Рожден ден и свекърва - трябва ми страничен поглед

Аз мисля, че една жена може да има съвсем приличен и дори добър живот и без мъж. Аз не бих могла да бъда в измислен и изчерпан брак като описания. Не приемам мъжът ми да ми казва, че съм никоя. И смятам също, че няма оправяне, става все по - зле. След някоя и друга година авторката може и да полудее, а за децата й не искам да мисля как ще се развият при този семеен модел.

Дорис, леко си неадекватна, пиле

Майка ми и баща ми 45 години се борят да спасяват брак, който не съществува. Това си е борба с вятърни мелници. И сега какво - двама души на 65 години, които живеят разделени, но са в една къща. И от 10 години не си говоря. Два пропилени живота са това за мен. Животи изградени на едно голямо нищо. И кой мислиш, че го отнесе най-много - аз и сестра ми. Ами не, аз категорично отказах да следвам семейния модел. Опитах - цели 12 години се опитвах. Но накрая се отказах. И се радвам, че го направих. Иначе и моя живот щеше да е пропилян в борбата с вятърните мелници.  Когато не си заслужава, просто не си заслужава. Слагаш край и продължаваш напред. Живота не трябва да е толкова труден. Прекалено кратък е и прекалено хубав, за да се губи време за глупости и за борба за нещо, което вече го няма. А дори си нямаш идея колко добре се чувства човек, когато камъка на шията му падне. Поема въздух. Чувства се жив и пълен с енергия и мечти за бъдещето.
За мен нещата са така - сватбата е естествения Хепи Енд на всяка голяма любов, а развода е един Хепи Енд на всеки тежък и мъчителен брак.

Добре, хайде дай пример кое е неадекватното на гледната ми точка.

Тя авторката може да казва, че е емоционална и реагира.емоционално, но от това, което чета, смятам, че и това й е вменено от мъжа й, също като ужкимската й вина за целия световен ред.
Аз лично за конкретния рожден ден не бих се борила, разпиляване на сили и енергия ще бъде. Бих обаче го използвала като повод да кажа на мъжа, че толкова много ме е заболяло от цялата им игричка и от неговите думи, ме от тук насетне, за мен и детето ходенето у баба през уикенда приключва. И не поволявам да ми повлияят всички приказки на.света за това колко ужасно зла съм и как искам без време да вкарам бедната жена в гроба и как грозно руша.връзката на детето с най-милия му човек.
Бих му обяснила, че ако той няма очи да види колко ненормално майка му се е вклинила в семейството му, ти наистина няма как да му го обясниш. Но че нормалните отношения предполагат хората да се виждат с бабите веднъж-два пъти месечно и то на по вечеря, разходка, следобеден кекс.
Бих повтаряла и повтаряла колкото е необходимо, че единственият начин това семейство да продължи да функционира е като изключи бабата от ежедневието и уикедите си.
Вече ако не може да изпълни това напълно нормално за всяко едно семейство условие, да помисли защо не иска да сте семейство и наистина ли е готов да ви пожертва толкова лесно.

Ако наскоро са се изнесли от свекърите, а те явно са, щом се говори за ново училище, съученици и детето още няма приятели там, мисля, че е обяснимо редовното дърпане към мама и баба и от двете страни. Предполагам с времето нещата ще се нормализират, гостуванията ще станат по-нарядко и по-краткотрайни, мъжът дори и да отскача често, децата ще започнат да се дърпат и съответно и жената ще пропуска ходения.
Споделям мнението на Дорис, че с отказа от скъпоценния етаж и преместването на нейна територия той всъщност е подкрепил жена си, така че оставете го малко да поскърца, за да не се чувства съвсем под чехъл.
Нека промените се правят постепенно! Сега отделяне в нова къща, далеко от маминка, следващите месеци - разреждане на гостуванията. Тъкмо в зимния сезон и възможности за оправдания има повечко - студено, грипни вълни, лоши пътища, учениците натоварени... А догодина вече и отделен детски рожден ден.
Това жените и ние не сме лесни. Търпяла е толкова години да са г.. до г.. , сега е фукнала и иска всичко тутакси и наведнъж. Да си набележи желаните промени (които не са и толкова много!) и да ги налага полека и по малко.

