1. Близнаците идват с една бременност и едно раждане, което е голям плюс.
2. Спестяваш си момента, в който трябва да си бременна с малко дете и да тичаш след прохождащо с голям корем, както и всеки ден да вдигаш 10 - 13 кг. дете, което си е супер рисково за бременността. За мен това е съществен проблем при породените. Хайде пак ми кажете, че плаша жената, но така и не разбрах какво правим ако майката има контракции и трябва да лежи? На кого връчва бебето? "Ще се оправим някакси" е отговор като на 5 годишно дете.
3. Близнаците имат сходен режим или поне може да се уеднакви заради това, че са на една възраст, докато при породените имаш 2 МАЛКИ деца с много различни и в същото време неотложни нужди. В момента, в който бебето се роди голямото дете ще започне да спи по веднъж на ден за 1 - 3 часа и ако точно тогава бебето не спи майката няма 1 свободна минута. Да, знам, че за великте и всеотдайни бг мами това не е проблем, но за повечето би било. Бебето може цял нощ да не спи от колики, а голямото да става в 7 сутринта и майката трябва да е на линия......
4. Разходката с близнаци поне първата година е по - лесна защото и двете не ходят, важно е само количката да влиза в асансьора ако имаш такъв. При породените е лудница.
5. При близнаците все пак едното не можеш да го върнеш, докато решението за породени е съзнателно и имаш избор. Освен това при първа бременност все още не знаеш какво те чака...
Виждам че някои от вас са виждали близнаци само в парка. Това че идвете имат сходен режим защото са на една възраст е просто смешно. За съжаление ням такова нещо, колкото и да не ви се вярва. Единственото вярно от точките изброени в предишния пост е точка 2.
Ти имаш ли близнаци?
Защото преди ми обясняваше как не бива да пиша в темата защото нямам породени. Аз познавам такива с еднакъв режим. Точно каквито са вашите доводи.
Е, аз имам наблюдения от първа ръка, де. Ама това не е достатъчно за да имам мнение по темата ако то не ви допада. На точка 1 и точка 5 какво им е? И с тях ли не си съгласна? И защо мислиш, че разходката с двойна количка и две бебета на 3 месеца примерно е по - трудна от разходка с дете на 2 месеца и дете на 1 година и 4 месеца?
Тоест, ти си ги гледала така ли да разбирам. На сестра ти или на брат ти си помагала и си уеднаквявала режима. Браво!
На мен не ми беше трудна разходката с породените ми деца. И режима им уеднаквих след известно време и аз имах свободно време. Даже ми беше скучно понякога.
На мен не ми беше трудна разходката с породените ми деца. И режима им уеднаквих след известно време и аз имах свободно време. Даже ми беше скучно понякога.
Браво на теб! За медал си? Нали не смяташ, че по тоя повод всяка жена може да има породени деца?
Тя авторката май вече се е решила. Или поне е направила все някакъв избор. Тук просто си говорим.
И не знам защо след като си успяла да уеднаквиш режима на породени деца, смяташ, че не би могла да уеднаквиш този на близнаците или защо отричаш, че вторите поне имат еднакви нужди на различните етапи от развитието си. Или просто така си спориш за спорта за да не си на обратното на моето мнение?
И не знам защо след като си успяла да уеднаквиш режима на породени деца, смяташ, че не би могла да уеднаквиш този на близнаците или защо отричаш, че вторите поне имат еднакви нужди на различните етапи от развитието си. Или просто така си спориш за спорта за да не си на обратното на моето мнение?
И в началото пак не са на еднакъв режим. Едното спи, другото будува. На едното го боли корема на другото не. Едното е гладно сега другото след 1 час. Така че всичко се постига с времето, не става веднага.
А през нощта събуди ли се едното събужда се и другото, пак трябва да мине време да не се събуждат като плачат. Нищо не става веднага.
А през нощта събуди ли се едното събужда се и другото, пак трябва да мине време да не се събуждат като плачат. Нищо не става веднага.
Добре, сигурно е така. В никакъв случай не съм казвала, че гледането на близнаци е лесно, дори не съм си го и помисляла за миг. Просто от моя гледна точка гледането на породени е дори още по - трудно. Все пак да не забравяме, че всичко зависи и от конкретната ситуация. Едно е жената да има помощ от баба, сестра, леля, мъж, детегледачка, друго е да е сама с двете деца постоянно, с пътуващ мъж примерно и невъзможност за детегледачка. Едно е с кротки деца, които спят по цяла нощ от раждането си или поне едното да е такова, друго е с две буйни деца, които те правят дива и щастлива. Едно е лека бременност, друго с проблема бременност и малко дете и т.н.
И също така се пропуска и нещо много важно - нервната система на майката, дали има силите, желанието, физическия и психическия ресурс да се справи с две деца с малка разлика.
Заради всички тези фактори може както на някои с близнаци да не му е много трудно, така някой с породени да откача...
И също така се пропуска и нещо много важно - нервната система на майката, дали има силите, желанието, физическия и психическия ресурс да се справи с две деца с малка разлика.
Заради всички тези фактори може както на някои с близнаци да не му е много трудно, така някой с породени да откача...
Добре, сигурно е така. В никакъв случай не съм казвала, че гледането на близнаци е лесно, дори не съм си го и помисляла за миг. Просто от моя гледна точка гледането на породени е дори още по - трудно. Все пак да не забравяме, че всичко зависи и от конкретната ситуация. Едно е жената да има помощ от баба, сестра, леля, мъж, детегледачка, друго е да е сама с двете деца постоянно, с пътуващ мъж примерно и невъзможност за детегледачка. Едно е с кротки деца, които спят по цяла нощ от раждането си или поне едното да е такова, друго е с две буйни деца, които те правят дива и щастлива. Едно е лека бременност, друго с проблема бременност и малко дете и т.н.
И също така се пропуска и нещо много важно - нервната система на майката, дали има силите, желанието, физическия и психическия ресурс да се справи с две деца с малка разлика.
Заради всички тези фактори може както на някои с близнаци да не му е много трудно, така някой с породени да откача...
И също така се пропуска и нещо много важно - нервната система на майката, дали има силите, желанието, физическия и психическия ресурс да се справи с две деца с малка разлика.
Заради всички тези фактори може както на някои с близнаци да не му е много трудно, така някой с породени да откача...
Като кажат някои не можели да гледат породени деца и биха направили аборт!!!!
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Не забравяйте, че много зависи и какви са децата. Знаем, че има кротки бебета, които могат с часове да си седят в кошарата, има и ревливи бебета с колики, коити искат постоянно да бъдат разнасяни напред назад. И с по-големите е така. Затова смятам, че е малко до късмет. Предполагам, че докато децата са мънички, е голяма лудница, но за мен плюсовете са повече от минусите. Децата са с близки интереси и са си постоянни другарчета. Малко лудница няколко години е нищо в сравнение с близостта, която могат да си създадат децата. Но, разбира се, необходим е и татко, който активно да се включва с грижите. А ако има и някоя баба на помощ - още по-добре.
Скрит текст:
Да, нямам породени и не мога да говоря от първо лице, но исках да забременея още, когато дъщеря ми беше на 8-9 месеца. Поради здравословни причини, обаче, се наложи да отложа за малко. Явно така е било писано.
Моите породени са изгледани като близнаци - кърмя второто, докато първото се изхранва на стола с подобаващо размазване. Спяха заедно следобед по 2-3 часа, /бебето и сутрин/,излизаха на разходка с количка за породени, не за близнаци - за породени /с лежащо място за бебе и седящо за голямото, което ставаше и за спане/. Чак драстични разлики в режима да са имали...
Но пък съседските близнаци "стопиха лагерите" на родителите си - едното ревеше денонощно. Което ми провокира чудене кое е по-лесно за отглеждане. Но вече е казано и преди мен - зависи от децата.
П.С. Баби в картинката по отглеждането не присъстват. Само за визити.
Но пък съседските близнаци "стопиха лагерите" на родителите си - едното ревеше денонощно. Което ми провокира чудене кое е по-лесно за отглеждане. Но вече е казано и преди мен - зависи от децата.
П.С. Баби в картинката по отглеждането не присъстват. Само за визити.
Колко време ще им е различен режима на тези деца? Една, максимум 2 години. После си вървят заедно. Описвате някакви краткотрайни ситуации като велико доживотно мъчение. Момичета, ако не сте разбрали - децата растат бързо..много бързо. Има една много вярна приказка за това - 'дните са дълги, годините са кратки". Всичко описано като мега трудно ще мине и ще замине (кое за ден, кое за седмица или месец), че и ще го забравите даже. Обаче ако се случи така, че сте бременна с дете, не сте сигурна за аборта, но все пак го направите, после можете да съжалявате цял живот. Така че раждайте момичете, не бъдете разглезени лигли!
