Здравейте, който не е чел предната ми тема- накратко, съпругът ми не иска деца, а аз искам (по-точно бяхме планирали да имаме, но той изведнъж ме шокира, казвайки че никога не е искал, просто ме е залъгвал, за да не се разстройвам...) както и да е- в момента има ултиматум да реши дали иска да има дете или да се изнася и да се разведем. започвам да мисля за бъдещето и за вариантът, да забременея от донор , ако в крайна сметка с мъжа ми се разделим. На 34 год съм, ще ми е тежко след развода и само като се замисля за срещи, мъже и нови евентуални провали- не знам... няма гаранция, че ще срещна човек с когото искам да бъда и от когото да имам дете, и може да минат 2-3-4 години и се притеснявам вече за моята възраст.. Та все по-добър вариант ми се струва да забременея от донор и да си гледам детенцето сама- имам финансовата възможност, има и кой да ми помага като морална подкрепа. Та въпросът ми е- със сперма от анониман донор ли да е? Или вариант също има- от добър приятел/ познат който да се съгласи? Как мислите? Също така проучвайки виждам, че има скандинавски и американски компании, в чиито сайтове избераш донорът по показатели, ръст, интереси, медицински данни и т.н. които дори могат да ти пратят семенна течност по пощата и сама да се "заплодиш"- което ми се струваше дивотия, но пък в крайна сметка- защо не?
- Публикувана: 19 фев. 2019, 11:56 ч.
- Последно мнение: 2 март 2019, 07:14 ч.
Донор на сперма- да се реша ли?
Аз бих те посъветвала на първо време да не бързаш. В момента си под силни емоции от разочарованието. Изобщо не си престаряла предвид възрастта ти. Може би ще е добра крачка да се разделите - това ще е голяма промяна и за теб и за него... Не знаеш как ще му подейства (и той също не знае)... Току се върнал на вратата ти с думите "Съгласен съм..."
Да родиш дете от донор води до сериозни дефицити... По-добре проучи сериозно реалните камъни по пътя - своя и особено тоя на детето... (А ако и с донора се познавате - още повече...) ... Постави тези неща срещу идеята да осиновиш, например...
Опитвам се да ти дам насоки, извличайки ги от моя опит, и късмет, бих казала. Първото си дете родих на 36, а второто на 41, като за второто нещата бяха силно сходни с твоята ситуация..., Заченах буквално на първата възможност след като бях приела и осъзнала раздяла и в резултат узряла за осиновяване... (Смятам, че решението за осиновяване се прояви като скрит катализатор на успеха, и намесата на съдбата именно да си родя.)
Пак да напиша - имаш време! На бързай прекалено!
Успех!
Да родиш дете от донор води до сериозни дефицити... По-добре проучи сериозно реалните камъни по пътя - своя и особено тоя на детето... (А ако и с донора се познавате - още повече...) ... Постави тези неща срещу идеята да осиновиш, например...
Опитвам се да ти дам насоки, извличайки ги от моя опит, и късмет, бих казала. Първото си дете родих на 36, а второто на 41, като за второто нещата бяха силно сходни с твоята ситуация..., Заченах буквално на първата възможност след като бях приела и осъзнала раздяла и в резултат узряла за осиновяване... (Смятам, че решението за осиновяване се прояви като скрит катализатор на успеха, и намесата на съдбата именно да си родя.)
Пак да напиша - имаш време! На бързай прекалено!
Успех!
Аз винаги съм подкрепяла идеята за донорско зачеване. Разбира се, че не трябва да бързаш с решението, но аз на твое място ако съпругът ми не иска деца бих предпочела донорството. Приятел/познат го изключвам, защото може да доведе до много следствия след създаването на детето. Мен също би ме плашила мисълта за развод на 34 години, без дете. Тепърва ще се губи време в опознаване, търсене на партньор.. а годинките си летят. Успех с решението!
Каквото и да решиш ти пожелавам щастие и много любов!
Каквото и да решиш ти пожелавам щастие и много любов!
На 34 “имаш време” изобщо не е успокоение. До като се обърнеш и се оказва, че нямаш време.
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
Аз намирам идеята да забременееш с донорска сперма за много добра. Трябва да бъдем практични, това ми се вижда свързано с най- малко неприятности.
Аз намирам идеята да забременееш с донорска сперма за много добра. Трябва да бъдем практични, това ми се вижда свързано с най- малко неприятности.
На 34 “имаш време” изобщо не е успокоение. До като се обърнеш и се оказва, че нямаш време.
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
И да, мъжете при подобни обрати или се преобръщат или не, но няма как да го проверим ако не ги пуснем в такава ситуация... Просто е нужно известно време, (едва ли чак година, примерно), което за 34-годишна жена мечтаеща да стане майка не е рисково да опита да изчака. ... Аз на 40 си дадох такова изчакване и то даде резултат - просто споделям опита си.
(И, да, като възможна, но много крайна мярка виждах донорство,..., и след дълго премисляне и самовглеждане в егото си отхвърлих тоя вариант и се насочих към осиновяване. ... Просто си дадох сметка, че за да задоволя личната си потребност от моя клетка да зачена и родя дете, ще трябва детето, което очаквах толкова много да обичам същевременно щях да го осъдя на онзи изначално заложен дефицит да не знае кой е баща му. Такъв дефицит никоя супер майчина любов не може да компенсира.)
На 34 “имаш време” изобщо не е успокоение. До като се обърнеш и се оказва, че нямаш време.
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
И да, мъжете при подобни обрати или се преобръщат или не, но няма как да го проверим ако не ги пуснем в такава ситуация... Просто е нужно известно време, (едва ли чак година, примерно), което за 34-годишна жена мечтаеща да стане майка не е рисково да опита да изчака. ... Аз на 40 си дадох такова изчакване и то даде резултат - просто споделям опита си.
(И, да, като възможна, но много крайна мярка виждах донорство,..., и след дълго премисляне и самовглеждане в егото си отхвърлих тоя вариант и се насочих към осиновяване. ... Просто си дадох сметка, че за да задоволя личната си потребност от моя клетка да зачена и родя дете, ще трябва детето, което очаквах толкова много да обичам същевременно щях да го осъдя на онзи изначално заложен дефицит да не знае кой е баща му. Такъв дефицит никоя супер майчина любов не може да компенсира.)
Аз от такова даване на време... после ми бяха нужни 3 години за да забременея.
Предпочитам детето ми да не знае кой е баща му, от колкото да знае, но и да знае, че на баща му не му пука за него.
Здравейте, който не е чел предната ми тема- накратко, съпругът ми не иска деца, а аз искам (по-точно бяхме планирали да имаме, но той изведнъж ме шокира, казвайки че никога не е искал, просто ме е залъгвал, за да не се разстройвам...) както и да е- в момента има ултиматум да реши дали иска да има дете или да се изнася и да се разведем. започвам да мисля за бъдещето и за вариантът, да забременея от донор , ако в крайна сметка с мъжа ми се разделим. На 34 год съм, ще ми е тежко след развода и само като се замисля за срещи, мъже и нови евентуални провали- не знам... няма гаранция, че ще срещна човек с когото искам да бъда и от когото да имам дете, и може да минат 2-3-4 години и се притеснявам вече за моята възраст.. Та все по-добър вариант ми се струва да забременея от донор и да си гледам детенцето сама- имам финансовата възможност, има и кой да ми помага като морална подкрепа. Та въпросът ми е- със сперма от анониман донор ли да е? Или вариант също има- от добър приятел/ познат който да се съгласи? Как мислите? Също така проучвайки виждам, че има скандинавски и американски компании, в чиито сайтове избераш донорът по показатели, ръст, интереси, медицински данни и т.н. които дори могат да ти пратят семенна течност по пощата и сама да се "заплодиш"- което ми се струваше дивотия, но пък в крайна сметка- защо не?
Не съм ти чела предишната тема, ще я погледна по-късно, но преди да се чудиш какво да направиш, проучи всички варианти. Струва ми се, че само от чисто сантиментална гледна точка ги гледаш нещата, а има правни, медицински и пр. основания.
Щом си в брак, не можеш без подписано съгласие от съпруга ти да използваш легално донорство. Той не е длъжен да подписва, защото при донорство законът не позволява оспорване на бащинство и реално ти го караш да поеме ангажимент, от който не може да се откачи изобщо. Ти може всичко да му обещаеш, за да подпише, след това той законен начин да се откаже от бащинство няма. Затова не вярвам да подпише.
