Ти обаче май отговаряш само на постовете, които ти отърват. Наближаващ трийсетака мъж не може да се пусне от полата на мама, чувства се напълно неспособен за реалния живот и треперещ като мишка какво ще каже маминка. Е, докога ще бъдеш такъв мухльо? Защото от позицията на жена ти казвам, че никоя такава няма да иска да има нищо общо с такъв като теб, а от това, което пишеш ми се струва, че никога не си и имал гадже през живота си, а ако не е така, то това е велико постижение. Защото как очакваш да създадеш семейство като си толкова плътно наврян в полата на маминка и коя ще е тази жена, дето ще се прежали при това положение, имайки предвид, че женейки се за синчето се жени и за майката.
- Публикувана: 7 май 2018, 15:34 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2018, 10:43 ч.
Проблем с майка ми, надробих голяма каша.
Ти обаче май отговаряш само на постовете, които ти отърват. Наближаващ трийсетака мъж не може да се пусне от полата на мама, чувства се напълно неспособен за реалния живот и треперещ като мишка какво ще каже маминка. Е, докога ще бъдеш такъв мухльо? Защото от позицията на жена ти казвам, че никоя такава няма да иска да има нищо общо с такъв като теб, а от това, което пишеш ми се струва, че никога не си и имал гадже през живота си, а ако не е така, то това е велико постижение. Защото как очакваш да създадеш семейство като си толкова плътно наврян в полата на маминка и коя ще е тази жена, дето ще се прежали при това положение, имайки предвид, че женейки се за синчето се жени и за майката.
Напротив, просто нямам какво да кажа. Повечето от това това, което казвате е така. Само че то не е по отношение на конкретния проблем.
На мен тази изповед ми звучи гейски, както и поведението на автора.Май трябва да говори открито с майка си.Изобщо за живота.Явно има доста лъжи между вас.Взимайте си бутилка вино и почвайте.
Дори и да бъркам в предположението си, при всички случаи трябва да почнеш да се държиш зряло.Майката- каквато такава- не съди!Изясни себе си!
Дори и да бъркам в предположението си, при всички случаи трябва да почнеш да се държиш зряло.Майката- каквато такава- не съди!Изясни себе си!
Ти обаче май отговаряш само на постовете, които ти отърват. Наближаващ трийсетака мъж не може да се пусне от полата на мама, чувства се напълно неспособен за реалния живот и треперещ като мишка какво ще каже маминка. Е, докога ще бъдеш такъв мухльо? Защото от позицията на жена ти казвам, че никоя такава няма да иска да има нищо общо с такъв като теб, а от това, което пишеш ми се струва, че никога не си и имал гадже през живота си, а ако не е така, то това е велико постижение. Защото как очакваш да създадеш семейство като си толкова плътно наврян в полата на маминка и коя ще е тази жена, дето ще се прежали при това положение, имайки предвид, че женейки се за синчето се жени и за майката.
Напротив, просто нямам какво да кажа. Повечето от това това, което казвате е така. Само че то не е по отношение на конкретния проблем.
Скрит текст:
Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Нееее, не ме разбра правилно. Момчето казва, че са живели само двамата и каквато и да е причината майка му е останала сама без да позволи друг мъж да влезе в къщата. А и прочети още веднъж поста, между редовете ясно се вижда, че за майката той е единствения мъж който заслужава цялото й внимание.Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Това исках да кажа, а не, че се е заробила раждайки го
Това, че за нея синът и е станал единствения мъж е отново нейно лично и доброволно решение.
Той няма вина.
Има вина, че не се е научил да казва не.
Има вина, че още живее с майка си и прави каквото тя иска, а не каквото той иска. Все пак не е на 10 годинки.
Има вина че лъже.
Но няма вина, че майка му е решила да не си търси мъж и да живее сама.
Заради това, че майка му е решила да живее сама, той е длъжен да прави каквото тя иска ли?
Моля ти се, това са глупости.