П.С. Вчера малкото ми дете беше заспало в леглото при баща си. Като тръгнах да си ляга я пренесех в детската и си мислех,че още е лека като перце. Все едно гушкам бебе. На съседното легло спеше брат и, само 2 години по-голям, а вече не мога да го вдигна. Ако заваря него в леглото ми трябва да го събудя и да стигне на собствен ход до неговото легло. Кога порасна толкова бързо не знам. до вчера беше бебе, а на есен е първокласник...А лошото е, че след 2-3 години и сестра му вече няма да е толкова лека и сигурно и нея няма да мога да вдигам. В такива моменти завиждам на съседката с 2 деца колкото мойте и едно малко бебе-изтърсаче
П.С. Вчера малкото ми дете беше заспало в леглото при баща си. Като тръгнах да си ляга я пренесех в детската и си мислех,че още е лека като перце. Все едно гушкам бебе. На съседното легло спеше брат и, само 2 години по-голям, а вече не мога да го вдигна. Ако заваря него в леглото ми трябва да го събудя и да стигне на собствен ход до неговото легло. Кога порасна толкова бързо не знам. до вчера беше бебе, а на есен е първокласник...А лошото е, че след 2-3 години и сестра му вече няма да е толкова лека и сигурно и нея няма да мога да вдигам. В такива моменти завиждам на съседката с 2 деца колкото мойте и едно малко бебе-изтърсаче
Аз пък явно съм от разглезените лигли и страшно много се радвам, че му мина бебешкият период и даже не искам да си спомням какъв ад беше! И хич не ми мина времето бързо до 4,5 г. когато се поочовечи! Въобще не ми е мило като се сетя за адските колики, зъбите, неяденето, истериите, неспането, лежането по болници, безкрайното ходене на специалисти и прочие!
Аз пък явно съм от разглезените лигли и страшно много се радвам, че му мина бебешкият период и даже не искам да си спомням какъв ад беше! И хич не ми мина времето бързо до 4,5 г. когато се поочовечи! Въобще не ми е мило като се сетя за адските колики, зъбите, неяденето, истериите, неспането, лежането по болници, безкрайното ходене на специалисти и прочие!
И аз така, и аз съм разглезена лигла, само че още съм в бебешкия период. И точно защото е ужасно не мога да си представя да бях с още едно пак в бебешки период. Лудница пълна. И аз точно за първата година говоря за различните режими, то след 2 години какво значение има че ще се изравнят като ще тръгнат по ясли и градини. Говоря за периода на майчинството.
Сина ми е на 1година и 9месеца. След почти 4месечните колики, мрънкането и плачене за всичко (от както се роди си е ревлив) и като цало периода в момента в който не се спира и събирам всичко след него,както и момента в който решим да излезем без количка и се тръшка по земята.. не си представям второ бебе в картинката. Не бих си го причинила на този етап. Всеки с мнението и вижданията си все пак. Имам познати с породени, на едната и е лесно , защото и 2те деца(разлика 1година) са спокойни. Другата едвам издържа, отделно не приемат децата в ясла/градина, финансите не стигат, имат и ипотека.
Че нещата се променят след 2,3,5 сигурно е така, но през тези години..
Че нещата се променят след 2,3,5 сигурно е така, но през тези години..
Децата се простират докъдето им се угажда.
Когато имаш само едно, правиш много повече компромиси заради детето, понеже можеш да си го позволиш и то се възползва. Ако са две, просто не правиш толкова компромиси и детето се научава да се простира според условията, които има.
Когато имаш само едно, правиш много повече компромиси заради детето, понеже можеш да си го позволиш и то се възползва. Ако са две, просто не правиш толкова компромиси и детето се научава да се простира според условията, които има.
Тъй, тъй. Викаш да си родя едно бебе и дъщеря ми набързо ще се кротне и ще стане най - послушното дете, ще прави каквото й кажа и т.н. Не ми отговаряй, няма нужда.
Не казвам нищо лично на теб. Човек сам трябва да реши дали иска да гледа деца и колко. Никой друг не може да взема това решение вместо него.
Но е факт, че най-много фасони предават първите деца, защото има кой да им играе по свирката. Колкото повече са децата, с толкова повече неща/хора/обстоятелства имат да се съобразяват и се научават. Ограниченията са повече и децата по-бързо схващат какво значи "не може".
Не че няма родители, които угаждат и на две деца, но това вече си е за тяхна сметка.
Но е факт, че най-много фасони предават първите деца, защото има кой да им играе по свирката. Колкото повече са децата, с толкова повече неща/хора/обстоятелства имат да се съобразяват и се научават. Ограниченията са повече и децата по-бързо схващат какво значи "не може".
Не че няма родители, които угаждат и на две деца, но това вече си е за тяхна сметка.
А аз казвам, че има такива, които не угаждат и на първото, пък било то и единствено. Но това не означава, че то не пробва да им се качва на главата. На моето не му играя по свирката ама пак ежедневно ме пробва с фасоните. Да, схваща какво означава "не" с времето, но от моя гледна точка - много трудно.
Не знам защо си мислиш, че ако ти несъзнателно си разглезвала първото си дете то значи всички го правят. И то всички, които имат проблемни деца. Много често всъщност дори става точно обратното - най - проблемни са децата с властни родители, които държат всичко да става както те са казали, да има правила и ред и т.н. и там вече от темперамента на детето зависи дали няма да се породи борба за власт. Все пак не всички деца са кротки и покорни. Някои на ината си умират, дори да виждат, че не е в техен интерес. Но все пак темата не е за възпитание и отглеждане на деца.
Пък и дори голямото дете да се "дисциплинира" като се роди малкото, това колко на мен ще ми е трудно зависи и от това какво ще е бебето. Сега може да ми кажеш и че коликите и безсънието на бебето също са по моя вина ама не е баш така...
Не знам защо си мислиш, че ако ти несъзнателно си разглезвала първото си дете то значи всички го правят. И то всички, които имат проблемни деца. Много често всъщност дори става точно обратното - най - проблемни са децата с властни родители, които държат всичко да става както те са казали, да има правила и ред и т.н. и там вече от темперамента на детето зависи дали няма да се породи борба за власт. Все пак не всички деца са кротки и покорни. Някои на ината си умират, дори да виждат, че не е в техен интерес. Но все пак темата не е за възпитание и отглеждане на деца.
Пък и дори голямото дете да се "дисциплинира" като се роди малкото, това колко на мен ще ми е трудно зависи и от това какво ще е бебето. Сега може да ми кажеш и че коликите и безсънието на бебето също са по моя вина ама не е баш така...
И аз не съм глезила моят, даже напротив. Просто си има проблемни деца, които каквото и да правиш, докато не се поочовечи няма спасение-в това се убедих от личен опит. Мога да кажа, взех да сядам на пейката да го гледам как играе едва когато направи 4.. Другите майки си пиеха кафенцата, а аз все стоях на тръни до него, защото постоянно правеше опити да се пребие. И то само това да беше-да не отварям темата за здравословните му проблеми. С бебе и аз тогава не се виждах определено.
И не мога да се съглася, че породените имат повече плюсове отколкото минуси.
И не мога да се съглася, че породените имат повече плюсове отколкото минуси.
Калина, теб никой нищо не те кара да правиш, не мога да разбера какво толкова подскачаш. Явно нещо те притеснява та така бурно реагираш. Да не би да те притискат за второ.
Не ме притискат за второ. Просто не мога да разбера защо трябва когато някой сподели, че има проблем с детето си, независимо от какво естество веднага да се намират няколко човека, които да започнат да обясняват как той сам си е виновен, как си е разглезил детето и т.н. Хора, които въобще не ме познават, нямат никаква представа как си гледам детето веднага решиха, че щом на 1 година и 8 месеца не може да върви "дисциплинирано" значи не съм го изисквала от нея?! Айде бе?! Аз ако не го изисквах нямаше да имам проблем с това, че не може и щях да я оставя да си прави каквото си иска, ама там е работата, че изисквам пък не се получава. Е, на 2 години и 4 месеца започна да се получава. Ама после идва друго. Така е със всяко нещо. Сега имаме нов проблем - не иска да близне и хапка храна в яслата и т.н и т.н. Просто не е от децата дето от раждането си спинкат, всичко си изяждат и само се усмихват. Ама някой все си мислят, че само те разбират от възпитание на деца ис е чувстват длъжни да ти набият канчето как ти си си виновен.
Много се отклонихме от темата.
