Проблеми с колеги

  • 6 852
  • 32
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 7
Здравейте,
Регистрирах си нов профил, за да мога да пусна тази тежка за мен тема. Толково зле се чувствам, че не мога да застана с истинския си профил Sad
Ще карама направо:
От няколко месеца съм на нова работа. За съжаление на новато си бар.място не се чувствам добре приета в колектива. За първи път ми се случва да попадна в такава ситуация и такива  взаимоотношения.
Колектива ни е малък - четирима човека. Създаден е и съществува много преди моето идване.
За тези месеци колежките ми веднъж не са ме поканили да излезем на обяд или да пием по едно кафе в обедната си почивка. Случвало се е да си правят планове пред мен/които касаят като организация всички ни/ и да не ме включват въобще в  плановете си. Няколко пъти ги помолих да ми се обадят като ходят до една определена институция , за да мога да отида  с тях и да свърша моя работа, но въобще не ме отразяват.
Не смятам ,че преча на някого с работа си, с поведението си, със себе си. Но,.... явно греша. Затова и пускам темата  , с надеждата да ме насочите къде може да бъде проблема. Защото аз явно съм неспособна да го видя.
Не пуша, не мириша, не изяждам храната на другите хора, не клюкарствам, купувам почерпки от време на време като всички останали. Участвам във всички общи инициативи наравно с всички. Моята работа не е свързана с останалите ми колежки, само се едната от тях, но смятам, че сме си създали някаква организация за плавното й протичане.
Опитах няколко пъти да инициирам разговор, но не споделят нищо конкретно. Въпреки това, когато съм го започвала виждам как се напрягат и видимо се притесняват.
Не ме разбирайте погрешно, аз не държа да бъда в приятелския им кръг и не това е което ме обижда. Обижда ме отношението - явно съм нежелана ,но не мога да разбера причината.
Не мога да разбера какво се случва и как да постъпя.
Давйте смело, явно имам нужда да чуя неща, за които не съм се замислила преди това.
Последното ,което се случи и ме натъжи - миналия месец имах рожден ден. За всеки рожден ден по принцип събираме пари ,за да купим символичен подърък за рожденника.Рожденника съответно купува нещо, за да почерпи останалите. Е, както може да се досетите  аз бях подмината. Това е нещо елементарно, но как да ви кажа ... изключително много се натъжих... явно въобще не е станало въпрос за мен и за нуждата да ми купят поне едно цвете. Толково ли съм лоша????

# 1
  • Мнения: 8 961
Не знам какво работиш, но опитай да си намериш друга работа.

# 2
  • Мнения: 20 029
Егаси темерутите. По-висши ли са от теб в служебната йерархия. Може да се изживяват "господарки", пръдли.

# 3
  • Мнения: 11 572
Не са те приели още, не си се доказала пред тях, според тях.
На мен в смесен колектив от40 човека три месеца никой не ми проговори или помогна, гледаха ме любопитно само. Като се доказах, стана друга бира.

# 4
  • Мнения: 7
Не знам какво работиш, но опитай да си намериш друга работа.
Да, това е варианта, въпреки че ме яд ,че  ще стигна до такова крайно решение заради прищевките на някого си. Работата много ми харесва, не зная дали ще мога да си намеря подобна.
Егаси темерутите. По-висши ли са от теб в служебната йерархия. Може да се изживяват "господарки", пръдли.
Да, ти призная досега ,където и да съм работила , съм опитвала да се държа нормално с хората. Не мога да допусна,че на роботното ми място ще дойде нов човек и аз ням ада го приобщя по никакъв начин към колектива. Да, може и аз със нещо да ги дразня, не съм идеална. Но, заради това ги попитах директно няколко пъти имат ли проблем с мен, с работата ми и .... нищо. Само мънкане и още по-голямо унижение за мен, защото накрая излизам супер чувствителна....

# 5
  • Мнения: 7
Не са те приели още, не си се доказала пред тях, според тях.
На мен в смесен колектив от40 човека три месеца никой не ми проговори или помогна, гледаха ме любопитно само. Като се доказах, стана друга бира.
Нямам твоята психика, явно. Не мога да издържам психически вече.