Бях изпуснал частицата "не", коригирах го. Да имам огромен опит в лъгането и не зная, но най-вероятно във връзката ми с майка ми има някаква дълбока грешка от много отдавна. Тя смята, че аз съм "най-перспективният", ако мога така да се изразя, в семейството. Става въпрос в сравнение с братовчедите ми. Да, част от тях наистина са някакъв безнадежден случай, но те поне явно правят простотии без да искат ничие мнение. Мога да дам пример с близка роднина на моята възраст (момиче): Страшни проблеми и домашни скандали в пуберитета, продължава да е много конфликтна, роди дете от мимолетна връзка и сега го гледа сама, висейки на гърба на майка си. Друг близък (момче) пък стана футболен хулиган. Той даже няма и средно образование, но пък там всичко е ясно, няма лъжа и измама. За големия опит в лъгането - да., права сте в известна степен. Не само посредством лъжи, с всякакви способи години наред си изграждах нереален образ за пред семейството ми. Специално за майка ми и как функционират отношенията ни: Опитвам се да изглеждам максимално близко до нейните представи и амбиции за мен. Гърми някоя "бомба", скандали, тръшкане. Именно започва се тръшкане, крещене, обрисуване на страшни картини как ще стана пройдоха и ще свърша под някой мост. Обидни епитети. Аз "обещавам" да направя "каквото трябва". После следва някаква нормализация. И така следващата криза.
А защо трябва да се опитваш да бъдеш каквото тя иска. Защо не бъдеш това, което ти искаш.
Както казах - изнеси се.
Помагай и с каквото трябва, майка ти е все пак.
Но живея своя живот, а не нейния.
И anie11 е абсолютно права.
Я кажи как си с приятелките? Майка ти одобрява ли ги? Или ги гони?
Колко скандали и лъжи щеше да си спестиш ако просто беше казал още първия път, че не желаеш да учиш еди какво си и предпочиташ засега да работиш.
А сега как ще се измъкнеш не знам.
Може да кажеш, че университета е изгорял с новопристигналите дипломи
Ами той конкретният ти проблем е производен на другия, основния - че си маминото момченце, което няма смелост да води самостоятелен живот.
Когато разрешиш проблема със самостоятелността си, ще престанеш и да лъготиш, и да се гънеш като червей. Поведението ти е недостойно и безгръбначно. Може да се водиш от мъжки пол, но само биологично. Някъде през 26-те си години си пропуснал да станеш мъж и в социален аспект. Мъжът взема решения, стои зад тях и си носи последиците. Но не е късно, стига да осъзнаеш проблема си и да вземеш мерки.
Нито майка ти ти е съпруга, нито ти си мъжът й. Но ако не прекратите тази ваша нездрава връзка, животът ти ще бъде съсипан. Сигурна съм, че не това желае майка ти.
За образованието въпросът е съвсем вторичен. Отдавна вече си минал възрастта, в която трябва да бъдеш насочван и подтикван от родителите си в тази посока.
Когато разрешиш проблема със самостоятелността си, ще престанеш и да лъготиш, и да се гънеш като червей. Поведението ти е недостойно и безгръбначно. Може да се водиш от мъжки пол, но само биологично. Някъде през 26-те си години си пропуснал да станеш мъж и в социален аспект. Мъжът взема решения, стои зад тях и си носи последиците. Но не е късно, стига да осъзнаеш проблема си и да вземеш мерки.
Нито майка ти ти е съпруга, нито ти си мъжът й. Но ако не прекратите тази ваша нездрава връзка, животът ти ще бъде съсипан. Сигурна съм, че не това желае майка ти.
За образованието въпросът е съвсем вторичен. Отдавна вече си минал възрастта, в която трябва да бъдеш насочван и подтикван от родителите си в тази посока.
Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Нееее, не ме разбра правилно. Момчето казва, че са живели само двамата и каквато и да е причината майка му е останала сама без да позволи друг мъж да влезе в къщата. А и прочети още веднъж поста, между редовете ясно се вижда, че за майката той е единствения мъж който заслужава цялото й внимание.
Това исках да кажа, а не, че се е заробила раждайки го
Съгласна съм, че майката го манипулира емационално.