Ако забременееш от познат, без знанието на съпруга ти, той има как след това да оспори бащинството, вярно - със съдебен процес и пр., защото ако детето се роди до еди-колко си дни след развода, то се води по закон на вече бившия съпруг, но все пак начин има.
Да си поръчваш сперма по пощата освен че е незаконно, е и много опасно. Говорим за неизследвана сперма, нито за болести по полов път, нито за наследствени аномалии, психически заболявания и пр., върху която няма никакъв, ама никакъв контрол. За нормалните донори има доста изисквания и ако ги покрият, спермата им използва за ограничен брой оплождания, за да се минимизира рискът от евентуални кръвосмешения в бъдеще и т.н. Изпратената по пощата сперма може да ти я представят като "добита" от двойник на младия Брад Пит, с айкю на Айнщайн, с три висши образования и пр., а в действителност да става дума за полумалоумен пъпчив, грозен нисък чекиджия с хламидия, гонорея и наследствена шизофрения. Преди няколко години точно беше избухнал скандал за един шизофреник, който нелегално давал сперма на нуждаещи се и в резултат заченатите деца масово били и те със шизофрения.
Тази тема вече тотално изби рибата. Ти майтапиш ли се? Нали мъжът ти уж ти каза, че ще правите бебе? Как залитна изведнъж на донорски материал, че и пратен по пощата, хайде моля ти се 
Как се съхранява тоя материал? Или ти го пращат в бурканче от детска храна?
Как се съхранява тоя материал? Или ти го пращат в бурканче от детска храна?Изпраща се в специални крио-контейнери. Нали не мислите, че по пощата хората пращат само писма и колети? Изпращат се със специални куриерски служби лекарства и дори органи, а вие за една сперма се чудите. Сестра ми ходи на езда от години и каза, че е честа практика да се изпраща семенна течност от расов кон в чужбина за заплождане на кобила тук за състезания. Е, какво му е по-различното на хомо сапиенс?
Що се отнася до това ,че се съгласи- да, така е, но е в период на ултиматум както сте прочели и искам да си видя всички опции и възможности. Дано не се наложи, но защо да не обмисля варианти?
Странна ми е тази тема, преди 2 дни се разбирате нещо (така де, колко си му повярвала е друг въпрос), а сега - донор.
По-скоро бих замразила яйцеклетки, не бих бързала с донори.
По-скоро бих замразила яйцеклетки, не бих бързала с донори.
Мислех си го, но като видях че трябва да минеш някакъв хормонален курс и се отказах- не съм фен на хормоналните препарати никак- имала съм проблеми в миналото здравословни от разбъзикани хормони...
Само проучвам и умувам- не съм тръгнала веднага да го правя, но врмето си лети и не искам да съжалявам някой ден
има и друг казус:Имам много близък приятел, който живее в Австралия от години- сам ми предложи този вариант за донорство. Напълно серизно. Той е заклет ерген, но е здрав, красив мъж, който винаги ми е бил бного близък човек и много сме си помагали. При положение че не живеем в една държава и той по никакъв начин няма да участва в гледането на детето- дали ще толкова странно или проблемно?
От Австралия ще ти прати спермата по куриер приятелят, или ще се видите лично? Омъжена си, детето ще се води по закон на съпруга ти, разбира се, че ще има проблеми.
Говоря за СЛЕД като се разведа, ако се случи, разбира се.....
Скрит текст:
Мислех си го, но като видях че трябва да минеш някакъв хормонален курс и се отказах- не съм фен на хормоналните препарати никак- имала съм проблеми в миналото здравословни от разбъзикани хормони...
Само проучвам и умувам- не съм тръгнала веднага да го правя, но врмето си лети и не искам да съжалявам някой ден има и друг казус:
Имам много близък приятел, който живее в Австралия от години- сам ми предложи този вариант за донорство. Напълно серизно. Той е заклет ерген, но е здрав, красив мъж, който винаги ми е бил бного близък човек и много сме си помагали.
При положение че не живеем в една държава и той по никакъв начин няма да участва в гледането на детето- дали ще толкова странно или проблемно?Странна ми е тази тема, преди 2 дни се разбирате нещо (така де, колко си му повярвала е друг въпрос), а сега - донор.
По-скоро бих замразила яйцеклетки, не бих бързала с донори.
По-скоро бих замразила яйцеклетки, не бих бързала с донори.
Мислех си го, но като видях че трябва да минеш някакъв хормонален курс и се отказах- не съм фен на хормоналните препарати никак- имала съм проблеми в миналото здравословни от разбъзикани хормони...
Само проучвам и умувам- не съм тръгнала веднага да го правя, но врмето си лети и не искам да съжалявам някой ден
има и друг казус:Имам много близък приятел, който живее в Австралия от години- сам ми предложи този вариант за донорство. Напълно серизно. Той е заклет ерген, но е здрав, красив мъж, който винаги ми е бил бного близък човек и много сме си помагали.
Подобни съдби и терзания имат и осиновените, които дават мило и драго да знаят кои са биологичните им родители. Има и такъв подфорум и тук в бг-мамма. Задай им въпроса си там и виж какво ще ти отговорят. ... Не бягай от информацията, а я събирай. И после мисли и решавай.
От Австралия ще ти прати спермата по куриер приятелят, или ще се видите лично? Омъжена си, детето ще се води по закон на съпруга ти, разбира се, че ще има проблеми.
Говоря за СЛЕД като се разведа, ако се случи, разбира се.....
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
При развод по взаймно, може още май да има решение. Ако си решила да ползваш донор през септември можеш да започнеш подготовка.
То не става от днес за утре зачеването. Иска една кофа изследвания преди това. После стимулация и т.н в най - прекрасния вариант от старт до положителен тест се искат 3 месеца. Но рядко е този варианта. Ще ти трябват и средства.
А неискащият деца мисли какво ще го правиш. За такова нещо не се лъже. Но като четох и двете теми и да иска в един момент, не знам ко за баща би бил. Знае ли човек? Живота е пълен с изненади
То не става от днес за утре зачеването. Иска една кофа изследвания преди това. После стимулация и т.н в най - прекрасния вариант от старт до положителен тест се искат 3 месеца. Но рядко е този варианта. Ще ти трябват и средства.
А неискащият деца мисли какво ще го правиш. За такова нещо не се лъже. Но като четох и двете теми и да иска в един момент, не знам ко за баща би бил. Знае ли човек? Живота е пълен с изненади
[/quote]
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
[/quote]
Какви са тези 300 дни и защо да се води на съпруга ми, това е много глупаво... Дори да е така по закон, какъв е проблема той да се откаже от него и да подпише, че не е негово като се роди? Нали като се роди бебе, жената посочва кой е бащата в документите? Или съответно остава с баща неизвестен? Не е ли така?
Скрит текст:
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
[/quote]
Какви са тези 300 дни и защо да се води на съпруга ми, това е много глупаво... Дори да е така по закон, какъв е проблема той да се откаже от него и да подпише, че не е негово като се роди? Нали като се роди бебе, жената посочва кой е бащата в документите? Или съответно остава с баща неизвестен? Не е ли така?Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
[/quote]
[/quote]
Не е глупаво. Законът е такъв, за да защитити неродените деца на починали съпрузи (мъже). И да, дори след развода - детето автоматично се приема за наследник на бившия съпруг в рамките на този 300 дневен срок. Не можеш да се откажеш от дете без съдебен процес. Много си лековерна.
Скрит текст:
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
Какви са тези 300 дни и защо да се води на съпруга ми, това е много глупаво... Дори да е така по закон, какъв е проблема той да се откаже от него и да подпише, че не е негово като се роди? Нали като се роди бебе, жената посочва кой е бащата в документите? Или съответно остава с баща неизвестен? Не е ли така?
[/quote]
Не е глупаво. Законът е такъв, за да защитити неродените деца на починали съпрузи (мъже). И да, дори след развода - детето автоматично се приема за наследник на бившия съпруг в рамките на този 300 дневен срок. Не можеш да се откажеш от дете без съдебен процес. Много си лековерна.
[/quote]
Скрит текст:
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
Какви са тези 300 дни и защо да се води на съпруга ми, това е много глупаво... Дори да е така по закон, какъв е проблема той да се откаже от него и да подпише, че не е негово като се роди? Нали като се роди бебе, жената посочва кой е бащата в документите? Или съответно остава с баща неизвестен? Не е ли така?
[/quote]
Не е глупаво. Законът е такъв, за да защитити неродените деца на починали съпрузи (мъже). И да, дори след развода - детето автоматично се приема за наследник на бившия съпруг в рамките на този 300 дневен срок. Не можеш да се откажеш от дете без съдебен процес. Много си лековерна.
