„Zero waste“ и „Plastic-free“ като начин на живот – струва ли си?

При хранителните стоки няма как да има опаковки за многократна употреба. Пилешките гърди не може да са ти опаковани в нещо, което да се използва повторно поради хигиенни съображения. Възможно е това да е хартия или найлонова торбичка. Много хора не желаят месото да е опаковано в хартия, защото протича и им цапа останалите продукти.
По-скоро може да се замислят, като извадят пилето, да заплакнат торбичката и да я изхвърлят разделно. Така ще се рециклира. Много замърсените хартии /като мазни опаковки от пица/ не могат да се рециклират.

Аз имам малък 4 литров в шкафа под мивката. Има филтър, който се сменя и нищо не мирише.

Пластмасови - много зле.
Ама и дървени за еднократна употреба - не е кой знае колко добре, защото и за производството им отиват не знам си там колко много и какви ресурси. Те са произведени и транспортирани отдалече, в по-бедните страни, та и горивото на кораба е включено в сметката...

Най-добре е - метални, в ресторантче, което има правилната към природата политика.

Китайските клечки - и те са опаковани често в найлони, не винаги са в хартиена опаковка (ресторантьорът ще каже - ами хартиената се мокри бързо, поврежда се опаковката, клиентът е недоволен, мисли, че сме му дали стари клечки и т.н.). ММ пътува до Китай в командировка от време на време и яде в техните ресторанти. В по-нискокатегорийните, като влезеш всичко ти е опаковано в найлонови торби - чиния на масата в найлон, салфетката - в найлон, клечки - в найлон, за да ти покажат, че е много чисто при тях, нямаш от какво да се притесняваш откъм хигиена. Във високите категории ресторанти е както трябва - покривка от памук, съдове от глина, порцелан, клечки от дърво. Носи ни от там по една кутия с местни сладкиши. Кутия с бисквити, примерно. Кутията си е кутия, а като отвориш вътре - всяка една бисквита е в отделна найлонка плюс и всички бисквити са в още един цял, общ найлон, слагат и от онези прахчета като в кутиите за обувки - да не поема влага. Пишман да станеш да си купиш едни бисквити в Китай. Ха дано да се усетят и те и да спрат. По-добре е да си разменим рецептите с китайците под формата на културен обмен и да си изпека сама оризовите им бисквити, вместо една кофа с пластмаса за 2 хапки!

Да добавя - фаст фууда си е пълен с трикове, абсолютно съм съгласна - мазен картон от пица не може да се рециклира. Решението - изпечи си пица у дома или пък ходи на малко ресторантче, което пече пици и ги сервира в чиния.

С удоволствие бих подкрепила инициатива, подобна на тази в много други страни. Всички учебници, тетрадки и помагала да са електронни и на детето да се купува ай-пад или друго устройство в първи клас. Няма да има тонове хартия, няма децата да се изкривяват от носене на чанти и определено ще излезе по-евтино, като се има предвид цените на всички бумаги сумирани от 1-ви клас до завършването.

Дървените прибори за еднократна употреба са бамбукови, а бамбукът расте много бързо и е лесен за възстановяване, погледнато за сравнение с другите дървесни източници. По-добре е в пъти от пластмасата и много по-зле от многократните прибори.

Аз пък точно обратното! Много съм против дигитализирането на всички книги и учебници. Може би част от нещата може да станат дигитални, но да се чете само от таблети, не съм съгласна. Изобщо не е същото, особено за малки деца.

Хвърлям каквото мога разделно и имаме компост - един купен и един по програма от общината.
Ама добре са го измислили - дават ти го и идват да проверяват дали е на адреса в следващите няколко години. Ако не го намерят - глоба. Явно доста "хора" са взели и са ги продали после.

Взех си мрежички за плодове и зеленчуци, а сега се чудя как да накарам жените в магазина (Теско) да ми слагат месо или маслини от витрината в моя си стъклена кутия. Не виждам какво им пречи да премерят и да занулят кантара, но не са свикнали така и не искат.

