Правилно ти казаха, че трябва да поемеш отговорност за решенията си. Според мен като цяло се постарай да имаш свой план за развитието си и си го гони. Висшето образование не е самоцел, въпреки че според мен все повече ще се цени. Но за разлика от времето, когато майка ти е учила днес светът е друг, възможностите са други. Едно време целта беше да вземеш висше образование, за да заемеш някаква административна длъжност с възможности за развитие. В днешно време потенциалните възможности за развитие са безкрайни, възможно е да се ориентираш към следване и по-късно, с ясната цел защо ти е необходимо
- Публикувана: 7 май 2018, 15:34 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2018, 10:43 ч.
Проблем с майка ми, надробих голяма каша.
Здравейте, уважаеми Бг-мами!
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Като майка аз не бих могла да простя лъжата и мързела на детето си, но сигурно ще потърся грешката в себе си.
Абсолютно подкрепям!
Това е първото, тя има виждане за теб и иска някакви неща за теб, но тя не си ти.
Второто е, че живеете в лъжа. Ако отношенията ви са искрени и нямате лъжи мебжду вас, ще живеете много по-спокойно. Седнете и си кажете всичко. Ти какво правиш, тя какво иска и си представя за теб.
Това, че си я лъгал и не си учил дори няма да го коментирам.
Аз на 26 родих, а ти още лъжеш майка си, да не си във втори клас?!
Лично аз смятам държанието на майката за емоционален шантаж. Прийом, чрез който да постига желания ефект някой да ѝ търчи по свирката - демонстарация на вечно разочарование, неудовлетвореност и неизпълнени очаквания, а в същото време с покровителствена привлекателна сила и жертвоготовност.
Резултатът от филма го виждам в близкото си обкръжение, само че вечно неудовлетвореният беше бащата, а синът постоянно търси одобрение и лъже, за да го получи, което никога не се случва. Пропи се, съсипа брака си, работата си, майка си.
Време е за бомбата, изясняване на суверенитета и официално поемане на руля на личния живот, придружено със съответната доза извинения за лъжите, които не одобрявам (не, че това има значение за някого). Останалото ще се нареди, когато животът потръгне на чисто и без повече лъжи.
П.П. На 26 не си чомче, колкото и да ѝ се иска на мама.
Резултатът от филма го виждам в близкото си обкръжение, само че вечно неудовлетвореният беше бащата, а синът постоянно търси одобрение и лъже, за да го получи, което никога не се случва. Пропи се, съсипа брака си, работата си, майка си.
Време е за бомбата, изясняване на суверенитета и официално поемане на руля на личния живот, придружено със съответната доза извинения за лъжите, които не одобрявам (не, че това има значение за някого). Останалото ще се нареди, когато животът потръгне на чисто и без повече лъжи.
П.П. На 26 не си чомче, колкото и да ѝ се иска на мама.
Лично аз смятам държанието на майката за емоционален шантаж. Прийом, чрез който да постига желания ефект някой да ѝ търчи по свирката - демонстарация на вечно разочарование, неудовлетвореност и неизпълнени очаквания, а в същото време с покровителствена привлекателна сила и жертвоготовност.
Резултатът от филма го виждам в близкото си обкръжение, само че вечно неудовлетвореният беше бащата, а синът постоянно търси одобрение и лъже, за да го получи, което никога не се случва. Пропи се, съсипа брака си, работата си, майка си.
Време е за бомбата, изясняване на суверенитета и официално поемане на руля на личния живот, придружено със съответната доза извинения за лъжите, които не одобрявам (не, че това има значение за някого). Останалото ще се нареди, когато животът потръгне на чисто и без повече лъжи.
П.П. На 26 не си чомче, колкото и да ѝ се иска на мама.
Резултатът от филма го виждам в близкото си обкръжение, само че вечно неудовлетвореният беше бащата, а синът постоянно търси одобрение и лъже, за да го получи, което никога не се случва. Пропи се, съсипа брака си, работата си, майка си.
Време е за бомбата, изясняване на суверенитета и официално поемане на руля на личния живот, придружено със съответната доза извинения за лъжите, които не одобрявам (не, че това има значение за някого). Останалото ще се нареди, когато животът потръгне на чисто и без повече лъжи.
П.П. На 26 не си чомче, колкото и да ѝ се иска на мама.
