Проблеми с колеги

  • 6 829
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте,
Регистрирах си нов профил, за да мога да пусна тази тежка за мен тема. Толково зле се чувствам, че не мога да застана с истинския си профил Sad
Ще карама направо:
От няколко месеца съм на нова работа. За съжаление на новато си бар.място не се чувствам добре приета в колектива. За първи път ми се случва да попадна в такава ситуация и такива  взаимоотношения.
Колектива ни е малък - четирима човека. Създаден е и съществува много преди моето идване.
За тези месеци колежките ми веднъж не са ме поканили да излезем на обяд или да пием по едно кафе в обедната си почивка. Случвало се е да си правят планове пред мен/които касаят като организация всички ни/ и да не ме включват въобще в  плановете си. Няколко пъти ги помолих да ми се обадят като ходят до една определена институция , за да мога да отида  с тях и да свърша моя работа, но въобще не ме отразяват.
Не смятам ,че преча на някого с работа си, с поведението си, със себе си. Но,.... явно греша. Затова и пускам темата  , с надеждата да ме насочите къде може да бъде проблема. Защото аз явно съм неспособна да го видя.
Не пуша, не мириша, не изяждам храната на другите хора, не клюкарствам, купувам почерпки от време на време като всички останали. Участвам във всички общи инициативи наравно с всички. Моята работа не е свързана с останалите ми колежки, само се едната от тях, но смятам, че сме си създали някаква организация за плавното й протичане.
Опитах няколко пъти да инициирам разговор, но не споделят нищо конкретно. Въпреки това, когато съм го започвала виждам как се напрягат и видимо се притесняват.
Не ме разбирайте погрешно, аз не държа да бъда в приятелския им кръг и не това е което ме обижда. Обижда ме отношението - явно съм нежелана ,но не мога да разбера причината.
Не мога да разбера какво се случва и как да постъпя.
Давйте смело, явно имам нужда да чуя неща, за които не съм се замислила преди това.
Последното ,което се случи и ме натъжи - миналия месец имах рожден ден. За всеки рожден ден по принцип събираме пари ,за да купим символичен подърък за рожденника.Рожденника съответно купува нещо, за да почерпи останалите. Е, както може да се досетите  аз бях подмината. Това е нещо елементарно, но как да ви кажа ... изключително много се натъжих... явно въобще не е станало въпрос за мен и за нуждата да ми купят поне едно цвете. Толково ли съм лоша????

# 1
  • Мнения: 8 943
Не знам какво работиш, но опитай да си намериш друга работа.

# 2
  • Мнения: 19 969
Егаси темерутите. По-висши ли са от теб в служебната йерархия. Може да се изживяват "господарки", пръдли.

# 3
  • Мнения: 11 569
Не са те приели още, не си се доказала пред тях, според тях.
На мен в смесен колектив от40 човека три месеца никой не ми проговори или помогна, гледаха ме любопитно само. Като се доказах, стана друга бира.

# 4
  • Мнения: 7
Не знам какво работиш, но опитай да си намериш друга работа.
Да, това е варианта, въпреки че ме яд ,че  ще стигна до такова крайно решение заради прищевките на някого си. Работата много ми харесва, не зная дали ще мога да си намеря подобна.
Егаси темерутите. По-висши ли са от теб в служебната йерархия. Може да се изживяват "господарки", пръдли.
Да, ти призная досега ,където и да съм работила , съм опитвала да се държа нормално с хората. Не мога да допусна,че на роботното ми място ще дойде нов човек и аз ням ада го приобщя по никакъв начин към колектива. Да, може и аз със нещо да ги дразня, не съм идеална. Но, заради това ги попитах директно няколко пъти имат ли проблем с мен, с работата ми и .... нищо. Само мънкане и още по-голямо унижение за мен, защото накрая излизам супер чувствителна....

# 5
  • Мнения: 7
Не са те приели още, не си се доказала пред тях, според тях.
На мен в смесен колектив от40 човека три месеца никой не ми проговори или помогна, гледаха ме любопитно само. Като се доказах, стана друга бира.
Нямам твоята психика, явно. Не мога да издържам психически вече.

