Породени деца

  • 26 385
  • 198
  •   1
Отговори
# 135
  • BG
  • Мнения: 893
Добре, сигурно е така. В никакъв случай не съм казвала, че гледането на близнаци е лесно, дори не съм си го и помисляла за миг. Просто от моя гледна точка гледането на породени е дори още по - трудно. Все пак да не забравяме, че всичко зависи и от конкретната ситуация. Едно е жената да има помощ от баба, сестра, леля, мъж, детегледачка, друго е да е сама с двете деца постоянно, с пътуващ мъж примерно и невъзможност за детегледачка. Едно е с кротки деца, които спят по цяла нощ от раждането си или поне едното да е такова, друго е с две буйни деца, които те правят дива и щастлива. Едно е лека бременност, друго с проблема бременност и малко дете и т.н.
И също така се пропуска и нещо много важно - нервната система на майката, дали има силите, желанието, физическия и психическия ресурс да се справи с две деца с малка разлика.
Заради всички тези фактори може както на някои с близнаци да не му е много трудно, така някой с породени да откача...
Да така, слава Богу-нито близнаци ми се паднаха, а от породени също се опазих  Mr. Green
Като кажат някои не можели да гледат породени деца и биха направили аборт!!!!
Ами, ако при първа бременност бяхте разбрали, че са близнаци??? Пак ли ще абортират е???
Това са капризи и глезотии.
По-голям дар от този да имаш бебе няма.
Аз бих го родила.Има много ползи от това да са породени децата.Няма да ги изброявам сега.
Против аборта съм. Но представи си ситуация в която родителите са под наем, едва свързват 2та края и са зле финансово. В такъв случай това е по-добрия избор.
Да, обаче зълва ми така живяха дълги години в една стая, в двустаен апартамент със свекър и свекърва, заради това изобщо не се решиха за второ дете, а сега съжаляват.
Ооо, пък ако трябваше да живея със свекъри заедно-не две, ами и едно нямаше да имам!

# 136
  • Мнения: 3 661
Ама то има хора дето и с едно им е трудно. Имам познати, които не повториха защото не им стигнаха силите. Всичко минава и се забравя и трудното и лесното.

# 137
  • Мнения: 5 468
Не забравяйте, че много зависи и какви са децата. Знаем, че има кротки бебета, които могат с часове да си седят в кошарата, има и ревливи бебета с колики, коити искат постоянно да бъдат разнасяни напред назад. И с по-големите  е така. Затова смятам, че е малко до късмет. Предполагам, че докато децата са мънички, е голяма лудница, но за мен плюсовете са повече от минусите. Децата са с близки интереси и са си постоянни другарчета. Малко лудница няколко години е нищо в сравнение с близостта, която могат да си създадат децата. Но, разбира се, необходим е и татко, който активно да се включва с грижите. А ако има и някоя баба на помощ - още по-добре.

Скрит текст:
Да, нямам породени и не мога да говоря от първо лице, но исках да забременея още, когато дъщеря ми беше на 8-9 месеца. Поради здравословни причини, обаче, се наложи да отложа за малко. Явно така е било писано.

# 138
  • Мнения: 2 812
Моите породени са изгледани като близнаци - кърмя второто, докато първото се изхранва на стола с подобаващо размазване. Спяха заедно следобед по 2-3 часа, /бебето и сутрин/,излизаха на разходка с количка за породени, не за близнаци - за породени /с лежащо място за бебе и седящо за голямото, което ставаше и за спане/. Чак драстични разлики в режима да са имали...
Но пък съседските близнаци "стопиха лагерите" на родителите си - едното ревеше денонощно. Което ми провокира чудене кое е по-лесно за отглеждане. Но вече е казано и преди мен - зависи от децата.
П.С. Баби в картинката по отглеждането не присъстват. Само за визити.