# 6
  • Мнения: 4 019
Сменяла съм няколко работи, навскъде е било така, особено ако идваш в стар сплотен колектив. Трябва си време да се напаснете, да те приемат като човек, който ще остане в колектива, а не като някой временен. А пък ако особено се опитваш прекалено да се "впишеш" и да се цупиш, че не искат да си "играят" с теб в обедната си почивка, още по дръпнати ще бъдат, докато се докажеш... Особено пък ако никой не те "закача" по някакъв друг начин с лошо, а ти все ги чоплиш, защо не ме взимате с вас, защо не ме каните на кафе и т.н...

# 7
  • Варна
  • Мнения: 36 741
В момента, в който покажеш, че не ти пука твърде, нещата ще започнат да се нареждат. Според мен.

# 8
  • София
  • Мнения: 28 782
И според мен трябва време. Ако ги притискаш (волно или неволно) да те приемат, е напълно възможно и логично да се отдръпват.

# 9
  • Мнения: 2 681
Не знам какво работиш, но опитай да си намериш друга работа.
Да, това е варианта, въпреки че ме яд ,че  ще стигна до такова крайно решение заради прищевките на някого си. Работата много ми харесва, не зная дали ще мога да си намеря подобна.

А, то на следващата работа какви ще са  колегите има ли гаранция?
Не биха ми пречили подобни отношения, ако не се отразяват на работата, ако не я спъват.
Хич не ми липсва обядването с офисния планктон.
Ползвам си сама обедната почивка, излизам на въздух.
За рожд. дни винаги давам заветните 5 лв.
Тази година бях в отпуска покрай рождения ми ден и не получих нито цвете, нито плик с пари.
Хич, не го отразих - да плащат редовно заплата и осигуровки. Нали за това сме на работа.
Личните отношения с други хора в извън работно време.

# 10
  • София
  • Мнения: 8 002
Не бих напуснала, само защото някой не ме кани на обяд. Не бих разпитвала и защо не ме канят/вземат с тях.
Попадайки в малък колектив, сработил се много преди да се появиш, означава, че ще мине дълго време, преди да те приобщят. Не твърдя, че е възпитано, но това е действителността.
Престани да се навираш, да ги молиш да те вземат с тях до институциите или пък да ги питаш защо не обядват с теб.

# 11
  • Мнения: X
Каква е причината ти да си на това място?Да не са уволнили колежката им дружка и теб да обвиняват един вид?Кофти ми стана за темерутското им отношение,но според мен не им се хаби толкова,работата щом върви всеки си има глава на раменете и преценка,не може на всеки да се харесаш.Аз не бих напуснала,но съм голям непукист,опитай и ти по лежерно Simple Smile

# 12
  • Мнения: 7

А, то на следващата работа какви ще са  колегите има ли гаранция?
Не биха ми пречили подобни отношения, ако не се отразяват на работата, ако не я спъват.
Хич не ми липсва обядването с офисния планктон.
Ползвам си сама обедната почивка, излизам на въздух.
За рожд. дни винаги давам заветните 5 лв.
Тази година бях в отпуска покрай рождения ми ден и не получих нито цвете, нито плик с пари.
Хич, не го отразих - да плащат редовно заплата и осигуровки. Нали за това сме на работа.
Личните отношения с други хора в извън работно време.

До сега не съм имала такива проблеми - винаги съм се разбирала с хората, създавала съм приятелства, приемали са ме. Затова и толкова навътре приемам сега нещата.
Но, да ви призная честно, четейки ви започнах да се успокоявам. Разбирам, че не е нужно да приемам толкова присърце нещата.

# 13
  • Мнения: 29 762
Само да ти кажа, че, ако това ти е името /като ника в темата/, може и да те познаят, ако четат. Не, че е лошо, може пък да помислят по въпроса.

Много е тъпо това, че са те подминали за РД. Опитай се да се дистанцираш, говори им само, ако е наложително, излизай сама, дръж се на положение.

