Майски бръмбарчета 2020 - Тема 3

Всички сте толкова млади и слаби Направо да ви завиди благородно човек. Аз ще родя точно навършила 42г, а мъжа ми е малко под мен като години, чувстваме се прекрасно. С килограмите започнах с 8-ца и с колкото и да завърша, не е важно - ще се възстановя.
Наслаждавайте се на младостта си и бременността

И аз това се зачудих , че всички са толкова млади, а предприели толкова важна стъпка в живота си.
Аз съм на 37, моят мъж на 39. Много работихме и пътувахме и никога не сме мислили за деца. Чак сега се почувствахме готови за родители и то стана веднага след като пожелахме. На всичкото отгоре той започна да иска и второ. Аз съм разколебана.
Интересното е, че ние нямахме приятели или роднини с деца. А веднага след като забременях всички братовчеди, колеги и приятели от негова и моя страна съобщават, че са бременни. Всички около нашите години, някой на повече. Направо някакъв Бейби Бум.

mad_hatter не се притеснявай, всичко ще е наред. Знай, че си под лекарски наблюдения и грижи и те ще ти помогнат да си задържиш бебчето до колкото трябва.
Относно килограмите аз почнах от 51 и последния път, когато се теглих (преди две-три седмици 😁) бях 57, така, че може би вече ще съм стигнала 60те, но не притеснява този факт. Да сме здрави само, после ще си влезем пак във форма.
Относно раждането.... На мен ще ми е първо раждане и клоня към мисълта за естествено, макар че имам доза страх дали ще успея да се справя с болките и напъните, но пък от друга страна ми е интересно как ще протече целият този процес, създаден от майката Природа. За секциото - имам генетична тромбофилия и май ме е страх от такава операция, да не се получи нещо след това. И все пааааааак бебенцето ще реши как ще иска да излезе. Нашето последно беше с дупенцето надолу, не се знае до тогава колко пъти ще се завърти. 👶😊

Наистина ви завиждам за кг. С първото дете почнах 56 и родих 80кг, но не се ограничавах изобщо и дори ядох като за двама, никакво движение докато не излязох в 45-дневния. Сега започнах 66кг и в 26г.с. съм вече 81кг и то с ограничения и бих казала неядене. Не знам как качвам от въздуха особено първите 4 месеца повръщах постоянно.
Трудно ще е свалянето, но не мога да се гледам такава.

Някой ще ви помага ли след като родите освен бащата и ще искате ли помощ от някого било то чистене, готвене, пазарене, гладене и т.н.?

Mad_hatter,
Радвам се, че водите вече да добре.

За раждането,
аз се страхувам от секцио, но ако се налага, няма да се дърпам. Първото ми раждане беше естествено и хубавото беше, че след два часа вече бях в банята, взимах си душ, пих едно кафе и вече си дърдорих с приятели по телефона.Притеснява ме възстановяването от секциото,някои казват, че бързо са се възстановили. Но съм чувала и други разкази, за мъчително възстановяване.
На мен ще ми е интересно, някоя мама, раждала и по двата начина, да направи сравнение.
Освен това, моя приятелка, така кофти я бяха зашили, някак си,кожата придърпана от едната страна, от другата увиснала. Не искам да звуча суетно, знам че по-важното е всичко да завърши добре,но по свое желание, не бих си причинила това.

То и това май при всеки е различно. Аз имам две приятелки раждали и по двата начина. Едната, след тежко нормално раждане, избра секцио за второто и казва, че е направо песен.
Другата пък има едно естествено и после два пъти секцио - за нея по-добро от вагиналното няма. След операциите се въстановяваше бавно и трудно. Каза ми, че никога не би го избрала доброволно.


На мен не. Аз и бабите в началото не знам как ще изтрая, като идват да виждат внучка си. Не обичам чужди хора вкъщи, дори и гости рядко каним. Иначе свекърва ми се предложи помощта, че целия май месец е свободна, но ще пропусна.

След обременяването с глюкоза се оказа, че май имам гестационен диабет, притеснено ми е и се чувствам някакси разочарована от самата себе си и от тялото ми 🙈 тъпо е така да се чувствам, знам, но всичко е още много прясно, още не съм говорила с диетолог и не знам какво ще се предприеме като мерки...

