Какво значи да обичаш себе си?

Егото е интересно нещо. Много се бъркат доста неща с него. В някои ситуации е много трудно да кажеш АЗ ... а твърдиш , че имаш его ... В други ситуации е мноог трудно да кажем НИЕ ...

Когато става въпрос да се поеме отговорност и риск ... обикновено е НИЕ ... когато става въпрос да се дърпа някоя облага обикн. е АЗ ... 


И много се слага външният вид като критерий в настоящата тема. Т.е. той е критерий , но за други теми.

На 41 г. съм и за първи път чувам някой да засяга външния вид във връзка с този израз. За мен няма никаква връзка.

Всъщност е доста често срещана любовта само от една страна.

Бела Чао, залиташ в крайности или не си наясно с термините и понятията, не е важно.

За мен е приемлива фройдистката теория за нивата на съзнанието и затова ще разсъждавам през нея.

В една балансирана личност има от всички три нива, добре съжителстващи помежду си – то (подсъзнанието ни), аз и свръх-аз. Всяко едно от тях е коректив на останалите и ни държи адекватни, сверени.
Конфликтите между тези ни нива на съзнанието водят до различните прояви на невротичност във всеки от нас като личности.

Това, което ти наричаш "лошото" его, всъщност е част от нашата индивидуална личност – Аз-ът. Ако нямаш Аз (Его), то ти си никой, нямаш персоналност, нямаш индивидуалност, не съществуваш като набор от индивидуални личностни качества.

Цитирам нещо за ориентация:


Грижата за външността ни е част от нашата себеоценка, от нашето АЗ. Което включва и грижа към и за нас самите, свързано с нашето усещане за самооценка, самочувствие. И двете крайности не са ок.

Сега погледнах и други мнения...
Човек без его няма, факт. И най-големия светец има его. То е първородния грях.
Перфектния външен вид (каквото и да значи той) е стремеж на егото, т.е. ни най-малко е проява на онази божествена, безусловна любов. Но тъй като живеем в материален свят, няма как да игнорираме поддръжката на външния вид, тя е един вид галене на егото. И докато е в разумни граници и не стига до вманиачаване е  необходима за поддържането на душевната ни хармония... Аз поне се опитвам да поддържам баланс и се чувствам добре така. Но наруши ли се той и физическото наделее над психическото (или материалното вземе превес над духовното... в религията се наричат "земята" и "небесното царство", но това е алегория), човек се обрича на неудовлетворение.
Човек има нужда сам да се обича. Тогава няма да изпитва нуждата друг да го обича, това е потребност на егото. Но отново- ние живеем в материален свят и между нас има комуникация, социални отношения, които са ни неоходими за оцеляването на чисто биологическо ниво. Но освен това чрез общуването си взаимодействаме, а това води до себеопознаване и в крайна сметка- до еволюция на съзнанието.
Пп Аз психологическа и философска литература не чета, не ща да се обърквам с други гледни точки.

Не знам какво точно значи "да обичаш себе си".
Но не позволявам да ми се "разхождат по главата", да ме обиждат, да ме нараняват....
Дали се нарича любов към себе си/его/егоизъм, не знам, а и не ме интересува особено.
Важно е да се чувствам добре със себе си, добре в средата си, добре сред приятелите си.
Ако се събуждам всеки ден с усмивка и нетърпение да започне деня, а вечер заспивам с чувство на задоволство и удовлетворение от поредния страхотен ден, да, значи се обичам и обичам живота си.
Повече не ми трябва.

Красотата дава предимства и опеделено някаква степен на власт, но не е гаранция за обич. Защо тогава да не може човек да се обича и с по-нехубава кожа или с по-малко коса или пък с корем? Обичаш се като едно цяло, като пакет... Иначе започва да се проявява пасивна агресия и самоунищожение, но обикновено то не е на базата на пет бръчки, а на други проблеми. Поглеждаш родителите си, виждаш ги с всичките им недостатъци и пак изпитваш любов. Същото към братя, сестри, съпруг, деца,... себе си.

Как се проявява тази обич при мен.. На психическо ниво избягвам да се тормозя , както и хора, които ме тормозят. Майка ми в един момент от живота ме "изяде с парцалите" с думите "аз не съм те родила и баща ти треперил над теб, за да си сега..." и оказвам и на родителите ми въпросната чест, като се грижа за детето им, за да не са напразни усилията им На физическо ниво - спортувам, храня се добре и си почивам подобаващо, "глезя се" с продукти, масажи, фризьор, облекло.. Мисля, че около мен е пълно с хора, които се обичат и обгрижват, което е много хубаво.