Проблемът е че ти правиш същото от което се оплакваш.
Казвам че на мен не ми е било много трудно, ти скачаш и не вярваш.
И не мога да се съглася, че породените имат повече плюсове отколкото минуси.
На няколко пъти се каза,че нещата са повече плюсове в дългосрочен план.
Казвам че на мен не ми е било много трудно, ти скачаш и не вярваш.
И не мога да се съглася, че породените имат повече плюсове отколкото минуси.
Напротив, вярвам, че на някой може да не му е било много трудно.
По - скоро вие отказвате да повярвате, че на някой друг пък може да му е безумно трудно в тая ситуация и за него породените деца да не са вариант. Все пак отначалото на темата се повтаря: "Щом, аз съм се справила значи и ти ще се справиш!"
Или пък от хора, които нямат породени: "Я, виж колко жени са се справили в тая ситуация, кви са тия лиготии?"
Това се опитвам да обясня, че има и жени, които няма да се справят колкото и на вас да не ви се вярва.
По - скоро вие отказвате да повярвате, че на някой друг пък може да му е безумно трудно в тая ситуация и за него породените деца да не са вариант. Все пак отначалото на темата се повтаря: "Щом, аз съм се справила значи и ти ще се справиш!"
Или пък от хора, които нямат породени: "Я, виж колко жени са се справили в тая ситуация, кви са тия лиготии?"
Това се опитвам да обясня, че има и жени, които няма да се справят колкото и на вас да не ви се вярва.
От сигурно 6 страници чета само спорове и "надцакване" лесно или не е да гледаш породени деца.Какво се палите толкова не мога да разбера.За едни ще е лесно,за други не.Дъщеря ми е на 10 месеца и на този етап искам много второ.Убедена съм,че ще е трудно и няма да е песен....каквато съм нервачка си представям цирка.Но има неща,които ме разколебават-мъжът ми работи професия,при която смените са по 24 часа и не си представям как 2 пъти седмично ще оставам сама с бебе и "кака".Така че си претеглям нещата.Но ако се случи случайно(по принцип за мен такова понятие няма-щом не си се пазил-да,но случайно няма как)...бих го родила със сигурност.Въпрос на възможности и приоритети.Така ме не мога да разбера-все едно делите наследство.Всеки си преценя,едва ли някоя жена живее с илюзията,че ще е песен с две малки деца
Цветно цвете, мъжът ти да не е случайно пожарникар?! Защото други не знам да работят на такива смени. И моят беше на такива смени когато бяха малки децата. И даже тогава се хванахме да учим и двамата, като той беше редовно обучение първата година, когато не беше на работа, ходеше на лекции.
В интерес на истината, на нас двете баби много ни помагаха, ходеха си на работа, но редовно гледаха децата в събота и неделя, също и вечер, когато искаме да излезем.
В интерес на истината, на нас двете баби много ни помагаха, ходеха си на работа, но редовно гледаха децата в събота и неделя, също и вечер, когато искаме да излезем.
То като надцакване стана темата..
И ние гледаме сина си без помощ, майка ми е в чужбина, свекърва ми работи и идва в месеца 1,2пъти . Ясно е, че на едни ще им е лесно , а на други трудно да се справят с 2 деца с малка разлика. Аз се чувствам спокойна с едно и за тази цел се пазим , за да не стават повече. А и смятам , че е по-добре да се “изгледа” първото поне до 5-6годишна възраст на спокойствие и да му се отдава цялото внимание, вместо да се роди още едно и да не можеш да смогнеш . Много чедто по-голямото се чувства отхвърлено и изпитва ревност. Наскоро чух от една съседка как по -голямото(което беше супер спокойно и кротко 3годишно) искало да изхвърли бебето от прозореца.. нарочно започвал да пищи ,когато бебето заспи и тн. Не искал вече на детска градина, защото майка му нарочно го оставяла там и какво ли още не. Жената се чуди вече какво да направи.. Според мен + и - са 50/50.
И ние гледаме сина си без помощ, майка ми е в чужбина, свекърва ми работи и идва в месеца 1,2пъти . Ясно е, че на едни ще им е лесно , а на други трудно да се справят с 2 деца с малка разлика. Аз се чувствам спокойна с едно и за тази цел се пазим , за да не стават повече. А и смятам , че е по-добре да се “изгледа” първото поне до 5-6годишна възраст на спокойствие и да му се отдава цялото внимание, вместо да се роди още едно и да не можеш да смогнеш . Много чедто по-голямото се чувства отхвърлено и изпитва ревност. Наскоро чух от една съседка как по -голямото(което беше супер спокойно и кротко 3годишно) искало да изхвърли бебето от прозореца.. нарочно започвал да пищи ,когато бебето заспи и тн. Не искал вече на детска градина, защото майка му нарочно го оставяла там и какво ли още не. Жената се чуди вече какво да направи.. Според мен + и - са 50/50.
По - скоро вие отказвате да повярвате, че на някой друг пък може да му е безумно трудно в тая ситуация и за него породените деца да не са вариант.
Но имам и приятелка с 5 породени, 2 от които са близнаци момиче и момче. Никога не е ползвала помощ от баби или детегледачки. Аз не бих могла да направя това, което тя прави, но виждам, че ако човек иска, намира начин.
И това, което казвам с участието си в темата е, че човек реално може повече, отколкото си мисли и за много ситуации, които не са му се случвали, когато му се случат, ще намери начин как да ги разреши. Дори сега да му изглеждат страшни и безизходни, когато се наложи да намери решение, ще го намери и ще се окаже, че не е кой знае какво.
Казаха го всички с породени деца в темата. Трудно е, но като се наложи, намираш начин. В началото е по-трудно, но после става много по-лесно.
Начин със сигурност се намира, не мисля, че някоя майка с породени ще тръгне да се самоубива чак, ясно е, че като ти дойде до главата все ще се справиш...въпроса е има ли нужда да ни е толкова трудно, искаме ли да ни е толкова трудно и дали ще можем да се запазим адекватни в отглеждането на тези деца. Защото ако сега имаш едно диво като за 3 и едва ти издържат нервите примерно, да родиш много скоро още едно и съвсем да луднеш и да се скапеш за следващите 5 години не ми се вижда добър вариант, като можеш просто да изчакаш първото да порасне, да му мине най - трудния период и тогава да си прецениш силите.
Иначе си има родители, които много искат и си правят породени деца. Признавам, че подобно решение ми е странно, но пък отдавна съм приела, че хората сме различни и щом са преценили, че искат да поемат това предизвикателство - ОК.
Иначе си има родители, които много искат и си правят породени деца. Признавам, че подобно решение ми е странно, но пък отдавна съм приела, че хората сме различни и щом са преценили, че искат да поемат това предизвикателство - ОК.
Колко точно трудно, та чак невъзможно може да е отглеждането на едно дете през 21-ви век? Дрехите ли му шием на ръка, платното ли тъчем, на реката ли перем, брашно с камъни ли мелим?
Имаме всички възможни удобства за всеки един аспект от отглеждането на децата. Буквално за всичко е измислена стока или услуга, която да ни улеснява.
Просто колкото по-лесно става, толкова повече се превземат хората.
Имаме всички възможни удобства за всеки един аспект от отглеждането на децата. Буквално за всичко е измислена стока или услуга, която да ни улеснява.
Просто колкото по-лесно става, толкова повече се превземат хората.
За всичко е измислена стока и услуга, която ни улеснява?
Коя е тази, която кара бебето да спи по цяла нощ без да се буди?
Коя е тази стока, която го кара да не се тръшка за глупости?
И коя се справя с бебешкия пубертет?
На мен ми е трудно дългото майчинство, трудно ми е да възпитавам детето и да го направя човек, нищо общо нямат прането и готвенето. Те не са ми трудни въобще...
Коя е тази, която кара бебето да спи по цяла нощ без да се буди?
Коя е тази стока, която го кара да не се тръшка за глупости?
И коя се справя с бебешкия пубертет?
На мен ми е трудно дългото майчинство, трудно ми е да възпитавам детето и да го направя човек, нищо общо нямат прането и готвенето. Те не са ми трудни въобще...
Според мен, плюсовете на породените не са само за самите деца, а и за майката. Приключва накуп с гледането на бебета и малки деца, след което се връща на работа. Имам една позната с породени. Казала на мъжа си, че като се върне на работа, изобщо няма да иска да забременява пак и наново да излиза е майчинство, да гледа бебе и т.н. Затова забременя по време на майчинството си и сега са много щастливи с двете си дечица.