Не, аз може би я изкарах "звяр", не е така. Напротив, в момента тя е много доволна, понеже работя прилична работа в интелигентна трудова среда и предполага, че завършвам. Одобрение получавам. Аз се страхувам да не получа неодобрение за решенията си и затова върша всичко скришом. Мисля, че тя много се страхува за мен и ми иска само най-доброто, (разбира се), но ме товари със свръхочаквания. Има и проблем, който е чисто в мен. Както казах, опитвам се да се представя не такъв, какъвто съм и да си създам лустро на отговорен, възпитан, що-годе прокопсал и не знам какъв още човек. (Не говоря за момента). Аз пък много се страхувам да не я наранявам, да не създавам конфликти и всичко това се изражда в чудовищни заблуди, които после гърмят. А бомбата идва съвсем скоро.
Момче, аз ако съм на мястото на гаджето ти или на която и да е потенциална твоя партньорка, бих избягала панически от тебе.
Проблемът не е в това, че не си учил.
Проблемът е, че не си станал мъж дълго след като си минал възрастта за това, а си си останал на ниво 4-ти клас. Няма жена, която да изтърпи някакъв мухльо, който се страхува от маминка (или каквото там те е карало да я лъготиш като дете, и то с години), който не може да поеме елементарна отговорност и се плаши да влезе в конфликт с въпросната маминка. На 26 години си прекалено обвързан с майка си - емоционално, финансово. Нито една жена не би изтърпяла подобно нещо. Намери начин да започнеш свой живот - с или без висше - но задължително независим. Изнеси се, заживей сам. Може да помагаш на майка си с пари, да я посещаваш, да й оправяш едно-друго в апартамента, но с тоя курс на живот си се запътил сигурно и неотлъчно към жалката картинка на стария ерген, който така и не набира смелост да напусне полата на мама.
И бъди сигурен, докато живееш с мама, нито една жена няма да бъде достойна за ненагледното й детенце.
Проблемът не е в това, че не си учил.
Проблемът е, че не си станал мъж дълго след като си минал възрастта за това, а си си останал на ниво 4-ти клас. Няма жена, която да изтърпи някакъв мухльо, който се страхува от маминка (или каквото там те е карало да я лъготиш като дете, и то с години), който не може да поеме елементарна отговорност и се плаши да влезе в конфликт с въпросната маминка. На 26 години си прекалено обвързан с майка си - емоционално, финансово. Нито една жена не би изтърпяла подобно нещо. Намери начин да започнеш свой живот - с или без висше - но задължително независим. Изнеси се, заживей сам. Може да помагаш на майка си с пари, да я посещаваш, да й оправяш едно-друго в апартамента, но с тоя курс на живот си се запътил сигурно и неотлъчно към жалката картинка на стария ерген, който така и не набира смелост да напусне полата на мама.
И бъди сигурен, докато живееш с мама, нито една жена няма да бъде достойна за ненагледното й детенце.
Напълно подкрепям горното мнение и едно уточнение- аз съм от поколението на майка ти. Съвсем не е вярно, че ни е толкова важно висшето образование. Смисленото образование-да. И един въпрос към теб- ти на всички ли искаш да се харесаш, не само на майка си?
Не на всички. На майка си и на семейството си (Имам предвид по-широкия кръг роднини). Не говоря за всички от вашето поколение, Деси 67. Вие може би сте съвсем различна жена от майка ми, а сте почти един набор, ако 1967 е рождената ви година.
Здравейте, уважаеми Бг-мами!
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Не бих казала, че сте близки.
Грозно е да я лъжеш. Принципно е грозно да се лъже, но ти явно имаш опит в това.
Майка ти е права, че образованието е важно. Може да си добър в нещо и без да ти трябва диплома.
Толкова не можа да се напънеш и да завършиш?
Също така ако човек учи нещо, трябва да го иска, да го разбира и да му се отдава, а не просто ей така.
Защо като те е карала да учиш нещо, което не искаш просто не и каза едно голямо НЕ. И че отказваш да учиш нещо, което не ти е по-сърце.
Хубаво си решил да учиш най-накрая.
Майка ти може да е твърд човек, но ти трябва да се научиш да отстояваш своите си решения.
Най-добре е да се изнесеш и да поемеш своя път.
Иначе може накрая в мамино синче да се превърнеш.
Такива манипулиращи родители са много.
Моята баба и дядо насила накараха леля ми да учи нещо, което въобще ни и се отдава и грам не разбира - електротехника. Едвам завършила горката. Като завърши ги сиктердоса и записа това, което наистина иска.