# 6
  • Мнения: 4 011
Сменяла съм няколко работи, навскъде е било така, особено ако идваш в стар сплотен колектив. Трябва си време да се напаснете, да те приемат като човек, който ще остане в колектива, а не като някой временен. А пък ако особено се опитваш прекалено да се "впишеш" и да се цупиш, че не искат да си "играят" с теб в обедната си почивка, още по дръпнати ще бъдат, докато се докажеш... Особено пък ако никой не те "закача" по някакъв друг начин с лошо, а ти все ги чоплиш, защо не ме взимате с вас, защо не ме каните на кафе и т.н...

# 7
  • Варна
  • Мнения: 36 628
В момента, в който покажеш, че не ти пука твърде, нещата ще започнат да се нареждат. Според мен.

# 8
  • София
  • Мнения: 28 642
И според мен трябва време. Ако ги притискаш (волно или неволно) да те приемат, е напълно възможно и логично да се отдръпват.

# 9
  • Мнения: 2 681
Не знам какво работиш, но опитай да си намериш друга работа.
Да, това е варианта, въпреки че ме яд ,че  ще стигна до такова крайно решение заради прищевките на някого си. Работата много ми харесва, не зная дали ще мога да си намеря подобна.

А, то на следващата работа какви ще са  колегите има ли гаранция?
Не биха ми пречили подобни отношения, ако не се отразяват на работата, ако не я спъват.
Хич не ми липсва обядването с офисния планктон.
Ползвам си сама обедната почивка, излизам на въздух.
За рожд. дни винаги давам заветните 5 лв.
Тази година бях в отпуска покрай рождения ми ден и не получих нито цвете, нито плик с пари.
Хич, не го отразих - да плащат редовно заплата и осигуровки. Нали за това сме на работа.
Личните отношения с други хора в извън работно време.

# 10
  • София
  • Мнения: 7 995
Не бих напуснала, само защото някой не ме кани на обяд. Не бих разпитвала и защо не ме канят/вземат с тях.
Попадайки в малък колектив, сработил се много преди да се появиш, означава, че ще мине дълго време, преди да те приобщят. Не твърдя, че е възпитано, но това е действителността.
Престани да се навираш, да ги молиш да те вземат с тях до институциите или пък да ги питаш защо не обядват с теб.

# 11
  • Мнения: X
Каква е причината ти да си на това място?Да не са уволнили колежката им дружка и теб да обвиняват един вид?Кофти ми стана за темерутското им отношение,но според мен не им се хаби толкова,работата щом върви всеки си има глава на раменете и преценка,не може на всеки да се харесаш.Аз не бих напуснала,но съм голям непукист,опитай и ти по лежерно Simple Smile

# 12
  • Мнения: 7

А, то на следващата работа какви ще са  колегите има ли гаранция?
Не биха ми пречили подобни отношения, ако не се отразяват на работата, ако не я спъват.
Хич не ми липсва обядването с офисния планктон.
Ползвам си сама обедната почивка, излизам на въздух.
За рожд. дни винаги давам заветните 5 лв.
Тази година бях в отпуска покрай рождения ми ден и не получих нито цвете, нито плик с пари.
Хич, не го отразих - да плащат редовно заплата и осигуровки. Нали за това сме на работа.
Личните отношения с други хора в извън работно време.

До сега не съм имала такива проблеми - винаги съм се разбирала с хората, създавала съм приятелства, приемали са ме. Затова и толкова навътре приемам сега нещата.
Но, да ви призная честно, четейки ви започнах да се успокоявам. Разбирам, че не е нужно да приемам толкова присърце нещата.

# 13
  • Мнения: 29 475
Само да ти кажа, че, ако това ти е името /като ника в темата/, може и да те познаят, ако четат. Не, че е лошо, може пък да помислят по въпроса.

Много е тъпо това, че са те подминали за РД. Опитай се да се дистанцираш, говори им само, ако е наложително, излизай сама, дръж се на положение.

# 14
  • София
  • Мнения: 7 995
Няма гаранция, че дори и да отидеш на място с готин колектив, няма да се появи някой, с който да не можеш да се сработиш. Общо взето доводът "колеги" би следвало да е с най-малка тежест при преценката на работата.

Общи условия

Активация на акаунт