Найлоновите торби са платени, но найлонките за плодове и зеленчуци са безплатни. Прави ми впечатление, че пенсионерите взимат по 10-20-30 такива торбички и явно после си ги ползват. Та май младите повече мислят за рециклиране и намалено ползване.

Е, сериозно ли го написахте това??

Винаги има по няколко човека, които нарочно се включват с такива мнения. Да не разваляме хубавата тема и да ги подминаваме.

За книгата versus таблета - аз подкрепям Натали, но може би много зависи от различния опит на всеки.

Решението за мен е по скоро следното: тетрадките да се изписват до края (ако в края на 3-ти клас си в началото на тетрадката по някой предмет, да продължиш с нея в 4-ти клас, а не да взимаш нова), да се премахнат задължителните учебници и да се даде свобода на родителя за това откъде и как да се снабди с информация (от интернет, от свой стар учебник, от библиотека, от книга, която той харесва/му е препоръчана и той решава да купи). Да не се хаби хартия за измишльотини и глупости. Учебниците да не се драскат и да се предават на друго дете. (На моята щерка учебникът по френски е ползван от 6 други деца, написали са си имената. Като мазен халваджийски тефтер е, но го позакърпих, измих му найлоните с малко ракия и хе - детето научи френски!)Тетрадките да се рециклират, да се предават на "вторични суровини", хехе, както по мое време като дете. Решение за мен е много игра навън - в класни стаи "под открито", с природни материали, по-малко седене у дома на дивана. Връзката с природата и милеенето за всяко едно създание (от пеперуда до мечка) идва от контакта с тази природа. А география, история, биология се учат отлично точно навън, да не говорим за спорт, за арт и т.н. Литературни турове или пък посещение в музей на местен писател/творец - по-добър учебник от това не знам да има.

Решение е също, за мен, да научиш детето да си пази предметите. И раницата за училище да изкара повечко време, и учебниците да са опазени, чисти, за да се дадат на друго дете, тетрадката да е опазена, за да служи по-дълго време. Да не хвърлят, чупят, рушат вещите си. Решение е децата да се научат, че от тъпанарски пластмасови човечета, които ти купуват всеки ден без повод, няма смисъл. По-добре събирай левчетата си за някоя екскурзия, за да се учиш в тази "открита класна стая", която споменавам по-горе. Примерно, ако си от Сливен и знаеш всичко за хайдутите, отиди до София - да видиш домовете на Славейков, Яворов, Вазов, Димитър Димов и Вапцаров.

Понеже работя с деца искам да кажа колко е тъжно да разбереш, като ти доведат едно дете, че пръстчето/ръката/дланта на детето е свикнала да докосва само изваяна пластмаса и екрани/дисплеи. Децата губят сетивността на пръстите си, хора, страшно е. Като им дадеш да пипнат една шепа слама - плашат се и го хвърлят (за Коледа правих пресъздаване на Рождество и помолих децата да носят слама, да сложим в "обора"). Като им дадеш шишарка, кора от дърво - не искат да я пипат. С "безчувствени" пръсти не желаят нито пластилин да пипнат, нито една манджа от кал да сготвят, нито да направят лодка от черупка на орех с листи и т.н. А скролването го умеят от бебета... В пъти по-добре е да градинарстват, отколкото да гледат градини само на картинки в нета.

Няма заместител на книгата с детски приказки и гушването да ти я прочетат. На никакъв екран и никаква анимация не може да го замести това. Децата, които растат с екран, пре-стимулират малките си главици и не могат да се научат качествено да се отпускат, да релаксират, спокойно и бавно да се движат, размишляват и действат. Те очакват непрекъсната високоскоростна стимулация (такава каквато идва от екранчетата на машинките им) и изпадат в ярост, когато настъпи момент, в който такава високоскоростна, ярка като светлина стимулация няма. Децата, които растат с книга се научават, че четенето не само не е стрес, ами е удоволствие и желание да обърнеш още 2-3 странички напред, без да те разсейват поп-ъп реклами, новопристигащи съобщения, линкове да кликнеш тук и там и т.н. За малки деца, аз съм абсолютно убедена за себе си, по-добро от книга, природа и родител до тях - няма.

