Аз думата съдба я нямам в речника.
- Публикувана: 30 дек. 2019, 21:09 ч.
- Последно мнение: 2 март 2020, 17:56 ч.
Искам бебе, но съм сама...
Не знаеш дали му се отнема половината свят или смяташ така, защото ти, аз и повечето сме заченати и израснали така. Всеки родител, с акъла и сърцето си имам предвид, бил мъж или жена, тръгва към създаването на дете с отговорност и съзнание, както и намерение за любов и всичко онова, което даваме на децата си. Защо все черногледската, че непременно нещо няма да е наред?
И определено не смятам, че е за начесване на крастата, щото бая нежелани или съзнателно лишени от бащата от самия него деца се получават от чесане на една друга краста без никаква мисъл и отговорност. Докато тук виждаме съзнателно решение, желано и обгрижвано дете и поемане на всички отговорности и последствия от решението. Това ако не е любов и желание за дете, не знам кое е.
И определено не смятам, че е за начесване на крастата, щото бая нежелани или съзнателно лишени от бащата от самия него деца се получават от чесане на една друга краста без никаква мисъл и отговорност. Докато тук виждаме съзнателно решение, желано и обгрижвано дете и поемане на всички отговорности и последствия от решението. Това ако не е любов и желание за дете, не знам кое е.
Ами, безумно е, честно!
Как ще поеме майката всички последствия от решението си?
Като си посипе главата с пепел, че го е лишила и го поведе на терапии?
Да, любов е нейното и желание за дете, но толкова егоистични, че не й пука от какво го лишава.
Нито как ТО ще се чувства, а не дали тя ще му даде всичко, което може, но което знае, че е само половината ат необходимото.
Ти си олицетворение на "добрата лелка", която отива при комшийчето, играещо пред блока и му казва "а ти знаеш ли, че това не са ти истинските майка и баща, а си осиновен? Толкова ми е мъчно за теб!".
Но със сигурност не е адаптивно да чакаш над десетилетие без развитие и после да го наречеш съдба. Ми не е съдба, просто е глупаво житейско решение с последствия.
Ауу, Андариел, и представяш ли си това дете да не е осиновено, ами да прилича на майката на бащата, не на майка си и баща си ... лелиии, такава лелка да ми дойде.
Сега кажи, че жените трябва да раждат до колко.......21-22 и те признах.
Как пък го реши? Имаш много чудесни възрасти. 21-22 малко рано за жени с претенции да вдигнат малко нивото. Но 26? 27? 29? чудесни възрасти. 32-33-34? Колкото искаш варианти. Имаш 15-20 дълги години да се ориентираш, може в началото и 5г. да загубиш в лутане. Но да си запълниш тия години с какво ли не, само не и с градене на семейство, и после да се чудиш - ами не е съдба това, от акъла си патиш.
Не може все да са грешни мъжете, все ще попаднеш на хубав в един момент. Да, има доза късмет, но да забиеш с един над 10 години и после да се чудиш...ами просто явно децата не са ти били приоритет.
Е, те, това вече е мания - да пробвеш, докато попаднеш! Ама мъжете това поведение на отчаяна десетокласнича го надушват и бягат.
Ох, на мен цялата тая работа със свалянето на гащите, докато улучи, хич не ми допада. И то с единствената идея зачеването да стане по обичайния начин. Май започва да ми изглежда по-привлекателно гледането на списък с характеристики на донори - поне няма да се налага сваляне на гащите с всеки срещнат..., пардон - пробван. И то без любов, без нищо.
Като се замисля, ти до момента не си говорила за любов като необходима съставка. Говориш за екипност и подобни, все едно е корпоративна структура, а не за семейство.
Ох, на мен цялата тая работа със свалянето на гащите, докато улучи, хич не ми допада. И то с единствената идея зачеването да стане по обичайния начин. Май започва да ми изглежда по-привлекателно гледането на списък с характеристики на донори - поне няма да се налага сваляне на гащите с всеки срещнат..., пардон - пробван. И то без любов, без нищо.
Като се замисля, ти до момента не си говорила за любов като необходима съставка. Говориш за екипност и подобни, все едно е корпоративна структура, а не за семейство.
