Големите загадки

Военноморските сили на САЩ са посочени като правоприемник по няколко радикални авиационни технологии, патентовани от аерокосмически инженер, работещ в щаба на военноморския център (NAWCAD) в  Мериленд. Един от тези патенти описва "хибриден аерокосмически кораб", за който се твърди, че е способен на наистина необичайни характеристики като скорост и маневреност във въздуха, водата и космическото пространство, благодарение на революционна електромагнитна система за задвижване.

Ръководителят на службата за патенти и търговски марки в САЩ (USPTO) си мислеше същото. Тогава обаче главният технически директор на Военноморският авиационен център лично написа писмо, адресирано до патентното ведомство, в което твърди, че САЩ се нуждаят от този патент, тъй като Китай вече „инвестират значително“ в тези аерокосмически технологии, които звучат зловещо подобно на НЛО, засечени от пилотите на ВМС в добре документирани срещи. Това повдига въпроса, развиват ли китайците или дори вече разполагат с летящи обекти, използвайки подобна модерна технология и ВМС сега ли се опитва да навакса?

Смущаващите признания на американският флот и странната му готовност да направи тези признания, че  
военният персонал редовно се сблъсква с неидентифицирани обекти в небето, продължава да е много странно. Защо е внезапната промяна в политиката? Каква е мотивацията за разкриване на тези срещи пред обществеността? Всички възможни медии месеци наред обсъждат въпроса, но все още не знаем какво точно става тук.

Ясно е, че изпускането на информация се контролира внимателно от Министерството на отбраната. Можем да основаваме своите спекулации само върху това, което през последните няколко години беше разкрито от медиите и стана публично достояние. Може би най-любопитните допълнения са все още развиващата се сага за набор от странни аерокосмически патенти, подадени от един и същи човек Салвадор Пайс, аерокосмически инженер в NAWCAD.

Докато се опитвах да изкопая възможно най-много информация за изобретателя и неговите патенти, попаднах на някои допълнителни документи в базите данни на USPTO, които изглежда предполагат, че ръководството на ВМС знае, че тези технологии са действително осъществими - или че те искат от нас или от някой друг да си помисли, че са.

Изключително малко информация може да се намери за Салвадор Пайс, той няма никакво присъствие в интернет. Известно е, че той има докторска степен по механично и космическо инженерство от университета Case Western Reserve през 1999 г. и че в момента работи като инженер по аерокосмическа дейност за NAWCAD във Военноморската авиостанция в Мериленд. Паис има публикувани няколко статии и представени документи на конференции на Американския институт по аеронавтика и космонавтика през годините, описващи работата му в електромагнитното задвижване, революционните свръхпроводници на стайна температура и теми като неговата докторска дисертация: "Генериране на мехурчета при условия на по-ниска гравитация за съвместен поток и за конфигурации с напречен поток. "

НАСА помогнала за финансирането на дисертацията му, като копие има на техният уебсайт тук.
https://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19990064092.pdf
Пълен списък с неговите публикации можете да намерите тук.
https://scholar.google.com/scholar?hl=en&as_sdt=0%2C34&q … tnG=&oq=salva

Паис е посочен като изобретател на четири отделни патента, за които американският флот е правоприемник: любопитно оформени като „генератор на високо-честотна гравитационна вълна;“ свръхпроводимост при стайна температура;, електромагнитен генератор на силово поле, който може да отклонява астероиди; и, може би най-странният от всички, озаглавен „Кораб, използващ устройство за инерционно намаляване на масата“. Докато всички са доста странно звучащи, последният е този, за който главният технически директор на Военноморското авиационно предприятие лично изпрати писмо до патентното ведомство твърдейки, че китайците вече развиват подобни технологии.

Патентът е приложен за първи път на 28 април 2016 г., повече от десетилетие след като Nimitz Carrier Strike Group се натъква на странен обект с форма на Tic Tac и близо година, след като пилотите на ВМС в множество ескадрили, летящи от Военноморската авиостанция Океана, и НАС Норфолк се натъкват на многество причудливи срещи с неидентифицирани обекти, някои от които, подобно на Tic Tac НЛО, сякаш притежават екзотични възможности за движение.

Междувременно хибридният космически кораб в патента на Паис е описан като способен на невероятни подвизи по отношение на скорост и маневреност и може да лети еднакво добре във въздух, вода или в космическото пространство, без да оставя топлинна сигнатура. Това е възможно, твърди Паис в патента, тъй като корабът е в състояние да „въздейства на тъканта на нашата реалност на най-фундаментално ниво“, използвайки законите на физиката.

