Каква е историята ви за издигане и развитие в кариерата ви?

Страхотна тема за жени, които могат да се намерят и развият някакъв бизнес заедно например! И не само - можем да се окуражим взаимно в трудни моменти и да си помогнем.
Аз не мога да кажа дали имам кариера, но съм тръгнала по една дълга пътека в дигиталния маркетинг и това започна още в средното. От почти две години специализирам в копирайтинг и контент стратегия, от година и половина съм на свободна практика, а за да стигна до там работех основна работа и допълнително по още 3-4 часа всеки ден в продължение на поне една година. Колко статии и наръчници съм изчела и на английски...
Едит: случайно намерих първите си клиенти онлайн, и до ден-днешен сме заедно. Голяма късметлийка съм и те с мен. След това по няколко поръчки странично годишно и натрупах портфолио. Сега - работя, но не е официално обявено, с друга голяма компания, която е набрала голяма скорост и се разраства извън България. Но имаме голям проблем с недостиг на кадри в различни направления - проджект мениджъри, копирайтъри...
Сега съм на етап, на който мисля за своя личен бранд, купила съм си хостинг и домейн и искам да вдигна сайт. Целта ми е да се маркетирам на чуждестранни пазари, защото в България имам достатъчно клиенти и много работа. Единствено ми се иска да печеля малко повече и да ми остава повече време, за да си подобря английския.
Освен това следвам магистратура по предприемачество, имам няколко бизнес идеи със социална, здравна и еко насоченост. Все нещо от тях може да се валидира  и продължи с бизнес план.
Работя от вкъщи и това е едновременно най-голямото предимство, но понякога и минус, оставам далеч от реалната бизнес обстановка и може да се окаже, че сме на голяма дистанция. За целта комуникирам достатъчно често с колеги и клиенти, правим преглед на минали събития и проблеми, планираме и действаме.
Понякога ме болят ръцете от писане и това е другият недостатък, усещам напрежение и в рамото, и в ръцете. Затова фитнес, плуване, масаж и така се опитвам да разпускам (да живей Мултиспорт!).

Имам познат с филология и като се оплака, че не иска да е учител, му предложих някое от гореизброените. Той пък се сопна и каза, че всичко било с връзки. Вярно ли е?

Не е вярно. Всяка работа съм си я намирала сама, а нямам връзки. Дошла съм от малък град в София, ходила съм си по интервюта, посещавала съм курсове и съм била упорита. Много е лесно да се оправдаваш, че са нужни връзки, но истината е друга...

Ами, ние много сме спорили по тоя въпрос, казвала съм му, че не навсякъде е така, а той без дори да се е опитал ми вика - всичко е с връзки, ти как я мислиш тая работа, че е толкова лесно ли?
Така както той представя нещата изглежда сякаш е супер трудно и непостижимо чак. Пък се чудя реалността каква е. За българска филология става въпрос, обаче.

Всичко е относително. За държавната администрация знам, че е с връзки и там е трудно да пробиеш. За частни фирми/компании е по-лесно. Поне това е моят опит. Аз също съм от малък град и всички работи досега съм си ги намирала сама, но пък и не са били кой знае какви позиции. Примерно за работа в посолства филологическото образование не се цени много. Искат езици, но само с тях не е достатъчно, а човек инвестирал 4 години във филологическа степен може да не може да си позволи да доучва друга специалност, все пак отнема време, ресурси, пари. Пък и да изкараш друга специалност, няма да имаш опит и се въртим в кръг.  Да не подценяваме и дозата "късмет" -- да се окажеш на подходящото място в подходящия момент.

човек стига да има желание ще намери работа. Някои работи са по-нископлатени от други, но вече под 560 лева на практика няма работа.
Ама всеки на 30 години, който е завършил университет иска вече да се лупне на директорското бюро , да започне поне от 800 лева, и да започне да издава заповеди.  Ако му кажеш, че може да бъде хигиенист на половин смяна и да работи на две места и да взима 1000 лева, ще каже "аз не се мърлям".Всички станаха доктори в бели престилки. Ако му кажеш че може да е статист във филм и за два часа работа да вземе 50 лева ще каже "много малко". Ако кажеш на някой, че може да е учител - почва да се оплаква от голямото натоварване и ниските заплати. А глад за учители има голям.
Вярно е, че една минимална заплата е много малко, но ако и нея но получаваш е съвсем нищо. Човек понякога трябва да си надвие на егото. ОСвен това ако си дълго време на едно място след време има бонуси, увелечения на заплати и т.н.

Много ми е интересно като почнат да се пишат мнения от рода на "ти не можеш да изкарваш еди колко си пари, щото си еди какъв си". Не, тук не говорим за директорски позиции, а за съвсем обикновени такива. За минималната работна заплата от 560лв, чисто ще вземеш 434лв. Ти на 434лв би ли могъл да се издържаш сам на квартира в София? Прост пример. Естествено, че като си инвестирал във висше образование най-малкото няма да искаш да започваш на позиции, които изискват средно образование. За какво си си губил времето и парите да инвестираш в нещо, което няма да ти върне инвестицията?