И мен ме караха преди години да уча нещо, което не харесвам. Голям зор да имам висше. Аз исках, но исках нещо точно определено. И тъй като съм твърд човек и отстоявам решенията си, не се поддадох. Но ми звучи безумно да лъжа, че учи години
Пони, да, нямам възможност да я зарадвам с фалшива диплома, макар да ми е идвало на акъла. За развитието - разбира се, вече започва да ми увира акъла. Но пак, сегашната ми работа изисква по-скоро друга специалност,не онези две, които завърших. Между другото, майка ми е типичен представител на "изгубеното поколение на прехода". Тя е висшист, но заради обективни обстоятелства, никога не е работила по специалността си. Тя разсъждава на принципа, че да си висшист е "задължително", "необходимо", "престижно" и какво ли още не. Имам чувството, че по-малко я вълнува какво работя от това да "постигна определено ниво" - тоест, образователен ценз.
Е нали уж не си ги завършил
Black_Sapphire, много точно
За кратко веднъж имах взаимоотношения с подобен мъж преди време.
На 30, живеещ още с майка си, която е супер контролираща, а той лъже за щяло и не щяло.
Само три срещи имахме. Отказах се на третата след като ме помоли и аз да я излъжа нещо, защото го била заподозряла
Здравейте, уважаеми Бг-мами!
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Според мен огромната грешка е в майка ти. Тя е виновна с нещо във възпитанието щом ти се налага да се преструваш и нямаш смелост да й кажеш истината. Минало е времето, когато е могла да осъществи собствените си амбиции и е минало времето, в което може да изисква от теб да учиш. На 26 години животът си е твой и ти решаваш какво да правиш с него, а и нещата не са толкова зле щом работиш и се издържаш и издържаш и нея. Не всеки иска и може да стане инженер, но много родители това не го проумяват. В смисъл хубаво е да стимулираш амбиции в детето си и да му дадеш шанс да се развива, но ако виждаш че не става — не става. На 26—годишен син не може да поставяш условия и да изискваш освен ако не е някой наркоман, когото се налага да издържаш. А ти пък се научи да отстояваш мнението и желанията си и да не лъжеш от страх.
Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Нееее, не ме разбра правилно. Момчето казва, че са живели само двамата и каквато и да е причината майка му е останала сама без да позволи друг мъж да влезе в къщата. А и прочети още веднъж поста, между редовете ясно се вижда, че за майката той е единствения мъж който заслужава цялото й внимание.
Това исках да кажа, а не, че се е заробила раждайки го
Здравейте, уважаеми Бг-мами!
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Не бих казала, че сте близки.
Грозно е да я лъжеш. Принципно е грозно да се лъже, но ти явно имаш опит в това.
Майка ти е права, че образованието е важно. Може да си добър в нещо и без да ти трябва диплома.
Толкова не можа да се напънеш и да завършиш?
Също така ако човек учи нещо, трябва да го иска, да го разбира и да му се отдава, а не просто ей така.
Защо като те е карала да учиш нещо, което не искаш просто не и каза едно голямо НЕ. И че отказваш да учиш нещо, което не ти е по-сърце.
Хубаво си решил да учиш най-накрая.
Майка ти може да е твърд човек, но ти трябва да се научиш да отстояваш своите си решения.
Най-добре е да се изнесеш и да поемеш своя път.
Иначе може накрая в мамино синче да се превърнеш.
Такива манипулиращи родители са много.
Моята баба и дядо насила накараха леля ми да учи нещо, което въобще ни и се отдава и грам не разбира - електротехника. Едвам завършила горката. Като завърши ги сиктердоса и записа това, което наистина иска.
И мен ме караха преди години да уча нещо, което не харесвам. Голям зор да имам висше. Аз исках, но исках нещо точно определено. И тъй като съм твърд човек и отстоявам решенията си, не се поддадох. Но ми звучи безумно да лъжа, че учи години
Пони, да, нямам възможност да я зарадвам с фалшива диплома, макар да ми е идвало на акъла. За развитието - разбира се, вече започва да ми увира акъла. Но пак, сегашната ми работа изисква по-скоро друга специалност,не онези две, които завърших. Между другото, майка ми е типичен представител на "изгубеното поколение на прехода". Тя е висшист, но заради обективни обстоятелства, никога не е работила по специалността си. Тя разсъждава на принципа, че да си висшист е "задължително", "необходимо", "престижно" и какво ли още не. Имам чувството, че по-малко я вълнува какво работя от това да "постигна определено ниво" - тоест, образователен ценз.