Концепцията е сравнително проста, въпреки че инженерството, необходимо за реализирането й, е всичко друго освен просто. Цялата материя съдържа енергия на квантово ниво. Теоретично създавайки собствено невероятно плътно и поляризирано енергийно поле, се твърди, че хибридният кораб може да създаде около себе си квантов вакуум, който му позволява да отблъсква всякакви молекули въздух или вода, с които взаимодейства. По този начин корабът може по същество да игнорира аеродинамичните или хидродинамичните сили, или поне така се твърди в патента.

В своите патенти и публикации, описващи хибридния аерокосмически кораб, Паис пише, че радикалните подвизи на бързина и маневреност, на които предполагаемо е способен корабът, могат да бъдат постигнати чрез свързване на "високочестотен аксиален спин" или "ускорена вибрация" с "високочестотни вибрации на електрически заредени системи."

С други думи, ако можете: а) да създадете свръхпроводник при стайна температура, способен да съхранява невероятно високо количество енергия и б) да получите енергийното поле, създадено от този свръхпроводник, движещ се с невероятно високи скорости около или в рамките на летателният обект, можете да създадете поляризиран енергиен вакум около него, който му позволява изцяло да игнорира енергията на въздуха или водата около него, като по този начин премахва собствената си инерция и маса от уравнението.

В най-новата си публикация Паис описва хибридния космически кораб като грубо конусовидно превозно средство, което би изглеждало кръгло отпред или отзад: „Корабът е с конична конфигурация, с елиптично напречно сечение, подобно по геометрия на хиперзвуково плъзгащо се превозно средство / стрела. “Интересно е, че описанията на кораба в няколко публикации на Паис и дори патентът за „ използване на инерционно устройство за намаляване на масата “включват място за отделение за екипаж, екранирано от клетка на Фарадей.

Малко след като патентът за хибридния кораб е бил одобрен през 2018 г., Паис представя други свързани документи, „Свръхпроводима система при стайна температура за използване от хибридни аерокосмически кораби“ в Американския институт по аеронавтика и космонавтика SciTech през 2019 г. в Сан Диего през януари. В документа Паис пише, че „постигането на свръхпроводимост на стайна температура (RTSC) представлява силно разрушителна технология, способна на тотална промяна на парадигмата в науката и технологиите“, и добавя, че нейната „военна и търговска стойност е значителна“.

Документът https://arc.aiaa.org/doi/abs/10.2514/6.2019-0869

Възможностите, описани в документа, със сигурност трябва да звучат познато на всеки, който следи случаите с НЛО документирани от ВМС през последните няколко години.

"Възможно е да се изобрети хибриден аерокосмически подводен кораб (HAUC), който може да функционира като потопяем плавателен съд, способен на екстремни подводни скорости (липса на триене с вода) и подобрени възможности за въздушен и подводен камуфлаж (нелинейно разсейване на радиочестоти и сонарни сигнали). Този хибриден аерокосмически кораб ще се движи с голяма лекота през средата въздух / космическо пространство / вода, като се затваря във вакуумна / плазмена мехуро обвивка, поради свързаните ефекти на отблъскване на частици въздух / вода, предизвикани от ЕМ, и поляризация на вакуумна енергия.




Изображенията на аерокосическият хибриден кораб в заявката за патент включват описание на различните компоненти, които може да притежава такъв кораб, като: микровълнови излъчватели (300); резонансна кухина, изпълнена с благороден газ като ксенон (150); отделение за екипаж (55); клетка на Фарадей за защита на екипажа от електромагнитните полета (58); товарен отсек (57); система за електрозахранване (56); и конус на носа, който е „въртящ се около оста си (25)“.

За да ми помогне да разбера основополагащата теория за технологията на хибридния аерокосмически кораб, описан в патентите, разговарях с д-р Брайън Колет, катедра по физика в Хамилтън колеж, който преподава курсове по електромагнитна теория и квантова физика. Колет ми каза, че докато патентите и рецензираните статии за теоретичната физика са едно нещо, описанията на HAUC и твърденията в изследванията на Паис "нямат повече прилика с квантовата физика, както аз я разбирам, отколкото" The Force "от Star Wars ". Освен това, Колет добавя, че "свръхпроводникът при стайна температура би имал далеч по-радикални приложения, които всъщност са в границите на възможностите ни", отколкото хибриден кораб, който теоретично може да създаде квантов вакуум около себе си.