Авторе, отдавна е минало времето, в което майка ти е имала правото и задължението да взима решения вместо теб. Ако не искаш да следваш, ѝ заявяваш точно това. Пусни се от полата ѝ. Най-вероятно на нея няма да ѝ хареса. Нейн проблем, не допускай да стане твой. Майка ти прекалява. Престани да го позволяваш.
Скрит текст:
Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Нееее, не ме разбра правилно. Момчето казва, че са живели само двамата и каквато и да е причината майка му е останала сама без да позволи друг мъж да влезе в къщата. А и прочети още веднъж поста, между редовете ясно се вижда, че за майката той е единствения мъж който заслужава цялото й внимание.Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Това исках да кажа, а не, че се е заробила раждайки го
Това, че за нея синът и е станал единствения мъж е отново нейно лично и доброволно решение.
Той няма вина.
Има вина, че не се е научил да казва не.
Има вина, че още живее с майка си и прави каквото тя иска, а не каквото той иска. Все пак не е на 10 годинки.
Има вина че лъже.
Но няма вина, че майка му е решила да не си търси мъж и да живее сама.
Заради това, че майка му е решила да живее сама, той е длъжен да прави каквото тя иска ли?
Моля ти се, това са глупости.
Бях изпуснал частицата "не", коригирах го. Да имам огромен опит в лъгането и не зная, но най-вероятно във връзката ми с майка ми има някаква дълбока грешка от много отдавна. Тя смята, че аз съм "най-перспективният", ако мога така да се изразя, в семейството. Става въпрос в сравнение с братовчедите ми. Да, част от тях наистина са някакъв безнадежден случай, но те поне явно правят простотии без да искат ничие мнение. Мога да дам пример с близка роднина на моята възраст (момиче): Страшни проблеми и домашни скандали в пуберитета, продължава да е много конфликтна, роди дете от мимолетна връзка и сега го гледа сама, висейки на гърба на майка си. Друг близък (момче) пък стана футболен хулиган. Той даже няма и средно образование, но пък там всичко е ясно, няма лъжа и измама. За големия опит в лъгането - да., права сте в известна степен. Не само посредством лъжи, с всякакви способи години наред си изграждах нереален образ за пред семейството ми. Специално за майка ми и как функционират отношенията ни: Опитвам се да изглеждам максимално близко до нейните представи и амбиции за мен. Гърми някоя "бомба", скандали, тръшкане. Именно започва се тръшкане, крещене, обрисуване на страшни картини как ще стана пройдоха и ще свърша под някой мост. Обидни епитети. Аз "обещавам" да направя "каквото трябва". После следва някаква нормализация. И така следващата криза.
А защо трябва да се опитваш да бъдеш каквото тя иска. Защо не бъдеш това, което ти искаш.
Както казах - изнеси се.
Помагай и с каквото трябва, майка ти е все пак.
Но живея своя живот, а не нейния.
И anie11 е абсолютно права.
Я кажи как си с приятелките? Майка ти одобрява ли ги? Или ги гони?
Колко скандали и лъжи щеше да си спестиш ако просто беше казал още първия път, че не желаеш да учиш еди какво си и предпочиташ засега да работиш.
А сега как ще се измъкнеш не знам.
Може да кажеш, че университета е изгорял с новопристигналите дипломи
С приятелките горе-долу. Но когато съм я запознавал, се държи с мен пред тях неадекватно - като с дете. Затова избягвам да я запознавам с момичетата.
Аз мисля, че ти е време да пораснеш. Колкото и да обичаш майка си и да искаш да ѝ спестиш всяко разочарование (а тя се е погрижила да те натовари с много и тежки очаквания), време е да отхвърлиш "майчинската ѝ обич" (защото това са нейните несполуки, нейният страх да не би и ти като нея да се издъниш в живота). Това не е близост, а задушаване.
На 26 би трябвало да имаш самостоятелно мислене и да не ти влияе така крайно поведението на мама, баба, леля, учинайко. Аз също съм на твоя страна – пускай бомбата, отдели се и започни собствен живот. Майка ти, ако те обича и ти е толкова близка, ще се сърди, ще ѝ е гадно, че си я лъгал, но ще те разбере и ще прости.