ами много хора въобще не ги назначават ако нямат висше - не че висшето струва нещо само по себе си. Доста хора си купиха висше с пари. Но то е атестат за да те назначат на работа.
България е страната в която най-много 30-35годишни хора живеят със семействата си. Подразбира се, че те ги подпомагат, докато започнат да израстват в карирерата. Не познавам човек, който първата година да не е бил на минимална заплата. Ако не се лъжа дори големите фирми изискват поне 6 месеца през които си на временен договор и не може да получаваш повече от минималната. Това е тяхната гаранция, че няма да напуснеш.
пак казвам парите са малко, но са по-добре от НИЩО.
освен това в момента един началник-отдел взима към 800-900 лева, така че това са точно директорски пари. Този който започва работа започва на минимална, а този който е бил няколко години взима малко 600. Говорим за масовия случай,не за изключенията. Не говоря тук за големи босове на разни части компании, които могат и 10 000 да си раздават. разни банкови служители, юристи, програмисти могат и по- 5000 да взимат - това са изключения.

Нека темата да бъде конструктивна- какво направихте в кариерата си и как го постигнахте, а не в стил хейтърство и вие колко сте малоумни и мързеливи.

Ако говорим за София, Пловдив, Бургас или Варна, човек с филологическо образование започва на минимум 600лв нето в някой кол център, за позиция само с английски, всеки допълнителен език качва с поне 100 отгоре. И моята първа специалност е филология - немска. Вървях по тоя път няколко години.

В големите сървис центрове може да се ориентира човек какво може още да научи, да придобие допълнителна квалификация (project management, техническа), доста често за сметка на компанията, в която работи.
Вътрешна смяна на 1, втора, трета позиция, отнема няколко години, да. После смяна на компанията. Кое е непостижимото?

Само последната си работа започнах след препоръка от човек, с когото съм работила, но не съм познавала по друг начин освен служебно. Всичко останало - през jobs.bg. Има агенции, директни обяви от работодатели. Та дори и Инстаграма си да отворя вече ме бият в челото обяви за работа.

За българска филология - редактор в новинарски сайт, също поне 600 лв нето. Учител - от началото на годината са с актуализирани заплати (мисля, че 900 лв беше стартовата) + доста годишен отпуск + други привилегии като държавен служител.

Не знам за какви връзки става въпрос...подобни изказвания ми приличат на оправдание пред себе си.

Абсолютно съм съгласна с горното.
В допълнение искам само да отбележа, че много често някои хора имат завишена оценка за способностите си и съответно очакване за по-високо заплащане. И веднага ще дам пример. Преди 2 г. маникюристката ми замина в чужбина и от тогава съм в търсене на нова. Ако щете ми вярвайте, но за това време намерих само 1 читава, която обаче винаги закъснява за часовете си поне с 15-20 мин. /това също е непрофесионално/. И това е за Сифия. Представям си как е в по-малките градове. Миналата седмица една приятелка ми се оплака, че е ходила на фризьор и са я окепазили точно за празниците. Чувала съм какви ли не случаи с лекари, зъболекари, счетоводители, адвокати и т.н. Мога и още конкретни примери да дам, но няма да разводнявам темата с частни случаи.
Идеята ми е, че понякога си казваме, че за дадена позиция назначават хора с връзки или че определена фирма “експлоатира” работниците си, но то е явно защото не можем да се видим от страни как изглеждаме и дали сме достатъчно квалифицирани и полезни. за да иска работодателя да ни задържи.

Учителите не са държавни служители.

В София се намират апартаменти под наем, където можеш да имаш самостоятелна стая и да плащаш около 300 лева. Допълнително има възможности за много административни длъжности + фрийланс работа, с която да си изкарваш още пари, допълнително към заплатата.
Идеята е, че някои хора се отказват трудно и предпочитат да обвиняват обстоятелствата. Адски е трудно да се реализираш добре, но е възможно, ако си много борбен и се развиваш постоянно.

Аз не направих кариера, но работя нещо, което ми харесва и засега съм доволна. На 49 съм и понякога се замислям докога ще мога да работя тази работа, защото е основно за млади хора, но предвиждам наесен да запиша магистратура в съвсем друга област, за да имам резервен вариант. Защото чувам от познати, че като минеш 50-те и особено преди пенсия е доста трудно. Но аз всъщност не работя и по специалността си от университета. Исках да раста, да съм на по-висока длъжност, успях да го постигна по едно време, но издържах само четири месеца. Бяха най-кошмарните в живота ми, привидно фирмата беше читава, но не случих на шеф. Сега това не ми е вече толкова важно, държа си на почивките и отпуските и на фиксираното работно време, също и на нелошото заплащане. Периодично получавам предложения за работа от други фирми, доказала съм се, че съм добра, но засега не ми се рискува, харесвам си фирмата и условията. Но и винаги съм готова да се преквалифицирам ако се наложи.
Сещам се за един приятел на сина ми, счетоводител, който след завършване на университета работи осем месеца без заплащане и даже май си плащаше и осигуровките, само за да натрупа опит, защото никой не го искаше на работа без такъв. За младите хора без опит е трудно, но който е упорит, винаги успява.

Браво,аз си мислех че на 41 ми е късно да уча,искам да повиша квалификацията си,но ето вие сте пример ,  че не е късно никога.Да с възрастта проблемите стават други,когато са малки децата пък проблемите са други и така..при жените не е лесно,при мъжете е по друго-при мен раждането ми коства доста от професионалния път който си предствавях че ще имам.Затова сега мисля за  други варианти.