Доста се обърквам и аз от тези понятия, ще трябва няколко пъти да прочета отговорите ви.

Аз съм израснала в малък град и ме възпитаваха винаги да се съобразявам с хората и все да съм в най-добрия си вид, с най-добрата дисциплина, но и всичко “лошо” да крия. Е, разбира се, не са ми го казвали така директно, те и самите те не го осъзнават, но от сегашната ми гледна точка така го виждам. Това е обременяване. Да внимаваш винаги как ще се представиш пред хората, защото, ако направиш нещо, дето няма да е общоприето... ще те одумват и ще берем срама.

За външния вид... аз изобщо не го слагам като първия компонент във въпросната обич към себе си. Но го казах именно заради тези създали се комплекси в мен, че до ден днешен не мога да го изкореня и все още имам моменти, в които се присещам разни думи и мнения, които да ме тормозят и да се чувствам зле. Но не се оплаквам, осъзнавам го. Това си е моята вътрешна борба, явно ми е дадено, за да продължа да го преодолявам, докато не стигна до някакво друго ниво.

Базила няма да слагам цялото ти мнение в цитат, но за мен не си права. И според мен ти бъркаш понятията.
Кое наричам "лошото" его ? Нищо подобно не съм писала.
Ок. Тук въпроса е как го употребяваш този АЗ . Защото познавам семейство с 3 поколения, прадядото и него познавах и мога да коментирам следното “
Прадядото , който не е егоист, гледа семейството , стига му малко, урежда на децата си жилища и помага с внуците. Умира. Майка и баща … ами страшен егоизъм. Майката уж се грижи за всички и е много тревожна, но не … тя гледа всичко да държи под похлупак, да няма объркване за да няма грижи защото на нея не и държат нервите да се оправя. Бащата е от рода - оправяйте се както знаете и не ме закачайте за нищо. Аз ходя на работа и си гледам телевизията. Децата израстват страхотни егоисти, манипулират с @болен съм@ , @страдам@ , @имам да уча или работя@ … за да не ги закачат и единствения начин в това семейство да получиш внимание е да покажеш на другите колко повече страдаш от тях и колко си по-зле. Резултат страшни хипохондъри всички психонестабилни. Внучето сега на 5 годинки , родено здраво и много хубаво бебе … вече е пълна трагедия, защото всички тези се @грижат@ за него и за да откъсне майка си от огледалото или от самосъжалението и или дядо си от пред телевизора или баба си от прахосмукачката или баща си от @да печеля пари@ … трябва да е много болно и да покаже как страда. Така че като те види и първо се опитва да покаже колко е настинало и да покашлява при което скачат майка му и баба му в страхотна истерия и вадят антибиотика, или се опитва да си криви очите при което обиколиха всякакви очни лекари в града или не иска да говори правилно и не му се разбира нищо , докато когато беше 3 годишно си приказваше далеч по-добре … да не говорим , че ги дразни като не желае да яде нищо и ги разиграва по цял ден. ДА не говорим че непрестанно се разправят помежду си докато надделее този, който докаже че е най-болен , нещастен или депресиран. 

Та ако всички тези престанат да обръщат внимание на тяхното АЗ и се опитат да обърнат внимание на другия без да бъдат изнудени за това с някакви манипулации, депресии, истерии и театри … всички ще са по-здрави и по-щастливи. Според мен. Според мен в едно НИЕ няма място за АЗ защото в същност се съдържа вътре.

Джуд аз лично при подобни ситуации , когато си съзнавам дефицит работя с максимата @клин клин избива@ . Т.е. правя обратното и когато се случи @страшното@ си го анализирам , виждам колко не е страшно и как се работи с последствието и си създавам нови принципи на базата на новия опит.

