Здравейте, трябва ми страничен поглед у мен ли е грешката.
Свекърва ми и детето ми са родени на една дата. Всяка година като наближи се започва натиска да се празнува заедно в ресторант и да си поделим разходите, като това не включва деца, а само роднините. Тези пък от моя страна са задължени да уважат с подарък и нея,тя не ги кани лично за нейният празник ами ми казва "можеш да поканиш и вашите". Преди дни отново се повдигна темата и аз казах директно,че тази година ще се празнува с деца и е решено. Днес ходили с баща и сами, връщат се и детето казва,че не иска с деца иска с роднините, баба даже е дала да се избере торта от някакъв сайт. Мн.се ядосах. Въпросът към мъжа ми е бил " Вие решихте ли, с деца или с мен заедно" при все,че аз вече лично и казах какво е решено. Скарахме се с мъжът,че отново въпреки директен отказ се манипулира детето в мое отсъствие при все,че аз вече съм казала. Той ми каза,че аз съм лудата,която все прави скандали, първо детето и казало, че не иска с деца и тя тогава и дала да си избора торта. Аз все съм правела фасони и какво съм искала да отдалеча баба от внуче ли?! ( Понеже искам да ги отдалеча изкара ваканцията при нея, това за уточнение) Дори си позволи да ми каже" Ти коя си да решаваш как ще протече рожденият ден на детето?!" При което аз избухнах,че аз съм майката и не толерирам минаването през главата ми, и че вместо той да застане зад мен се кара с мен заради майка му. Неговите думи " Ще застана когато си права, сега не си права и аз не съм чехльо". Кажете ми греша ли като се ядосах,че се прави зад гърба ми или съм права? Не би ли било редно да се каже ще го обсъдим с мама и ще решим, дори детето ми да е поискало бабата не би ли трябвало да каже обсъдете го в къщи, а не да се взимат вече решения?
Свекърва ми и детето ми са родени на една дата. Всяка година като наближи се започва натиска да се празнува заедно в ресторант и да си поделим разходите, като това не включва деца, а само роднините. Тези пък от моя страна са задължени да уважат с подарък и нея,тя не ги кани лично за нейният празник ами ми казва "можеш да поканиш и вашите". Преди дни отново се повдигна темата и аз казах директно,че тази година ще се празнува с деца и е решено. Днес ходили с баща и сами, връщат се и детето казва,че не иска с деца иска с роднините, баба даже е дала да се избере торта от някакъв сайт. Мн.се ядосах. Въпросът към мъжа ми е бил " Вие решихте ли, с деца или с мен заедно" при все,че аз вече лично и казах какво е решено. Скарахме се с мъжът,че отново въпреки директен отказ се манипулира детето в мое отсъствие при все,че аз вече съм казала. Той ми каза,че аз съм лудата,която все прави скандали, първо детето и казало, че не иска с деца и тя тогава и дала да си избора торта. Аз все съм правела фасони и какво съм искала да отдалеча баба от внуче ли?! ( Понеже искам да ги отдалеча изкара ваканцията при нея, това за уточнение) Дори си позволи да ми каже" Ти коя си да решаваш как ще протече рожденият ден на детето?!" При което аз избухнах,че аз съм майката и не толерирам минаването през главата ми, и че вместо той да застане зад мен се кара с мен заради майка му. Неговите думи " Ще застана когато си права, сега не си права и аз не съм чехльо". Кажете ми греша ли като се ядосах,че се прави зад гърба ми или съм права? Не би ли било редно да се каже ще го обсъдим с мама и ще решим, дори детето ми да е поискало бабата не би ли трябвало да каже обсъдете го в къщи, а не да се взимат вече решения?
