Майски бръмбарчета 2020 - Тема 3

Деси, аз също родих на 20, 24, но третото ще е на 34. Ще ги навърша май месец точно. Винаги съм искала три деца. Макар, че имаше момент, в който се бях отказала. Много съм щастлива, че все пак се решихме и нямам търпение да си прегърна момиченцето!
Относно раждането - аз винаги съм била за естественото. И двата пъти родих така, без упойка. Първия път нямах никакви разкъсвания и шевове, на втория път ми направиха 3 външни само. Аз не бих казала, че болката от контракциите е страшна и непоносима. Една бъбречна криза например боли много повече. А и самите болки продължават няколко часа, докато след секцио са дни наред. А емоцията, когато човечето излезе и изплаче не мога да я опиша, думите са малко. И много искам да я изпитам още веднъж.
С всичко това не искам да отричам или заклеймявам секциото - то е спасило милиони жени и бебета. Но според мен до него трябва да се прибягва само при сериозни медецински показатели. А нашите лекари сякаш много лесно тласкат родилките към операция.

Мишле, радвам се че и ти си добре!

Привет и от мен
Радвам се, че сте добре момичета!
Аз се чувствам добре, от няколко дни бебчо е много активен и все по-силен. Малко съм се вкарала във филм, че качвам много килограми и си запазих час за ендокринолог на 10.02. И ще поискам обременяване с глюкоза, че да се успокоя.
По темата за раждането. На мен ще ми е първо раждане, но преди 3 години имам доста голяма коремна операция. Искам да се пробвам естествено, АГ също смята, че няма причина да не опитаме, а и не правят секцио по желание. Обаче колкото повече наближава лекоо ме хваща шубето.. Дано до края не се самонавия за секцио, въпреки че като знам колко бавно се възстанових от операцията...
Хубав ден на всички!

Мария, момченцата преди или след термин ги роди?
От месеци имам вътрешното чувство, че ще родя април, термин на 07.05, но бебето върви по-голямо. Първото е момиче и го родих дни преди термина, но сега съм с нагласата, че вляза ли в 37г.с. сме готови.

И аз като decuto имам съмнения, че няма да изкарам до термин. АГ иска поне 38 седмица, но ако стане нещо и тръгне по- рано може и след 36 спешно секцио да е.

Деси, големия 9 дни преди термин, малкия 19 дни по-рано. Може би и за това сега пак си мисля, че по-рано ще тръгне раждането. Моя термин е 15.05 и много искам да вляза в май месец. Но общо взето да избутам Великден и ще съм спокойна, че ще е доносено бебето.

Мистик, колко килограми качи до сега?
Страха от раждането винаги го има. И мен ме е страх. Но ще се справим - нормално, секцио, важното е да се родят здрави бебета!

Сега да не ми се смеете много
Почнах 42 и в момента съм 47. Не съм се теглила от няколко дни. Като до 4 месец не бях качила нищо почти. Понеже винаги съм била много слаба, това ми е малко шоково в момента..  Чувствам се огромна, тромава и подута от сега. Имам увството, че качвам ежедневно. Бебчето върви от самото начало 4-5 дни напред. Имам и ПКЯ, което е предпоставка за гестационен диабет и ИР. Не прекалявам с яденето и с въглехидратите като цяло или поне така си мисля. Надявам се да е просто филм в моята глава и гледам да не го мисля, но няма да се успокоя напълно докато не се провери.

Аз изобщо не искам да се самонавивам за естествено раждане, защото смятам, че не зависи от мен. До последно може да съм за естествено и да се стигне до секцио, та не искам да съм разочарована. Важното е и двете да сме добре. Последният път беше се обърнала седалищно, та сега искам в понеделник да видя как е застанала. Аз предната нощ много се изплаших. В съня си се събудих от ужасно силна болка в корема, която продължи може би половин минута. Цялата бях в пот. Повече не се повтори, коремът ми си е изключително спокоен, вчера цял ден уплашена го наблюдавах. Докторът каза, че щом усещам бебето и няма някакво кървене, всичко е наред и да си изчакам прегледа в понеделник. А аз си я усещам много активна. Няколко момичета казаха, че се случва и при обръщане на бебето такава болка. Та нямам търпение в понеделник да видя, че всичко е наред.