И аз не съм глезила моят, даже напротив. Просто си има проблемни деца, които каквото и да правиш, докато не се поочовечи няма спасение-в това се убедих от личен опит. Мога да кажа, взех да сядам на пейката да го гледам как играе едва когато направи 4.. Другите майки си пиеха кафенцата, а аз все стоях на тръни до него, защото постоянно правеше опити да се пребие. И то само това да беше-да не отварям темата за здравословните му проблеми. С бебе и аз тогава не се виждах определено.
И не мога да се съглася, че породените имат повече плюсове отколкото минуси.
И не мога да се съглася, че породените имат повече плюсове отколкото минуси.
А кои според теб са минусите освен, че на родителите ще им е по—трудно? Иначе аз също съм на мнение, че прекалено сме свикнали да ни е удобно и да живеем само за себе си. Имаме всякакви удобства, които преди е нямало и въпреки това се оплакваме. Но всеки си преценява за себе си с какво може и иска да се справи. Аз чакам второ което ще бъде с почти две години по—малко. Без помощ от баби сме, мъжа ми често е в командировка за ден—два. Знам, че ще ми е много трудно, но винаги съм искала поне две деца и с малка разлика.
За всичко е измислена стока и услуга, която ни улеснява?
Коя е тази, която кара бебето да спи по цяла нощ без да се буди?
Коя е тази стока, която го кара да не се тръшка за глупости?
И коя се справя с бебешкия пубертет?
На мен ми е трудно дългото майчинство, трудно ми е да възпитавам детето и да го направя човек, нищо общо нямат прането и готвенето. Те не са ми трудни въобще...
Коя е тази, която кара бебето да спи по цяла нощ без да се буди?
Коя е тази стока, която го кара да не се тръшка за глупости?
И коя се справя с бебешкия пубертет?
На мен ми е трудно дългото майчинство, трудно ми е да възпитавам детето и да го направя човек, нищо общо нямат прането и готвенето. Те не са ми трудни въобще...
Бебетата, както и всички други хора, се будят по няколко пъти на нощ. Въпросът е да се научат да заспиват обратно. Ако бебето е свикнало да заспива с кърмене, ще търси кърмене на всяко събуждане. Но ако е научено с биберон, ще си смуче биберона и ще си заспива. Ето ти едно измислено удобство, което работи фантастично добре.
Друго - лампи с музика, които прожектират на тавана картинки.
Трето - вибриращ шезлонг, който замества носенето на ръце.
Четвърто - детето може да спи при родителите си.
Против колики има много техники, описани в книгата на д-р Карп.
Услугата, която помага на родителите да се справят с бебешкия пубертет, е консултация с детски психолог. Как да тълкуваме поведението на детето, какво всъщност се опитва да ни каже то, как да реагираме ние от своя страна и т.н. На всички тези въпроси може лесно да се отговори.
Децата никога не се тръшкат за глупости. Винаги има причина. Когато знаем причината, е лесно да се справим с тръшкането и дори да го предотвратим. Има достъпни специалисти по всякакви въпроси и можем да се обръщаме към тях винаги при нужда.
Топлата вода отдавна е открита и няма нужда всеки да я открива лично наново.
Юна, всъщност пропускаш нещо много съществено - за времето, за което говориш когато жените са перяли на реката, мелили брашно и месили хляб, може да е нямало автоматична пералня, но хората са живеели по няколко поколения в една къща. Един чифт ръце и очи, които да гледат бебето за 10 минути за да си отдъхнеш или да си чуеш мислите могат да са хиляди пъти по ценни от всяка миялна или ютия...
И пак говориш чисто на теория и отказваш да разбереш основното, което казвам - децата, както и възрастните са различни. Моето дете не искаше биберон. Така и не успях да го науча. Не съм и кърмила. Като се събуди чака да отидем при нея и нито картинки на тавана я интересуват, нито песнички.
И вибриращ шезлонг имахме, ама нито за миг не е заместил ръцете ми! Както казах и телевизия не гледа. И затова ли съм виновна според теб? Как точно трябваше да я науча?
Или си имала много кротко дете и вярваш, че ти имаш някаква заслуга за това и сега си решила да набиваш хорските канчета как другите не могат да се справят с децата си или просто ти харесва да спориш...
Техниката и уреди улесняват живота ни, но не отглеждат децата вместо нас.
На мен не ми е трудна домакинската работа, трудно ми е да отглеждам и възпитавам човек, трудно ми е 3 години да нямам нормален социален живот, да не работя и да не изгубя себе си...не ми е трудно да готвя. Смесваш нещата, а нямат нищо общо.
Едно време жените нищо и не са разбирали от гледане на деца точно щото 10 баби са се занимавали с бебета за да могат младите да си гледат къщната работа и да бъдат на нивата...
И пак говориш чисто на теория и отказваш да разбереш основното, което казвам - децата, както и възрастните са различни. Моето дете не искаше биберон. Така и не успях да го науча. Не съм и кърмила. Като се събуди чака да отидем при нея и нито картинки на тавана я интересуват, нито песнички.
И вибриращ шезлонг имахме, ама нито за миг не е заместил ръцете ми! Както казах и телевизия не гледа. И затова ли съм виновна според теб? Как точно трябваше да я науча?
Или си имала много кротко дете и вярваш, че ти имаш някаква заслуга за това и сега си решила да набиваш хорските канчета как другите не могат да се справят с децата си или просто ти харесва да спориш...
Техниката и уреди улесняват живота ни, но не отглеждат децата вместо нас.
На мен не ми е трудна домакинската работа, трудно ми е да отглеждам и възпитавам човек, трудно ми е 3 години да нямам нормален социален живот, да не работя и да не изгубя себе си...не ми е трудно да готвя. Смесваш нещата, а нямат нищо общо.
Едно време жените нищо и не са разбирали от гледане на деца точно щото 10 баби са се занимавали с бебета за да могат младите да си гледат къщната работа и да бъдат на нивата...
Не е моето (моите са две всъщност) най-кроткото и спокойно на света, а по-скоро твоето е някакво чудо невиждано, щом не може нито да заспи, нито да бъде изведено на площадка. Но подозирам, че е едно съвсем обикновено дете.
Нали разбираш колко много хора имат деца и все някак успяват и на разходка да ги изведат и по леглата да ги сложат?
Не се успокоявай, че в миналото някой друг им е гледал децата. По-скоро хората са били по-корави и са се справяли по-чевръсто с работата си без да се тюхкат и самосъжаляват. Майка ми когато ни е раждала не е имало нито пералня, нито прахосмукачка, нито памперси, а е живеела сама в напълно чужд град и нито едната от бабите не е била там. Едно време ги разпределяха в произволен град да работят. Баща ми е бил на 6-месечно обучение извън града, а майка ми е била с две породени, съвсем сама. За да отиде при някоя от бабите на гости, е трябвало да стигне някак го гарата и после с влак. И от влака после пак с двете деца някак я с тролей, я пеша.
Сега като имаме коли изобщо не се замисляме това упражнение колко ни е лесно и намираме пак за какво да мрънкаме, например, че детето не седи в столчето, че плаче, какво ли не.
Домакинската техника, пак повтарям, я дадох за пример точно защото тя улеснява допълнителните задачи. Едно е да имаш само да занимаваш детето, друго е с две породени да переш наакани пелени на ръка в банята по 10 пъти на ден, докато бебето се дере, а по-голямото дете се катери по масата и няма кой да го наглежда да не се пребие.
Не знам защо е толкова трудо да го схванеш. Гледането на деца никога не е било толкова лесно, колкото е сега. И никога не е имало толкова много мрънкащи.
Нали разбираш колко много хора имат деца и все някак успяват и на разходка да ги изведат и по леглата да ги сложат?
Не се успокоявай, че в миналото някой друг им е гледал децата. По-скоро хората са били по-корави и са се справяли по-чевръсто с работата си без да се тюхкат и самосъжаляват. Майка ми когато ни е раждала не е имало нито пералня, нито прахосмукачка, нито памперси, а е живеела сама в напълно чужд град и нито едната от бабите не е била там. Едно време ги разпределяха в произволен град да работят. Баща ми е бил на 6-месечно обучение извън града, а майка ми е била с две породени, съвсем сама. За да отиде при някоя от бабите на гости, е трябвало да стигне някак го гарата и после с влак. И от влака после пак с двете деца някак я с тролей, я пеша.
Сега като имаме коли изобщо не се замисляме това упражнение колко ни е лесно и намираме пак за какво да мрънкаме, например, че детето не седи в столчето, че плаче, какво ли не.
Домакинската техника, пак повтарям, я дадох за пример точно защото тя улеснява допълнителните задачи. Едно е да имаш само да занимаваш детето, друго е с две породени да переш наакани пелени на ръка в банята по 10 пъти на ден, докато бебето се дере, а по-голямото дете се катери по масата и няма кой да го наглежда да не се пребие.