# 14
  • София
  • Мнения: 8 002
Няма гаранция, че дори и да отидеш на място с готин колектив, няма да се появи някой, с който да не можеш да се сработиш. Общо взето доводът "колеги" би следвало да е с най-малка тежест при преценката на работата.

# 15
  • Мнения: 920
Хората просто са станали ужасни! Когато при нас дойде нова колежка, само аз проявявам мило отношение към нея и се опитвам да я приобщя, останалите директно ги игнорират всички новодошли или само служебно суховато им обясняват неща от процеса на работата. До такава степен има проклети хора, че една стара колежка, която работи от доста години при нас, прави фасони и демонстрации на мен и на новата колежка, защото съм внимателна с нея и създаде невиждан до тогава конфликт. Но шефовете незнайно защо я подкрепят и не и правят забележки въпреки неприемливото поведение. Аз обаче нищо не и спестих. Е, не си говорим вече освен служебно, обаче така ми е даже по-добре.
Заяви се по-категорично и не ги оставяй да се държат с теб все едно не те забелязват! Застани пред другите три и ги попитай какъв им е проблема с теб и защо се държат така, ще видиш, че ще има ефект.

# 16
  • Мнения: 18 566
Много неприятна ситуация. Много тъпо и пренебрежително отношение. Имам сходен опит, въпреки, че при мен става дума само за един човек.  
Два месеца подред колежката ми не ми проговори, само едно добро утро, и то защото аз й казвах. Критикуваше ме, подценяваше ме, гледаше ме втренчено и лошо, не ме приемаше. Аз много се стараех, тя направо темерутски се държеше. От 20 години е там и е най-добър служител. Чувствах се много зле, търпях, търпях, един ден се разревах и избухнах. Оплаках се на шефа-сори, но всичко си има граници. По принцип не исках да се стига до там, но тя прекаляваше. Не й отговорих и не й се сопвах само от уважение, защото може да ми е баба.
Шефа ме изслуша и каза, че си е такава, поговори с нея. Нещата се промениха когато й направих услуга-изпратих майка й при добър лекар моя позната и оттогава тя ме прие. Същото е обаче отношението й с двете нови колежки, които имаме отскоро. Така, че явно на някои хора такъв им е характера. Тя не е лош човек, но си е такава. Изключително неприятно е да се работи в такава среда. Аз ходех с хапчета на работа.
Или ще те приемат, или ще си продължават така. Да, от една страна не си заслужава да напускаш, и да им се даваш, щом ти допада работата, но пък от друга-подобно недружелюбно отношение е много изнервящо и натоварващо и ако си от по-чувствителните хора ще ти е трудно.
За тях самите също не говори добре, че така се държат. Вярно не е нужно да сте първи приятелки, но такова отношение е неприемливо, какво толкова ще им стане ако те почерпят едно кафе или те вземат с тях някъде?!

# 17
  • Мнения: 7
Каква е причината ти да си на това място?Да не са уволнили колежката им дружка и теб да обвиняват един вид?Кофти ми стана за темерутското им отношение,но според мен не им се хаби толкова,работата щом върви всеки си има глава на раменете и преценка,не може на всеки да се харесаш.Аз не бих напуснала,но съм голям непукист,опитай и ти по лежерно Simple Smile
Много ти благодаря за милите думи Simple Smile Не никого не са уволнявали, позицията ми е нова.

# 18
  • В Космоса
  • Мнения: 9 882
Ако не те нагрубяват и не те спъват в работата, лично аз не виждам проблем. Изобщо не искам приятелски отношения с колегите си, да обядваме заедно и да си клюкарим. Но това съм аз, такъв тип съм. Държа единствено на колегиалните отношения.

