Първо на първо, трябва да се разведеш и да минат колко беше там... към 300 дни от датата на развода. Едва после можеш да зачеваш.
- Публикувана: 19 фев. 2019, 11:56 ч.
- Последно мнение: 2 март 2019, 07:14 ч.
Донор на сперма- да се реша ли?
Странна ми е тази тема, преди 2 дни се разбирате нещо (така де, колко си му повярвала е друг въпрос), а сега - донор.
По-скоро бих замразила яйцеклетки, не бих бързала с донори.
По-скоро бих замразила яйцеклетки, не бих бързала с донори.
Мислех си го, но като видях че трябва да минеш някакъв хормонален курс и се отказах- не съм фен на хормоналните препарати никак- имала съм проблеми в миналото здравословни от разбъзикани хормони...
Само проучвам и умувам- не съм тръгнала веднага да го правя, но врмето си лети и не искам да съжалявам някой ден
има и друг казус:Имам много близък приятел, който живее в Австралия от години- сам ми предложи този вариант за донорство. Напълно серизно. Той е заклет ерген, но е здрав, красив мъж, който винаги ми е бил бного близък човек и много сме си помагали. При положение че не живеем в една държава и той по никакъв начин няма да участва в гледането на детето- дали ще толкова странно или проблемно?
От Австралия ще ти прати спермата по куриер приятелят, или ще се видите лично? Омъжена си, детето ще се води по закон на съпруга ти, разбира се, че ще има проблеми.
Говоря за СЛЕД като се разведа, ако се случи, разбира се.....
Скрит текст:
Мислех си го, но като видях че трябва да минеш някакъв хормонален курс и се отказах- не съм фен на хормоналните препарати никак- имала съм проблеми в миналото здравословни от разбъзикани хормони...
Само проучвам и умувам- не съм тръгнала веднага да го правя, но врмето си лети и не искам да съжалявам някой ден има и друг казус:
Имам много близък приятел, който живее в Австралия от години- сам ми предложи този вариант за донорство. Напълно серизно. Той е заклет ерген, но е здрав, красив мъж, който винаги ми е бил бного близък човек и много сме си помагали.
При положение че не живеем в една държава и той по никакъв начин няма да участва в гледането на детето- дали ще толкова странно или проблемно?Странна ми е тази тема, преди 2 дни се разбирате нещо (така де, колко си му повярвала е друг въпрос), а сега - донор.
По-скоро бих замразила яйцеклетки, не бих бързала с донори.
По-скоро бих замразила яйцеклетки, не бих бързала с донори.
Мислех си го, но като видях че трябва да минеш някакъв хормонален курс и се отказах- не съм фен на хормоналните препарати никак- имала съм проблеми в миналото здравословни от разбъзикани хормони...
Само проучвам и умувам- не съм тръгнала веднага да го правя, но врмето си лети и не искам да съжалявам някой ден
има и друг казус:Имам много близък приятел, който живее в Австралия от години- сам ми предложи този вариант за донорство. Напълно серизно. Той е заклет ерген, но е здрав, красив мъж, който винаги ми е бил бного близък човек и много сме си помагали.
Подобни съдби и терзания имат и осиновените, които дават мило и драго да знаят кои са биологичните им родители. Има и такъв подфорум и тук в бг-мамма. Задай им въпроса си там и виж какво ще ти отговорят. ... Не бягай от информацията, а я събирай. И после мисли и решавай.
От Австралия ще ти прати спермата по куриер приятелят, или ще се видите лично? Омъжена си, детето ще се води по закон на съпруга ти, разбира се, че ще има проблеми.
Говоря за СЛЕД като се разведа, ако се случи, разбира се.....
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
При развод по взаймно, може още май да има решение. Ако си решила да ползваш донор през септември можеш да започнеш подготовка.
То не става от днес за утре зачеването. Иска една кофа изследвания преди това. После стимулация и т.н в най - прекрасния вариант от старт до положителен тест се искат 3 месеца. Но рядко е този варианта. Ще ти трябват и средства.
А неискащият деца мисли какво ще го правиш. За такова нещо не се лъже. Но като четох и двете теми и да иска в един момент, не знам ко за баща би бил. Знае ли човек? Живота е пълен с изненади
То не става от днес за утре зачеването. Иска една кофа изследвания преди това. После стимулация и т.н в най - прекрасния вариант от старт до положителен тест се искат 3 месеца. Но рядко е този варианта. Ще ти трябват и средства.
А неискащият деца мисли какво ще го правиш. За такова нещо не се лъже. Но като четох и двете теми и да иска в един момент, не знам ко за баща би бил. Знае ли човек? Живота е пълен с изненади
[/quote]
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
[/quote]
Какви са тези 300 дни и защо да се води на съпруга ми, това е много глупаво... Дори да е така по закон, какъв е проблема той да се откаже от него и да подпише, че не е негово като се роди? Нали като се роди бебе, жената посочва кой е бащата в документите? Или съответно остава с баща неизвестен? Не е ли така?
Скрит текст:
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
[/quote]
Какви са тези 300 дни и защо да се води на съпруга ми, това е много глупаво... Дори да е така по закон, какъв е проблема той да се откаже от него и да подпише, че не е негово като се роди? Нали като се роди бебе, жената посочва кой е бащата в документите? Или съответно остава с баща неизвестен? Не е ли така?Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
[/quote]
[/quote]
Не е глупаво. Законът е такъв, за да защитити неродените деца на починали съпрузи (мъже). И да, дори след развода - детето автоматично се приема за наследник на бившия съпруг в рамките на този 300 дневен срок. Не можеш да се откажеш от дете без съдебен процес. Много си лековерна.