Аз изпитвам ужас от нормално раждане. Бях почти на 8, когато се роди брат ми и до днес си спомням мама как викаше 6! часа в родилното, а аз упорито отказвах да си тръгна. После си спомням и как я изкараха. Тогава си казах, че не искам да имам деца...
Първото ми раждане беше изключително леко секцио, почти без болка и много бързо се възстанових. За бебето никога никой не ми е помагал, от първия ден вкъщи съвсем сама я къпех, обличах и всичко останало. Та, както се досещате съм твърдо за секцио, толкова твърдо, че дори не допускам възможността за нормално

Мистик, ти ще се счупиш бе, моме. Аз да не казвам колко съм.
Ани, ти си изживяла голям стрес и то като дете.
Charming_11, може наистина да се е обърнала. На мен, като я усещам около пъпа, ми е много приятно. Но понякога рита ниско долу и ме боли. Да пишеш след консултацията.
Всъщност знаеш ли дали ще има ЖК другата седмица? Притеснявам се да не я отменят заради грипа. А трябва да пускаме изследвания, че от ноември не сме.

Деси, и ние сме в подобна ситуация. Аз съм на 30 (скоро на 31), а ММ навърши 36 и ВЕЧЕ си прави устата да сме действали за второ малко след първото, че 40-така наближавал и после нямало да се навие.

Здравейте на всички Относно килограмите започнах с 55, сега съм 62 виждат ми се доста предвид това, че последните 2 години имах две биопсии след това едно обгаряне на шийката на матката и един мисед аборт, заради тях от обездвижване и притеснения качих около 4 колограма преди да започна да наддавам от бременността , така че всичко на всичко ще имам да свалям доста, но сега ми е най-важно всичко да е наред с бебето, килограми се свалят Относно начина на раждане аз съм доста разколебана, секциото ме притеснява най-много заради това, че не знам колко време ще се възстановявам, за мен е огромен проблем да знам, че няма да мога да стана, да се изкъпя или да си се грижа за бебето заради болки. Повечето ми познати са родили секцио по желание, някои са се възстановили бързо, други доста по-бавно и са имали доста мъчителни болки. За естествено раждане според мен е най-важно акушерката да е много опитна и да сведе до минимум разкъсванията и епизиотомиите. Клоня повече към естественото раждане, въпреки че при секциото е много успокояваща мисълта, че всичко е планирано и имаш по-голяма сигурност как точно ще протекат нещата, аз съм от хората, които си планират всичко до най-малкия детайл и не обичам изненадите и непредвидените ситуации, но те тепърва ме очакват, така че ще трябва да свиквам Гледала съм преди време в Интернет и естествено раждане и секцио от началото до края как протичат, в чуждестранни сайтове беше, така че имам някакъв поглед над нещата. Другото, което ме кара да клоня към естествено раждане е защото съм на 31 години, първо раждане, много искам да имам поне две деца, а за второто ще е много по-лесно, ако съм родила естествено първото Спирам с романа, който изписах, пожелавам на всички да сте много здрави, всичко да е наред с бебетата и да си ги дочакаме, когато им е времето

Моя тази година навършва 40 и се има още за младеж.

Правилно! Скоро като започне да тича след принцесата, няма за къде да се разпуска.

Моят мъж тази година става на 39, седем години по-голям е от мен, но нито аз се чувствам на годините, на които съм, нито той, така че мисля, че ще справим и не мисля, че толкова сме закъсняли. Обстоятелствата се стекоха така, но се надявам животът да ни се усмихне и да имаме поне две дечица Важно е как се чувства човек

Здравейте, момичета.
Много се радвам за тези, които са добре и стискам палци за останалите.
Аз ви пиша от вкъщи вече. Днес пак не се видя изтичане на води и даже пак правихме теста с бромтимола, който беше отрицателен. Но има кървене от шийката и се е скъсила още малко, затова сложихме песар серклаж. Като другият четвъртък съм на контролен преглед и ще проверим пак шийка, води и ако е спряло кървенето може да направим амнишур отново. АГ каза, че засега първата ни цел е да стигнем 28 седмица и честно тези 3 седмици ми се струват адски дълги.
Относно родоразрешението аз съм привърженик на естественото раждане, но не на всяка цена. Когато се говори за спасяване на животи и избягване на увреждания няма как да съм против секциото. То май май и мен може това да ме застигне, въпреки че се ужасявам от него.
Ние по принцип искаме две деца задължително, като следващото мисля след 4 години. Но сме и сравнително млади на 25 и 30. Така че ще видим къде ще ни отведе живота.