Аз изчаквам. Последна влизам в автобуса, отсъдето излизам първа:)))
И аз винаги се чудя за къде бързат, след като автобуса изчаква всички от самолета да се качат.
- Публикувана: 24 окт. 2019, 15:42 ч.
- Последно мнение: 8 май 2024, 20:21 ч.
"Селски" номера и пинизи - тема 2
И аз винаги се чудя за къде бързат, след като автобуса изчаква всички от самолета да се качат.
Точно, за къде бързат и те не знаят. Като станат прави и задръстят пътеката, ситуацията и те самите се изнервят още повече, защото висят на тясно, приклещени от всички страни, стиснатили някакви багажи - започват да пуфтят, да псуват, да негодуват. Не разбирам защо е нужна цялата тази история. Но не може без бутане, блъскане, пререждане и подобни номера.
Миналата година на полет към София група възрастни хора прередиха всички, които чинно минавахме на зиг-заг, следвайки опънатите въжета. Отидоха директно най-отпред, а когато им направих забележка, реакцията беше "Е, голяма работа, нали на едно място отиваме всички, самолетът няма да тръгне без вас, не се безпокойте". Ами след като ви е ясно, че няма да тръгне без нас или без някой друг, защо е нужно да се правите на големи тарикати и да изпреварите цялата опашка? Не отговориха на втория ми въпрос, само се обърнаха пренебрежително с гръб.
По-напред някой се оплака от шумни съседи под прозореца си. Съгласна съм, че е много неприятно. И ние имаме едни такива. В петък вечер засядат на двора и се прибират в неделя следобед. Много са шумни и на моменти е крайно изнервящо. Искаме, не искаме, слушаме разговорите им по цели дни. Рядко има музика, но когато има, целият квартал разбира. Последно бяха домъкнали тъпан от някъде и бяха много учудени, че имаше реакция от съседите - ама какво толкова, те са си на своя двор.
Миналата година на полет към София група възрастни хора прередиха всички, които чинно минавахме на зиг-заг, следвайки опънатите въжета. Отидоха директно най-отпред, а когато им направих забележка, реакцията беше "Е, голяма работа, нали на едно място отиваме всички, самолетът няма да тръгне без вас, не се безпокойте". Ами след като ви е ясно, че няма да тръгне без нас или без някой друг, защо е нужно да се правите на големи тарикати и да изпреварите цялата опашка? Не отговориха на втория ми въпрос, само се обърнаха пренебрежително с гръб.
По-напред някой се оплака от шумни съседи под прозореца си. Съгласна съм, че е много неприятно. И ние имаме едни такива. В петък вечер засядат на двора и се прибират в неделя следобед. Много са шумни и на моменти е крайно изнервящо. Искаме, не искаме, слушаме разговорите им по цели дни. Рядко има музика, но когато има, целият квартал разбира. Последно бяха домъкнали тъпан от някъде и бяха много учудени, че имаше реакция от съседите - ама какво толкова, те са си на своя двор.
В самолета и аз ставам, ако имам възможност, точно заради другите. Последните години, като настават всички преди да са отворили вратите и буквално почвам да чувствам лек задух. Ако отворят вратите не ми е проблем да чакам, но ако се чака 5-10 минути на затворени врати, буквално ме обзема лека клаустрофобия.
Знам, че не е редно, но се спасявам поединично.
Знам, че не е редно, но се спасявам поединично.
Не мога да разбера какъв е проблема. Някои стават и се нагласяват по-бързо, някои изчакват.
Иначе какво. Всички да стоят седнали и да се чудят кой е наред ли?
Не ми пречи никой, стига да не се бута.
Но като споделяме, мен ме дразнят тия които си събуват обувките и си вдигат краката, без значение от възрастта 😆
Иначе какво. Всички да стоят седнали и да се чудят кой е наред ли?
Не ми пречи никой, стига да не се бута.
Но като споделяме, мен ме дразнят тия които си събуват обувките и си вдигат краката, без значение от възрастта 😆
По време на Ковида, стюардесата на Луфтханза въвед такъв ред след кацането. Първо да станат от първи до четвърти ред и така до края. Всеки, който се опита да избърза беше върнат само с поглед и моля 
Тогава най-бързо съм слизала от самолет, а бях по средата. Миналата година вече не беше така.
Тогава най-бързо съм слизала от самолет, а бях по средата. Миналата година вече не беше така.
Аз последните години пътувам с Луфтханза към България, няма автобуси в София, минаваш по коридора/ръкава. Съответно, който е пръв, е първи и на опашката за паспортите. Сега вече, ако няма проверка, вероятно още по-бързо ще става.
Знам, че всички сте аристократи и пътувате с коли, но някои гонят влакове и автобуси, та ги разбирам хората.
Като не бързам, не се бутам и толкова, никой не ме дразни.
Знам, че всички сте аристократи и пътувате с коли, но някои гонят влакове и автобуси, та ги разбирам хората.
Като не бързам, не се бутам и толкова, никой не ме дразни.
По време на Ковида, стюардесата на Луфтханза въвед такъв ред след кацането. Първо да станат от първи до четвърти ред и така до края. Всеки, който се опита да избърза беше върнат само с поглед и моля Тогава най-бързо съм слизала от самолет, а бях по средата.
Тогава най-бързо съм слизала от самолет, а бях по средата. Така и се слиза най-бързо, ако някой бърза, за да направи връзка, просто казва - моля, бихте ли ме пуснали, имам малко време за връзка. Хората разбират и нямат против, но 3/4 от самолета да наскача и да тръгне да се бута
Много ми липсва редът от времето на пандемията, единственият ми позитивен спомен от този период. И по супермаркети, и по обществени учреждения, автогари. Като ми залепне някой зад врата сега на опашка, ужас. Съветват да не ползваме селф скановете по супермаркетите, че това щяло да изяде работни места, но най ми е спокойно там- никой не ме подбутва отзад с количката, или пък касиерката да нахвърля продуктите със скоростта на светлината и да се очаква и аз да ги опаковам със същата скорост.
И ги нямаше тези видеоразговори навсякъде и говорене на високоговорител.
И ги нямаше тези видеоразговори навсякъде и говорене на високоговорител.
Много ми липсва редът от времето на пандемията, единственият ми позитивен спомен от този период. И по супермаркети, и по обществени учреждения, автогари. Като ми залепне някой зад врата сега на опашка, ужас. Съветват да не ползваме селф скановете по супермаркетите, че това щяло да изяде работни места, но най ми е спокойно там- никой не ме подбутва отзад с количката, или пък касиерката да нахвърля продуктите със скоростта на светлината и да се очаква и аз да ги опаковам със същата скорост.
И ги нямаше тези видеоразговори навсякъде и говорене на високоговорител.
И ги нямаше тези видеоразговори навсякъде и говорене на високоговорител.
Препоръчани теми