Многодетни мами № 69

Много искам 4 детенце. Имам момчета на 11 и на 9, и дъщеря на 8г. И тримата ги родих нормално, водно раждане, дъщеря ми се роди 4140, надявам се да не е вярно, че всяко следващо дете е по-тежко. Притеснява ме, че имам малко смъкване, а също и че ги родих млада с много здрав организъм. Сега ще стана на 31 и ми се иска преди да забременея да сваля 10 кг., което ще отнеме сигурно половин година време. Надявам се, /почти съм сигурна /че децата много ще ми помагат, от работа не се плаша, нито за финансите, срах ме е с недоспиването как ще се справям. Разпределяне на времето за общуване ще е голямо предизвикателство, а също и, че с мъжа ми сме с голяма разлика та на него му се иска повече спокойствие. Аз се чувствам жива и заредена, когато има голяма динамика на ежедневието, иначе изпадам в дупка.
Тези от вас които имат желание, споделете с кое се справихте най-трудно, кое беше най-голямото предизвикателство?

Какво ти казаха за смъкванено? Питала ли си гинеколога ти за евентуално четвърто?
Аз съм на 31 и сега родих четвъртото, още не съм била на контролен след раждането, ама каквото мога правя - упражнения на Кегел и т.н

Аз още след първото раждане от напъните получих изсипване (предполагам това смъкване за което говорите)и живот и здраве,сега след четвъртото раждане ще си направя операция.Сестра ми си прави и някаква пластика на влагалището май, защото каза,че вече усеща съпругът си по-добре-тя е с 3 породени.
А по отношение на времето с ММ-никога не са ни пречили децата.Е,да,не е както в началото да правим секс по което време на деня решим😁.Сега само вечер,тогава е нашето време и за гушкане,защото през деня все някое дете гушкаме.Но не се притесняваме от децата-правим любов без да ги чакаме да заспят,да,малко под напрежение,но вече сме свикнали.

Емел, права си за връзката м/у форсирането на раждането и щетите след това. Аз все ги раждам големи, първият - 4050 - с епидурална по мое желание, през цялото време в леглото, не ми позволяваха изобщо да ставам, не ми казваха какво ми слагат в системите. Много трудно раждане, много, много шевове, преливане на кръв след раждането, 1 месец се възстановявах после в къщи. Вторият - 3900 - пак с епидурална по мое желание (докторът ми се опита да ме разубеди, ама аз от страх, сега виждам, че наистина можех и да мина без нея) - този път ми я сложиха късно, преди това много ми засилиха окситоцина и болките бяха до припадък почти. Но пък за кратко, родих го с няколко напъна, имаше шевове, но не беше както първия път. Третият - 10г след първия и близо 8 след второто раждане - вече бях решила, че упойка няма да слагам, пазарих се по-леко да ми пускат системата, самите акушерки ме насърчаваха да се разхождам, защото беше ясно, че е пак едро бебе. Роди се 5020, без никакви вътрешни разкъсвания (което за мен си беше истинско чудо, като видях какво голямо бебе излезе от мен). А аз съм 1.60 висока. Като го родих лекарите казаха, че ако се решим за 4-то ще е готово за първи клас. А като се замисля след всяко раждане (говорим веднага след като се е родило бебето) реакциите ми за следващо бебе са били отрицателни, обаче като мине малко време и се променям мнението.

Честно казано време за нас трудно намираме и сякаш на мъжа ми дори повече му тежи този факт, на мен покрай готвене и чисто домакински задължения може би не ми оставя много време да се замислям. Като не говоря за секса, ами дори на спокойствие да поговорим за 5 минути (ей това мен ми тежи понякога). Говорим един през друг в къщи, всеки иска нещо да сподели, което е супер, от друга страна. Хубавото е, че вече са по-големи, и големите, и малкият не е бебе, та правим разни излизания семейно (вилата ни е в планинско село и ходим по разходки, карат колелета, една рекичка малка пресичахме последния път).