Ако продължиш в същия дух на отношения, ще оформиш и един бъдещ модел на семейство пълно с лъжи и страхове, което ще ти изиграе лоша шега.
Действай! Разговаряй откровено с майка си, отдели се и бъди възрастен самостоятелен човек със собствените си избори (добри или лоши). Време ти е.
На 26 би трябвало да имаш самостоятелно мислене и да не ти влияе така крайно поведението на мама, баба, леля, учинайко. Аз също съм на твоя страна – пускай бомбата, отдели се и започни собствен живот. Майка ти, ако те обича и ти е толкова близка, ще се сърди, ще ѝ е гадно, че си я лъгал, но ще те разбере и ще прости.
Ако продължиш в същия дух на отношения, ще оформиш и един бъдещ модел на семейство пълно с лъжи и страхове, което ще ти изиграе лоша шега.
Действай! Разговаряй откровено с майка си, отдели се и бъди възрастен самостоятелен човек със собствените си избори (добри или лоши). Време ти е.
Скрит текст:
Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Нееее, не ме разбра правилно. Момчето казва, че са живели само двамата и каквато и да е причината майка му е останала сама без да позволи друг мъж да влезе в къщата. А и прочети още веднъж поста, между редовете ясно се вижда, че за майката той е единствения мъж който заслужава цялото й внимание.Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Това исках да кажа, а не, че се е заробила раждайки го
Това, че за нея синът и е станал единствения мъж е отново нейно лично и доброволно решение.
Той няма вина.
Има вина, че не се е научил да казва не.
Има вина, че още живее с майка си и прави каквото тя иска, а не каквото той иска. Все пак не е на 10 годинки.
Има вина че лъже.
Но няма вина, че майка му е решила да не си търси мъж и да живее сама.
Заради това, че майка му е решила да живее сама, той е длъжен да прави каквото тя иска ли?
Моля ти се, това са глупости.
Бях изпуснал частицата "не", коригирах го. Да имам огромен опит в лъгането и не зная, но най-вероятно във връзката ми с майка ми има някаква дълбока грешка от много отдавна. Тя смята, че аз съм "най-перспективният", ако мога така да се изразя, в семейството. Става въпрос в сравнение с братовчедите ми. Да, част от тях наистина са някакъв безнадежден случай, но те поне явно правят простотии без да искат ничие мнение. Мога да дам пример с близка роднина на моята възраст (момиче): Страшни проблеми и домашни скандали в пуберитета, продължава да е много конфликтна, роди дете от мимолетна връзка и сега го гледа сама, висейки на гърба на майка си. Друг близък (момче) пък стана футболен хулиган. Той даже няма и средно образование, но пък там всичко е ясно, няма лъжа и измама. За големия опит в лъгането - да., права сте в известна степен. Не само посредством лъжи, с всякакви способи години наред си изграждах нереален образ за пред семейството ми. Специално за майка ми и как функционират отношенията ни: Опитвам се да изглеждам максимално близко до нейните представи и амбиции за мен. Гърми някоя "бомба", скандали, тръшкане. Именно започва се тръшкане, крещене, обрисуване на страшни картини как ще стана пройдоха и ще свърша под някой мост. Обидни епитети. Аз "обещавам" да направя "каквото трябва". После следва някаква нормализация. И така следващата криза.
А защо трябва да се опитваш да бъдеш каквото тя иска. Защо не бъдеш това, което ти искаш.
Както казах - изнеси се.
Помагай и с каквото трябва, майка ти е все пак.
Но живея своя живот, а не нейния.
И anie11 е абсолютно права.
Я кажи как си с приятелките? Майка ти одобрява ли ги? Или ги гони?
Колко скандали и лъжи щеше да си спестиш ако просто беше казал още първия път, че не желаеш да учиш еди какво си и предпочиташ засега да работиш.
А сега как ще се измъкнеш не знам.
Може да кажеш, че университета е изгорял с новопристигналите дипломи
С приятелките горе-долу. Но когато съм я запознавал, се държи с мен пред тях неадекватно - като с дете. Затова избягвам да я запознавам с момичетата.
