Каква е историята ви за издигане и развитие в кариерата ви?

Знаех какво искам да работя, съвсем различно от образованието което имам и търсех само такива обяви по които да кандидатствам. Междувременно трябваше да се издържам и работех в кол центрове, толкова търсех работата която искам че в един момент вече кандидатствах и за други позиции във фирми, които имат и отдел занимаващ се с моята желана дейност.
Така един ден, сигурно след 30+ интервюта, отидох на поредното интервю за позиция Х. И още със сядането на масата им казах, че не съм там за позицията Х. Интервюиращите се ококориха и смразиха. Съвсем спокойно им обясних, че тази среща е единственият начин да им кажа че искам да работя на позицията У и ако те имат интерес към мен като кадър да ме имат предвид. Седмица по късно вече бях назначена на желаното от мен място.

Говоря 2 чужди езика свободно, което винаги много ми е помагало. Особено при намирането на първата ми работа. Завърших специалност в университета, която много харесвам и учих с голямо удоволствие. Междувременно през цялото си следване работих, за да се издържам, като натрупах ценен опит в мултинационални компании и екипи. Към днешна дата не работа по тази си специалност, но за секунда не съжалявам, че я завърших.

За четирите години в университета и натрупания опит в работата, ми се избистри какво искам да правя дългосрочно и как бих могла да развивам себе си в тази сфера в бъдеще, вършейки това, което умея добре и ми харесва. След университета родих рано двете си деца и докато бях по майчинство с второто дете, записах магистратура в посоката, в която исках да се развивам. Знаех, че няма как да не успея, беше въпрос на време. Учих, работих от къщи и гледах 2 деца в продължение на 2 години. Изобщо не беше лесно.
След това започнах да търся работа. Трябваше да преглътна добрата си заплата до момента и да се върна отначало със заплащането. След около 15 интервюта, попаднах в компания, която ме нае без опит в областта , но видяха другите ми качества. Инвестираха в мен и това много бързо се възвърна в резултати и печалба за тази компания. Завързах полезни контакти, което ме доведе в настоящата ми работа, където съм вече втора година.
Чувствам се щастлива от това, което върша. Отне ми 5 години - от решението до настоящия момент.

Изводът ми е - никога не е късно, с ясна цел и конкретни стъпки, всичко се постига. Обучението не трябва да спира в университета, учи се постоянно. Иначе центрофугата на конкуренцията те изплюва някъде в периферията, а от там тръгва голямата неудовлетвореност.

Това не винаги е така. Смесените компетенции също се търсят и заплащат високо. Но е по-трудно да се намерят такива позиции, съгласна съм, тъй като често пъти са на по-високо ниво от тесен специалист. Работила съм точно на такива в няколко организации.

извинявай за глупавия въпрос, но щом си с филология,  сугурно знаеш  поне един чужд език? като преводач  не си ли се пробвал, чувал съм че там има добри пари.

образованието е важно, но не е решващо. Днес всеки може да  си купия тапия. Много по-важно е да имаш занаят. ако владееш добре езици или те бива с компютъра все ще си намериш нещо, дори да не си завършил/а

От друга страна хора с образование, но без умение, могат да се издигнат само или с връзки или с много труд и старание.

Не зная дали е кариера - не е нещо супер доходно, нито заемам важен пост. Но пък по качество на това, което правя, съм в топ 10 в България в своята тясна област; и никога не съм си позволявала морални компромиси, което именно считам за най-голямото си постижение. Така че може и за такава да мине.

Късметът и точният момент са от изключително значение, макар да са често подценявани. Без тях личните качества и усилия са нищо. Аз започвах в първата половина на 90-те, а риба се лови в мътна вода Имаше много малко квалифицирани и (едновременно) нахъсени хора в сферата, а нужда от повече - така че беше сравнително лесно с бачкане и натрупване на опит и знания да докажеш името си. Сега не е така. Но например за IT и engineering кариера - моментът е днес.

Никога не са ми тежали усилията, не се уморявам от работа, а само от тъпотии и политика на работното място (затова и никога не проявих интерес към мениджърски постове). В първите 1-2 години се е случвало да спя само събота и неделя, тъй като и работех, и учех, и купонясвах все пак. Докъм 30 години имах неизчерпаемо количество енергия и често си беше направо "залудо работи", още повече, че нямах семейство и деца тогава.  

