Добре със себе си, но докога? Обикновено до моментите, в които се търсят външни причини и намеси, но и тогава е неосъзнат, за да работи над себе си 
- Публикувана: 24 март 2019, 07:43 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2019, 15:23 ч.
Защо избираме да сме сърдити?
Дренке, перманентното щастливо състояние е обикновено последица от някакви хапчета. Спадовете и възвишенията са нормален, естествено ход на развитието и живота. Пък на всеки отделен индивид темпото на осъзнаване и случване на това осъзнаване е различно и е без значение как се види отвън.
Култивирането е насилие над личността.
Не е вярно, може да има промяна на съзнанието и емоциите и без насилие. Само че не става изведнъж. И е по желание, разбира се. Но пак се чудя как дори зрели хора не са си израснали поне малко емоциите и цял живот врят и кипят с една и съща емоционалност.
Някои практики и похвати естествено водят до по-хармонични емоции. Вкл. на физическо ниво.
Цитат
Защо избираме да сме сърдити?
Обвинителната реакция поднесена като наказателно отношение,си е живо осъждане,Таис.Т.е.сърдене:)
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.
В кое греша?
Таис казва,че това е нейната обвинителна реакция,не го твърдя аз.
А човек може да мълчи поради много фактори,да.
Обвинителната реакция поднесена като наказателно отношение,си е живо осъждане,Таис.Т.е.сърдене:)
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.
Обвинението не е едно и също с доказването на вина.
Свързано е с очакване за подобряване на комуникацията, като отсреща да се "светнат" за грешката, примерно.Моето мълчание съдържа и осъждане, и разочарование.
Като мога много да мълча, но без очаквания отсреща.
Мълчанието ми е повече от скандал.
Самото то крещи.Луна вече го е написала, макар и с други думи.
Но ти каза,че мълчанието е твоето "обвинение",а обвинението е нещо различно от смирението пред дадена ситуация(не говоря за примирение,има разлика)
Когато се смириш,и установиш,че думите са излишни,понеже вече всичко е казано,това е "отказ" да изясняваш ситуацията,защото си наясно с нея/причини,последствия/и си смирен.Няма вътрешен конфликт.
Мълчанието като форма на обвинение е съвсем друга бира.
Култивирането е насилие над личността.
Не е вярно, може да има промяна на съзнанието и емоциите и без насилие. Само че не става изведнъж. И е по желание, разбира се. Но пак се чудя как дори зрели хора не са си израснали поне малко емоциите и цял живот врят и кипят с една и съща емоционалност.
Някои практики и похвати естествено водят до по-хармонични емоции. Вкл. на физическо ниво.
Ако всички си даваха воля на пълнежа,щото нали,да не насилваш личността си,нямаше да има разлика между човек и примат.
Писането на домашни също е насилие над личността,контрола на поведението(на което учим и децата си)също е насилие...
Култивирането е насилие над личността.
Не е вярно, може да има промяна на съзнанието и емоциите и без насилие. Само че не става изведнъж. И е по желание, разбира се. Но пак се чудя как дори зрели хора не са си израснали поне малко емоциите и цял живот врят и кипят с една и съща емоционалност.
Някои практики и похвати естествено водят до по-хармонични емоции. Вкл. на физическо ниво.
Какво, разбирам тезата ти и не казвам, че е грешна.
При мен не работи. Нито се примирявам, нито се смирявам. За да съм наистина в хармония със себе си. Другота малко лицемерно ми се струва.
Но темата е доста обширна, има доста какво да се каже по нея, наистина. И е хубаво малко да я заземим с примери, щото така е доста абстрактно.
Дренке, ти поне трябва да си наясно с характеропатиите.
Човек си се ражда и умира с тях. Култивирането е насилие над личността. Води до болести.
Хехе , какво се сетих- едно старо плакатче съм виждала със следния текст "Болестите идват от ядовете, а ядовете идват от гадовете".