# 139
  • Мнения: 782
Колко време ще им е различен режима на тези деца? Една, максимум 2 години. После си вървят заедно. Описвате някакви краткотрайни ситуации като велико доживотно мъчение. Момичета, ако не сте разбрали - децата растат бързо..много бързо. Има една много вярна приказка за това - 'дните са дълги, годините са кратки". Всичко описано като мега трудно ще мине и ще замине (кое за ден, кое за седмица или месец), че и ще го забравите даже. Обаче ако се случи така, че сте бременна с дете, не сте сигурна за аборта, но все пак го направите, после можете да съжалявате цял живот. Така че раждайте момичете, не бъдете разглезени лигли!
П.С. Вчера малкото ми дете беше заспало в леглото при баща си. Като тръгнах да си ляга я пренесех в детската и си мислех,че още е лека като перце. Все едно гушкам бебе. На съседното легло спеше брат и, само 2 години по-голям, а вече не мога да го вдигна. Ако заваря него в леглото ми трябва да го събудя и да стигне на собствен ход до неговото легло. Кога порасна толкова бързо не знам. до вчера беше бебе, а на есен е първокласник...А лошото е, че след 2-3 години и сестра му вече няма да е толкова лека и сигурно и нея няма да мога да вдигам. В такива моменти завиждам на съседката с 2 деца колкото мойте и едно малко бебе-изтърсаче Wink 

# 140
  • BG
  • Мнения: 893
Аз пък явно съм от разглезените лигли и страшно много се радвам, че му мина бебешкият период и даже не искам да си спомням какъв ад беше! И хич не ми мина времето бързо до 4,5 г. когато се поочовечи! Въобще не ми е мило като се сетя за адските колики, зъбите, неяденето, истериите, неспането, лежането по болници, безкрайното ходене на специалисти и прочие!

# 141
  • Мнения: X
Аз пък явно съм от разглезените лигли и страшно много се радвам, че му мина бебешкият период и даже не искам да си спомням какъв ад беше! И хич не ми мина времето бързо до 4,5 г. когато се поочовечи! Въобще не ми е мило като се сетя за адските колики, зъбите, неяденето, истериите, неспането, лежането по болници, безкрайното ходене на специалисти и прочие!

И аз така, и аз съм разглезена лигла, само че още съм в бебешкия период. И точно защото е ужасно не мога да си представя да бях с още едно пак в бебешки период. Лудница пълна. И аз точно за първата година говоря за различните режими, то след 2 години какво значение има че ще се изравнят като ще тръгнат по ясли и градини. Говоря за периода на майчинството.

# 142
  • Мнения: 2 721
Сина ми е на 1година и 9месеца. След почти 4месечните колики, мрънкането и плачене за всичко (от както се роди си е ревлив) и като цало периода в момента в който не се спира и събирам всичко след него,както и момента в който решим да излезем без количка и се тръшка по земята.. не си представям второ бебе в картинката. Не бих си го причинила на този етап. Всеки с мнението и вижданията си все пак. Имам познати с породени, на едната и е лесно , защото и 2те деца(разлика 1година) са спокойни. Другата едвам издържа, отделно не приемат децата в ясла/градина, финансите не стигат, имат и ипотека.
Че нещата се променят след 2,3,5 сигурно е така, но през тези години..

# 143
  • Мнения: 5 259
Децата се простират докъдето им се угажда.
Когато имаш само едно, правиш много повече компромиси заради детето, понеже можеш да си го позволиш и то се възползва. Ако са две, просто не правиш толкова компромиси и детето се научава да се простира според условията, които има.

# 144
  • Мнения: X
Децата се простират докъдето им се угажда.
Когато имаш само едно, правиш много повече компромиси заради детето, понеже можеш да си го позволиш и то се възползва. Ако са две, просто не правиш толкова компромиси и детето се научава да се простира според условията, които има.

Тъй, тъй. Викаш да си родя едно бебе и дъщеря ми набързо ще се кротне и ще стане най - послушното дете, ще прави каквото й кажа и т.н. Не ми отговаряй, няма нужда.