[/quote]
Е значи има вариант, какво като е със съдебен процес- адвокатите си уреждат всичко е готово. А ,че е недомислие закона- ами, недомислие е. Всички възможни ситуации- под една шапка...
Скрит текст: Едно е да се развият дефицитите непредвидено (никой не създава семейство с презумпцията за гарантирани дефицити за децата, плод на това семейство), а съвсем друго изначало да заложиш на детето си първичен дефицит (за не знае кой е баща му).
И да, мъжете при подобни обрати или се преобръщат или не, но няма как да го проверим ако не ги пуснем в такава ситуация... Просто е нужно известно време, (едва ли чак година, примерно), което за 34-годишна жена мечтаеща да стане майка не е рисково да опита да изчака. ... Аз на 40 си дадох такова изчакване и то даде резултат - просто споделям опита си.
(И, да, като възможна, но много крайна мярка виждах донорство,..., и след дълго премисляне и самовглеждане в егото си отхвърлих тоя вариант и се насочих към осиновяване. ... Просто си дадох сметка, че за да задоволя личната си потребност от моя клетка да зачена и родя дете, ще трябва детето, което очаквах толкова много да обичам същевременно щях да го осъдя на онзи изначално заложен дефицит да не знае кой е баща му. Такъв дефицит никоя супер майчина любов не може да компенсира.)
А защо мислиш, че осиновеното дете няма дефицити.На 34 “имаш време” изобщо не е успокоение. До като се обърнеш и се оказва, че нямаш време.
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
И да, мъжете при подобни обрати или се преобръщат или не, но няма как да го проверим ако не ги пуснем в такава ситуация... Просто е нужно известно време, (едва ли чак година, примерно), което за 34-годишна жена мечтаеща да стане майка не е рисково да опита да изчака. ... Аз на 40 си дадох такова изчакване и то даде резултат - просто споделям опита си.
(И, да, като възможна, но много крайна мярка виждах донорство,..., и след дълго премисляне и самовглеждане в егото си отхвърлих тоя вариант и се насочих към осиновяване. ... Просто си дадох сметка, че за да задоволя личната си потребност от моя клетка да зачена и родя дете, ще трябва детето, което очаквах толкова много да обичам същевременно щях да го осъдя на онзи изначално заложен дефицит да не знае кой е баща му. Такъв дефицит никоя супер майчина любов не може да компенсира.)
Аз от такова даване на време... после ми бяха нужни 3 години за да забременея.
Предпочитам детето мида не знае кой е баща му, от колкото да знае, но и да знае, че на баща му не му пука за него.
Да ти кажа само, че определено имаш бъг в системата за четене на чужди мисли! Не ми се вярва наистина да не правиш разлика между това ти да причиниш дефицитите и това те да са причинени от друг или други обстоятелства! Защото осиновяващият дете цели хем да задоволи своята нужда от майчинство, хем с това майчинство да компенсира до колкото може липсата на майка за детето!
А планираното раждане на дете без баща съвсем планирано му залага дефицит на баща!
Ама разбира се! Важно е какво предпочиташ ти за себе си, а не какво предпочита детето! На това му се вика (извратена) употреба на майчинството в служба на женския егоизъм.
Момиче,спри да спориш с хората, които те съветват и да търсиш под вола теле.Подхождаш доста наивно. Не ми се сърди. Но ти си омъжена на първо място. А мислиш разни други сценарии. Оправи си проблемите първо-изясни се с мъжа ти, ти защо си с него? Защо не сте се разбрали по такива важни въпроси като дете? .. така с лека ръка разводи и донори. Помисли много добре. Това за едно дете ще си е огромна травма. Нямаш нито проблеми със зачеването предполагам, нито ти е наложително донорство. Не е ли по-добре първо да си изясниш ситуацията,да ти уври главата,пък ако ще се разделяте да срещнеш друг мъж и да си имате детенце живот и здраве и то да има баща.
Не пришпорвай живота,не знаеш какво ще стане след време.
Не пришпорвай живота,не знаеш какво ще стане след време.
При развод по взаймно, може още май да има решение. Ако си решила да ползваш донор през септември можеш да започнеш подготовка.
То не става от днес за утре зачеването. Иска една кофа изследвания преди това. После стимулация и т.н в най - прекрасния вариант от старт до положителен тест се искат 3 месеца. Но рядко е този варианта. Ще ти трябват и средства.
То не става от днес за утре зачеването. Иска една кофа изследвания преди това. После стимулация и т.н в най - прекрасния вариант от старт до положителен тест се искат 3 месеца. Но рядко е този варианта. Ще ти трябват и средства.
За донор ли искат стимулация? Много странно и е съмнително да е вярно. Изкуствената стимулация е ужасно вредна и изчерпва яйчниковия резерв. Трябва да има причина, за да си причини подобно нещо една жена, а ако е с нормална фертилност, няма да замразява яйцеклетки и т.н., не би следвало да има причина. Използването на донорска сперма от здрава жена си е чисто и просто осеменяване. Не е някаква сложна инвитро процедура, че чак и стимулации да ѝ правят.
Постави ултиматум на мъжа си- или ме даряваш с дете, или се развеждаме. Дай му кратък срок- месец, два. Ако не променя решението си, започни процедури по развод. Това може да го стресне и ако иска да е с теб, ще размисли. Нищо не губиш, по-скоро си разясняваш ситуацията, и започваш да действаш според обстоятелствата. Щом целта ти е да бъдеш майка на всяка цена, ти ще го постигнеш- със или без съпруга си. Никога не знаеш- ако се стигне до развод и чакане, може точно в този период да срещнеш някого, на когото не му е нужно дълго време, за да реши да създава поколение с теб.
Предложението за замразяването на яйцеклетките е много добро. Щом толкова те притеснява възрастта, това ще ти е вид гаранция, че когато и да решиш да предприемеш стъпката с донорството или с нов партньор, ще можеш да го направиш и ще ти е по-спокойно. И как така не си готова да се подложиш на хормонални терапии? При едно инвитро или вадене на яйцеклетки, все ще се наложи да пиеш някакви хапчета. Ако се стигне до донорство и процедури, пак ще има лечение.
Направи си план и действай. Ние каквото и да ти казваме, ти си знаеш най-добре, няма смисъл да спориш.
Предложението за замразяването на яйцеклетките е много добро. Щом толкова те притеснява възрастта, това ще ти е вид гаранция, че когато и да решиш да предприемеш стъпката с донорството или с нов партньор, ще можеш да го направиш и ще ти е по-спокойно. И как така не си готова да се подложиш на хормонални терапии? При едно инвитро или вадене на яйцеклетки, все ще се наложи да пиеш някакви хапчета. Ако се стигне до донорство и процедури, пак ще има лечение.
Направи си план и действай. Ние каквото и да ти казваме, ти си знаеш най-добре, няма смисъл да спориш.
Не е гаранция замразяването на яйцеклетки, че когато и да реши, може да си ги използва. Може и да не стават за нищо след размразяването. Има ли достатъчно данни за съхранявани повече от 5-10 години замразени яйцеклетки, които след това са годни за използване? А за да извадят достатъчен брой едновременно узрели яйцеклетки, се налага стимулация и може преждевременно да я вкарат в менопауза, ако тръгне за всеки случай да си замразява яйцеклетки.
По въпроса с "даряването" на дете от съпруга ултиматум може да има само за започване на опити, не и за нещо повече.
По въпроса с "даряването" на дете от съпруга ултиматум може да има само за започване на опити, не и за нещо повече.
Постави ултиматум на мъжа си- или ме даряваш с дете, или се развеждаме. Дай му кратък срок- месец, два. Ако не променя решението си, започни процедури по развод. Това може да го стресне и ако иска да е с теб, ще размисли. Нищо не губиш, по-скоро си разясняваш ситуацията, и започваш да действаш според обстоятелствата. Щом целта ти е да бъдеш майка на всяка цена, ти ще го постигнеш- със или без съпруга си. Никога не знаеш- ако се стигне до развод и чакане, може точно в този период да срещнеш някого, на когото не му е нужно дълго време, за да реши да създава поколение с теб.
Предложението за замразяването на яйцеклетките е много добро. Щом толкова те притеснява възрастта, това ще ти е вид гаранция, че когато и да решиш да предприемеш стъпката с донорството или с нов партньор, ще можеш да го направиш и ще ти е по-спокойно. И как така не си готова да се подложиш на хормонални терапии? При едно инвитро или вадене на яйцеклетки, все ще се наложи да пиеш някакви хапчета. Ако се стигне до донорство и процедури, пак ще има лечение.