Не знам защо е толкова трудо да го схванеш. Гледането на деца никога не е било толкова лесно, колкото е сега. И никога не е имало толкова много мрънкащи.
И аз не знам защо на теб ти е трудно да схванеш какво казвам, но е факт.
Това, че много хора правят едно нещо, не го прави лесно.
Никъде не съм казвала, че детето ми не може да спи или да бъде изведено на площадка. По цял ден сме на площадките.
Казвам, че това не са лесни упражнения при нас. И казах, че не мога и не искам да бъда на площадката с нея и още едно бебе! Това поне най - накрая стана ли ясно?
Заспива ама ако сме там. Като се събуди иска пак да сме там, НИЕ, не биберони, не играчки или други чудеса на техниката.
И на площадка ходи ама няма да описвам в детайли всичките ни случки безсмислено е, тъй като отказваш да разбереш какво искам да кажа, а повтаряш едно и също - колко лесно е гледането на деца и как другите само мрънкат. Няма смисъл вече от тоя спор, не е продуктивен.
Гледането на деца никога не е било лесно и никога няма да бъде. И след 1000 години колкото и да е напреднала техниката пак ще е трудно. Щото децата не се отглеждат от роботи, а от майките си, а това изисква някакъв емоционален ресурс, който няма как да бъде заменен с никоя техника и изобретение.
И да, детето ми е обикновено дете, ама и те се делят на кротки и трудни. Е, има и нещо по средата.
Това, че много хора правят едно нещо, не го прави лесно.
Никъде не съм казвала, че детето ми не може да спи или да бъде изведено на площадка. По цял ден сме на площадките.
Казвам, че това не са лесни упражнения при нас. И казах, че не мога и не искам да бъда на площадката с нея и още едно бебе! Това поне най - накрая стана ли ясно?
Заспива ама ако сме там. Като се събуди иска пак да сме там, НИЕ, не биберони, не играчки или други чудеса на техниката.
И на площадка ходи ама няма да описвам в детайли всичките ни случки безсмислено е, тъй като отказваш да разбереш какво искам да кажа, а повтаряш едно и също - колко лесно е гледането на деца и как другите само мрънкат. Няма смисъл вече от тоя спор, не е продуктивен.
Гледането на деца никога не е било лесно и никога няма да бъде. И след 1000 години колкото и да е напреднала техниката пак ще е трудно. Щото децата не се отглеждат от роботи, а от майките си, а това изисква някакъв емоционален ресурс, който няма как да бъде заменен с никоя техника и изобретение.
И да, детето ми е обикновено дете, ама и те се делят на кротки и трудни. Е, има и нещо по средата.
Трудно и лесно са относителни категории. Усещането за трудност може да се тренира. Колкото повече трудности преодоляваш, толкова по-лесна ти се струва всяка следваща. И обратно, животът без трудности създава чувството, че първата срещната е нещо гигантско и непреодолимо, дори да е съвсем обикновена.
То е като с физическата активност. Ако всеки ден бягаш по 10км, в произволен момент ако се наложи, ще ти е много лесно да изтичаш 1км. Но ако не си трениран, ще ти е трудно, а дори може да е и невъзможно без да спираш за почивка.
А в родителството кокнретно е и въпрос на информираност какво е нормално и какво не е нормално да очакваш от едно дете. До голяма степен чувството за трудност се дължи и на грешни очаквания - например че детето ще заспива само, ще си играе само и когато родителят е изморен, то ще седи тихо и крото и ще го чака да си почине, преди да си каже желанията.
Много трудности се дължат точно на незнание какво чудо е това детето и как функционира.
Точно така се държат бебетата по принцип. Искат както са заспали, така да си останат нещата и през цялата нощ. А не да са заспали с мама и после тя да е изчезнала някъде. Бебетата се будят по няколко пъти нощем и ако нещо в ситуацията се е променило - някой липсва или детето е на друго място, то се разсънва, реве и иска обстановката да се върне към предишния си формат. Същото е с кърменето, биберона, люшкането и т.н. Ако детето заспива по кой да е от тези начини, като се буди, си го търси отново. Това е инстинкт и е важно да се знае, за да не си формираме грешни очаквания.
И да, начинът на заспиване подлежи на приучаване.
То е като с физическата активност. Ако всеки ден бягаш по 10км, в произволен момент ако се наложи, ще ти е много лесно да изтичаш 1км. Но ако не си трениран, ще ти е трудно, а дори може да е и невъзможно без да спираш за почивка.
А в родителството кокнретно е и въпрос на информираност какво е нормално и какво не е нормално да очакваш от едно дете. До голяма степен чувството за трудност се дължи и на грешни очаквания - например че детето ще заспива само, ще си играе само и когато родителят е изморен, то ще седи тихо и крото и ще го чака да си почине, преди да си каже желанията.
Много трудности се дължат точно на незнание какво чудо е това детето и как функционира.
Заспива ама ако сме там. Като се събуди иска пак да сме там, НИЕ, не биберони, не играчки или други чудеса на техниката.
И да, начинът на заспиване подлежи на приучаване.
Някой попита за плюсовете в бъдеще.
Точно вчера коментирахме с група приятели въпроса с морската почивка и се оказа,че дама от компанията, с две деца с голяма разлика е ограничена в избора си, защото е нужно мястото да е атрактивно и за малкото, и за голямото.
Което в моя случай отпада, защото на тандемът ми не му пука дали е на див плаж или е на пренаселен - грабват се двамата и се занимават сами или ръшват из района и си намират авери. Не е нужно с баща им да мъкнем малък увеселителен парк, за да няма мрънкане.
Ходят заедно сами на извънкласните си занимания, учат на един етаж и ако единия си е заврял телефона в n-та глуха, другият предава съобщението. Получават често подаръци, които са еднакви и могат да ги забавляват едновременно.
Това е само една малка част на прима виста, за която се сещам.
Точно вчера коментирахме с група приятели въпроса с морската почивка и се оказа,че дама от компанията, с две деца с голяма разлика е ограничена в избора си, защото е нужно мястото да е атрактивно и за малкото, и за голямото.
Което в моя случай отпада, защото на тандемът ми не му пука дали е на див плаж или е на пренаселен - грабват се двамата и се занимават сами или ръшват из района и си намират авери. Не е нужно с баща им да мъкнем малък увеселителен парк, за да няма мрънкане.
Ходят заедно сами на извънкласните си занимания, учат на един етаж и ако единия си е заврял телефона в n-та глуха, другият предава съобщението. Получават често подаръци, които са еднакви и могат да ги забавляват едновременно.
Това е само една малка част на прима виста, за която се сещам.
А аз днес ще водя детето на лекар, та се сетих когато лежахме в болница...Ако примерно са две породени, бащата е командировка, а едното е за прием в болница-какво правим?
А защо трябва да ми е още по-трудно? Честно казано животът ми е достъчно тежък, че сама да си причинявам още повече трудности. Тиквен медал не ща. А това че две деца имат голяма разлика не значе, че голямото ще изгледа малкото.
Цитат
Трудно и лесно са относителни категории. Усещането за трудност може да се тренира. Колкото повече трудности преодоляваш, толкова по-лесна ти се струва всяка следваща. И обратно, животът без трудности създава чувството, че първата срещната е нещо гигантско и непреодолимо, дори да е съвсем обикновена.
То е като с физическата активност. Ако всеки ден бягаш по 10км, в произволен момент ако се наложи, ще ти е много лесно да изтичаш 1км. Но ако не си трениран, ще ти е трудно, а дори може да е и невъзможно без да спираш за почивка.
То е като с физическата активност. Ако всеки ден бягаш по 10км, в произволен момент ако се наложи, ще ти е много лесно да изтичаш 1км. Но ако не си трениран, ще ти е трудно, а дори може да е и невъзможно без да спираш за почивка.
А това че две деца имат голяма разлика не значе, че голямото ще изгледа малкото.
Много накратко и телеграфно ще напиша плюсове и минуси на породените, гледани от моята/нашата камбанария. Грубо обобщено, минусите са предимно за родителите, плюсовете предимно за децата.
- физически е по-трудно в началото, докато децата са в силно бебешкия период, изтощаващо е да си винаги на линия, адекватен и в кондиция. Проблемът се облекчава с наличието на помагачи, но се оживява и без такива, както при нас.
- разходите идват накуп или в много близки промеждутъци време - това важи при по-големите деца вече - кандидатствания, уроци, балове, студенти ... ясно е - родителите си преценяват силите.
