Донор на сперма- да се реша ли?

Не е лоша идея с донорството, добре е че се замисляш за варианти.Наистина ако се стигне до развод ще ти е нужно време да се съвземеш преди да се в пуснеш в нови връзки. Дори да се стигне до нова връзка пак ще мине време докато пак стане дума за дете, едва ли от първия ден ще започнете да правите опити.Хем имаш още време, хем може и да нямаш.Все пак ти пожелавам, нещата да се развият по възможно най-благоприятен начин за теб и мъжа ти да се съгласи.

Ще си позволя да дам нещо като свой личен пример по темата тук от позицията на човек, на когото му трябваше преди години донор на сперма. Поради мои репродуктивни проблеми загубих мъжа си. Не заради самите проблеми, а заради това в което се бях превърнала аз, борейки се да имам дете - признавам си беше ми на всяка цена. В един момент диагнозата ми ме накара да му поставя следния ултиматум : правим инвитро до откат /  осиновяваме дете/ разделяме се. Той избра да останем заедно и да започнем процедури по АРТ до припадък. Аз бях толкова вманиачена да имам дете, че инвестирах всичко - здравето си, времето си, всички пари, кредити, заеми. Изобщо животът ми беше един адски вакуум и дори не разбрах кога загубих човека, който обичах и който ме обичаше истински. През 2012 след поредния неуспешен опит отидох при специалиста, който ми правеше процедурите, за да обсъдим причините за неуспеха и му казах, че не знам как ще продължим понеже мъжът ми ме е напуснал и ми трябва време да си намеря друг. Помолих доктора ми да помислим за процедури с донорска сперма. Така или иначе клиниката предлага тази услуга, не е сложно. Противно на много очаквания моят доктор ми каза, че не ме съветва. Че направата и раждането на дете не е достатъчно, че моя отговорност е то да има двама родители. Че ако още с направата на детето аз знам, че то няма да има баща, това е неправилно и егоистично решение. Че донорската сперма не замества липсващия баща, а се прилага когато бащата не може да оплоди майката със собствената си сперма. И аз си мислех за варианта да забременя от някой приятел ( разбира се в моя случай няма как да стане по естествен начин), но тогава си мислех за всички мои познати вече "стари ергени", които също искат деца, но не са намерили жената на живота си, а и техният био часовник тиктака. Наистина бях "изперкала" признавам си и дори сега ме е срам, че съм разсъждавала така. От всички тези идеи се отказах след време, защото в един момент осъзнах, че аз не искам да имам просто дете, а исках да имам дете от човека, който обичам. Щом него го няма, няма смисъл да раждам просто дете. В годините осъзнах, че важен е партньорът от който да е детето, не то самото като самоцел.
Ако обаче аз узная за специалист, който оплоди здрава млада жена с донорска сперма просто заради желанието й, не бих отишла повече в тази клиника. Има етика, не всичко е просто "така го искам".

Моето дете е от донор и това е най-смисленото нещо, които съм правила в живота си!

Извинявам се за любопитството, но за донор без наличие на партньор ли става дума?

Да.

Kamera,не съм съгласна с теб. Детето е важно заради самото себе си. Разделила съм се с бащата на детето си, значи не обичам и детето, щото не обичам бащата ли? И останалото не отговаря на моите разбирания. Колкото до лекаря и съвета му, много непрофесионално, а вероятно и комерсиално.

Напротив не е непрофесионално а, според мен е искрено и много правилно мнение на лекар, защото всеки може да ти каже-да ще го направим,но не всеки лекар ще се отнесе истински отговорно и ще ти посочи както истините, така и негативните страни и трудностите какви са реално.

Ужас!
Все пак ако някои неща от миналото няма как да променим, то поне имаме шанса за промяна напред в живота си. За това никога не е късно.

Ама какво значи ужас?! Замисляйте се малко. Всяка жена има право да бъде майка. И не е виновна,че е имало обстоятелства,които са й попречили това да стане по-нормалния начин-с партньор. Не мислите ли, че засягате хора с този коментар. ?
Знаете ли колко жени има в такива ситуации и колко им е трудно. Има жени с по 5 инвитро, неуспешни,с донорски яйцеклетки, има и мъже с проблеми има всякакви случаи.
Аз съм майка на 2 г.момиче, вярно не мога да се поставя в тяхната ситуация,но това е много отговорно и трудно решение; което всеки има право да вземе ако това ще го направи пълноценен и щастлив.😊

Какво ужасно има?! Щастлива жена, щастливо дете.

Е не е ли това най-важното. ? Има много деца растящи без бащи -изоставили ги или не присъстващи в живота им. Да, обезателно това не е най-хубавото нещо  и никой не би го искал за себе си и детето си. Но не е ли сто пъти по-добре да имаш любяща майка,която знаеш колко те е искала. ?И да си щастливо дете и така.

Ако можех да се върна назад, единственото нещо, което бих променила е да направя тази крачка мн по-рано в живота си!
В работата си съм виждала мн деца с физически налични 2ма родители, но липсват като психологическа функция.

Зависи от психическото здраве на човек, от причините, които го карат  да предприеме подобна стъпка. Не трябва да се позволява забременяване от донор и процедури инвитро на всяка луда, която го е пожелала. Естествено, имам предвид официалното донорство в медицинските заведения, а не "бизнеса" със сперма по нелегалните канали. Някой ако си спомня за майката на осемзнаците Надя Сюлейман, която беше самотна майка и вече имаше една сюрия деца от донор, още преди да роди осемзнаци. Жената изобщо не беше добре психически, на доктора, който я е забременил, му отнеха лекарските права.

Точно това казвам/пиша. Никакъв ужас не виждам - само щастие. А че е трудно, спор няма.

Ако трябва да избирам между мъж, който съм избрала да имам дете от него, но не се разбираме и донорска сперма и съответно без партньор, ще избера второто. Аз защитавам подобни неща!