А забелязвате ли някое от децата да остава леко пренебрегнато при тази борба за внимание и общуване? При нас се случва при средния и уж внимавам, дано успяваме. Големият като малък нищо не споделяше, сега много дърдори и споделя (за което се радвам), малкият доскоро се водеше бебе и нормално повече внимание и грижи към него. А средният е и най-галантен и чувствителен и не се 'бута' - като види, че сме напрегнати изчаква, не се навира да се обяснява, търси решение сам; но пък усещам, че на моменти трябва да е по-напорист и да си търси 'правата' в къщи. Иначе е веселяк, общителен, с приятели е душата на компанията.

И ние нямаме много свободно време за социален живот с децата. Докато са малки е така.После пък се чудиш как бързо се изнизаха тези години,започваш да се чудиш на какви мероприятия да ходиш ,за да ти се запълни времето.Така,че явно си част от живота.Големите ми деца не се чувстват пренебрегнати,защото са близнаци и са си винаги комбина, винаги нещо се коментира, играе се на нещо и понякга не ни забелзяват.Бебето пък гледа все да ходи при тях, че е толкова забавно с тях, те си играят с него.

При нас второто е малко междудругото, но си давам сметка, че не е защото нямаме време или не искаме да му обръщаме внимание, а защото той търси батко си за всичко и връзката им е много силна. Малката пък може би защото е момиче стои само около нас, иска да си говорим, да ни готви уж - тя си взима своето и да не искаш 😁 Бебето още няма месец, нищо не разбира. Гледам като спи да сготвя за другите, да им е оправено, да помисля всеки какво обича и евентуално да го осигуря Понякога им взимам дреболии, просто като жест, че е помислено за всеки един специално. Обичаме ги всички и не мисля, че има ощетен, пък и те, живеейки в такова голямо семейство, получават постоянно внимание от всеки по малко 😊
За всяко следващо съм настроена скептично като родя - вижда ми се лудост да подложа тялото, психиката си на подобно изпитание отново. Но..минават няколко години, всичко остава добре забравено и желанието за човече започва да надделява. Особено при мен, след второто бебе, майчинствата ми са били вече по-леки, организирани, знаеш какво да очакваш, как да се справиш със ситуациите и всъщност появата на бебето  не "обърква" живота никак

Все по-рядко намираме време за себе си и не, защото децата ни пречат, а защото сме уморени. Цял ден на работа, пазаруване, готвене всяка вечер, пускане на хиляди перални от моя страна. ММ пък непрекъснато е зает да кара децата насам-натам. Средната ходи на пеене /много сериозно се занимава/, пиано и хип-хоп. С пеенето е постоянно на репетиции, участия, конкурси. Голямата ходи на хип-хоп, математика и английски. В повечето случаи и сама се справя, но като е тъмно вечер я прибираме, че улицата е пуста. Малката е труден характер, иска не 100, 200% внимание, всяка минута беля. Искам да я отбивам вече, но нямам сили да го започна и това. Ще е трудно с нея, няма да се спи нощем.
Копнея с ММ да отидем някъде само двамата, за 2-3 дни. Преди сме го правили и е наистина страхотно. Наскоро излязохме само двамата една вечер, не спряхме да си говорим, не ни стигна времето.
Но аз се радвам, че ежедневието ни е така заето, че децата се развиват. На мен скуката не ми понася. Обичам напрежението. Но пък ми се отразява физически. По-кльощава съм от всякога и въпреки усилията, не мога да вляза във форма.
За 4-то изобщо не се замислям. Аз приключих, до толкова ми стигат силите. Без помощ от никъде, с мъжа ми се движим по ръба вече.

janin4eto_87, права си. И средният е така, много разчита на брат си - от малки и сега. Вече и той наближава пубертета и хем му се иска той да е водач, хем пък да разчита на брат си. Но, да, може би и затова не търси толкова помощ и внимание от нас.