+ избягване на често срещаните проблеми при единствено дете - прекалено вторачване в детето, прекалени очаквания, отглеждане на златното яйце, разлигавяне, самотно детство и т.н.
+ близки интереси на децата- anitsa го е обяснила много добре- проблемите им са близки и разбираеми, забавленията им са еднакви, занимавките еднакви, приятелския кръг е общ, помагат си адекватно и естествено.
+растат в здравословна естествена конкуренция, без да е налице често срещаната симбиоза при близнаците
+винаги налично другарче за игри/бели/щуротии на същия акъл
+усещането, че имаш винаги някой на твоя страна, който да е на твоята възраст, който те разбере от половин дума, да ти помогне без да пита, да очаква помощ точно от теб, който да е хем като теб, хем различен
Заради тези плюсове поискахме и проимахме породени, с пълното съзнание за минусите. Подреждане на важности и приоритети, което е различно при различните семейства. Плюсовете за децата ни бяха по-важни от собственото спокойствие. При други важностите са подредени различно.
- физически е по-трудно в началото, докато децата са в силно бебешкия период, изтощаващо е да си винаги на линия, адекватен и в кондиция. Проблемът се облекчава с наличието на помагачи, но се оживява и без такива, както при нас.
- разходите идват накуп или в много близки промеждутъци време - това важи при по-големите деца вече - кандидатствания, уроци, балове, студенти ... ясно е - родителите си преценяват силите.
+ избягване на често срещаните проблеми при единствено дете - прекалено вторачване в детето, прекалени очаквания, отглеждане на златното яйце, разлигавяне, самотно детство и т.н.
+ близки интереси на децата- anitsa го е обяснила много добре- проблемите им са близки и разбираеми, забавленията им са еднакви, занимавките еднакви, приятелския кръг е общ, помагат си адекватно и естествено.
+растат в здравословна естествена конкуренция, без да е налице често срещаната симбиоза при близнаците
+винаги налично другарче за игри/бели/щуротии на същия акъл
+усещането, че имаш винаги някой на твоя страна, който да е на твоята възраст, който те разбере от половин дума, да ти помогне без да пита, да очаква помощ точно от теб, който да е хем като теб, хем различен
Заради тези плюсове поискахме и проимахме породени, с пълното съзнание за минусите. Подреждане на важности и приоритети, което е различно при различните семейства. Плюсовете за децата ни бяха по-важни от собственото спокойствие. При други важностите са подредени различно.
"Удобствата в домакинската работа помагат на майката да има цялото си време само за детето."
И това е, което побърква всъщност. Да, детето има нужда от внимание, но не чак толкова внимание. Да не говорим, че никой нормален възрастен не може да издържи да е лазерно концентриран върху дете часове наред.
Освен това т. нар. "удобства" не гарантират, че като ги приложиш, и всичко ще тече по мед и масло. В повечето случаи си се сдобил с една камара скъпи приспособления, които не работят при точно това дете.
Имам пералня и сушилня - но високите стандарти налагат да пера всеки ден. Дрехата е мръсна, щом вече е обличана и не мирише на омекотител. Общо взето може би се занимавам повече с пране, отколкото тия, дето са имали "черен понеделник" и са прали всичко за седмицата на ръка, наведнъж (ама него ден без готвене, или нещо лесно, без Монтесори, уроци и каквото там, и без пет аутфита на дете на ден).
И това е, което побърква всъщност. Да, детето има нужда от внимание, но не чак толкова внимание. Да не говорим, че никой нормален възрастен не може да издържи да е лазерно концентриран върху дете часове наред.
Освен това т. нар. "удобства" не гарантират, че като ги приложиш, и всичко ще тече по мед и масло. В повечето случаи си се сдобил с една камара скъпи приспособления, които не работят при точно това дете.
Имам пералня и сушилня - но високите стандарти налагат да пера всеки ден. Дрехата е мръсна, щом вече е обличана и не мирише на омекотител. Общо взето може би се занимавам повече с пране, отколкото тия, дето са имали "черен понеделник" и са прали всичко за седмицата на ръка, наведнъж (ама него ден без готвене, или нещо лесно, без Монтесори, уроци и каквото там, и без пет аутфита на дете на ден).
Здравейте мамита Не съм чела всичките ви коментари в тази тема,но реших да пиша заради мамита които казват,че им е трудно (не оспорвам факта че е така) И така живота ми не беше лек (не се оплаквам).На 12год започнах да се грижа за брат ми когато се роди,защото майка ми реши че след като роди майчинството свършва и едно бебе няма грижи... Поех го на моите си плещи,именно защото знам какво е (и мен и сестра ни остави на баба ни да ни гледа ) Брат ми порастна но тя реши,че ще роди още едно дете (4-тото оставено някой друг да го гледа)с баба и и аз и с това се справихме,като своевременно учех. Имах си приятел с сериозни отношения и така на 17 забременях (тук някой може да започне с укорите).Тогава дойде и трудното решение,дали да уча,работя за себе си да се глезя и да ходя по дискотеки или да родя детенцето си? Доста мислих нашите не бяха съгласни,бащата на бебето беше до мен и искаше детенцето,но аз първо мислих какво искам аз.. И така реших,че ще ставам мама. Ходех на училище и корема ми ставаше все по голям,срамувах се,криех се но не се отказах. С подути крака и гадни контракции ходех и на училище и на стаж ... Дойде момента дъщеря ми се роди и спрях редовното си обучение преминах на изпити ... Не ми беше непознато всичко свързано с отглеждането,през деня се грижех за нея а през ноща учех! Спях до 3-4 часа но не се предадох,имах много трудни моменти с таткото защото нямах навършени 18год. и нашите не позволяваха да живеем заедно което за мене беше още по трудно и психически и физически! Малката направи 5 месеца а аз 18год. и си дойдохме при таткото..Заживяхме заедно той работеше през деня аз през ноща и се редувахме кой да гледа беба,за да си осигурим добър начин на живот,като не спрях да уча. Сега дъщеря ми е на 1г.и10мес.а аз съм бременна в 7 месец с още една принцеса,когато разбрах не се поколебах,защото до този момент бях минала през много трудни моменти и знам че ще се спрява,да трудно е спор няма. Много вечери когато си легна започвам да плача от страх дали ще се справя,но мъжът ми идва и ми казва хубавото тепърва предстои и наистина е така.. Такаче има много трудни моменти в живота от един бебешки плач.. Професията майка и домакиня е най-неблагодарната професия,но нали затова сме жени, за да носим по големия товар,а именното да се наричаме майки Децата са прекрасни и са най-верните ни приятели...
Не съм чела всичките ви коментари в тази тема,но реших да пиша заради мамита които казват,че им е трудно (не оспорвам факта че е така) И така живота ми не беше лек (не се оплаквам).На 12год започнах да се грижа за брат ми когато се роди,защото майка ми реши че след като роди майчинството свършва и едно бебе няма грижи... Поех го на моите си плещи,именно защото знам какво е (и мен и сестра ни остави на баба ни да ни гледа ) Брат ми порастна но тя реши,че ще роди още едно дете (4-тото оставено някой друг да го гледа)с баба и и аз и с това се справихме,като своевременно учех. Имах си приятел с сериозни отношения и така на 17 забременях (тук някой може да започне с укорите).Тогава дойде и трудното решение,дали да уча,работя за себе си да се глезя и да ходя по дискотеки или да родя детенцето си? Доста мислих нашите не бяха съгласни,бащата на бебето беше до мен и искаше детенцето,но аз първо мислих какво искам аз.. И така реших,че ще ставам мама. Ходех на училище и корема ми ставаше все по голям,срамувах се,криех се но не се отказах. С подути крака и гадни контракции ходех и на училище и на стаж ... Дойде момента дъщеря ми се роди и спрях редовното си обучение преминах на изпити ... Не ми беше непознато всичко свързано с отглеждането,през деня се грижех за нея а през ноща учех! Спях до 3-4 часа но не се предадох,имах много трудни моменти с таткото защото нямах навършени 18год. и нашите не позволяваха да живеем заедно което за мене беше още по трудно и психически и физически! Малката направи 5 месеца а аз 18год. и си дойдохме при таткото..Заживяхме заедно той работеше през деня аз през ноща и се редувахме кой да гледа беба,за да си осигурим добър начин на живот,като не спрях да уча. Сега дъщеря ми е на 1г.и10мес.а аз съм бременна в 7 месец с още една принцеса,когато разбрах не се поколебах,защото до този момент бях минала през много трудни моменти и знам че ще се спрява,да трудно е спор няма. Много вечери когато си легна започвам да плача от страх дали ще се справя,но мъжът ми идва и ми казва хубавото тепърва предстои и наистина е така.. Такаче има много трудни моменти в живота от един бебешки плач.. Професията майка и домакиня е най-неблагодарната професия,но нали затова сме жени, за да носим по големия товар,а именното да се наричаме майки Децата са прекрасни и са най-верните ни приятели...