Образованието в областта не ми беше много полезно в практиката, но пък постоянното самообразоване беше и все още е много важно.
Бъдещето на професията ми в дългосрочен план е неясно, но това не бива да изкушава човек да свали професионалния си стандарт. Все още събирам смелост да помисля за преквалификация, отдавна не съм на 18-20

Нямам история ... висше образование с две магистратури и 4 езика. Стаж две години в Кремиковци, после 7 години във фармацията и от ноември 2016 съм в държавната администрация. Дълго драпах да вляза там, защото исках със спокойствие да си гледам децата и семейството. Не чакам да стана шеф. Искам си спокойствието, отпуската, да мога да си взема болничен като ми се налага. И най важното да си получавам парите навреме.

много полезна тема.
Аз така съм затънала в това отношение,че няма на къде повече.
Завърших психология в България, имам стаж само като сервитьорка,аниматор,промоутър...абе нищо от което да стане кариера.
Сега живея в САЩ.В САЩ имам стаж като сервитьорка и сега работя в кол центъра на хотел с кофти заплата,но за СВ-то. Доста от обявите искат  опит в customer service...Иначе работата е приятна,лесна,колегите супер,но парите....
 Тази психология си приравних дипломата ,но магистър тук е адски скъпо и се отказах да уча...и незнам..чакам синята причка да ми кацне на рамото

И аз съм с такова образование, нямам 30, но работя от 2013, тоест имам около 5 години трудов стаж. С това образование може да си преподавател, редактор, коректор, копирайтър, да работиш в админисрация...Търсят се такива хора. Наистина ми става тъжно, когато някой колега пише, че специалността е без перспектива.

Аз съм с юридическо образование, правоспособност и сертификати на ниво С2 за 3 чужди езика. Работя на трудови договори от януари 2010 г., т.е. сега стават точно 9 години без дупка в стажа и съм на 29. Юристи се търсят много по-малко от филолози, на мен лично езиците са ми помагали и в правни, и в не-юридически работи, и в настоящата ми работа, която е на ниво middle management в чужда фирма и нищо не е на български. Била съм на платени стажове в 3 европейски държави освен БГ. Проблемът не ти е в образованието, а в мотивацията. Ако езиците от филологията ти се отдават, можеш да направиш много пари, правейки това, което ти харесва

AllegraA,
Съгласна съм с теб.

Според мен Auspicious прости не е изяснила за себе си какво иска да прави, каква е силната й страна, а може би се колебае. Има търсене за хора с филологическо образование.
За себе си ще кажа, че съм започнала със заплата 400 лв. в началото, че съм била и на неплатен стаж в телевизия, за който се налагаше да ставам в 5 сутринта. Постепенно изследвах възможностите за реализация с моето образование, самообучавах се и донякъде се преквалифицирах, по-скоро надградих знанията си и ги съобразих с търсенето в момента. Отново се занимавам с креативна работа и писане, но не е свързано 1:1 с образованието ми.
Висшето образование ти дава знания и обща култура, от теб зависи как ще надградиш и ще се бориш, за да приложиш знанията си на практика. Винаги се налага да учиш нови неща, почти всичко се променя с бързи обороти - език, маркетинг, реклама, всичко! Не може да учиш нещо и да очакваш, че като излезеш с диплома, хората ще се избият за теб. Нужни са усилия.
Всяка работа досега съм си я откривала сама, без връзки. Истината е, че има търсене на кадри и то на гъвкави, бързи, готови да научават нови неща личности. Вявам, че и Auspicious ще намери своето призвание, важно е просто да разбере какво наистина иска да прави...