# 19
  • Мнения: 7

Или ще те приемат, или ще си продължават така. Да, от една страна не си заслужава да напускаш, и да им се даваш, щом ти допада работата, но пък от друга-подобно недружелюбно отношение е много изнервящо и натоварващо и ако си от по-чувствителните хора ще ти е трудно.
За тях самите също не говори добре, че така се държат. Вярно не е нужно да сте първи приятелки, но такова отношение е неприемливо, какво толкова ще им стане ако те почерпят едно кафе или те вземат с тях някъде?!
И аз съм на това мнение- не искам да напускам заради тях, още повече че работата наистина ми харесва и опитът ,които трупам ще ми е много полезен.
Не мога да си представя аз да се държа по подобен начин. Имала съм всякакви колеги, но винаги съм се старала да ги приобщя и особенно ако са нови да допусна да се чувстват изолирани.

# 20
  • Мнения: 29 762
Само дето те не са колегиални с нея. Не може да събираш за другите пари за РД, пък за нея нищо. Не е въпросът в парите или подаръка, а за жеста.
Все пак 8 часа си с тези хора, поне 5 думи може да си размениш с тях, дори и за времето, пътната обстановка, новините, здравеопазването, образованието и т.н.

# 21
  • Мнения: 7 325
като не те искат не се натискай. там си да си свършиш работата и да си вземеш заплатата. делови отношения са напълно достатъчни. приятелствата - извън работата. следващият път като поискат пари за рд. им кажи че такива нито празнуваш нито участваш да не те включват. игнорирай ги и не си хаби нервите.
 работила съм в колектив в който всички бяха мазни и любезни, а какви интриги си въртяха един на друг  ooooh!. та предпочитам хладни дистаницирани делови отношения пред лицемерие и тъпотии.

# 22
  • Мнения: 25 726
Не никого не са уволнявали, позицията ми е нова.

А как те назначиха? Какви са отношенията ти с шефовете?
Знам за подобни случаи, в които колективът игнорира нов член, защото го считат за парашутист или човек на шефа. Без значение дали е истина, достатъчно е да се пусне слух, за да започнат хората да странят от него и да се пазят.
Може и в твоя случай да има нещо такова...

# 23
  • В Космоса
  • Мнения: 9 882
Мда, това с рождения ден е отвратителна постъпка.
На предишната си работа имах тормозителка. С течение на времето разбра, че няма защо да се сържи лошо с мен, но беше много неприятно и аз съм се разплаквала.
Дано нещата се развият благоприятно по-бързо!

# 24
  • Мнения: 7

Заяви се по-категорично и не ги оставяй да се държат с теб все едно не те забелязват! Застани пред другите три и ги попитай какъв им е проблема с теб и защо се държат така, ще видиш, че ще има ефект.
Опитах, но без успех. Исках да разбера дали има някакъв проблем  с начина по който върша служебните си ангажименти. Колежката видимо се притесни, но не сподели абсолютон нищо конкретно. След разоговора почувствах допълнително огорчение, едва ли не съм супер чувствителна и не мога да сдържам емоциите си. Аз не им държа сметка за това дали се държат приятелски с мен - аз и не държа вече да бъда по-близка с тях/особено след всичко това/, но все пак има някакви норми, които следва да се спазват. Въпрос на възпитание е. Аз не бих се държала така с нов човек.
Понякога ми става толокова мъчно , пълнят ми се очите със сълзи и излизам за малко ,за да се успокоя. казвам аси ,че трябва да се свиря и да не им търся сметка. Каквото правят, го правят на себе си и аз трябва да се опитам да остана по-отгоре. Но, ми е трудно.
Имам чувства ,че какавото и да сторя все ще съм виновна и грешна. Ако ми кажат какъв е проблема и ако преценя ,че мога да се коригирам - всички ще се чувстваме по-добре. но, как да се поправя като не разбирам къде греша?

# 25
  • Варна
  • Мнения: 36 741
Не грешиш бе, момиче, явно са си темерути. Ограничи се до служебните задачи и толкоз. Ако щат. Освен това рано или късно все ще дойде още някой нов. Дали ще замести някой стар или ще е пак ново място няма значение.