Няма да мога с цитати да отговоря, но ще се опитам да обясня. the Дорис   напипа защо въпреки всичко се замислям дали и аз нямам вина за разпада. Не се сърдя дълго, но е имало моменти, в които ми е падало пердето и не се гордея с това. Той точно това твърди, че мн.приказвам и не знам кога да спра,но в началото не приказвах много...той е единственият човек, който изкарва най-лошото от мен и е склонен да го направи седейки хладнокръвно срещу мен и хапейки. После обяснява как ето той тон не е повишил,а аз истеричката и прочее. Може би трябва да дам примери, наистина искам някой друг освен него да каже дали прекалявам. Аз си мисля,че не прекалявам, това изкарва той от мен с неговото поведение. Ще дам още подробности, патологично ревнив е, за него аз нямам лично пространство то било до преди подписа, щом искам такова крия нещо. За 20 год.да съм излязла сама с приятелки макс 10 пъти и ми излизат през носа. Всичките ми приятелки са боклуци,не стават не му харесват. Отдалечи ме от всички. Ревнува от колегите ми, не може да не си вдигна тела веднага,кво като съм при шефа, моята работа не била велика,ще вдигна нищо,че съм при началник. Да ходя на парти с колегите (мъже и жени) скандали сръдни с месеци ( защото аз ходя,въпреки забраната) Щом съм искала да ходя въпреки неговото нежелание значи не държа на семейството. Това парти е два пъти годишно да не решите,че е всяка седмица. Имаше веднъж ако отидеш те напускам ( тогава не отидох). Онзи ден примерно имаше скандал за заплатата ми, ма как свършила толкова бързо та му искам,седнах и извадих листа написах всичко похарчено,аз плащам сметките,вода,ток,телефони ( и неговия,моя и на децата),парно,кабелна,нет, купувам аз всички необходими дрехи и обувки на децата, сега в заплатата влязоха като разход и коледните подаръци. Изкарах му сметката, заяде се да ми видел баланса по сметката,защото смятал, че крия пари. Казах това е личната ми сметка и моята заплата нищо няма да показвам. Не била лична обща била,накрая показах,защото няма какво да крия ( а тук аз смятам,че мери по своята камбанария,нали знаете на човек му минават неща през ум,които върши)Ами реагирах остро и лошо и емоционално на цялото това нещо и пак бях обвинена,че аз не се търпя,не той. Той е груб,няма емпатия в него. Били сме скарани не мен ми става лошо,не ме отразява чисто човешки,остави,че съм му жена. На човек на улицата ще помогнеш ако му е зле. Когато се освесря и му кажа как е могъл да не дойде да ми даде чаша вода, ами да се оправям бе нали мн.ми знае устата какво сега искам от него. Според него той не е груб,той бил болезнено откровен, а не вдява,че границата с просташкото и грубиянството е мн.тънка. Одеве пак ми призля клекнах в коридора, познава ме мн добре,знае кога, защо,какво,знае здравословните ми проблеми,мина покрай мен и ме подмина,дори не попита какво ми е.

В тази тема липсва чугуненият тиган на Уишмастър.

Пак ще кажа, че се чудя защо го търпиш този г*з?

Flay, да ти кажа последния ти пост никак не е в полза на запазване целостта на това семейство.   
А има ли други причини /освен парите и децата/, поради които търпиш?

Да се допълня,че е около мен,а друфото стана мн.дълго и го пуснах. Следи ми се фейса дори, да с е появи мъж ка който съм приела поканата, тоя кой е какъв е, тоя не ми гаресва да го изтриеш. Аз не позволявам ето тези неща точно,никога не съм се примирявала с това нещо, и ставам опърничавата,лошата, ето не се съобразявам с него,а после съм искала добро отношение към мен ми нямало как да ми го даде,аз не съм предизвиквала такова с моето поведение. Така...за битовите задачи, той ходел на работа изморен бил,не си клател краката на бюро като мен по цял ден. Пояснявам той е вечно изморен и вечно му се спи дори и през 20 дневна отпуска. Сега беше попивка между празниците, аз на работа. Познайте дали беше напазарувано, оправено като си е у дома?! Коша с дрехи прелива пералня няма да се пусне. Един от дните казах да я пусне прибирам се ....дали я беше пуснал еми забравил бил какво толкова пък се е случило. Сам не ще и на пазар да иде,  не можел да напазарува, а дори често отказва и мрънка,че се налага изобщо да идва, все ме праща сама. Често слушам да не ми бил магаре да влачи, е аз магаре ли съм?!