Направи си план и действай. Ние каквото и да ти казваме, ти си знаеш най-добре, няма смисъл да спориш.
Предложението за замразяването на яйцеклетките е много добро. Щом толкова те притеснява възрастта, това ще ти е вид гаранция, че когато и да решиш да предприемеш стъпката с донорството или с нов партньор, ще можеш да го направиш и ще ти е по-спокойно. И как така не си готова да се подложиш на хормонални терапии? При едно инвитро или вадене на яйцеклетки, все ще се наложи да пиеш някакви хапчета. Ако се стигне до донорство и процедури, пак ще има лечение.
Направи си план и действай. Ние каквото и да ти казваме, ти си знаеш най-добре, няма смисъл да спориш.
Ултиматумът вече е поставен- до края на март или развод. На 1ви април си тръгва- така съм му казала. Сега обмислял- така казва. Трябвало му време.- ами това е времето - още месец и половина. За това просто обмислям други опции ако каже не или ако просто продължи с мотаенето...
Да, срок му е майката. Никакво време, имал е 10 години да мисли. Сега е моментът на компромисите. Ако иска да бъде с теб (което е почти сигурно, имайки предвид, че съзнателно те е лъгал, за да те задържи), ще сломи. Не го оставяй да те мотае. Когато види, че намеренията са ти сериозни и взимаш мерки, искрено се надявам да омекне. Това ще е най-доброто развитие. Пожелавам ти го!
Мисли за себе си на първо място и не го оставяй да те манипулира повече. Живееш един живот, заслужаваш да имаш това, за което мечтаеш и да бъдеш щастлива. Оправи семейния проблем първо и тогава мисли за донорство.
Мисли за себе си на първо място и не го оставяй да те манипулира повече. Живееш един живот, заслужаваш да имаш това, за което мечтаеш и да бъдеш щастлива. Оправи семейния проблем първо и тогава мисли за донорство.
Тъкмо щях да напиша компетентното си мнение като заченала с донор, че даже и родила - синът ми е на 6 години и половина, ама като прочетох постовете на авторката, се отказах.
Защо се отказахте, какво нередно виждате в моите постове или може би не съм достойна и аз за бебе от донор или?
Тъкмо щях да напиша компетентното си мнение като заченала с донор, че даже и родила - синът ми е на 6 години и половина, ама като прочетох постовете на авторката, се отказах.
Защо се отказахте, какво нередно виждате в моите постове или може би не съм достойна и аз за бебе от донор или?
Ами постовете за спермата по пощата, самоосеменяването и сравнението с коне ми дойдоха в повече. Ако наистина искате да предприемете тази стъпка, е добре да проучите как точно се случват нещата. С информация не мога да помогна, тъй като живея в чужбина. Но освен физическата страна на нещата, има и много психология. Бях задължена да се срещна три пъти с психоложката на клиниката, в която правих инсеминацията + няколко пъти след това по мое желание.
Няма такова нещо като 'достоен да станеш родител или не'. Майката природа е дала това право на всички (мъже и жени), така че хич не изопачавайте думите ми.
Ами постовете за спермата по пощата, самоосеменяването и сравнението с коне ми дойдоха в повече. Ако наистина искате да предприемете тази стъпка, е добре да проучите как точно се случват нещата. С информация не мога да помогна, тъй като живея в чужбина. Но освен физическата страна на нещата, има и много психология. Бях задължена да се срещна три пъти с психоложката на клиниката, в която правих инсеминацията + няколко пъти след това по мое желание.
Също така проучвайки виждам, че има скандинавски и американски компании, в чиито сайтове избераш донорът по показатели, ръст, интереси, медицински данни и т.н. които дори могат да ти пратят семенна течност по пощата и сама да се "заплодиш"- което ми се струваше дивотия, но пък в крайна сметка- защо не?
Mia_smurfix, споделете тегобите си с квалифицирано лице в областта.
(Финансовата щедрост на родителите ви може да бъде преустановена, не само тя...)
[/quote]
И прииждат пратки с течност за самооплождане!
Mia_smurfix, споделете тегобите си с квалифицирано лице в областта.
(Финансовата щедрост на родителите ви може да бъде преустановена, не само тя...)
[/quote]
Не го разбрах това с финансовата щедрост на родителите ми- те пък какво общо имат? Аз се издържам изцяло сама от 18 годишна и печеля много добре. Ако имате предвид, че са ми купили апартамент преди почти 15 години- смятам, че е нормално всеки родител да подсигури детето си със жилище, когато "стартира" в самостоятелния си живот. Аз съм на 34 години вече- да не смятате, че завися от тях?
Не го разбрах това с финансовата щедрост на родителите ми- те пък какво общо имат? Аз се издържам изцяло сама от 18 годишна и печеля много добре. Ако имате предвид, че са ми купили апартамент преди почти 15 години- смятам, че е нормално всеки родител да подсигури детето си със жилище, когато "стартира" в самостоятелния си живот. Аз съм на 34 години вече- да не смятате, че завися от тях?
“Няма да е все така. И това ще мине!”
Скрит текст:
Един човек искал да се самоубие и решил да скочи от мост. Но отдолу стар рибар го видял и му извикал: - Ей,момче, я ела за малко. - Не мога. Ще скачам. Не издържам тоя скапан живот! - отговорил самоубиецът. - Абе, ела като ти казвам! - викнал отново старецът. Отишъл човекът с неохота при стареца, и му казал: - Дотегна ми от живота, старче. Ще скачам. А старецът му отговорил: - Я се прибери у вас, седни, успокой се и прочети ей тази бележка. – и му дал едно сгънато листче. Човекът се прибрал и прочел бележката. На нея пишело: “Няма да е все така. И това ще мине!” - Брей - казал си човекът - в това има смисъл! И се заловил здраво за работа. Натрупал богатство, станал успешен бизнесмен с добро семейство и престиж. Един ден се сетил за стария рибар, който му помогнал преди време с бележката. Тръгнал да го търси. Намерил го на същото място и му заговорил: - Ей старче, ти много ми помогна преди време и сега искам да ти се отблагодаря. Ще ти купя една яхта да си ловиш риба, някоя къща да ти построя ако искаш, или каквото кажеш - сега имам много пари. А старецът му казал: - Момче, ти май отдавна не си чел бележката.
Авторке, дано не приемеш коментара ми с лошо, защото не целя това.
Жал ми е и за теб и за мъжа ти. Не ми се струва, че сте един за друг и си мисля, че ако се разведете, един ден бъдещото ти дете може да има хубаво семейство и баща, който го иска. Пък и той може да поеме по своя път.
Това, което виждам аз:
Той те лъже, за да бъде с теб. Ти умираш за дете, и търсиш варианти за донори и др. начини на забременяване, докато междувременно си поставила ултиматум на мъжа ти: или бебе или развод... А той вместо да ти каже А или Б, се чуди все още, иска ли те в живота си и да се върже с бебе за теб или не?? Това е по-зле и от детската градина - там ще се разберат с две приказки.
Тези неща са сериозни, а в една връзка е най- важно уважението и доверието. Във вашата (поне от трета страна погледнато) няма нито едно от двете. Явно и комуникацията ви за сериозни теми като тази куца.
Като човек 10 години по-млад и с по-малко опит и “мъдрост”, аз не бих се поставила в подобно положение. Ако човека, който е с мен не “гледа” в същата подока за нещо, което е толкова важно, ще искам развод и ще намеря щастието другаде. Ако ще и да значи бременност от донор или да изчакам още 1-2 години, за да развия връзка с друг партньор. На 34 си млада още, имаш време за малката щипка радост, която търсиш и не си изпуснала влака.
Успех.
Жал ми е и за теб и за мъжа ти. Не ми се струва, че сте един за друг и си мисля, че ако се разведете, един ден бъдещото ти дете може да има хубаво семейство и баща, който го иска. Пък и той може да поеме по своя път.
Това, което виждам аз:
Той те лъже, за да бъде с теб. Ти умираш за дете, и търсиш варианти за донори и др. начини на забременяване, докато междувременно си поставила ултиматум на мъжа ти: или бебе или развод... А той вместо да ти каже А или Б, се чуди все още, иска ли те в живота си и да се върже с бебе за теб или не?? Това е по-зле и от детската градина - там ще се разберат с две приказки.
Тези неща са сериозни, а в една връзка е най- важно уважението и доверието. Във вашата (поне от трета страна погледнато) няма нито едно от двете. Явно и комуникацията ви за сериозни теми като тази куца.