# 26
  • Мнения: 4 213
Аз бих купила една хубава кутия шоколадови бонбони и бих ги почерпила за "чудесното" посрещане във фирмата, "съпричастността", "помощта" и "уважението", което получавам от тях.
Бих обиколила и колегите, с които работи този отдел и ключовите позиции, за да се похваля с доброто отношение на колежките си.
Ако разберат иронията - разберат, ако не - загубена кауза.
Оф, забравих, и да им "благодариш" за подаръка за РД, че са се сетили за теб и ти мислят доброто.

# 27
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 696
Прекалено си чувствителна и те го виждат.
 С времето всичко ще се нареди.
 По добре да се придържаш към служебни отношения.

# 28
  • Мнения: 320
А как те назначиха? Какви са отношенията ти с шефовете?
Знам за подобни случаи, в които колективът игнорира нов член, защото го считат за парашутист или човек на шефа. Без значение дали е истина, достатъчно е да се пусне слух, за да започнат хората да странят от него и да се пазят.
Може и в твоя случай да има нещо такова...

И аз това си помислих. Ако държанието им е такова от самото начало, може дори да са били против създаването на новата позиция, да я виждат като излишна или като заплаха, да са искали да бъде назначен техен човек, да са смятали, че друг кандидат е по-подходящ или пък, че ти не си...
На твое място бих се изолирала максимално и единствено бих комуникирала с колежката, с която казваш, че работата ви е свързана. Като видят, че не могат да те изгонят с тъпо държание, може да се кротнат.

# 29
  • Мнения: 1 536
Точно в момента съм в такова положение .  Twisted Evil
Изцяло женски колектив ,заедно са от много години.
Държат се откровено високомерно и вечно нещо не им харесва ,ако ще да се скъсвам да съм добра в работата ми. Най - враждебната и отвратителна е и единствената нашенка,но от турски произход.
Нямам думи просто.Мислех и аз да напускам,но не,няма да стане  #2gunfire .
На този етап спрях всякакви опити за сприятеляване и просто си върша работата максимално добре,без да ме интересуват критики. За тази работа си има шеф ,който междувременно е супер доволен  Stop
Гледай си работата и все едно ги няма . Контакти само когато се налагат и строго професионално
Не заслужават да се тормозиш заради тях, в този живот има къде-къде по важни неща

# 30
  • Мнения: 14 499
Не са те приели още, не си се доказала пред тях, според тях.
На мен в смесен колектив от40 човека три месеца никой не ми проговори или помогна, гледаха ме любопитно само. Като се доказах, стана друга бира.

Егати колектива. Най-нормалното нещо е да проявиш внимание към новодошлия, да му помогнеш ако има затруднения, дори да е обучен. И какъв е този колектив, пред който трябва да се доказвам, аз не съм на работа да се доказвам пред хора, които са ми на същото йерархично положение?!?

Към авторката - ако не ти правят спънки в служебните задължения, не си го слагай. От опит ще ти кажа, че сприятеляванията на работа могат да ти излязат през носа.
Върши си работата, вземай си заплатата, дано ако се замествате да не ти правят проблем с отпуските.

# 31
  • Мнения: 9 052
zlatina peeva не се чувстват сигурни за  собствената си работа и затова го правят.
Не е твоя работа да си търсиш сама задачи. НА шефа ти е работа да ти ги дава.

А колкото до приобщаването. Докато ги е страх няма да се приобщиш. Шефа няма да влезне в конфликт заради теб с персонала си.
Единствено можеш да си седнеш, да си вършиш спокойно каквото ти е дадено и ако някой има нужда от помощ да му кажеш, ако искаш, че можеш да помогнеш. Ако не иска да си работи до откат сам като иска.
Нищо не можеш да направиш. А най-лошото е да обръщаш внимание и да влезнеш в открит конфликт. Ще излезнеш конфликтна. Това е. Като си наета стой си, ако искат да им свършиш работа да ти дадат и да ти обяснят както трябва.

И не се прави на голям експерт. Ако не ти е ясно казваш нее ясно.

Всичко това според мен де. Ти можеш да действаш по твоему.

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 3 041
Заключвам темата.

Общи условия

Активация на акаунт