Поздравления ilceto, ти си мама с главно М. Толкова млада и с толкова стаж. Смятам, че трудностите каляват характера и нагласата помага на човек да се справи. Не всеки, обаче е готов да плати цената и да положи усилия. Когато родих дъщеря ми всичко ми се стори толкова трудно, че направо бях в шок - кърмене, дохранване, шишета, памперси, пране, неспане...Чудех се как хората гледат повече от едно дете. Бързо влязох в релси обаче и малко повече от година по-късно съм отново бременна 
Сбъдваща, и аз не се сещам за други недостатъци освен изброените от теб. Понеже някой беше казал, че минусите били повече от плюсовете, но така и не се обоснова. За финансовата част - докато стигнат до балове и университет има почти 20 години. Има време за спестяване. Отделно има студентски заеми и т.н...
Сбъдваща, и аз не се сещам за други недостатъци освен изброените от теб. Понеже някой беше казал, че минусите били повече от плюсовете, но така и не се обоснова. За финансовата част - докато стигнат до балове и университет има почти 20 години. Има време за спестяване. Отделно има студентски заеми и т.н...
Поздравления ilceto, ти си мама с главно М. Толкова млада и с толкова стаж. Смятам, че трудностите каляват характера и нагласата помага на човек да се справи. Не всеки, обаче е готов да плати цената и да положи усилия. Когато родих дъщеря ми всичко ми се стори толкова трудно, че направо бях в шок - кърмене, дохранване, шишета, памперси, пране, неспане...Чудех се как хората гледат повече от едно дете. Бързо влязох в релси обаче и малко повече от година по-късно съм отново бременна
Точно така аз платих голяма цена и сега се наслаждавам
Прекрасно бебче на финала мила 
Понеже стана въпрос за баловете... моите деца имаха балове в два последователни дни в една и съща година. Финансово се справихме с малко помощ от баба в чужбина. Кандидатстваха заедно и в гимназията, и в университета - в различни, защото имат различни интереси. Не сме плащали кандидатстудентски курсове или частни уроци - справиха се с много учене и с наша помощ. Сядаме да вечеряме, говорим си и неусетно преминаваме материала. Щерката спореше, че не можело да се влезе без частни уроци, а после каза: "Добре, че бяха уроците на мама и тати". Както вече казах, децата ми имат една година разлика и ги пратих заедно на училище. Мъжът ми после мрънкаше, че така не могат да си използват примерно учебниците, но и без това, с тия програми, които непрекъснато се сменят, нямаше да могат. Всичко беше по две, но се справихме. И най-големият плюс - децата ми са много близки помежду си.
ilceto, поздравления за самоотвержената грижа към бебетата на майка ти, обаче не всичко трябва да става по трудния начин. Човек трябва да живее интелигентно и да прави разумни избори, за да осигури достоен живот на себе си и децата си. На има-няма 20 г., учил-недоучил, не мисля, че е най-голямото геройство да раждаш дете след дете, очевидно непланирано.
И не знам каква е тази заблуда, че на подобна възраст ако не гледаш бебе, непременно ще си инвестираш капацитета по дискотеките. Има образование, стажове, възможности за обмен в чужбина, WAT и какво ли не.
Извини ме, не е нищо лично към теб, но за другите млади момичета, които четат тук е хубаво да представим и други гледни точки.
И не знам каква е тази заблуда, че на подобна възраст ако не гледаш бебе, непременно ще си инвестираш капацитета по дискотеките. Има образование, стажове, възможности за обмен в чужбина, WAT и какво ли не.
Извини ме, не е нищо лично към теб, но за другите млади момичета, които четат тук е хубаво да представим и други гледни точки.
ilceto, поздравления за самоотвержената грижа към бебетата на майка ти, обаче не всичко трябва да става по трудния начин. Човек трябва да живее интелигентно и да прави разумни избори, за да осигури достоен живот на себе си и децата си. На има-няма 20 г., учил-недоучил, не мисля, че е най-голямото геройство да раждаш дете след дете, очевидно непланирано.
И не знам каква е тази заблуда, че на подобна възраст ако не гледаш бебе, непременно ще си инвестираш капацитета по дискотеките. Има образование, стажове, възможности за обмен в чужбина, WAT и какво ли не.
Извини ме, не е нищо лично към теб, но за другите млади момичета, които четат тук е хубаво да представим и други гледни точки.
И не знам каква е тази заблуда, че на подобна възраст ако не гледаш бебе, непременно ще си инвестираш капацитета по дискотеките. Има образование, стажове, възможности за обмен в чужбина, WAT и какво ли не.
Извини ме, не е нищо лично към теб, но за другите млади момичета, които четат тук е хубаво да представим и други гледни точки.
Разбира се,че е така ...Не оспорвам фактите които излагаш и не казвам,че това което върша е геройство.. И ако някоя на моите години чете тук бих я посъветвала да направи точно обратното на мен (това не значи че съжалявам) Гледни точки има много,както и много различно мислещи хора и гледни точки
Аз родих двете си деца, когато бях на 18 и на 19 години. Това не ми попречи да завърша висше образование. Единственото, за което някога съм съжалявала е, че изпуснах студентския живот, с купоните, лудостите и т.н. Но пък сега децата ми са вече пораснали и самостоятелни, а аз съм още млада и мога да се радвам на живота, да пътувам, да сбъдвам мечти. Синът ни често се шегува с нас и казва: "Добре сте вие с баща ми, живот си живеете", или "Втори меден месец карате"... Животът на различните хора се стича по различен начин и всеки прави различни избори. Не съжалявам, че родих млада и две деца едно след друго. Заради малката разлика сме много близки с децата ми. Децата са дар и аз съм щастлива, че ги имам. Да сме живи и здрави, само това искам!
Аз родих на 21 , сега съм на 23, сина ми беше плнуван и стана от първия път. Според мен това е най добрата възраст за раждане, защото след това имаш време за всичко-учене,работа и след това спокойствие. Моите ‘наборки живеят ден за ден-безмислен живот поне за мен. Няма по-хубаво нещо от децата и най ввче ,когато са желани, без значение от възраста.
Според мен също не е лош варианта да се роди малко след 20. Първо жената е в перфектна физическа форма и по-лесно се възстановява след бременност. Второ - има по-малка разлика с децата си, което е голям плюс. Минусът е, че се пропуска безгрижния живот на връстниците, но се наваксва към 40, когато другите са още с малки деца. Освен това който учи висше при наличието на деца мисля, че го прави наистина целенасочено, а не както голяма част от студентите, които вилнеят само по дискотеките и ходят в уни-то за да не работят. Разбира се не казвам, че всички са така. Важното е човек да не губи време - или учене или деца, но не губене на време. Всеки от двата варианта има и плюсове, и минуси. Не ми харесва обаче и безкрайното учене, “кариера” и деца след 35. Лично мнение.
Според мен, пък, точно годините след завършване на училище 19 до към 23-24 са много важни и човек израства, учи, завършва, ориентира се към професия и има време за себе си. Това са наистина хубави години, в които имаме време за много неща и е времето, в което поставяме основите на бъдещото си развитие. Привърженик съм на раждането по-рано, но предвид социално-битовата обстановка в днешно време, за мен идеалната възраст за първо дете е 25-30 г, а не както едно време е било 19-24.
Ако майката иска да работи квалифицирана професия, минимумът за раждане е 26-27. Ако се прежали да е продавачка цял живот, може и на 18 още да започне. Защото с деца може да учиш, ама ще си недоучила, а и няма да имаш време да си изчетеш книгите за обща култура, щото то да си студент не е само да учиш за изпита, ами ей така да имаш време за разговори, дискусии, мислене...
Всеки си знае. Само ме дразни възприятието, че ако си студент без бебе, значи си някакъв хаймана, който обикаля безцелно дискотеките и ходи на лекции, колкото да не го изключат. Да не говорим, че студент (а по-нагоре говорехме дори за ученичка) с бебе, хеле пък две, трябва да може да има финансов гръб от родители, както и помощ за гледане от тях. А не мисля, че това е честно и спрямо самите родители - а-ха да си изгледаш детето и да си поемеш въздух, и то взело, че ти тръснало 1-2 бебета.
За добро или лошо, в днешни дни най-добрата биологична възраст за раждане на дете рядко съвпада с тази на индивидуалната, социална и икономическа зрялост на потенциалния родител.