Като човек 10 години по-млад и с по-малко опит и “мъдрост”, аз не бих се поставила в подобно положение. Ако човека, който е с мен не “гледа” в същата подока за нещо, което е толкова важно, ще искам развод и ще намеря щастието другаде. Ако ще и да значи бременност от донор или да изчакам още 1-2 години, за да развия връзка с друг партньор. На 34 си млада още, имаш време за малката щипка радост, която търсиш и не си изпуснала влака.
Успех.
Не е лоша идея с донорството, добре е че се замисляш за варианти.Наистина ако се стигне до развод ще ти е нужно време да се съвземеш преди да се в пуснеш в нови връзки. Дори да се стигне до нова връзка пак ще мине време докато пак стане дума за дете, едва ли от първия ден ще започнете да правите опити.Хем имаш още време, хем може и да нямаш.Все пак ти пожелавам, нещата да се развият по възможно най-благоприятен начин за теб и мъжа ти да се съгласи.
Ще си позволя да дам нещо като свой личен пример по темата тук от позицията на човек, на когото му трябваше преди години донор на сперма. Поради мои репродуктивни проблеми загубих мъжа си. Не заради самите проблеми, а заради това в което се бях превърнала аз, борейки се да имам дете - признавам си беше ми на всяка цена. В един момент диагнозата ми ме накара да му поставя следния ултиматум : правим инвитро до откат / осиновяваме дете/ разделяме се. Той избра да останем заедно и да започнем процедури по АРТ до припадък. Аз бях толкова вманиачена да имам дете, че инвестирах всичко - здравето си, времето си, всички пари, кредити, заеми. Изобщо животът ми беше един адски вакуум и дори не разбрах кога загубих човека, който обичах и който ме обичаше истински. През 2012 след поредния неуспешен опит отидох при специалиста, който ми правеше процедурите, за да обсъдим причините за неуспеха и му казах, че не знам как ще продължим понеже мъжът ми ме е напуснал и ми трябва време да си намеря друг. Помолих доктора ми да помислим за процедури с донорска сперма. Така или иначе клиниката предлага тази услуга, не е сложно. Противно на много очаквания моят доктор ми каза, че не ме съветва. Че направата и раждането на дете не е достатъчно, че моя отговорност е то да има двама родители. Че ако още с направата на детето аз знам, че то няма да има баща, това е неправилно и егоистично решение. Че донорската сперма не замества липсващия баща, а се прилага когато бащата не може да оплоди майката със собствената си сперма. И аз си мислех за варианта да забременя от някой приятел ( разбира се в моя случай няма как да стане по естествен начин), но тогава си мислех за всички мои познати вече "стари ергени", които също искат деца, но не са намерили жената на живота си, а и техният био часовник тиктака. Наистина бях "изперкала" признавам си и дори сега ме е срам, че съм разсъждавала така. От всички тези идеи се отказах след време, защото в един момент осъзнах, че аз не искам да имам просто дете, а исках да имам дете от човека, който обичам. Щом него го няма, няма смисъл да раждам просто дете. В годините осъзнах, че важен е партньорът от който да е детето, не то самото като самоцел.
Ако обаче аз узная за специалист, който оплоди здрава млада жена с донорска сперма просто заради желанието й, не бих отишла повече в тази клиника. Има етика, не всичко е просто "така го искам".
Ако обаче аз узная за специалист, който оплоди здрава млада жена с донорска сперма просто заради желанието й, не бих отишла повече в тази клиника. Има етика, не всичко е просто "така го искам".
Моето дете е от донор и това е най-смисленото нещо, които съм правила в живота си!
Моето дете е от донор и това е най-смисленото нещо, които съм правила в живота си!
Kamera,не съм съгласна с теб. Детето е важно заради самото себе си. Разделила съм се с бащата на детето си, значи не обичам и детето, щото не обичам бащата ли? И останалото не отговаря на моите разбирания. Колкото до лекаря и съвета му, много непрофесионално, а вероятно и комерсиално.
Моето дете е от донор и това е най-смисленото нещо, които съм правила в живота си!
Ужас!
Все пак ако някои неща от миналото няма как да променим, то поне имаме шанса за промяна напред в живота си. За това никога не е късно.
Ама какво значи ужас?! Замисляйте се малко. Всяка жена има право да бъде майка. И не е виновна,че е имало обстоятелства,които са й попречили това да стане по-нормалния начин-с партньор. Не мислите ли, че засягате хора с този коментар. ?
Знаете ли колко жени има в такива ситуации и колко им е трудно. Има жени с по 5 инвитро, неуспешни,с донорски яйцеклетки, има и мъже с проблеми има всякакви случаи.
Аз съм майка на 2 г.момиче, вярно не мога да се поставя в тяхната ситуация,но това е много отговорно и трудно решение; което всеки има право да вземе ако това ще го направи пълноценен и щастлив.😊
Знаете ли колко жени има в такива ситуации и колко им е трудно. Има жени с по 5 инвитро, неуспешни,с донорски яйцеклетки, има и мъже с проблеми има всякакви случаи.
Аз съм майка на 2 г.момиче, вярно не мога да се поставя в тяхната ситуация,но това е много отговорно и трудно решение; което всеки има право да вземе ако това ще го направи пълноценен и щастлив.😊
Моето дете е от донор и това е най-смисленото нещо, които съм правила в живота си!
Ужас!
Все пак ако някои неща от миналото няма как да променим, то поне имаме шанса за промяна напред в живота си. За това никога не е късно.
Какво ужасно има?! Щастлива жена, щастливо дете.
Моето дете е от донор и това е най-смисленото нещо, които съм правила в живота си!
Ужас!
Все пак ако някои неща от миналото няма как да променим, то поне имаме шанса за промяна напред в живота си. За това никога не е късно.
Какво ужасно има?! Щастлива жена, щастливо дете.
Зависи от психическото здраве на човек, от причините, които го карат да предприеме подобна стъпка. Не трябва да се позволява забременяване от донор и процедури инвитро на всяка луда, която го е пожелала. Естествено, имам предвид официалното донорство в медицинските заведения, а не "бизнеса" със сперма по нелегалните канали. Някой ако си спомня за майката на осемзнаците Надя Сюлейман, която беше самотна майка и вече имаше една сюрия деца от донор, още преди да роди осемзнаци. Жената изобщо не беше добре психически, на доктора, който я е забременил, му отнеха лекарските права.
Моето дете е от донор и това е най-смисленото нещо, които съм правила в живота си!
Ужас!
Все пак ако някои неща от миналото няма как да променим, то поне имаме шанса за промяна напред в живота си. За това никога не е късно.
Какво ужасно има?! Щастлива жена, щастливо дете.
Точно това казвам/пиша. Никакъв ужас не виждам - само щастие. А че е трудно, спор няма.
Познавам жена, която проведе с мъжа си н-броя инвитро, но така и не успяха да си родят дете. Основният проблем беше в него, не в нея! Накрая той я остави, НЕ ТЯ НЕГО!!! Искаше да ѝ даде шанс да срещне друг, с който да има дете... Тая жена преживя истински катарзис за смисъла на живота си, стигайки до желанието да работи в хоспис, за да дава грижа на умиращи, но не и да си "прави" дете от донор... И след известно време, след като намери покой за терзанията си и удовлетворение от новата си работа отново се събраха с мъжа й. Детето вече не им е цел на живота - имат си други и са щастливи че ги осъществяват.
Ей това са хора, дето не приемат правенето на деца за вид проект, ако ще най-важния в живота да е.
И не всеки е способен да го проумее. Хората сме различни, но определено при масата инстинктите стоят над разума.
Ей това са хора, дето не приемат правенето на деца за вид проект, ако ще най-важния в живота да е.
И не всеки е способен да го проумее. Хората сме различни, но определено при масата инстинктите стоят над разума.
Над 20 години работя в болница. Обичам си работата и не мога да си представя да работя друго. Другата ми професия е психолог/ психотерапевт харесвам си и нея, работила съм основно с деца и младежи включително такива с увреждания и израстнали в институция. И двете ми професии ми носят огромно удовлетворение, но те не могат да заместят това да бъда майка!
Всеки сам избира целите и битките в живота си - едни искат деца, други не искат деца, едни изпитват нужда да се грижат за някого, други не могат да поемат подобна отговорност. И няма вярно и грешно, разум и инстинкти - всеки усеща нещата различно. От няколко години участвам в дейности за едно SOS селище. Отделно обмислям възможността да вземем за временно отглеждане кученце по програма за обучение на кучета водачи. Всичко това обаче няма нищо общо с желанието ми да имам дете и да бъда майка. И смея да твърдя, че вложих доста разум и размисли докато взема това решение.