Интересно наистина, че всеки иска да бъде обичан, а това да се научиш сам да си даваш обич се оказва не толкова лесно.  А как да се научи човек да приема любов, като не може да я приеме от себе си?
За мен да обичаш себе си значи съвсем буквално да се обичаш. Както всяко друго любимо същество. Грижиш се за себе си, поглеждаш се с обич в огледалото, уважаваш се, изискваш от себе си и макар да знаеш, че не си съвършен, все пак се обичаш.
В момента, в който достигнах едно опиянено състояние на влюбеност към самата себе си, започна да ми върви много във всичко. Лошото е, че човек в един момент забравя и започва да се приема като даденост и тогава е възможно пак да зацикли в някаква схема от неприятни убеждения за себе си, а оттам и за другите. В състояние на недоверие към самия себе си, човек трудно може да привлече неща като любов от друг човек, успех и други благини. Мисля, че това е идеята на "модерното схващане". Всъщност винаги го е имало, но за много хора е новост.
Точно чета една книга, в която пише, че особено пречистващо било да се обърнеш към цялата Вселена с думите "Обичам те!". Значи, включително и към себе си.

Белла, това е нездрав егоизъм (не е его само по себе си, а част от егото на един човек) и произлиза от някакви вътрешни конфликти на собствените им личности. Които ние няма как да знаем, ако не ги познаваме и не сме проследили целия им живот (семейство, среда, детство и т.н.). Те някои психоаналитици с години лекуват 1 човек, та тук с няколко поста във форум надали можем да сме изчерпателни.

Не е нужно да се обезличаваш, да ставаш "ние", за да си добър човек. Не е лесно, но е постижимо. Преминава се през осъзнаване на случващото се и добро, и лошо, и поставянето им на едно място. Приемаш, че в теб има и едното, и другото като опитваш да ги държиш в баланс. Но в никакъв случай отричане на едното от двете категории. Така залиташ и отиваш в друга крайност.

Примерите ти с за хора, които изпитват нездрав егоизъм, опитвайки да компенсират вътрешни противоречия, които самите те надали осъзнават.
При една относителна здрава психически личност егото е като барометър между инстинкта и морала (забраните, свръхизискванията на средата и твоите собствени). То ти осигурява самосъхранение – баланс между теб и околните. По него се оценяваш и оценяваш околните и случващото се с теб/около теб. Ако то е нездраво – ще имаш и нездрави отношения с другите и съответно към себе си.
Да го загърбиш напълно в името на "ние", означава бягство от себе си, а не надграждане.

Мисля че пак не ме разбра. Аз не казах човек да не може да каже АЗ! Напротив. Много хора не могат да кажат @Защото АЗ искам@, @АЗ мисля@, @АЗ сбърках, извинявай @ … могат обаче дакажат @Това трябва да го направИМ@ или @Трябва да бъде направено@ … и подобни.
Според мен за да може човек в едно семейство например с деца да приеме, че за известно време НИЕ ще е с по-голям приоритет от АЗ той трябва да има много силно и както казваш здраво АЗ .

Тогава няма да имаш нужда непрестанно да си доказваш АЗа и да си защитаваш собствените потребности срещу тези на семейството си. Ще успееш да приемеш за известно време нови, обединени и общи потребности. Не като бащата да каже @Нямам никакво свободно време, отивам да си карам колелото , оправяйте се@, а ще каже @Кара ми се колело, ще взема децата и ще направим заедно разходка, вярни, няма да карам както аз си мога , но ще имам други плюсове от тази работа@

Т.е. АЗ не е равно на егоизъм, а по-скоро на самочувствие и на самооценка . Ако не се чувстваш непрестанно пренебрегнат и прецакан , то ще можеш да предложиш компромиси и да се радваш на резулатта .

Най-сбито и общо казано - да се грижиш за себе си. За външния си вид, здравето, образованието, квалификацията, кариерата си, отношенията си с мъж, деца, роднини, приятели, за независимостта и самочувствието си.

Първо, трябва да разбереш кой си, че си единствен и уникален и да се обичаш такъв, какъвто си. Външният вид е външен. Аз обичам да се глася, но го правя не защото не се харесвам, а защото ми харесва да го правя.
Понякога, и все по-рядко се влияя от външни хора по отношение критика на качествата  ми.
В 90/ от случаите установявам, че те въобще не ме познават, а си прожектират техните филми върху мен.
Така че, аз абсолютно обичам личността си!
Даже гледам да не употребявам омразни и критични изрази за себе си.

Не точно да се грижиш, а да поставяш себе си на първо място и да се избираш сам
себе си.

Признавам обаче, че напоследък се усещам, че поради комплекс от нашите, ми се иска да имам перфектно семейство и се старая твърде много за това. Хем уж имам приоритети за себе си, хем чакам да видя как ще име удобно на другите, та аз да се наместя в дупките свободно време. За щастие, то стана повече и трябва да погледна себе си.