Та ако ще се самонасилвам да се сдържам и да се правя, че съм над нещата, това обслужва отсрещните, но не и мен.
Ми не съм над нещата , щом пряко съм засегната.
Човек си се ражда и умира с тях. Култивирането е насилие над личността. Води до болести.
Хехе , какво се сетих- едно старо плакатче съм виждала със следния текст "Болестите идват от ядовете, а ядовете идват от гадовете".
Та ако ще се самонасилвам да се сдържам и да се правя, че съм над нещата, това обслужва отсрещните, но не и мен.
Ми не съм над нещата , щом пряко съм засегната.
Няма срокове, повечето хора дори не усещат, че дискофортът иде от тях самите.
Човек няма ли право на своето обвинение?
Дренка, докогато. Не мисля че има срокове.
Дренка, докогато. Не мисля че има срокове.
Има разбира се..
Въпросът е,дали не превръщаме обвинението в наказателна присъда?
Щото,нали всеки е невинен до доказване на противното..
Най-погрешното е да се търсят външни причини за каквото и да било..
Защото не събитията и външните фактори ни определят като личност,а нашите реакции.
Примерно,срещу теб е извършено насилие.
Варианти на реакция:
1 Противодействие/борба в момента на насилието..
2 Силна жажда за мъст след това и действия изцяло под това влияние...
3 Обида,самосъжаление,гняв и безпомощност..
4 Преодоляване на обидата и унижението,прошка на другия и на себе си,за това,че волно или неволно си попаднал в подобна ситуация,и продължаване напред..
Какво, така е в наказателния процес.
В гражданския си виновен до доказване на противното.
най- опростенчески казано, де.
Ми то за да млъкнеш, давайки си сметка, че може и да е завинаги, си е присъда. Когато са изчерпани всички други способи, е не реакция, а позиция. Някъде нагоре пак съм го писала това.
Млъкваш, а вече другият наказан ли ще се чувства, облекчен, или както там, за теб няма значение. За такова мълчание говоря.
С бившия си имахме много дълги периоди на мълчание. Доколкото си спомням от позиция на времето, това са били най- хубавите ни периоди
В гражданския си виновен до доказване на противното.
най- опростенчески казано, де.Ми то за да млъкнеш, давайки си сметка, че може и да е завинаги, си е присъда. Когато са изчерпани всички други способи, е не реакция, а позиция. Някъде нагоре пак съм го писала това.
Млъкваш, а вече другият наказан ли ще се чувства, облекчен, или както там, за теб няма значение. За такова мълчание говоря.
С бившия си имахме много дълги периоди на мълчание. Доколкото си спомням от позиция на времето, това са били най- хубавите ни периоди
Човек няма ли право на своето обвинение?
Дренка, докогато. Не мисля че има срокове.
Дренка, докогато. Не мисля че има срокове.
Има разбира се..
Въпросът е,дали не превръщаме обвинението в наказателна присъда?
Щото,нали всеки е невинен до доказване на противното..
То зависи и срещу какво недоволстваш и струва ли си реакцията.
Ако се сърдиш на правителството, или грачиш там по площадите, или гласуваш за врага , или си трайкаш.Ако се сърдиш на хората в магазина, аз обикновено си спестявам нервите / все ще се намери някой да вряка/, така е и в градския транспорт. Тези ситуации донякъде ме засягат, но не съвсем. Въпрос на личен избор е да се месиш ли. Тук вече идва това рафинирано ролево поведение. Култивирано ми е. С колеги, партньори в бизнеса, опоненти- има си форма и аргументи. Неуместно е да се драчи човек.
Но , виж , с близкитееее, с близките и приятелите, си е наказателен вот, когато ти е писнало. И да, Лолита е права, понякога мълчанието плющи повече от думите. Провокации към скандал не приемам, олеква човек така.