Щом имаш възможности и можеш да го отгледаш сама , а не се знае може и мъж да намериш дори и с дете . Времето си минава и не се знае кога ще се получат нещата . Детето в представите ни е само хубави моменти , но като се роди вече се вижда реалността , а тя е доста трудна . Най- добре го направи в клиника без познати донори . Има много бащи , които не се интересуват от децата си , почти като да нямат такъв . Помисли си хубаво преди да го направиш .
Мийка е трол, убедих се. Днес четох някаква тема за нефертитени яйца, дет и носят удоволствие.
Нефритените яйца не ми "носят удоволствие", това е по-скоро уред за спорт и стягане и на първо място здраве. Това не е секс играчка- попрочетете, аз съм поразена, че в България не са популярни въобще! Много жени нямаше да имат доста от гинекологичните си оплаквания ако правят практики с яйце.
Но в България е така- всичко се отрича, осмива, всички трябва да сме по калъп. И явно моят според мен не чак толкова интересен живот на някои им се струва сериал- тогава не мога да си представя вашите животи какви са- да се застреляш от скука явно...
Мийка е трол, убедих се. Днес четох някаква тема за нефертитени яйца, дет и носят удоволствие.
Нефритените яйца не ми "носят удоволствие", това е по-скоро уред за спорт и стягане и на първо място здраве. Това не е секс играчка- попрочетете, аз съм поразена, че в България не са популярни въобще! Много жени нямаше да имат доста от гинекологичните си оплаквания ако правят практики с яйце.
Но в България е така- всичко се отрича, осмива, всички трябва да сме по калъп. И явно моят според мен не чак толкова интересен живот на някои им се струва сериал- тогава не мога да си представя вашите животи какви са- да се застреляш от скука явно...
Верно си е! Добре, че е твоята сапунка, че да ми осмислиш живота.
Уважаема Mia_smurfix,
Дали имаш време или не да чакаш за дете не зависи от мнението на която и да е потребителка във или извън форума, а от твоето състояние на организма. Нарича се яйчников резерв. Изследвай се, не се паникьосвай. Това е грамотният подход. После можеш да решиш дали можеш да чакаш, яйцеклетки ли ще замразяваш, донор ли ще търсиш по спешност. И най-вече да помислиш какво наистина искаш. Иначе групи всякакви - и за донори на сперма, и за хомосексуални двойки, и за малтретирани съпруги..., но как ще си управляваш твоя си живот, отчитайки обективните ограничения, си решаваш ти. Годините ти не са чак толкова много, че да трябва да действаш отчаяно. Макар и да е непрепоръчително, в днешно време не представлява никаква екзотика първо раждане да се случва между 35 г. и 40 г. на здрави и умни деца.
Желая ти да взимаш решенията си спрямо това, което ти казва вътрешният ти глас, всички верни отговори ще чуеш от него.
Дали имаш време или не да чакаш за дете не зависи от мнението на която и да е потребителка във или извън форума, а от твоето състояние на организма. Нарича се яйчников резерв. Изследвай се, не се паникьосвай. Това е грамотният подход. После можеш да решиш дали можеш да чакаш, яйцеклетки ли ще замразяваш, донор ли ще търсиш по спешност. И най-вече да помислиш какво наистина искаш. Иначе групи всякакви - и за донори на сперма, и за хомосексуални двойки, и за малтретирани съпруги..., но как ще си управляваш твоя си живот, отчитайки обективните ограничения, си решаваш ти. Годините ти не са чак толкова много, че да трябва да действаш отчаяно. Макар и да е непрепоръчително, в днешно време не представлява никаква екзотика първо раждане да се случва между 35 г. и 40 г. на здрави и умни деца.
Желая ти да взимаш решенията си спрямо това, което ти казва вътрешният ти глас, всички верни отговори ще чуеш от него.
Kamea, благодаря че сподели историята си. А в крайна сметка успя ли да имаш бебе?
Миа, правила ли си тест да видиш колко яйцеклетки са ти останали в резерва? Ще и помогне да разбереш дали наистина трябва да бързаш. Аз си правих миналата година и се успокоих като видях хубави резултати, на 32 съм. А за осиновяване мислила ли си? Толкова деца без родители има по света!
Миа, правила ли си тест да видиш колко яйцеклетки са ти останали в резерва? Ще и помогне да разбереш дали наистина трябва да бързаш. Аз си правих миналата година и се успокоих като видях хубави резултати, на 32 съм. А за осиновяване мислила ли си? Толкова деца без родители има по света!
А защо трябва да мисли за осиновяване, Flying_HiGh??? Ти мислила ли си за осиновяване? Няма значение дали си родител или не, децата без родители по света стоят и чакат. А ако си родител, толкова по-добре, вече имаш опит и ще помогнеш и на друго дете, не малко от тях са проблемни случаи заради трудната им съдба от най-ранна възраст.
Дали пък не прекалявате като правите внушения, чрез които всявате излишни страхове в главите на младите жени, а?
Колкото до яйцеклетките, разбира се, че не е важна само бройката, но и качеството, но идва леко налудничаво да почне да прави всевъзможни тестове и да търси евентуален проблем на този етап. Безпроблемна бременност не е гарантирана и на 25-годишна възраст, в крайна сметка.
Дали пък не прекалявате като правите внушения, чрез които всявате излишни страхове в главите на младите жени, а?
Колкото до яйцеклетките, разбира се, че не е важна само бройката, но и качеството, но идва леко налудничаво да почне да прави всевъзможни тестове и да търси евентуален проблем на този етап. Безпроблемна бременност не е гарантирана и на 25-годишна възраст, в крайна сметка.
Да, още от малка съм си мислила за осиновяване, смятам че също е вариант и затова го предложих. Искам и мои родни деца и се усещам притисната от времето напоследък. С приятеля ми планираме да започнем опити за бебе другата година, нямам търпение вече.
В никъкъв случай не се опитвам да плаша Миа, точно обратното. Споделих на мен какво ми е помогнало да се успокоя. Струва ми се че някак изведнъж е станала много обсебена на тема дете, а все си мисля че е на 34 само, има време. Майка ми роди на 42. Но всичко си е много индивидуално...
В никъкъв случай не се опитвам да плаша Миа, точно обратното. Споделих на мен какво ми е помогнало да се успокоя. Струва ми се че някак изведнъж е станала много обсебена на тема дете, а все си мисля че е на 34 само, има време. Майка ми роди на 42. Но всичко си е много индивидуално...
Както казваш, всичко е много индивидуално. Това, което успокоява теб, може да стресира друга. А и що за успокоение, щом казваш, че се чувстваш притисната от времето. Ако си спокойна, бих очаквала да напишеш "е, и да не родя, голяма работа, винаги мога да осиновя". И да, раждат се деца и след 40 г.и внимание - върхът на екзотиката - чрез естествено забременяване и естествено раждане, не е ли нахално, а!? 😂
Kamea, благодаря че сподели историята си. А в крайна сметка успя ли да имаш бебе?
Хубаво е човек да си провери резерва, не са много изследванията и е някакъв ориентир не само количествен, но и качествен. Иначе за мен за жалост както се казва изпуснах влака, но в годините, когато се предполагаше, че все още имам репродуктивен шанс, нямаше мъж до мен, с който да създадем дете. Сега имам мъж, който иска деца, но няма как да са от мен. Слаба Богу, че той има две от предишен негов брак, за да не го ощетявам с моя стерилитет.
Но не съжалявам , че не съм опитала забременяване от донор. Всеки си преценява.
За да не се тресе една жена от нерви още на 34 г. ще може ли да роди, няма ли.. освен да провери яйчниковият резерв, който е генетично обусловен, трябва да се погрижи и за общото си репродуктивно здраве. Има много неща, които могат да се направят, стига човек да се поинтересува.
И все пак и лекарите грешат. Моите хормонални изследвания показваха изчерпан яйчников резерв. Факт е, защото съм ги правила на 2 различни места, бяха едно от друго по-зле, наистина беше ясно, че няма как да забременея. Та лекарите си бяха прави да го твърдят. Обаче след три години се оказах бременна, за което и аз нямам обяснение. Лекарят ми има инвитро клиника и си събра персонала да ме покаже като някакъв артефакт... та стават и изненади.
Много е хубаво и полезно, че споделяш това. Знам за не едно и две момичета, които около 35 г. голям рев реват, защото искат да си имат собствено дете, но нямат подходящ партньор до себе си и не се знае кога ще го имат. А дори не са с ИЯР, само заради едните обществени предразсъдъци всичките тези нерви.
