Мислите ли за бъдещето?

Как се справи? Щом е било същото?
Eliz, за мен на този етап отпада алтернативата за психолог. Дано не дойде момент, това да бъде единствения изход .

Аз пак да кажа, че ако тази тревожност и натрапчиви мисли ти пречат да функционираш на ежедневно ниво, работата е първо за психиатър. Ясно е, че няма да стане, но така само задълбочаваш проблемите си.

И аз мисля, че ако ти пречи на нормалния ритъм и живот (както беше при мен) е строго препоръчително да се обърнеш към специалист. На мен лично психотерапията ми се отразява добре и с течение на времето разредихме сеансите, но ти си знаеш най-добре. Ако аз не бях се обърнала към психолог днес не знам какво щеше да е. Тези състояния се задълбочават ако не се лекуват и хронифицират.
А що се отнася до носталгията - тя е нещо , което бавно може да те погуби. Мен ме яде вече 5та година. Но не - не съм закопана на това място, където се намирам. Хубаво ми е, просто сърцето ми е при близките ми и в родината. Там съм расла, там съм живяла съзнателните си години. Няма как да изкорениш едно дърво и да го поставиш на друго място, то вече не е същото.

Аз зная че го има, бъдещето. И го е имало преди мен, ще го има и след мен, и по време на моето съществуване. Проблема е  :с какво, за бога, е пълно това бъдеще?!! Отговора:ами с нищо. Всичко е тук и сега хора. Утрето е само идеята за времеви отрязък. Но той е празен.,, утре,, ще ти донесе резултатите от,, днес,,. Каквото поискаш, затова ще мислиш. Мислиш, утре го получаваш. Трябва хигиена на мисълта. Човек, откакто се роди, тича към смъртта си, за да се роди после пак. Радвай се, полагай всячески усилие да си положителен, колкото и да е трудно някой път. Търси в всичко лошо, в всеки проблем опция. Опитай да заместиш думата,, проблем,, с думата,, опция,, за 5 дена само. Не мисли толкова за бъдещето. Или ако мислиш, пожелавай си само. То така или иначе зависи от Днес. Истината е че бъдещето ще е такова, каквото ти, още ей сега още тая вечер поискаш да бъде.

Borisa_Borisa още тази вечер поисквам примерно, да съм родила още две деца. От твоето мнение излиза, че те ще се появят в бъдещето?

Не съм много съгласна. Познавам хора, което успешно живеят в чужбина, а ваканциите прекарват в България, а други дори не си идват с години. Много е важно решението, което си взел да си убеден в него. Така, мислейки по него и по задачите, които ти предстоят, се чувстваш добре - тоест си дърво на място. Може просто да си казваш, че след определено време ще се върнеш в България и това да крепи твоето решение да си там. Не знам какъв е точно проблема, но сам човек трябва да го разръчка и открие. Не е задължително да е за психолог. Просто трябва да направи признанията пред себе си и от там да почне да разнищва проблема и да го решава.

Нямах предвид, че си закопана в ново място, а в усещане. След като си взела решение да напуснеш и се чувстваш като изкоренено дърво, проблемът ти си стои в дълбокото. Добре би било да го извадиш от там.
Няма ме, ти как виждаш начините да се справиш, питайки едно и също - как са го постигнали други, а това е възможно най-малко ефективният ти избор.

Със съвети. И насока в която аз не съм мислила. Резултати, до които не съм стигнала, но някой вече е. Общо взето искам да намеря сила и възможност за справяне с проблема вътре в себе си. Не казвам категорично , че ще успея, но опитвам ! Отчитам темата като полезна.

ами ето, аз за трети път, и вече открито ти го казвам - сподели с мъжа си.

ако поискаш още две деца, ще имаш. Ако сега ми кажеш че си на 60 г например, пак можеш да имаш като си осиновиш например.

Тази тема все едно аз съм я писала преди 2 месеца. Тогава изживях голям стрес, който отключи паник атаки. В началото не знаех какво се случва с мен, изпитвах чувство на безнадежност, непреодолим страх, че нещо ужасно ще се случи с близките ми, с мен. В главата ми имаше единствено мисли за смъртта и не виждах смисъл в нищо. Това, че трябва да се радвам, че съм жива и да се наслаждавам на момента хич не ми действаше успокоително. Напротив, чувствах се притисната от това, че времето не спира. И аз си задавах такива въпроси:
Само че наистина потънах в мислите ми. Стигнах до там, че не можех да работя, само зяпах монитора и нищо не можех да направя, не можех да говоря с хората, бях като в балон, отделена от всичко - от реалността, от хората и най-вече от себе си, все едно не си бях в тялото и се гледах отстрани. Храната нямаше никакъв вкус, едвам я преглъщах, за две седмици отслабнах доста. Чудех се как е възможно изведнъж да попадна в такава дупка и си мислех, че няма никога да мога да мисля нормално.
Тръгнах по лекари. Оказа се, че имам проблем с щитовидната жлеза. Ходих при двама психиатри. Единият ми изписа много силни лекарства без да ми обясни каквото и да било. Потърсих второ мнение. Вторият психиатър ми каза, че съм емоционален и тревожен човек, имам си фобии, но мога да се справя и без лекарства. Тръгнах на психолог. Виждам, че за теб това не е опция, но поне при мен много помогна.
Една седмица в главата ми беше война, опитвах се да преборя лошите мисли с хубави. И взе, че се получи. Много ми помогнаха разходките с половинката, събота и неделя вървяхме с часове, както и излизането сред много хора. Записах се на няколко мисии в timeheroes.org. Мисълта, че помагам на някого ми действа добре, знам, че съществуването ми има някакъв миниатюрен смисъл. Всеки ден се старая да правя поне по едно приятно нещо. От 1 януари ще започна да си водя дневник, като си записвам поне по едно хубаво нещо, което ми се е случило през деня, за да мога един ден да се върна назад и да си дам сметка колко хубави неща са ми се случвали.
Според мен трябва да потърсиш професионална помощ преди да е станало късно, ако не можеш да се справиш с мислите си. Няма по-важно от емоционалното здраве.
Успех!

Интересно е как вярата в Бог се превърна в някаква опция, нещо което може да направиш или да не направиш. Зависи от това как се чувстваш или дали имаш пари.

Ако вярвахме истински, такива теми нямаше да има.

Аз като ми е трудно си казвам една мисъл която сам съм си измислил, никъде не съм я чел. И ми става по-добре.

Не искаш ли да я споделиш тук?

Аз съм за темата ☺️
Един от начините да се справям с тревожността и притесняващите ме мисли е да огранича четенето на материали на теми като здраве (отварям само новини за медицински открития и си казвам "Ей, на, човечеството върви напред"), престъпления и подобни. Което ми е много трудно, защото имам афинитет и към двете теми. По едно време даже исках да ставам лекар.
Филтрирах социалните си контакти, поднових ходенето на йога. Когато се налага вземам седатив.
Наскоро една колежка ми каза една мисъл в опит да ме успокои "Знанието е сила, незнанието-спокойствие". Ами вярно е, колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно живееш.

И аз от време на време превключвам на мислите за бъдещето и стигам до там,че направо едва ли не съм написала сценария на живота си кога какво ще се случи,което разбира се е абсурдно,ноооо......това е положението. Решението е да гледаш по-ведро и философски на нещата и че каквото се случва,то това е най-доброто в този момент дори и в момента да ти се струва едва ли не,че е дошъл края на света.