Много хубава тема, която много ме забавлява, анализирайки професионалния си път до момента.
Като дете ходех на уроци по музика и смея да кажа, че имах доста добри заложби, но родителското тяло си каза думата и ме прати да уча средно обарование икономика. Харесваше ми и едното и другото, но като дойде време за университета попаднах на коренно противоположна /хуманитарна/специалност, много актуална за времето си, но към която никога не съм се стремяла, съответно и не съм се готвила с уроци за приемни изпити и т.н. И тъй като нашите нямаха кой знае колко пари, за да ме издържат, трябваше са работя. Така следването не ми беше приоритет, беше ми интересно, но не гонех някакви високи резултати или познания. И за да се приключи по-бързо дори сливах 2 г. в 1.
След като завърших започнах да си търся работа по специалността, но нещо не ми се получаваше. Затова записах допълнителен курс и усвоих и 1 занаят. И в него бях сред най-добрите, избраха ме да продължа 2-ро ниво.
Късметът ми излезе едва 3 г. след като завърших университета, когато спечелих конкурс за длъжност по основната си специалност /от висшето образование/ и сега продължавам да работя по нея - повече от 10 г. Самата работа си я харесвам, отивам с желание на работа, вкъщи си чета някакви неща, свързани с работата му, непрекъснато се интересувам от нивите неща. Както се казва хобито ми стана работа. В същото време заплатата ми е доста добра, работното време си го определям аз /от мен се иска само резултат/. И за да не е прекалено захаросана историята ще кажа, че не знам дали всичко това може да компенсира интригите, мръсотиите между колегите, липсата на правила в колектива и т.н. Както се казва обаче атаката е най-добрата защита. Така и аз след 1-вата, 2-рата година ослушване, усвоих доста техники на нападение. Това обаче в известна степен е доста ограбващо. Докато човек прави мърсотии той не се усеща, а чак като започне да си прави някакви равносметки, но все пак трябва да се оцелява.
Много често се питам дали това е правилния път и все се успокоявам, че ако се уморя или разколебая никога нама да остана на улицата, защото имам още 3 професии и владея 3 чужди езика.

Аз говоря свободно английски  език и сега това вече не е нещо особено... Единствената ми мотивация е да съм в чужбина в международна среда и определено не искам да се занимавам с писане или нещо тясно свързано с образованието ми. Имам такова образование, защото избрах нещо, в което съм добра. И преводи съм правила, и на стажове съм била няколко пъти, но дотам. Уча се бързо и бих могла да правя различни неща, още повече, че където и да почна ще трябва да мина обучение като нов кадър. Имам дипломи и сертификати, в интернет има и много безплатни курсове. Най-вече ме спъват условията за  кандидатстване, тъй като изискват поне 1-2 години стаж в определена област. Примерно, ако искам да работя в държавната администрация няма как да отговарям на първоначалните условия за кандидатстване.  Езиците сами по себе си не са много перспективни. Виж сега език + финанси или бизнес е нещо друго.

към днешно време човек който знае езици може да направи сериозни пари. Във всички сериозни професии - преводач, редактор, компютърен специалист, дори диспечери на летище -  английският вече е задължителен, а често и немският. Да знаеш и руски или полски е голяма препоръка, руският език се говори от 140 милиона души.
днес не мога да си представя компютърен разработчик, който не знае английски?  Ако ще правите международни проекти - а нямам как да израснете в работата без да правите големи проекти - също трябва да владеете език.
На практика не можете да станете ръководител дори на малък отдел, ако не знаете поне един един език. Дори най-забутаните началници знаят руски или френски, а за по-кадърните - английският е просто задължителен.
В този смисъл ако човек има мотивация и знае добре поне един  чужд език, не би трябвало да е проблем да си намери работа

Разбира се не е без значение къде живееш - в някой от големите градове - София, Варна, Бургас, Пловдив - или по-малките градчета; както и докъде ти стигат връзките. Но все пак владеенето на езици е голям бонус за всеки млад човек, дори да няма тапия за висше образование

От кой град си? Кои са професиите, които ти допадат? Може да ми пишеш на лично

Развих се, чрез: академично образование, създадени контакти, дисциплина, най-вече имах късмета да не попадна в клопката на егото и да си помисля, че съм хванал господ за шлифера. Така имах трезва преценка за собственото си развитие и достигнах почти до максималното постижимо за мене в България. Не е далече времето, в което ще решавам дали кариеризма е достатъчен мотив за емиграция...
Уменията, които ценя в колегите си са: характер (мил, съпричастен, колективен играч), дисциплина, практическа и теоретична подготовка, личностно развитие.