САЩ vs Иран. Какво се случва и какво ще се случи?

Драматичните събития от първите дни на 2020 г. показаха два факта, които са от голямо значение за ситуацията в Близкия изток. Първият е, че с Иран наистина не всичко е наред със системата за ПВО. Днес Техеран официално призна, че гибелта на украинския “Боинг” е в резултат от трагична грешка на военните. Вторият е, че Ислямската република демонстрира, че има „зъби“ и има с какво да отговори на САЩ и на техните съюзници в региона.

Вашингтон и Техеран си размениха тежки публични удари. Американските военни убиха генерал Касем Сюлеймани, иранските балистични ракети бяха пуснати в базата на Пентагона в Ирак. И въпреки това, не се случи нищо страшно веднага. Третата световна ядрена война не започва. Ислямската република не се е превърнала в радиоактивна пепел.

Разбира се, горното не трябва да се счита за призив за изпитване на силата на търпението на Белия дом. „Миролюбието“ на американския президент може да се обясни с продължаващата предизборна кампания в САЩ, по време на която кандидатът Тръмп очевидно няма нужда от ексцесии със смъртта на своите военни. Но само изборите ли са причината?

Да, Съединените американски щати днес са военно най-силната държава в света с колосален бюджет. Но и Иран не е дреболия : 80 милиона души, голяма, обучена, добре въоръжена и мотивирана армия, КСИР; множество приближени групировки в съседните страни. А Техеран също има и ракети и като че ли става дума именно за тях.

Повечето наблюдатели при нападението върху американската база бяха поразени от изключителната точност на попаденията. Иранските ракети поразяваха целите си буквално в десетката. Вече са обсъждани възможните причини за такъв пробив. И така, какво има Техеран в ръцете си тук и сега?

Според иранските власти КСИР са изстреляли над двадесет ракети “Фатех-313” в модификациите “Зулфикар” и “Киам-1”. Нито една от тях не е прихваната от американските системи за противоракетна отбрана. Ракетата “Киам-1” е оборудвана с отделяща се бойна глава със система за заглушаване на радари, създадена е с помощта на технологии, които я правят незабележима поради поглъщането на радиовълни и може да бъдат изстрелвани от различни видове изстрелващи устройства. Тя се насочва към целта с помощта на лазерна жироскопна система за насочване. Интересното е, че за неин стар прародител се счита старата съветска ракета „Скъд”.

Освен това иранците изпитаха по американската система за противоракетна отбрана своята ракета „Фатех-313/Зулфикар” („Мечът на пророка”). Тя е на твърдо гориво и със самонасочване, далечината на полета достига впечатляващите 700 километра. "Киам-1" е способна да поразява цели на разстояние от 500 километра. Оказва се, че Техеран вече има ефективни ракети със среден и малък обсег, които успешно може да отработи по целия регион на Близкия Изток. Демонстрацията беше доста убедителна.

И иранците миналата година представиха крилатата ракета с далечен обсег “Ховейзе”. Тя е в състояние да прелети 1350 километра. Това няма да стигне до САЩ, но Европа вече може да се напрегне.

Сега е крайно неизгодно САЩ да започнат обмен на ракетни удари: техните военни не винаги ще бъдат предупредени предварително за необходимостта от евакуация от базата. Може би след изборите стопанинът на Белия дом ще промени риториката си и ще си спомни шамара в лицето от иранците. Но Техеран очевидно няма да седи и да бездейства. Придобиването на ядрена бомба сега се превръща в последната гаранция за сигурност за Иран.