Скрит текст:
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
Какви са тези 300 дни и защо да се води на съпруга ми, това е много глупаво... Дори да е така по закон, какъв е проблема той да се откаже от него и да подпише, че не е негово като се роди? Нали като се роди бебе, жената посочва кой е бащата в документите? Или съответно остава с баща неизвестен? Не е ли така?
[/quote]
Не е глупаво. Законът е такъв, за да защитити неродените деца на починали съпрузи (мъже). И да, дори след развода - детето автоматично се приема за наследник на бившия съпруг в рамките на този 300 дневен срок. Не можеш да се откажеш от дете без съдебен процес. Много си лековерна.
[/quote]
Скрит текст:
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
Погледнах какъв е най-краткият срок за развод - минимум 2 месеца е, и то, ако е по взаимно съгласие и няма какво да делите. Ако се закучи, може и доста повече време да ти трябва. Сложи още 300 дни след обявяването на развода, в които не трябва да раждаш, ако не искаш детето да се води на съпруга, и то става минимум 1 година, а може и 2. Не ми изглежда да ти е спешно да решиш веднага дали да забременееш от приятеля, още повече, че за толкова време може и ти да срещнеш нов мъж, може и австралиецът да срещне жена, която да не е съгласна той да опложда разни други булки.
Оправи си спешните неща. Ако си твърдо за развод, започвай процедурата възможно най-скоро, че да приключиш по-бързо.
Какви са тези 300 дни и защо да се води на съпруга ми, това е много глупаво... Дори да е така по закон, какъв е проблема той да се откаже от него и да подпише, че не е негово като се роди? Нали като се роди бебе, жената посочва кой е бащата в документите? Или съответно остава с баща неизвестен? Не е ли така?
[/quote]
Не е глупаво. Законът е такъв, за да защитити неродените деца на починали съпрузи (мъже). И да, дори след развода - детето автоматично се приема за наследник на бившия съпруг в рамките на този 300 дневен срок. Не можеш да се откажеш от дете без съдебен процес. Много си лековерна.
[/quote]
Е значи има вариант, какво като е със съдебен процес- адвокатите си уреждат всичко е готово. А ,че е недомислие закона- ами, недомислие е. Всички възможни ситуации- под една шапка...
Скрит текст: Едно е да се развият дефицитите непредвидено (никой не създава семейство с презумпцията за гарантирани дефицити за децата, плод на това семейство), а съвсем друго изначало да заложиш на детето си първичен дефицит (за не знае кой е баща му).
И да, мъжете при подобни обрати или се преобръщат или не, но няма как да го проверим ако не ги пуснем в такава ситуация... Просто е нужно известно време, (едва ли чак година, примерно), което за 34-годишна жена мечтаеща да стане майка не е рисково да опита да изчака. ... Аз на 40 си дадох такова изчакване и то даде резултат - просто споделям опита си.
(И, да, като възможна, но много крайна мярка виждах донорство,..., и след дълго премисляне и самовглеждане в егото си отхвърлих тоя вариант и се насочих към осиновяване. ... Просто си дадох сметка, че за да задоволя личната си потребност от моя клетка да зачена и родя дете, ще трябва детето, което очаквах толкова много да обичам същевременно щях да го осъдя на онзи изначално заложен дефицит да не знае кой е баща му. Такъв дефицит никоя супер майчина любов не може да компенсира.)
А защо мислиш, че осиновеното дете няма дефицити.На 34 “имаш време” изобщо не е успокоение. До като се обърнеш и се оказва, че нямаш време.
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
Дефицити и то сериозни има и при деца родени в семейство.
Този човек не иска деца, дори да се върне със “съгласен съм”, само за да бъде с нея, той най-вероятно ще е липсващ баща, а това и ощи по-лошо от това да го няма физически!
И да, мъжете при подобни обрати или се преобръщат или не, но няма как да го проверим ако не ги пуснем в такава ситуация... Просто е нужно известно време, (едва ли чак година, примерно), което за 34-годишна жена мечтаеща да стане майка не е рисково да опита да изчака. ... Аз на 40 си дадох такова изчакване и то даде резултат - просто споделям опита си.
(И, да, като възможна, но много крайна мярка виждах донорство,..., и след дълго премисляне и самовглеждане в егото си отхвърлих тоя вариант и се насочих към осиновяване. ... Просто си дадох сметка, че за да задоволя личната си потребност от моя клетка да зачена и родя дете, ще трябва детето, което очаквах толкова много да обичам същевременно щях да го осъдя на онзи изначално заложен дефицит да не знае кой е баща му. Такъв дефицит никоя супер майчина любов не може да компенсира.)
Аз от такова даване на време... после ми бяха нужни 3 години за да забременея.
Предпочитам детето мида не знае кой е баща му, от колкото да знае, но и да знае, че на баща му не му пука за него.
Да ти кажа само, че определено имаш бъг в системата за четене на чужди мисли! Не ми се вярва наистина да не правиш разлика между това ти да причиниш дефицитите и това те да са причинени от друг или други обстоятелства! Защото осиновяващият дете цели хем да задоволи своята нужда от майчинство, хем с това майчинство да компенсира до колкото може липсата на майка за детето!
А планираното раждане на дете без баща съвсем планирано му залага дефицит на баща!
Ама разбира се! Важно е какво предпочиташ ти за себе си, а не какво предпочита детето! На това му се вика (извратена) употреба на майчинството в служба на женския егоизъм.