Знам за не едно и две момичета, които около 35 г. голям рев реват, защото искат да си имат собствено дете, но нямат подходящ партньор до себе си и не се знае кога ще го имат. А дори не са с ИЯР, само заради едните обществени предразсъдъци всичките тези нерви.
Да, просто има изключения, моето беше 2- 3 пъти над горната граница (28 и 32), а AMH - на едното изследване ми е 0.3, на другото 0.2 - това са изследвания от сериозни инвитро клиники. След тия цифри, естествено че се отказах да пия добавки, да взимам каквито и да било мерки и т.н. Просто се отказах, но аз си имах вече деца и нямаше смисъл да правя инвитро.
Преди да забременея, 4 месеца нямах цикъл и лекарят ми препоръча да пия 10 дена някакви противозачатъчни, с Л им започваше името. Така ми дойде цикъл и след това съм забременяла. Според лекаря нещо се е пренастроило от хапчетата - не знам. Извинявам се, че оспамихме темата.
Преди да забременея, 4 месеца нямах цикъл и лекарят ми препоръча да пия 10 дена някакви противозачатъчни, с Л им започваше името. Така ми дойде цикъл и след това съм забременяла. Според лекаря нещо се е пренастроило от хапчетата - не знам. Извинявам се, че оспамихме темата.
Но ти, sigma. На мен на 38 г. ФСХ ми е 4,9, а инхибин B близо до горна граница. Сигурно и аз съм изключение. И как прецени, че другите са изключението, а ти си правилото. Всеки случай се гледа сам за себе си, а както вече обсъдихме, нито лошите, нито добрите резултати са гаранция за нещо.
И как прецени, че другите са изключението, а ти си правилото. Всеки случай се гледа сам за себе си, а както вече обсъдихме, нито лошите, нито добрите резултати са гаранция за нещо.
A аз говоря по темата. На 34 г.правилото не е да се забременява инвитро и съответно авторката няма причина да търси донор, освен ако това не е изконното й желание. Няма нужда да прави нищо спешно, освен да се изследва и не заради годините, а защото това е нещо, което всяка жена трябва да прави регулярно.
Темата със сигурност е майтап.
Малко ме притеснява това, че хората си мислят така.
Аз преди 3 години приключих 5-годишна връзка с мъж, с когото вече бяхме започнали да планираме дете. Тогава бях на 25 години, което, вярно, не е много, но се замислих, че ми е отнело 4-5 години срещи да започва връзка с някого, с когото искам да създам семейство и после още 5, за да стигнем до решението, че няма да останем заедно. Ако този цикъл се повтори още един път, щях да се окажа за 35 в същата позиция. Затова тогава реших, че много сериозно ще обмисля вариант с изкуствено осеменяване и ако реша, че това е правилния избор за мен, ще си поставя срок (около 30тата ми година), в който ако нямам в живота си човек, с когото искам да създам семейство, ще го създам сама.
Едно от нещата, които ме притесняваха, беше мнението на хора като по-голямата част от коментиращите тук - как е егоистично, неестествено, как е пълен майтап и т.н. И не непознатите в някакъв форум, а бях убедена, че в близкото ми обкръщение ще има такива хора - начело със собствения ми баща. Аз в момента съм с някого, който иска дете от мен, ако може още сега, така че тази идея вече не е актуална.
Съветът ми към авторката е да обмисли много добре какво влияние ще има такова решение върху нея и бъдещето дете. Аз не бих избрала материал от човек, когото познавам, защото може да създаде усложнени взаимоотношения. Помисли много добре как ще се възприеме това ти решение от близките ти приятели, родителите ти и всички останали, чието мнение е важно за теб - изписаното последните 7 страници горе-долу е пример какво можеш да очакваш в общия случай. Потърси и прочети книги по темата (аз четох на английски, не знам дали има преведени). Не вземай решението прибързано, аз на твое място си бих дала половин до една година време да го обмисля и ако след това все още смятам, че това е най-доброто решение, бих пристъпила към действие.
За мен да отгледаш дете/деца е смисъла на живота и едно от малкото неща, които можеш да оставеш след себе си. Това да се отглеждат в моногамно семейство, съставено от двама родители, е сравнително нова измислица - преди хората да уседнат и да започнат да се занимават със земеделие, обикновено са се сформирали двойки за по 2-3 години, докато се роди и отгледа 1 дете, и после всеки е продължавал по пътя си с нов парньор.
Обича мъжа си, но едно от малкото неща, които аз определям като "deal-breaker", сиреч неприемлива клауза, е това да имам различни виждания с мъжа до себе си по темата ще имаме ли деца или не. Ако той окончателно реши, че не иска, единственият път е развод. Това е нещо, с което не може да се прави компромис. А не е лошо да проучи какви опции има от сега, вместо да прекара 1 година в разходки по съдилища, още 1 в самосажаление и чак тогава да се запита "сега - накъде?".
Прочетох няколко коментара и се отвратих за пореден път от някоя част на женското съсловие.
Та, по темата:
На 35 съм. Мъжът ми не искаше деца и винаги съм го знаела. Отначало казваше "Като стана на 30", после вече спря да казва тази заучена фраза, а директно си ми каза, че не иска.
Разделихме се преди година и половина за 9 месеца(не само заради това, че не иска деца). През това време се виждахме няколко пъти, като отначало щяхме да се развеждаме, а после пък взехме, че се разбрахме и се събрахме. Условието ми беше, че върна ли се - деца ще се правят или ще се осиновят.
Далеч съм от мисълта, че се съгласи с мен само защото много му липсвам. По-скоро и на него, както и на мен не ми се занимава да се лутаме и да търсим "по-доброто", което не е сигурно, че ще се намери, защото давайки си равносметката за тези 9 месеца, установих всъщност, че да се срещаш с мъже в днешно време си е мъчение.
Мисълта ми е - дайте си малко почивка един от друг. Ей така за няколко месеца и виж дали сам ще поиска да има дете от теб след това.
Колкото до тези, които казват, че, ако мъж не иска деца(или не е искал отначало) ще бъде отсъстващ родител - не съм съгласна с това изказване. Всичко зависи от човека - дали е отговорен. Това не е до искане или не искане като се случи.
Та, по темата:
На 35 съм. Мъжът ми не искаше деца и винаги съм го знаела. Отначало казваше "Като стана на 30", после вече спря да казва тази заучена фраза, а директно си ми каза, че не иска.
Разделихме се преди година и половина за 9 месеца(не само заради това, че не иска деца). През това време се виждахме няколко пъти, като отначало щяхме да се развеждаме, а после пък взехме, че се разбрахме и се събрахме. Условието ми беше, че върна ли се - деца ще се правят или ще се осиновят.
Далеч съм от мисълта, че се съгласи с мен само защото много му липсвам. По-скоро и на него, както и на мен не ми се занимава да се лутаме и да търсим "по-доброто", което не е сигурно, че ще се намери, защото давайки си равносметката за тези 9 месеца, установих всъщност, че да се срещаш с мъже в днешно време си е мъчение.
Мисълта ми е - дайте си малко почивка един от друг. Ей така за няколко месеца и виж дали сам ще поиска да има дете от теб след това.
Колкото до тези, които казват, че, ако мъж не иска деца(или не е искал отначало) ще бъде отсъстващ родител - не съм съгласна с това изказване. Всичко зависи от човека - дали е отговорен. Това не е до искане или не искане като се случи.
Развода не е 1 година обикаляне на съдилища... до 3 месеца от решението да се случи (особено като не се "делят" деца и общи имоти и фирми) може да излезе съдебното решение. И едната година може да я прекара в изследвания и търсене на варианти за "донор".
А на базата предишната ѝ тема, стартирането на тази ми идва лееееко странно...
Точно, ясно и смислено... но не като за "Донор на сперма- да се реша ли?", а е точно като за предишната тема на авторката "Съпругът ми не иска дете, а аз искам" https://www.bg-mamma.com/?topic=1093840
А на базата предишната ѝ тема, стартирането на тази ми идва лееееко странно...
Прочетох няколко коментара и се отвратих за пореден път от някоя част на женското съсловие.
Та, по темата:
Та, по темата:
Скрит текст:
На 35 съм. Мъжът ми не искаше деца и винаги съм го знаела. Отначало казваше "Като стана на 30", после вече спря да казва тази заучена фраза, а директно си ми каза, че не иска.
Разделихме се преди година и половина за 9 месеца(не само заради това, че не иска деца). През това време се виждахме няколко пъти, като отначало щяхме да се развеждаме, а после пък взехме, че се разбрахме и се събрахме. Условието ми беше, че върна ли се - деца ще се правят или ще се осиновят.