Точно. Да не говорим, че едно е да учиш треторазрядна специалност в ЮЗУ, а съвсем друго - престижен университет.
За добро или лошо, в днешни дни най-добрата биологична възраст за раждане на дете рядко съвпада с тази на индивидуалната, социална и икономическа зрялост на потенциалния родител.
Защото с деца може да учиш, ама ще си недоучила, а и няма да имаш време да си изчетеш книгите за обща култура, щото то да си студент не е само да учиш за изпита, ами ей така да имаш време за разговори, дискусии, мислене...
Винаги съм смятала,че ранното паждане е супер,но не чак толкова.Но всеки с приоритетите си.Често ставам свидетел в парка на майки,чието посредствено мислене и манталитет направо е стряскащо.Линчувайте ме ако искате,но образованието е много важно(не казвам,че е решаващо!).Постоянно слушам как живота им се върти около клюката,манджата и златния мъж.А толкова много неща има за разбиране и изучаване в света.Общата култура е такова богатство.И за да не излизам от полемиката на разговора-хубаво е да осигурим добър живот за децата си.Да ги изучим,да можем да им дадем нещо повече от любов и дом.Така смятам аз и не ангажирам други с моето мнение.Уважам жените ,раждащи доста млади.Всяка ситуация има положителните и отрицателните страни.И всеки има различни приоритети в живота си.Моят определено е да изгледам едни мислещи хора,които да искат да знаят и да се развиват и да имат смелостта да вървят напред и да търсят своето място в света.А ако решат да имат деца на по 18-19-20 - разбира се че ще ги подкрепя(след като си изпея песента,че е рано).
За мен също идеалната възраст за раждане на дете е 25-30, но пред 35 и 20-25 смятам за по-удачен вариант последния. Не съм съгласна, че една жена родила рано ще бъде цял живот пордавачка. Абсолютно не е така. Имам приятелка, която е учителка и роди на 21 (или учителка не важи?) имам и няколко приятелки, които са продавачки с висше, малко над и под 30 и без деца. Леля ми е родила малко над 20 и е сред най-добрите професионалисти в града, в който живее. Както е дразнещо мисленето, че студентите без деца са хаймани (и аз не съм казала това), така е дразнещо и разбирането, че една жена ставайки майка на 20 си е провалила живота. Ами и бащата е от значение или той въобще не участва в картинката. Аз съм с висше образование и родих първото си дете на 31, да не си помислите че защитавам позицията на младите майки, защото аз съм такава. За съжаление не съм. Веси по-нагоре беше казала, че като станеш баба на 40 нищо нямало да наваксаш. Първо не е казано, че ще станеш баба на 40, второ бабата не е майка, трето бих се радвала да съм баба на 40. Бих участвала и видяла голяма част от живота на внуците си (статистически е по-вероятно). Бих предпочела пред варианта да съм прекалено стара, когато имам внуци. Но аз обожавам децата; за мен семейството е на първо място, със “закостенели” разбирания съм. Съвременният живот все повече ни отдалечава от това, което е естествено за нас и това не ми харесва. Една жена не може да се наслади на това да бъде майка. Или трябва да го отлага до безкрай, или когато стане майка няма възможност да е до детето си, че кариерата страда. Ако пък си остане вкъщи - вината, че си съсипва кариерата. Ако пък е продавачка - още по-зле, горкото дете...Ясно ми е, че мнението ми на мнозинството не се харесва. Скандално е да се поставят децата пред учене, кариера и купонясване.
И да допълня въпреки че доста се отклонихме от темата - простотията не се надскача и с диплома за висше образование. Все едно не сте срещали простаци с висше образование. Че то остана ли някой, който няма? Това какъв човек си - скучен, невъзпитан и клюкар няма много общо с дипломата. Зависи повече от семейната среда, средата извън семейството и характер дори. Това че официално не си покрил еди колко си изпита не те слага веднага в кюпа с неуките простаци и клюкарите (според мен). Виждала съм доста простаци лекари в провинциална болница. Чудила съм се даже как са си взели дипломите. До тогава и аз си мислех че лекарят е човек от високата социална класа. Не, не зависи от дипломата.
И да допълня въпреки че доста се отклонихме от темата - простотията не се надскача и с диплома за висше образование. Все едно не сте срещали простаци с висше образование. Че то остана ли някой, който няма? Това какъв човек си - скучен, невъзпитан и клюкар няма много общо с дипломата. Зависи повече от семейната среда, средата извън семейството и характер дори. Това че официално не си покрил еди колко си изпита не те слага веднага в кюпа с неуките простаци и клюкарите (според мен). Виждала съм доста простаци лекари в провинциална болница. Чудила съм се даже как са си взели дипломите. До тогава и аз си мислех че лекарят е човек от високата социална класа. Не, не зависи от дипломата.
Diana, по-голямото дете на колко беше като започнахте да го ползвате? И аз мисля за този вариант, когато излизам сама. Иначе ще сме с две отделни колички. Дъщеря ми ще е на почти 2 години като се роди бебето и се чудя дали няма да е още малка за това стъпало, дали не е опасно...
Аз лично се притеснявах да ползвам борд при разходките,че при нас разликата е под 2г. и заложих на Graco Stadium Duo,отзад бебето спеше в пълно легнало, а пък предната облегалка падаше доста назад - така, при дълга разходка, имах двоен спящ тандем. Само слагах възглавничка на вратлето на голямото за удобство и е изкарвало по 2ч. сън в движение с количката.
Дами, в чудо се видях, откакто се появи бебето(1м), каката (1.8м)е супер ревяща. Не спира да хленчи, мрънка и реве. Отказва да яде и почти безспирно реве. Остана 3дни с моите родители и майка ми казва, че само с мен и баща си е такава, с тях се е държала прилично. Сега сме на селото на ММ и тук е някакъв кошмар, постоянно иска един от двама ни да я носи, не иска да ходи, играе си по 5мин и пак започва рев. Дори, като играем само двете на двора пак хленчи.
Не иска да яде дори любимите й неща, като попара и банан, една гола каша изяде снощи, та поне напълни стомахчето.
Опитвам се да й обръщам достатъчно внимание, но бебето яде на 2ч и то по половин час суче. Не мога да не го нахраня, а няма кой да ме отмени, каката идва и започва да се катери по мен и бебето, като се опитва да го удари, блъсне и т.н. В други случаи идва и го гали, пидава му бибка и е добричка. Много е объркана и не знам как да й помогна да премине по-лесно през този период. Ако имате идеи, отворена съм.
Не иска да яде дори любимите й неща, като попара и банан, една гола каша изяде снощи, та поне напълни стомахчето.
Опитвам се да й обръщам достатъчно внимание, но бебето яде на 2ч и то по половин час суче. Не мога да не го нахраня, а няма кой да ме отмени, каката идва и започва да се катери по мен и бебето, като се опитва да го удари, блъсне и т.н. В други случаи идва и го гали, пидава му бибка и е добричка. Много е объркана и не знам как да й помогна да премине по-лесно през този период. Ако имате идеи, отворена съм.
Трябва да намерите занимавка на каката свързана с бебето, в която тя да се чувства полезна и важна. Например само тя да подава чистия памперс, да хвърля мръсния, да подава кремчето за дупе. При моите деца тази тактика даде успех.
Също, докато кърмех бебето четях приказка на по-голямото. Така времето за кърмеме биваше приемано за време за кратко спокойствие и време за обща занимавка с мама. Приобщаване, а не разделяне на децата, е работещия вариант.
Също, докато кърмех бебето четях приказка на по-голямото. Така времето за кърмеме биваше приемано за време за кратко спокойствие и време за обща занимавка с мама. Приобщаване, а не разделяне на децата, е работещия вариант.
Да, това ще го пробвам, да й делегирам някакви отговорности свързани с бебето. За приказките и аз си го мислех, но тя не се трогва от книжки. Изобщо не ме отразява, когато й чета, а упорито опитвам почти всеки ден.
Само да се приберем у дома и ще приложа съветите ви. Бшагодаря
Само да се приберем у дома и ще приложа съветите ви. Бшагодаря
Попринцип съм много против аборта но се притеснявам от самия факт че са минали едва 6 месеца от раждането а доколкото финансите времето или др. Неми е проблем нищо
Родих нормално няма и две години след секцио. Нямаше проблем. Породените се гледат много трудно в началото, защото имат различни нужди. После си играят заедно и няма проблем. С училищата е лесно, защото се информираме за прогимназии и гимназии само за първото . Сега с дъщеря ми е лесно. Тя знае какво се очаква и даже не ходи на частни уроци. Успех ти желая.