Други физици, с които разговярах заявиха същото нещо, обяснявайки колко странно е описаното в патента. Защо тогава директорът на Военноморският авиационен лично е настоял за този патент от патентното ведомство?

Само защото нещо е патентовано, не означава, че в момента е в производство или че дори е възможно. Частните компании и правителството на САЩ редовно патентоват перспективни технологии, за да гарантират, че притежават правата върху тях, когато или ако някога са напълно реализирани. Патентът на хибридният аерокосмически кораб изтича на 28 септември 2036 г.

Като се има предвид, неортодоксалните обстоятелства, свързани с одобряването на този патент, и учудващият факт че лично и техническият директор на военноморският авиационен център д-р Джеймс Шийхи лично се е присъединил към гарантирането на легитимността на тази революционна космическа технология в апела на военните към патентното ведомство. Шиихи е уверил патентното ведомство, отгосно тази заявка за патент, че методът за задвижване на кораба, описан в патента, наистина е възможен или скоро ще се основава на експерименти и тестове, които NAWCAD вече е провел.

Първоначално заявката е била отхвърлена от патентния служител Филип Бонзел с мотива, че „няма такова нещо като„ отблъскващо енергийно поле на ЕМ “и че когато се позовава на спецификациите, на микровълновите излъчватели, необходими в тази система, се вижда, че за високоенергийно електромагнитно поле за поляризиране на квантов вакуум, както се твърди, ще са необходими 10 ^ 9 [T] eslas и 10 ^ 18 V / m. " Това е приблизително еквивалентно на магнитната сила, генерирана от повече магнити и повече електричество от това, което се произвежда от ядрени реактори.

Очевидно служителят смята, че е невъзможно с днешната технология да се създаде безумното количество енергия, необходимо за генериране на ЕМ полето, което да задвижва този кораб по начина, описан в патентната заявка. Това, което би било необходимо за генериране на такова количество енергия, е може би потенциално революционният свръхпроводник при стайна температура, описан в един от другите патенти на Паис, за които ВМС е посочен като правоприемник.

Свръхпроводниците са материали, които могат да извеждат електричество с нулево съпротивление, което означава, че електрическите токове, пренасяни през тях, никога не се разграждат или разсейват, както правят в металите, като мед или сребро.

Свръхпроводниците също създават свои собствени отблъскващи магнитни полета, когато са поставени близо до магнити, което дава възможност за приложения като левитиращите влакове Маглев, които в момента пътуват с висока скорост в Япония и Китай. Повечето свръхпроводници днес изискват изключително ниски температури за работа, което ги прави непрактични за повечето приложения извън лаборатории или широкомащабни индустриални приложения. Свръхпроводниците на стайна температура от години са нещо като „свещен граал“ на науката за инженерите, защото те ще отворят вратите за невероятни нови форми на предаване и съхранение на енергия, електрически двигатели и магнитни устройства за левитация.

Според документи, достъпни за обществеността на уебсайта на Патентното ведомство отхвърлило молбата на Паис и Военните за този патент на 30 март 2018 г. След като е била отхвърлена, патентният адвокат на NAWCAD Марк Глут обжалва решението и представя допълнителна документация, за да гарантира на патентното ведомство, че описаните технологии вече са „активни“, което означава, че всъщност корабът може да бъде изграден и може да функционира както е описано в патента.

Един от най-убедителните документи в обжалването за първоначално отхвърленият патент е писмото, от 15 декември 2017 г. на д-р Шийхи в което твърди, че Салвадор Паис "вече е започнал серия от експерименти за проектиране и демонстриране на модерни задвижващи системи", описани в патента.

Писмото.



Важно е да се отбележи, че Шийхи не стига толкова далеч, че да твърди, че ВМС в момента притежава тази технология а вместо това уведомява патентния служител Филип Бонзел, че той е съгласен, че „този начин на ускорение / движение е извън състоянието на възможното , поне в момента. " Шийхи, разбира се, добавя, че "Китай вече инвестира значително в тази област" и "би предпочел ние [САЩ] да държим патента, вместо да плащаме завинаги повече, за да използваме тази революционна технология", която както той твърди "ще стане реалност ."

Може би поради тази заплаха от настъпването на китайците, патентното ведомство най-накрая издава патента. Не е посочена причина защо патентът в крайна сметка е одобрен,
т.като патентното законодателство на САЩ завършва на американските граници. Военноморските сили могат да патентоват всичко, което си поискат, но тези патенти не пречат на чужди държави да развиват и патентоват подобни технологии.