Аз килограмите не ги мисля, доста са ми, но живот и здраве след като родя може и да вляза пак маааалко във форма.

На нас ни е второ детенце, и двамата сме на 36-37 години и по принцип си говорим и за трето. За сега сме казали че ще видим как е с две деца и дали след 2 години все още искам трето, и аз съм си поставила срок до 40 години, след това вероятно фабриката ще затвори врати завинаги 😂

А за раждането - твърдо съм за естествено раждане, дано пак ме огрее 😅 преди малко се обадих в желаната болница и се записах за раждането, че една колежка ме наплаши наскоро, че нейна приятелка са я върнали, че нямали места за нейната дата. Това май са ѝ го казали по телефона около 10 седмици преди теемина ѝ, та викам я да се обадя за всеки случай 😂

А за след раждането само ММ ще ми помага, не искам друг да ми се мотае в краката. Майка ми все се опитва да се самопокани, но съм ѝ казвал много пъти, че за мен присъствието ѝ няма да ми е помощ, а ненужен стрес. ММ ще поеме пазаруването, готвенето, което така или иначе си е негова територия, чистенето, прането, гледането на бъдещата кака, воденето и взимането от градина и каквото още се наложи. Това ще е, живот и здраве, първите 3 седмици, после ще съм сама с децата/бебето (след като заведа каката на ДГ). Естествено според зависи колко бързо се възстановя ще поема и аз някои грижи по домакинството, но в крайна сметка нашата работа първите 40 дни е да си почиваме, да дадем възможност на тялото да се възстанови и да си гледаме бебетата

По темата пускам една статия, която на мен ми се стори много интересна https://nmd.bg/rodilnata-meditsina-u-nas-uporito-se-saprotivlyav … alACpwnME-oNENASA
При мен репродуктивното АГ беше твърдо за секцио, но сега имам ново АГ, та не сме обсъждали още какви са плановете, а и има време. Лично аз, за себе си, бих била по-спокойна със секцио. Само негативни "естествени" раждания имам покрай мен, на приятелки и роднини. Естествено го слагам в кавички, защото както на докторите им е по-удобно да си планират операциите, така и не им се чака естествения родилен процес. СПОРЕД МЕН! (не раждала). В Бг има една тенденция на епизиотомия, окситоцин, и натискане на корема, в което аз не виждам нищо естествено.
Имах щастието да присъствам на раждане в САЩ, преди повече от 10 години, когато все още не се замислях как ще раждам аз. Та на кратко, раждане цял ден (от рано сутрин, се роди след 12 вечерта), в стаята бяхме, майка й, аз, мъжа и майката на мъжа.  Акушерка (не доктор) идваше на около час да прегледа разкритие и тонове. Сестри минаваха редовно да носят лед и да мерят някви неща. Доктор дойде на края и не докосна нищо само наблюдаваше, акушерката си го извади сама. Никой не е натискал нищо, нито рязал. Посетителите влизахме и излизахме, ядохме, цъкахме по телефони, абсолютна анархия. Братовчетка ми се обърна на 4 крака, което тогава ми се стори странно и не като по филмите, но никой нищо не каза, само и наместиха тръбичките. Аз държах един крак Когато се роди бебето, таткото сряза пъпната връв, продухаха му носа, измериха го и след това го сложиха  на бащините голи гърди, докато оправиха майката. След това веднага на цица, цялото омазано бебе.
Не знам тука повече бацили ли има, че не пускат дори бащата, а какво остава за повече роднини от медицинския персонал. Не държим толкова на болка ли, че след час-два веднага цепят. Защо се стои само по гръб на магаре, защо някви хора крещят и обиждат, защо унижават раждаща жена и най-важното - защо има повече смъртност.
Та сега плащам една торба пари за проследяване и ще платя още една торба пари за раждане в частна болница... и ми се иска да получа нещо по-различно, но едва ли, предвид статистиката и факта, че всички доктори излизат от една "школа". И не ме разбирайте погрешно, не искам да изпитвам оргазми и тем подобни по време на раждане, ясно ми е, че болезнен процес, но все пак е естествен процес, а тук, са го превърнали в някъв кошмар за раждащата.
Та затова клоня към секцио.