Това е малка част от ежедневните ни неща, да за тях съм опърничава,настоявам,понякога крещя дори,когато мн.изгрубее. Позволявала съм си да обиждам, признавам,но по-скоро истината не обида за мен,казвала съм му,че е темерут,грубиян,арогантен,циничен. Сигурно в умопомрачение съм изпускала и истинска обида,но е било да речем пренебрежимо рядко спрямо караниците ни. Преди седмица му казвам, ще ходим компанията на по бира след работа,ела и ти. О не му се ходело да не го карам аз ок. На др.ден звъня и питам дали не си е променил решението все пак,не студено било на вън не искал. Аз Казвам е ок,следва въпрос аз кога ше се прибера,отговарям,че нямам идея. Следваш въпрос е как не знаеш, няма ли да се прибера след работа. Аз казвам,че аз ше ходя на бира независимо,че той не желае, последва реплика о така ли,оправяй се! И ми затвори тела. Той няма нито един приятел,не излиза,не комуникира с никого,всички са боклуци за него на света, очаква като той каже,че няма да годи и аз да се прибера. Пак уточнявам случват ми се такива излизания  до 5 пъти годишно! Защото въпреки, че давам отпор си спестявам неприятностите,че ки е писнало.

Че малко ли е да търпи заради децата, the Дорис?
Авторке, много тягостна семейна ситуация, нямам предвид с рождения ден на свекървата, ами със твоя мъж, звучиш сякаш бял ден не си видяла.
Усещам, че трудно би се разделила с него. Обаче...чувстваш ли се желана и обичана, щом чаша вода не ти донесъл?

А ние жените имаме нужда от мъжко внимание и обич. Имаме нужда да се позабавляваме с колеги, да пием по бира, да ДИШАМЕ. И да се усещаме свободни?
Честно, наистина ли мислиш, че няма живот за теб, сама?🤔

😱😱😱
А ти пусна тема за рождения ден на детето ти и свекървата..

Въобще не си опърничава както си мислиш и ти се иска. Направо си като програмиран, облъчен роб. Замисли се какъв пример даваш на дъщеря си, сериозно. Винаги има избор и той е повече от един. Ти си знаеш какъв да е той.

Не, няма. Той се постара да убие всичко в мен. Въпреки това се познавам,ако се промени и да се държи достойно с мен както подобава, всичко ще се върне у мен,но той не желае да положи йота усилие. Развода е обмислян отдавна,но да речем сериозно до степен да градя планове от преди 5 г. Имам своите причини да съм търпяла до сега, дълго е няма да мога да опиша,но да кажем,че беше стратегия с план за измъкване. Трябваше да стъпя у нас за да мога да се справям що годе сама с децата. Сега съм в СФ, а живеехме извън на час път. Нито можех там да наема квартира,нито ако можех щях да мога да ходя на работа и да успявам да водя и прибирам деца сама. Там излизах в 7.30 оставях деца и се прибрах в 7.30 вечер. А сетих се още нещо, пътувахме с кола, сега като му казах онази вечер,че след като не плаща сметки и дрехи и обувки при една проста математика няма нужда да ми иска отчет и пе всеки интелигентен човек може да направи груба калкулация и сам ми заяви, а че ти у нас да не си ми плащала сметките( пак отварям скоба и рам плащах аз всичко,без тока и дървата за зимата) Да не си ми вика поемала ремонтите на колата или да си ми сипвала горивото?! Тогава отговорих е аз ако и това правех ти за какво си ми точно?!