Благодарение на TTSA, Министерството на отбраната и въобще медиите, не само се разкри, че пилотите на ВМС са били свидетели на обекти, които се държат точно като кораба, който тези патенти описват, но пилотите описват тези аномални обекти точно както изглежда един от чертежите изобразени в патентите на Паис.

Един от тези чартежи изобразява любопитно и отчетливо оформен генератор на гравитационни вълни, наподобяващ обект с форма на Tic Tac, като инцидента Nimitz, случил се през 2004 г. край бреговете на Баха.


Освен това, що се отнася до твърденията, че тези патенти са просто спекулативна „теория“, както се мотивира служителят на патентното в-ство при едно от отхвърлянията, важно е да се помни, че научните и инженерни изследвания понякога достигат до крайни точки, в които постепенният напредък се постига през десетилетия
и внезапно кулминира с големи промени в парадигмата, които въвеждат теоретичното в царството на възможното. Мащабните изблици на свързано финансиране също могат наистина да помогнат, разбира се.

Изглежда, че патентите се основават на установени теоретични изследвания; включени в патентните обжалвания на ВМС и най-новата публикация на Паис
https://arc.aiaa.org/doi/abs/10.2514/6.2019-0869
са препратки към десетилетни изследвания на свръхпроводници на стайна температура и макроскопични квантови ефекти и дори нотирани копия на няколко изследвания, свързани с изследванията на Паис. В публикацията Паис също благодари на CTO Naval Aviation Enterprise CTO д-р Джеймс Шийхи "за многото часове на провокиращи мисъл дискусии върху концепцията."

Ние се обърнахме към NAWCAD за информация или разяснения по отношение на тези патенти и нашите въпроси  бяха изпратени до Курт Ларсън, директор по връзки с обществеността на NAWCAD. Ларсън ни информира по телефона и имейл, че „когато става въпрос за заявки за патент, [NAWCAD] не може да предостави никакъв контекст извън подадените документи за заявка за патент“.  "

Колкото и поразително да е сходството между заявените възможности на хибридния аерокосмически кораб и тези на обектите, описани от персонала на ВМС, все още не е известно дали тези патенти са свързани с продължаващите разкрития за НЛО. Фактът, че Шийхи се обляга толкова силно на китайската заплаха в последната точка от писмото си за обжалване, предполага, че ВМС вече може да играе догонваща роля.

Важно е също така да се отбележи, че ако ВМС са искали този патент да остане класифициран, той би могъл да подаде патента съгласно Закона за секретностт на изобретението от 1951 г. (35 USC, гл. 17), закон, който позволява патентите да останат класифицирани, ако представляват възможна заплаха за националната сигурност на Съединените щати. Вместо това всички патенти на Паис в момента са напълно достъпни за обществеността. Ако подобна задвижваща технология беше толкова революционна и ако ВМС наистина искаше да държи тази технология извън ръцете на другите, е любопитно да изберат да направят публично достояние патента. Може би ВМС сигнализира на своите противници, че и той е наясно с тази революционна способност и на кого принадлежи.

Освен това Паис отбелязва в документите, че подобна технология „би позволила бързо движение на HAUC извън нашата Слънчева система.“ Това ли е неразкрита причина, поради която изведнъж имаме нужда от космически сили? Това ли имаше предвид генерал-лейтенантът на ВВС Вера Лин Джеймисън миналата година, когато тя небрежно каза по време на едно интервю, че в „различните галактики в бъдеще ще имаме действителната способност, която имаме в момента във въздуха?“

Възможно е също така този патент да е просто още един аспект на информационна операция, която върви заедно с по-голяма дезинформационна кампания за НЛО която цели осъществяването на неразкрити интереси на Пентагона. Но включването на Китай, който е изцяло земен потенциален враг и главен технологичен противник на Америка, като пряк конкурент по отношение на технологията изглежда странно и дори контрапродуктивно, ако това беше така.

От друга страна, някои могат да кажат, че това може да е доказателство за две суперсили, които се борят да имитират възможностите на нещо, което наблюдават, но не разбират напълно на технологично ниво. Като се имат предвид всички неизвестни, всички възможности си струва да се проучат. Но приемайки информацията, свързана с този патент, по номинална стойност, изглежда допълнително насочва към възможността технологията наистина да е човешко дело.