Ако се сърдиш на правителството, или грачиш там по площадите, или гласуваш за врага , или си трайкаш.Ако се сърдиш на хората в магазина, аз обикновено си спестявам нервите / все ще се намери някой да вряка/, така е и в градския транспорт. Тези ситуации донякъде ме засягат, но не съвсем. Въпрос на личен избор е да се месиш ли. Тук вече идва това рафинирано ролево поведение. Култивирано ми е. С колеги, партньори в бизнеса, опоненти- има си форма и аргументи. Неуместно е да се драчи човек.
Но , виж , с близкитееее, с близките и приятелите, си е наказателен вот, когато ти е писнало. И да, Лолита е права, понякога мълчанието плющи повече от думите. Провокации към скандал не приемам, олеква човек така.
Много хубава тема, която ме вълнува от доста време.
Под влияние нa позитивното мислене смятах, че непрестанното прощаване е единствения верен отговор, който трябва да замени сърденето, което чувствах в себе си. Укорявах се постоянно, че усещам несправедливост в себе си, която ме подтиква да реагирам остро.
После, след период на потискане и генериране на гняв, който излизаше, когато е най-неподходящо и при глупави поводи, установих, че трябва да изразявам истинските си емоции. Но така понякога прекрачвах границата.
Към днешна дата вярвам, че нищо не е случайно и, че всяка ситуация има да ми каже нещо за самата мен, колкото и да е болезнено понякога. Не се сърдя първично, а си иградих навика да си задам въпроса 'Какво се случва наистина'. Премислям, правя си изводи и търся начини да се успокоя максимално бързо, ако в мен се зародят тъга, яд, обида. Колкото и странно да звучи, смятам, че състоянието на нервата система и хормоналния баланс имат огромно значение за реагирането на негативното в живота. Проблемите с хормоните правят човек избухлив, непрощаващ, груб и безкрайно обвиняващ. Например наскоро четох статия, че дисфункцията на надбъбречната жлеза води до маскулинизиране на жените и феминизация на мъжете, както що се отнася до визията, така и до мисленето и емоционалността.
Релаксирам с музика, гледам Мастър шеф, чета на глас английски текстове и това винаги помага да си върна равновесието.
Под влияние нa позитивното мислене смятах, че непрестанното прощаване е единствения верен отговор, който трябва да замени сърденето, което чувствах в себе си. Укорявах се постоянно, че усещам несправедливост в себе си, която ме подтиква да реагирам остро.
После, след период на потискане и генериране на гняв, който излизаше, когато е най-неподходящо и при глупави поводи, установих, че трябва да изразявам истинските си емоции. Но така понякога прекрачвах границата.
Към днешна дата вярвам, че нищо не е случайно и, че всяка ситуация има да ми каже нещо за самата мен, колкото и да е болезнено понякога. Не се сърдя първично, а си иградих навика да си задам въпроса 'Какво се случва наистина'. Премислям, правя си изводи и търся начини да се успокоя максимално бързо, ако в мен се зародят тъга, яд, обида. Колкото и странно да звучи, смятам, че състоянието на нервата система и хормоналния баланс имат огромно значение за реагирането на негативното в живота. Проблемите с хормоните правят човек избухлив, непрощаващ, груб и безкрайно обвиняващ. Например наскоро четох статия, че дисфункцията на надбъбречната жлеза води до маскулинизиране на жените и феминизация на мъжете, както що се отнася до визията, така и до мисленето и емоционалността.
Релаксирам с музика, гледам Мастър шеф, чета на глас английски текстове и това винаги помага да си върна равновесието.
А аз понякога съм изпитвала странното усещане, че е много грешно да ми е приятно и да се забавлявам, вместо да изпитвам негативни емоции за нещо-си-там, за да се усещам по-отговорна и загрижена. Много вреден навик е това. Може би пак е от детството, когато естественото положение е да се занимаваш с приятни неща, но непрекъснато ти се напомня да се тревожиш за това или онова...