До тук направи ли си някакви изводи? Общо взето всички коментари са в една посока.
От позицията на майка на абитуриент, който точно в момента се пуска от полата ми, трябва да ти кажа, че процесът е изключително болезнен за майката (но не бих си и помислила да му преча по какъвто и да е начин, дори го насърчавам). Представям си колко по-болезнен (и нездрав) е за жена, за която ти си бил Мъжът в живота й за последните 10 и повече години. Но и двамата трабва да осъзнаете, че стъпката е вече крайно наложителна и за доброто и на двама ви. Била съм свидетел на сълзите на един иначе много добър, вече около 55-годишен човек, който не намери смелост да се откъсне от самотната си майка.
Виждам една тотално провалена майка, колкото и да я защитаваш.
................
Тук всички ти набиха канчето какъв си подлец и как ще нараниш горката си майка, но аз от позицията на дете, израстнало с такъв емоционален манипулатор ти казвам, че тя е тази, която се е издънила, не ти. Препоръчвам терапия, ако майка ти се съгласи.
................
Тук всички ти набиха канчето какъв си подлец и как ще нараниш горката си майка, но аз от позицията на дете, израстнало с такъв емоционален манипулатор ти казвам, че тя е тази, която се е издънила, не ти. Препоръчвам терапия, ако майка ти се съгласи.
Така!
Майката е виновна и ѝ трябва терапевт, защото животът е пред нея- тепърва ще се омъжва, ще ражда деца и ще върви през живота!
А, юнакът на 26 трябва да си продължи както досега, щото не е виновен и са го манипулирали.
И да почне да лъже другите, да се изживява като жертва и така ще прокопса?
Скрит текст:
Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Нееее, не ме разбра правилно. Момчето казва, че са живели само двамата и каквато и да е причината майка му е останала сама без да позволи друг мъж да влезе в къщата. А и прочети още веднъж поста, между редовете ясно се вижда, че за майката той е единствения мъж който заслужава цялото й внимание.Май е време да се извиниш на мама и да й обясниш, че цялата тази загриженост е продължила с десет години повече от положеното. Време ти е друга жена да поеме критиките към теб.
А, че трябва да благодариш на мама е повече от ясно. Жената се е лишила от собствен живот заради теб.
Че трябва да си извинява е така. И да спре да лъже.
Но как пък прецени, че жената се е лишила от собствен живот?
Това ли правят майките като раждат. Лишават се от живот. Мислех, че решението да се ражда е напълно доброволно и повечето жени, да не кажа всички, го правят с голямо желание.
Да кажеш на детето си, че си се лишила от собствен живот е изключително грозно и манипулиращо.
Освен ако няма някаква сделка между майката и духа на нероденото дете.
Anastasiya_S, права си. Много родители искат чрез децата си да осъществят нереализираните си мечти.
Това исках да кажа, а не, че се е заробила раждайки го
Това, че за нея синът и е станал единствения мъж е отново нейно лично и доброволно решение.
Той няма вина.
Има вина, че не се е научил да казва не.
Има вина, че още живее с майка си и прави каквото тя иска, а не каквото той иска. Все пак не е на 10 годинки.
Има вина че лъже.
Но няма вина, че майка му е решила да не си търси мъж и да живее сама.
Заради това, че майка му е решила да живее сама, той е длъжен да прави каквото тя иска ли?
Моля ти се, това са глупости.