# 145
  • Мнения: 5 259
Не казвам нищо лично на теб. Човек сам трябва да реши дали иска да гледа деца и колко. Никой друг не може да взема това решение вместо него.
Но е факт, че най-много фасони предават първите деца, защото има кой да им играе по свирката. Колкото повече са децата, с толкова повече неща/хора/обстоятелства имат да се съобразяват и се научават. Ограниченията са повече и децата по-бързо схващат какво значи "не може".
Не че няма родители, които угаждат и на две деца, но това вече си е за тяхна сметка.

# 146
  • Мнения: X
А аз казвам, че има такива, които не угаждат и на първото, пък било то и единствено. Но това не означава, че то не пробва да им се качва на главата. На моето не му играя по свирката ама пак ежедневно ме пробва с фасоните. Да, схваща какво означава "не" с времето, но от моя гледна точка - много трудно.

Не знам защо си мислиш, че ако ти несъзнателно си разглезвала първото си дете то значи всички го правят. И то всички, които имат проблемни деца. Много често всъщност дори става точно обратното - най - проблемни са децата с властни родители, които държат всичко да става както те са казали, да има правила и ред и т.н. и там вече от темперамента на детето зависи дали няма да се породи борба за власт. Все пак не всички деца са кротки и покорни. Някои на ината си умират, дори да виждат, че не е в техен интерес. Но все пак темата не е за възпитание и отглеждане на деца.

Пък и дори голямото дете да се "дисциплинира" като се роди малкото, това колко на мен ще ми е трудно зависи и от това какво ще е бебето. Сега може да ми кажеш и че коликите и безсънието на бебето също са по моя вина ама не е баш така...

# 147
  • Мнения: 3 661
Калина, теб никой нищо не те кара да правиш, не мога да разбера какво толкова подскачаш. Явно нещо те притеснява та така бурно реагираш. Да не би да те притискат за второ.

# 148
  • BG
  • Мнения: 893
И аз не съм глезила моят, даже напротив. Просто си има проблемни деца, които каквото и да правиш, докато не се поочовечи няма спасение-в това се убедих от личен опит. Мога да кажа, взех да сядам на пейката да го гледам как играе едва когато направи 4.. Другите майки си пиеха кафенцата, а аз все стоях на тръни до него, защото постоянно правеше опити да се пребие. И то само това да беше-да не отварям темата за здравословните му проблеми. С бебе и аз тогава не се виждах определено.
И не мога да се съглася, че породените имат повече плюсове отколкото минуси.

# 149
  • Мнения: X
Калина, теб никой нищо не те кара да правиш, не мога да разбера какво толкова подскачаш. Явно нещо те притеснява та така бурно реагираш. Да не би да те притискат за второ.

Не ме притискат за второ. Просто не мога да разбера защо трябва когато някой сподели, че има проблем с детето си, независимо от какво естество веднага да се намират няколко човека, които да започнат да обясняват как той сам си е виновен, как си е разглезил детето и т.н. Хора, които въобще не ме познават, нямат никаква представа как си гледам детето веднага решиха, че щом на 1 година и 8 месеца не може да върви "дисциплинирано" значи не съм го изисквала от нея?! Айде бе?! Аз ако не го изисквах нямаше да имам проблем с това, че не може и щях да я оставя да си прави каквото си иска, ама там е работата, че изисквам пък не се получава. Е, на 2 години и 4 месеца започна да се получава. Ама после идва друго. Така е със всяко нещо. Сега имаме нов проблем - не иска да близне и хапка храна в яслата и т.н и т.н. Просто не е от децата дето от раждането си спинкат, всичко си изяждат и само се усмихват. Ама някой все си мислят, че само те разбират от възпитание на деца ис е чувстват длъжни да ти набият канчето как ти си си виновен.

Много се отклонихме от темата.

Общи условия

Активация на акаунт