Такааам...

Лак за коса, гел, шампоан, маска, балсам, лакове за нокти, сенки, спирала, моливи, червила, фон дьо тен, пудра, различни хайлайтъри, основи, завършеци, топ мазила.

Прах за пране, таблетки за миялна, пластмасови саксии, микровълнови фурни, перални, хладилници, абсорбатори....

и т.н, и т.н....

На фона на всичко това, колко ли е важно, че ползвам торби от плат за пазар, стъклена бутилка и метална сламка?

Много ЗА еко био живота съм, но как да стане?!

За повечето от нещата съм съгласна. За саксиите - не особено, аз имам пластмасови, ама си ги ползвам с години наред.
Микровълнова нямаме точно с такава нагласа. За праховете и другите подобни съм доста съгласна.
НО! Въпреки тези неща, мисля, че не трябва да допускаме тази мисъл в съзнанието си, че не правим разлика, дори и с малко.

00404,

Просто е тъжно, че с промяната на малките неща се постига съвсем малко или нищо- не трябва да купувам над 200 000 пластмасови сламки, за да компенсирам хладилника....и пак съм в изходна позиция.

По-глобална трябва да е промяната ми се струва...пътят е рециклирането явно.

(Саксиите не мога да ги ползвам повече от 2 лета, прецакват се от жегата и студа. Микровълнова имам от повече от 15 години и дори да спра да я ползвам по еко причини- няма да има смисъл, тя вече е произведена, закупена, някой ден ще се развали и изхвърли...)

Чудя се няма ли начин тази отпадъчна пластмаса да се ползва за нещо смислено - да измислят технология, която я превръща в строителен материал - така ще има и по-голям интерес от събирането и изкупуването й в специални пунктове...
Или пък да се превръща в суровина за 3Д принтерите - когато те навлязат в бита, сами ще си правим дребните вещи за еднократна употреба, щом се съсипят ще се рециклират и ще се прави нещо друго от материала...
Но май учените още не са толкова напреднали...

Съвсем не всички употребяват тези неща. Някои ползваме само шампоан и сапун и имаме едно червило.
Затова и много пъти е говорено, включително в тази тема, че пътят минава през по-малко потребление - рециклирането идва като следваща стъпка, "овладяване" на щетите от свръхконсумацията. Разбира се, няма как да живеем в оскъдица като бабите си, но всеки сам поставя своите граници и преценява докъде се простират нуждите му. Без хайлайтър мога, но без пералня не мога. И т.н.
Относно примера ти с микровълновата - докато икономическата печалба е по-важна от екологията (а то навярно винаги ще е така) няма как да се премине към "вещи за цял живот", както е било при производството на първите перални и телевизори например, вместо "вещи за една година". Разбира се, "вещи за цял живот" биха били значително по-скъпи на фона на ширпотребите.
Все пак от личен опит мога да кажа, че когато се купуват качествени неща, компютри и телефони съвсем спокойно изкарват 10 години ежедневна употреба, битова техника - дори повече.


Btw проблемът с пластмасите ще се реши от само себе си, когато се изчерпят нефтените запаси на планетата...

Чек, моите кошове са 5...

Купуваш био препарати и по възможност козметика (не е вярно че са с по-лошо качество тези препарати, а и не ми дразнят алергията). Лак за коса просто не ползвам.
Хладилника колко често го хвърляш? Същото важи за останалите електроуреди. Микровълнова нямам и оцелявам съвсем спокойно. Ако е за енергията, вземаш с клас поне А+. Не е точно като пластмасата, която и ядем накрая.
И всъщност почти всичките ми саксии вече са керамични, малко по малко ги смених. Не съм ги броила, но са над 30 със сигурност. Всъщност най-смешното е, че много пластмасови саксии ги продават по-скъпо от обикновените керамични. Та дори за пестене не става дума в този случай с купуването на пластмаса, а само за удобство - намират се по-лесно.