Ние бяхме преди 2г във Велинград, баща ми ни направи подарък за дипломирането ми, майка гледа децата. Ами беше ни много скучно, децата много ни липваха, в ресторанта и хотела се радвахме на децата от другите семейства и ни липсваха нашите. Угодия няма, хем искаме сами, хем ни липсват! Но пък вярно, за 3 дни никой не ни прекъсваше като говорим, не мислиш за говене и денят един такъв по-дълъг сякаш ставаше, хахаха.

Ние ходихме в Тел Авив за една седмица миналата година и се замислихме, че това ни е първото оставане сами за 10 години брак. Иначе е имало разни излизания - сватби, годишнина, но екскурзия не бяхме си подарявали, а като се върнах разбрах, че съм бременна 😂 Следващата дано не е след десет години

Следващата - какво? Бременност или екскурзия по младоженски?

Трудно се навих аз за трето след две ужасни раждания, макар бебетата да бяха по 3600. Мадамката ми е най-едра 3700. То и затова са с разлики големи.
Големите са вече големи 😓 споделят с мен мъжа ми все е зает и няма време много но ги учи едно друго поработному. Средния и при нас е чувствителен към батко си гледа, а големия с тоя пубертет ми разказа играта. Ей сега е почнал да говори малко иначе миналата год. По кандидатстването само мълчи и вилнее.  Малката иска Само и единствено на ръце 😀 всеки иска своето ...
Аз се виждам в чудо с менюто  Злояди и манджии. Ужасно е. Днес големия ми вика - като през две седмици ям едно и също ми се повръща. ...
Ох. За мен време йок, но и аз не мога да търпя да не съм заета все мисля кроя.  Ей сега идва период за засаждане ще сложим някои неща. Моя мъж си остава в къщи и ще строи някакви грандиозни проекти. ...
Децата са напред назад и те с тия смени до седем на училище се разбиват.
Битовизми,  но аз никъде никога не ги оставям. Без тях не сме ходили никъде. Не мога и да си го представя.

Екскурзия 😂 За бременност - едва ли. Така ме изплашиха сега - че нараствала опасността от кръвоизлив след раждането, че матката можело да не контрахира..😣 и то преди да родя. Хем се ядосах, че ми говорят такива неща, а аз ще раждам, хем се притесних.

Ние до скоро имахме много време за себе си. Каките отдавна не са бебета, имаме два броя баби и един дядо на разположение в София, които не слагат ограничения в гледането на ТВ. С две думи децата обожават да им ходят на гости.

Обикновено гледаме да си правим дълги разходки из града, говорим си на всякакви теми, пием кафе някъде и така. Сами рядко се случва да ходим на екскурзия, но гледахме да има поне един уикенд някъде само двамата, обикновено лятото.

Сега малко се налага да отложим тези планове. Поне докато закрепим дребното и можем да го разхождаме по-дълго. А за самостоятелни уикенди ще мислим, когато отбия след година-две. Да са ни живи и здрави бабите само.

Никъде не сме ходили сами без децата - имам предвид екскурзии и уикенди. Даже сега пак ще ходим в чужбина и пак ще сме пълен комплект. Баткото скоро навършва 18 и вече не иска да идва с нас на море, но ми каза, че ако решим да е някъде извън Бг, да го броим задължително. Но на мен не ми пречи, винаги сме намирали време за нас си. Дори на фитнес ходим заедно.

Днес викам на ММ(той пътува):като се прибереш ще ме водиш на едно приятно ресторантче,само двамата.И в момента,в който го казвам,осъзнавам,че не ми се излиза без децата.ММ веднага ми отговаря,че той без децата не отива никъде😀, което супер ме радва, защото преди имах големи страхове ,че свекървата ще ми обсеби децата,но съпругът ми ги обожава и реално без децата сме излизали много рядко.И не ми тежи, не ми пречи, защото знам,че ще дойде време,няма да искат да излизат с нас,да идват с нас на почивки,ще си имат свой живот и ние ще имаме всичкото време на света само за нас 😀