Някои жени първо правят кариера, други не разбират краткото време, което имат за възпроизводство, търсят безуспешно бащаТА, и после остават я сами, я без деца. Но които пък успяват да си имат, да са им честити .
По - рано беше срамно и да си дете на разведени , за осиновените имаше други обществени нагласи, но това вече е масово явление, което не е осъдително.
Въобще, всяко човешко действие, свързано с нещо съзидателно, си е похвално.
А да родиш и отгледаш човек, щото раждането май е най- лесно , още повече.
По - рано беше срамно и да си дете на разведени , за осиновените имаше други обществени нагласи, но това вече е масово явление, което не е осъдително.
Въобще, всяко човешко действие, свързано с нещо съзидателно, си е похвално.
А да родиш и отгледаш човек, щото раждането май е най- лесно , още повече.
Андариел, сега ще ти обясни точно това. Аз никога, никога не съм я чула да говори за любов, както разбрахме и на децата не им трябва.
От 25 до 35 сваляш гащите, търсиш мъж. Ако не намериш -лошо, лошо. Толкова те и бива. А ги сваляш, да родиш деца, ама не щото искаш, а щото ТЕ искат. Нали, обяснение няма, щото не знае как.
От 25 до 35 сваляш гащите, търсиш мъж. Ако не намериш -лошо, лошо. Толкова те и бива. А ги сваляш, да родиш деца, ама не щото искаш, а щото ТЕ искат. Нали, обяснение няма, щото не знае как.
Ще се изненадаш колко по-малко терзания има едно дете, точно когато е нахранено и наспато. И като има успех в училище и съответно по-малко стрес. Да, има нужда да се говори, но ако основните неща куцат, ще има да си говориш и да се чудиш що все е кисело. Едното ми дете е така - емоционални нужди. Ама е на принципа "ставаш примадона, когато си гладна".
"И то без любов, без нищо."
Как го реши това?
Как го реши това?
А пробването на мъже чрез сваляне на гащите до намиране на подходящия какво е? Такава жена много влюбчива, бе! Какво е това нещо! Има жени, които се влюбват постоянно, то и любовта им не трае дълго. А "нищо"-то е рационално сваляне на гащите с единствена цел подходящ заплодител и евентуално провайдър.
Да, формално жената търси в потенциалния баща на децата си не само добри гени, но и възможности за издържане поне като потенциал за такова, но така, както го описваш във всичките си постове, звучи цинично пресметливо.
Нахраненото и наспаното е физиологична нужда. Обаче ако се спре до това, става жалко. Помниш го експеримента с маймунчетата и шишето мляко и козината, нали?
Ще се изненадаш колко по-малко терзания има едно дете, точно когато е нахранено и наспато. И като има успех в училище и съответно по-малко стрес. Да, има нужда да се говори, но ако основните неща куцат, ще има да си говориш и да се чудиш що все е кисело. Едното ми дете е така - емоционални нужди. Ама е на принципа "ставаш примадона, когато си гладна".
Другото неЙ важно.
Бутай лъжицата в устата е не ми говори за кризи на възрастта и проблемите ти от градината и училище.
Нормалният човек следва да е и влюбчив до някаква степен. То си е до хормони и мозъчни центрове, нали, Андариел.
Срещаш хиляди хора. Сред тях стотици ти привличат вниманието. От стотиците може да сведеш до някаква среда и интерес. Оттам вече следва да има и привличане. Малко комън сенс - разбира се, че няма да си лягаш с всеки, ама пък няма и да стискаш кълки, ако харесаш някой. Не че нещо, но сексът има доста голяма роля за влюбването и любовните чувства.
И като не върви и не тръгват нещата към други фази - минаваш на следващия. В крайна сметка изобщо не е задължително, но в задачата се питаше какво правим, ако семейството ти е приоритет.
Срещаш хиляди хора. Сред тях стотици ти привличат вниманието. От стотиците може да сведеш до някаква среда и интерес. Оттам вече следва да има и привличане. Малко комън сенс - разбира се, че няма да си лягаш с всеки, ама пък няма и да стискаш кълки, ако харесаш някой. Не че нещо, но сексът има доста голяма роля за влюбването и любовните чувства.
И като не върви и не тръгват нещата към други фази - минаваш на следващия. В крайна сметка изобщо не е задължително, но в задачата се питаше какво правим, ако семейството ти е приоритет.