Далеч съм от мисълта, че се съгласи с мен само защото много му липсвам. По-скоро и на него, както и на мен не ми се занимава да се лутаме и да търсим "по-доброто", което не е сигурно, че ще се намери, защото давайки си равносметката за тези 9 месеца, установих всъщност, че да се срещаш с мъже в днешно време си е мъчение.
Мисълта ми е - дайте си малко почивка един от друг. Ей така за няколко месеца и виж дали сам ще поиска да има дете от теб след това.
Колкото до тези, които казват, че, ако мъж не иска деца(или не е искал отначало) ще бъде отсъстващ родител - не съм съгласна с това изказване. Всичко зависи от човека - дали е отговорен. Това не е до искане или не искане като се случи.
Разделихме се преди година и половина за 9 месеца(не само заради това, че не иска деца). През това време се виждахме няколко пъти, като отначало щяхме да се развеждаме, а после пък взехме, че се разбрахме и се събрахме. Условието ми беше, че върна ли се - деца ще се правят или ще се осиновят.
Далеч съм от мисълта, че се съгласи с мен само защото много му липсвам. По-скоро и на него, както и на мен не ми се занимава да се лутаме и да търсим "по-доброто", което не е сигурно, че ще се намери, защото давайки си равносметката за тези 9 месеца, установих всъщност, че да се срещаш с мъже в днешно време си е мъчение.
Мисълта ми е - дайте си малко почивка един от друг. Ей така за няколко месеца и виж дали сам ще поиска да има дете от теб след това.
Колкото до тези, които казват, че, ако мъж не иска деца(или не е искал отначало) ще бъде отсъстващ родител - не съм съгласна с това изказване. Всичко зависи от човека - дали е отговорен. Това не е до искане или не искане като се случи.
Темата със сигурност е майтап.
Едно от нещата, които ме притесняваха, беше мнението на хора като по-голямата част от коментиращите тук - как е егоистично, неестествено, как е пълен майтап и т.н. И не непознатите в някакъв форум, а бях убедена, че в близкото ми обкръщение ще има такива хора - начело със собствения ми баща. Аз в момента съм с някого, който иска дете от мен, ако може още сега, така че тази идея вече не е актуална.
Съветът ми към авторката е да обмисли много добре какво влияние ще има такова решение върху нея и бъдещето дете. Аз не бих избрала материал от човек, когото познавам, защото може да създаде усложнени взаимоотношения. Помисли много добре как ще се възприеме това ти решение от близките ти приятели, родителите ти и всички останали, чието мнение е важно за теб - изписаното последните 7 страници горе-долу е пример какво можеш да очакваш в общия случай.
Първо, благодаря за подкрепата!! Второ- може да прозвучи гадно, но не ме интересува мнението на другите- нито родителите ми, нито сестра ми, нито приятелите. В моето семейство винаги сме били индивидуалисти и всеки си е правил каквото сметне за добре и никой не се бърка на никого. така че родителите ми и исестра ми няма да си позволят да коментират- просто сме такива хора, може би малко студени и отдалечени и като цяло вторачени в собствения си живот
което в случая ме радва и ми е по-лесно. Чета в момента много литература и обмислям. Ще видим какво ще стане 
Или вариант също има- от добър приятел/ познат който да се съгласи? Как мислите?
Може и да има, но това е най-глупавото нещо, което може да направиш.
Вариантите са два - в първия да се разберете с познатия/приятеля да не присъства в живота на детето, а един вид само да ти направи услуга, във втория да го припознае, но да не участва в пряко в отглеждането, но детето да го познава и вижда от време на време. И в двата случая не може да си сигурна какво ще му хрумне в един момент на този мъж, който може да твърди едно сега, но точно след 1,2 години е възможно да започне да иска друго и ти ще бъдеш принудена да се съобразяваш с неговите капризи и желания. Възможно е, въпреки, че сте се разбрали детето да е само "твое", изведнъж той да реши, че иска детето да го познава като баща, да участва във възпитанието му и да решава кое е добро за него. И в един момент да се окажеш в ситуацията да се съобразяваш с човек, с който нито сте толкова близки, нито са ви сходни мненията за това как да протича живота на детето. Не съм запозната, но дори и по закон да има форма, в която той в писмен вид се отказва от детето при това донорство, щом е от обкръжението ти, гаранция, че няма да те притеснява и да търси контакт с детето под една или друга форма - нямаш. Това дори може да се случи след години - ще му хрумне на мъжа, че вече е стар и няма кой да го гледа и ще почне да търси контакт с вече пълнолетното дете и да му досажда и да се натрапва.
Втория вариант също не е добър според мен, защото имам в обкръжението си два подобни случая, в които мъжете уж искат деца, но само така някак дистанционно - създават ги ,припознават ги, но после решават, че ще са бащи само за по няколко дни в месеца и личната свобода им е приоритет - единия живя малко с майката и разбра, че не бил готов за това, другия от самото начало заяви, че ще присъства като баща, но не й като съпруг. Ще кажете - какво лошо има - ами има - оказа се, че въпросните "мъже" бягат тотално от отговорност - издръжка се плаща на минимума, ако детето има някакъв важен ангажимент и се нуждае от тях - те са заети, защото много работят, ако е болно или има друг проблем - коментара е - "ауу горкичкото", но мама и оставена да се оправя сама, защото "децата са си на майката и тя знае как да се справи" - правата обаче се търсят до край без да се съобразяват с мнението на тези майки.
Първия води дело да виждал детето самостоятелно с преспиване през уикендите в неговия дом и 30?????? дни през лятото от 2 годишна възраст, при положение, че майката му го дава без проблем, но без преспиване, че дори му разрешаваше да го вижда винаги, когато пожелае и през седмицата в техния дом, извън тези два уикенда, които му се полагат - а защо му е необходимо това преспиване никой не знае - при положение, че той никога не се е грижил за това дете, няма подход и не може да го нахрани, няма дори инстинкта да го хване за ръка, ако пресичат улица, самото дете е още мъничко - едва навършило две и всяка нощ още се буди и плаче - с мама се носят на ръце и успокояват - обаче това му се полагало "по закон" и той си го търси - няма значение, че някои от уикендите, ако си намери по интересно занимание дори и не взима детето. За 30-те дни същото - на въпроса какво ще го прави толкова време и нормално ли е за толкова дълго дете да отсъства от вкъщи и да не вижда майка си, при положение, че дори няма толкова отпуск - "Щял да го оставя на майка му да го гледа(тя живее на 150 км от града, в който живее детето)" Горката жена е принудена да лавира между това как да поддържа все пак истинска връзка между баща и дете и това да се опитва да запази нормална психиката на детето - като не го отделя дълго от себе си, докато се мъкне по съдилища и дава грешни пари за адвокати, вместо да си гледа спокойно детето, докато бащата избива комплекси да доказва, че може да си "вземе всичките права".
Втория пък, който вече има по-голямо дете момиче- уж не искал семейство и не пожела да живеят заедно с майката, но явно изпитва някаква злоба, че след него жената е срещнала друг, с когото вече има семейство и още едно дете и всякак се опитва да я притеснява и да й пречи - опитва се да настройва детето срещу нея и срещу съпруга й в момента, говори на детето, че майката обичала повече второто си дете, купува й неща, които майка и смята, че не е подходящо да има, разрешава й да прави неща, които майката не - за да изглежда в очите на детето добрия и понеже всички тези опити не действат особено и в крайна сметка детето се чувства добре с майка си, с другия човек и братчето си, в безсилието да си да направи каквото и да е - отказва да подписва декларации детето да излиза в чужбина, а то танцува в танцов ансамбъл и редовно имат участия. Налага се майката да търси чрез съд това разрешение, но е имало случаи, в които съдебната процедура се бави и не могат да успеят преди пътуването - не ми се обяснява колко сълзи са коствали тези "бащински" права на детето.
Та така - много дълго писах, но не бях сигурна дали без конкретните примери ще ме разбереш. Или търсиш мъж, който разбира какво означава да си баща - иска да участва в отглеждането пълноценно и да присъства в живота на детето 24 часа в денонощието и категорично решава да бъде баща или решаваш да си сама и да имаш само твое дете и не си причиняваш допълнителни главоболия с хора, които уж искат нещо, ама не са много сигурни какво точно - това са хора, които никога няма да разберат смисъла на родителството - а именно друг човек да стане по-важен от самия теб и ще продължат да те тормозят с инфантилните си прояви и неразбиране.