Е нали уж не си ги завършил
Black_Sapphire, много точно
За кратко веднъж имах взаимоотношения с подобен мъж преди време.
На 30, живеещ още с майка си, която е супер контролираща, а той лъже за щяло и не щяло.
Само три срещи имахме. Отказах се на третата след като ме помоли и аз да я излъжа нещо, защото го била заподозряла
Аз бих простила това, че си спрял да учиш...не всеки става за това, но лъжата би ме убила..
Според мен, трябва да седнеш с майка ти и да поговорите. Повярвай ми, най-много я нараняват лъжите ти.
Кажи й " Мамо, съжалявам..провалих се". Кажи й , че не искаш да я лъжеш и че си го правел, защото си се страхувал да не я разочароваш. Бъдиискрен с нея! о
Обясни й какви планове имаш за напред , за да се успокои, че все пак не си лентяй. Най-важно е доверието. Всеки родител държи на образованието, защото иска детето му да има добро и спокойно бъдеще, но това не е на всяка цена. Аз уча децата ми да са упорити и амбициозни заради тях самите. Ако те успеят, аз ще съм горда от това, но няма да имам никалви облаги от това. Ако те претърпят неуспех- ще страдам с тях и ще ги подкрепям, но пак няма да живея техния живот.
Така е и при теб. Не я лъжи повече! Майка ти иска да си здрав и щастлив, но няма да се откаже от теб, ако не си висшист, но ти можеш да я изгубиш, ако продължаваш с лъжите! Успех ти желая и ти е време да пораснеш...на 26!
Според мен, трябва да седнеш с майка ти и да поговорите. Повярвай ми, най-много я нараняват лъжите ти.
Кажи й " Мамо, съжалявам..провалих се". Кажи й , че не искаш да я лъжеш и че си го правел, защото си се страхувал да не я разочароваш. Бъдиискрен с нея! о
Обясни й какви планове имаш за напред , за да се успокои, че все пак не си лентяй. Най-важно е доверието. Всеки родител държи на образованието, защото иска детето му да има добро и спокойно бъдеще, но това не е на всяка цена. Аз уча децата ми да са упорити и амбициозни заради тях самите. Ако те успеят, аз ще съм горда от това, но няма да имам никалви облаги от това. Ако те претърпят неуспех- ще страдам с тях и ще ги подкрепям, но пак няма да живея техния живот.
Така е и при теб. Не я лъжи повече! Майка ти иска да си здрав и щастлив, но няма да се откаже от теб, ако не си висшист, но ти можеш да я изгубиш, ако продължаваш с лъжите! Успех ти желая и ти е време да пораснеш...на 26!
Виждам една тотално провалена майка, колкото и да я защитаваш. Щом на 26 те е страх от нея, значи проблемът е в нея, а не в теб. Казваш, че сте много близки, въпреки че си пределно наясно, че не само "много", ама и никак близки не сте. Може би тя винаги ти е повтаряла, че ти е най-близкият човек, че винаги и за всичко можеш да разчиташ на нея, че всичко можеш да й кажеш, но действията й са съвсем различни от приказките, което ти дава противоречиви сигнали. Тя си вярва, ти си вярваш, но дълбоко в себе си знаете, че нещо е сбъркано много дълбоко. Тези отношения са отровни, да знаеш. Майка ти е емоционален манипулатор и съм сигурна, че ти си израснал пропит от чувство за вина, че все не си достатъчно добър. Пускай си бомбата и си защитавай позицията. Кажи и честно защо си лъгал, тя да си прави изводите. Аз съм на твоя страна. Тя не си е свършила работата, не ти. Ако е съгласна идете на психолог/медиатор. Сигурна съм, че ти би отишъл, защото осъзнаваш, че нещо не е наред между вас, а искаш да е наред. Най-вероятно майка ти изобщо не си дава сметка, че бърка някъде, не знам къде се корени проблемът й, но не е зле трети човек да ви помогне да комуникирате. Тук всички ти набиха канчето какъв си подлец и как ще нараниш горката си майка, но аз от позицията на дете, израстнало с такъв емоционален манипулатор ти казвам, че тя е тази, която се е издънила, не ти. Препоръчвам терапия, ако майка ти се съгласи.