С напредване на месеците сериозно започнах да се замислям за раждането и все повече взе да ме е шубе.
Последно време прочетох  всякакви разкази, как за един нормалното било кошмар, а за друг секциото. Явно всичко е индивидуално до организма. Някак си, искам бързо да се възстановя, да нямам катетри, шевове и болки, но като се замисля, че може да напъвам няколко часа и после да се наложи да ме колят отново, май клоня към секцио.

Когато лелите започнаха преди година-две да питат кога най- накрая ще имаме дете, да се порадват на бебе, че никой не ражда, ги накарахме да обещаят, че после ще помагат с гледането.
Аз някак си не се виждам като майка и незнам дали ще се справя. Моят мъж започва активната работа през летния сезон, от май до октомври, така че ще разчитаме на майка ми и лелите.
Майка ми от сега съм я уговорила, че с раждане на бебето се пренася у нас, така че мърдане няма.

При нас само таткото ще си вземе 15 дни бащинство и може би още 10 дена отпуск за да мога да се възстановя след раждането. За домакинството относно чистен, пране и миене не се притеснявам- улеснила съм се на почти 100 %. За готвене ще видим, може таткото да прави неща в началото, за гладене също не съм сигурна дали изобщо ще гладя или само омачканите дрешки, иначе сушилнята ги изкарва достатъчно дезинфекцирани.
В последно време имам доста работа и времето направо лети. Днес приложение на телефона ми казва, че съм вече в 25 седмица. Малко остава до 7 месец

Привет и от мен. Относно килограмите съм до тук 24гс с + 10, а стартирах с 45 кг. Никога не съм била повече от 45 кг, а сега съм толкова тромава. Не съм се отдала на чревоугодничество, но по принцип съм с ИР, та от ендокринолога ми знам, по време на бременност не се взимат лекарства, ако е много напечено се минава на инсулин. Не знам дали има смисъл да се обременявам с глюкоза, защото ефективна в случая е само диета.
За раждането още не е ясно към секцио или нормално ще се насоча. Нямам против нормалното, даже съм за него, но ние се борихме 9 години и ще избера това, което е с най-минимален риск. Надявам се и на още едно бебче, но незнам дали ще имаме втори шанс, а и възрастта ни е към 40.
За помощ ще разчитам на себе си, защото ние нямаме баби, а и съвсем скоро разбрахме, че татко е с много тежка диагноза. Борбата при него ще е голяма, но се надявам до май да е с нас, а и след това разбира се.

Мира_голд, много съжалявам. Стискам палци всичко с таткото да е наред и заедно да се радвате на рожбата си!

Здравейте момичета, вчера бяхме на преглед с младежа всичко е наред. 25 г.с. е 750гр. много жизнен постоянно ме подритва и побутва. Заради висока кр. захар на гладно ми назначиха обременяване с глюкоза. За съжаление и с предната бременност имаше съмнения за гестационен диабет (който за мен не се доказа) и бях на строга диета благодарение на която не качих много килограми. За сега съм +6кг...
Относно раждането баткото родих естественно 10 дни преди термин, беше доста дълго раждане, но и сега се надявам да родя естествено, но по- бързо.. Надяваме се да имаме и трето детенце, но поне след няколко години.

Здравейте,
Да се разпиша и аз, че отдавна не съм.
За раждането искам да е пак естествено като първото. Всичко мина много добре първият път, надявам се и сега да е така. Мен честно казано ме плаши повече да се подложа доброволно под ножа и да не казвам, до какви неща може да доведе едно секцио, отколкото да изтърпя няколко часа болки.
За помощта след раждането ще разчитам само на мъжа ми, както беше и с първото дете. Основно ще поеме той по-голямото дете и ще си разпределяме, чистене и готвене. Не защото няма кой да помага, а защото винаги сме предпочитали да се оправяме сами, вместо само да ни изнервят уж с помощта си близките. 🤪
Утре влизам в 7-ми месец и направо не знам кога мина толкова бързо това време. 😊
Пожелавам на всички безпроблемна бременност до края! 🤱

Малее, момичета като прочетох седми месец и направо се вцепених... Направо съм загубила представа за времето тези седмици, а то 6-тия си е отлетял почти....За мамите които са на вълна дрешки- в george има 20% намаление на детските дрешки. Аз да питам за бейбефоните, мнения за марки,  видио или радио, от къде пазарите или сте харесали изгодни?