Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

  • 2 185
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте! Извинявам се предварително, ако не съм пуснал в правилната категория.
Студент съм, първа година във Варна. Още от ранна детска възраст съм имал проблеми с вниманието и дисциплината. Не мога да се концентрирам върху нещо за повече от няколко минутки, говоря бързо, понякога неразбираемо. Забравям доста често "какво щях да правя" или важни работи, не мога да стоя на едно място за дълго време, трябва да стана, да ходя, просто да правя нещо. След като завърших и сега съм в университет, това ми става все по - голям проблем. Моля за съвет - как да постъпя и какво да направя? Личният ми лекар не е опция. Къде и кой да търся за поставяне на диагноза (и съответно лекуването и ако имам такава)?

# 1
  • Мнения: 12 473
Е как си я постави тогава сам??
Научи се да медитираш и ще подобриш положението

# 2
  • Мнения: 2 755
А в училище до сега не беше ли проблем?  До 12 клас се разхожда в час ли?

# 3
  • Мнения: 3 865
Родителите ти не знаеха ли за този проблем

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
Младеж, всичко ти е наред, щом си я добутал до университет!
Като не помниш какво щеше да правиш - записвай си. Това дисциплинира мисълта.
Вече си достатъчно голям, пълнолетен млад мъж си, научил си се как да стоиш в час и да слушаш. Извън университета можеш да се движиш физически колкото искаш, ако това те успокоява. Ако нещо те притеснява с ученето, обърни се към родителите си и опитай да го обсъдиш с тях. Сигурен ли си, че учиш това, което искаш?

# 5
  • Мнения: 11 844
Вземи си да пиеш омега3 , както и магнезий  Peace

Иначе това е в компетенцията на невролог.

# 6
  • Мнения: 6
Е как си я постави тогава сам??
Научи се да медитираш и ще подобриш положението

Притежавам почти всички черти от тази диагноза и смятам, че е редно да се обърна към някого, да се консултирам.

# 7
  • Мнения: 6
А в училище до сега не беше ли проблем?  До 12 клас се разхожда в час ли?
Винаги ми е било проблем. Клатя си крака, говоря със съученици, правя нещо на телефона... общо взето каквато и да е дейност, която мога да правя, когато съм седнал. И не, не е от лоша дисциплина. Нямам никаква концентрация.

# 8
  • Мнения: 6
Родителите ти не знаеха ли за този проблем

Като по - малък - да, но не се е стигало до лекари, психолози и т.н. Но от 6 години насам може да се каже, че живея сам и наистина не съм прекарвал толкова много време с тях.

# 9
  • Мнения: 12 473
И аз ги имам всички тези черти от дете и се радвам, че още не я бяха измислили..)
Казах ти вече какво помага. Флуиден, аюрведичен режим също доста намества.

# 10
  • Мнения: 407
Спортувайте, намерете си достатъчно физическа активност, фитнес, футбол, колоездене, плуване, каквото ви е приятно. Физическата умора ще сложи нещата в ред.

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Щом вече си решил, защо питаш тук? Вземи си час за желания специалист и отивай.

# 12
  • Мнения: 2
А в училище до сега не беше ли проблем?  До 12 клас се разхожда в час ли?
Винаги ми е било проблем. Клатя си крака, говоря със съученици, правя нещо на телефона... общо взето каквато и да е дейност, която мога да правя, когато съм седнал. И не, не е от лоша дисциплина. Нямам никаква концентрация.
Авторе, аз съм същата. Донякъде затова "едва избутах" университета. До пубертета беше още по-зле. Типично хиперактивно дете. Имам запис от кръщенето си, където съм на 2,5 години - дърпам се, въртя се наляво-надясно (през цялото време), до мен е братовчед ми (на 3г.) - стои си мирно, нищо общо. В училище вечно се оплакваха от мен, била съм и пред изключване и т. н. Беше през 90-те и през цялото време ми се казваше, че съм "лоша", че го правя нарочно, живеех с мисълта, че нямам воля, че е въпрос на характер. А аз толкова исках да мога да съм като останалите. На коментиралите искам да кажа, че си израснах със самообвинения и това страшно много се отрази на самочувствието ми. Тогава си нямах и на представа, че хората са различни физиологично. Ако тогава се знаеше, нещата щяха да са съвсем различни.

# 13
  • Мнения: 2 646
Омега 3 + Омега 6, магнезий.

Ако отидеш на психиатър ще те натъпче с лекарства с много странични ефекти, но ще те кротне. Много деца ги пият. И правят почивки без лекарства само през ваканциите. Аз не бих си тъпкала децата с такива лекарства.

Иначе това твое състояние се лекува от ерготерапевт, но само в ранна детска възраст, до около 10г. Сега ерготерапията няма да свърши работа, а и без това не е особенно развита тази професия в България все още. Това при тях се нарича сензорноинтегративна дисфункция. И се придобива пак в ранна детска възраст, ако постоянно си оставял под влиянието на бързоскоростни стимулатори.
https://m.bg-mamma.com/?topic=108366
Виж това

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
Обичайно хиперактивността в голямата си част изчезва с пубертета, защото младежите се научават да се контролират. Силата на волята. Сега е моментът да се докажеш пред себе си,  Според мен усещането в момента е свързано със смяната на начина на живот, наложителното адаптиране в света на възрастните и във ВУЗ, където никой не прави компромиси с поведението и на първокурсниците им се налага да поемат отговорност за постъпките си.  За всички е трудно, но това е част от съзряването.

Общи условия

Активация на акаунт