Бях изпуснал частицата "не", коригирах го. Да имам огромен опит в лъгането и не зная, но най-вероятно във връзката ми с майка ми има някаква дълбока грешка от много отдавна. Тя смята, че аз съм "най-перспективният", ако мога така да се изразя, в семейството. Става въпрос в сравнение с братовчедите ми. Да, част от тях наистина са някакъв безнадежден случай, но те поне явно правят простотии без да искат ничие мнение. Мога да дам пример с близка роднина на моята възраст (момиче): Страшни проблеми и домашни скандали в пуберитета, продължава да е много конфликтна, роди дете от мимолетна връзка и сега го гледа сама, висейки на гърба на майка си. Друг близък (момче) пък стана футболен хулиган. Той даже няма и средно образование, но пък там всичко е ясно, няма лъжа и измама. За големия опит в лъгането - да., права сте в известна степен. Не само посредством лъжи, с всякакви способи години наред си изграждах нереален образ за пред семейството ми. Специално за майка ми и как функционират отношенията ни: Опитвам се да изглеждам максимално близко до нейните представи и амбиции за мен. Гърми някоя "бомба", скандали, тръшкане. Именно започва се тръшкане, крещене, обрисуване на страшни картини как ще стана пройдоха и ще свърша под някой мост. Обидни епитети. Аз "обещавам" да направя "каквото трябва". После следва някаква нормализация. И така следващата криза.
А защо трябва да се опитваш да бъдеш каквото тя иска. Защо не бъдеш това, което ти искаш.
Както казах - изнеси се.
Помагай и с каквото трябва, майка ти е все пак.
Но живея своя живот, а не нейния.
И anie11 е абсолютно права.
Я кажи как си с приятелките? Майка ти одобрява ли ги? Или ги гони?
Колко скандали и лъжи щеше да си спестиш ако просто беше казал още първия път, че не желаеш да учиш еди какво си и предпочиташ засега да работиш.
А сега как ще се измъкнеш не знам.
Може да кажеш, че университета е изгорял с новопристигналите дипломи
С приятелките горе-долу. Но когато съм я запознавал, се държи с мен пред тях неадекватно - като с дете. Затова избягвам да я запознавам с момичетата.
До тук направи ли си някакви изводи? Общо взето всички коментари са в една посока.
Да. Освен, стигнах най-вече до извода, че връзьката ни е много проблемна и не така "здрава", както я описах в началото.
Да доуточня, предвид, че имаше подобна "бомба" преди две години, както казах и в началния пост, аз не знам как майка ми ми има доверие и не подозира, че пак я мотая. Аз лично, не бих си имал доверие. Но изглежда, тя ми има или просто се прави, че ми вярва, понеже не знае как да асимилира обратното.
Аз мисля, че ти е време да пораснеш. Колкото и да обичаш майка си и да искаш да ѝ спестиш всяко разочарование (а тя се е погрижила да те натовари с много и тежки очаквания), време е да отхвърлиш "майчинската ѝ обич" (защото това са нейните несполуки, нейният страх да не би и ти като нея да се издъниш в живота). Това не е близост, а задушаване.
На 26 би трябвало да имаш самостоятелно мислене и да не ти влияе така крайно поведението на мама, баба, леля, учинайко. Аз също съм на твоя страна – пускай бомбата, отдели се и започни собствен живот. Майка ти, ако те обича и ти е толкова близка, ще се сърди, ще ѝ е гадно, че си я лъгал, но ще те разбере и ще прости.
Ако продължиш в същия дух на отношения, ще оформиш и един бъдещ модел на семейство пълно с лъжи и страхове, което ще ти изиграе лоша шега.
Действай! Разговаряй откровено с майка си, отдели се и бъди възрастен самостоятелен човек със собствените си избори (добри или лоши). Време ти е.
На 26 би трябвало да имаш самостоятелно мислене и да не ти влияе така крайно поведението на мама, баба, леля, учинайко. Аз също съм на твоя страна – пускай бомбата, отдели се и започни собствен живот. Майка ти, ако те обича и ти е толкова близка, ще се сърди, ще ѝ е гадно, че си я лъгал, но ще те разбере и ще прости.
Ако продължиш в същия дух на отношения, ще оформиш и един бъдещ модел на семейство пълно с лъжи и страхове, което ще ти изиграе лоша шега.
Действай! Разговаряй откровено с майка си, отдели се и бъди възрастен самостоятелен човек със собствените си избори (добри или лоши). Време ти е.
Благодаря ти за мнението! Аз също бих искал да се отделя, но не и по този начин със скандали, крясъци и т.н. А и подозирам, че като и кажа как реално стоят нещата и, че си тръгвам, тя ще изпадне в още по-голяма криза.