Започвам с нетърпение "Хала" от Нейтън Хил.
О, това ми е много любима книга. Жалко, че не стана достатъчно популярна в България.
- Публикувана: 9 ян. 2020, 10:26 ч.
- Последно мнение: 22 март 2020, 10:21 ч.
В момента чета ... 63
Започвам с нетърпение "Хала" от Нейтън Хил.
О, това ми е много любима книга. Жалко, че не стана достатъчно популярна в България.
Не мога да повярвам какво си причиних със „Съседката”. Както Тарталета каза, и на мен ще ми остави отпечатък и никога няма да забравя тази книга. Ужасна е... Трудна за преглъщане, тежка.
Имам нужда от нещо мнооого позитивно в момента. Нещо, което да ми повдигне духа. Приемам предложения на лични, за да не спамим тук.
Имам нужда от нещо мнооого позитивно в момента. Нещо, което да ми повдигне духа. Приемам предложения на лични, за да не спамим тук.
Започнах "Малкото кафене в Копенхаген" на Джули Каплин.
Струва ми се повърхностна и клиширана и като образи, и като реплики, и като сюжет. Прилича на средностатистически любовен роман. Но пък е лека за четене и върви бързо. Изненадва ме оценката и в Goodreads - над 4. Може пък да става по-добра по-нататък.
Струва ми се повърхностна и клиширана и като образи, и като реплики, и като сюжет. Прилича на средностатистически любовен роман. Но пък е лека за четене и върви бързо. Изненадва ме оценката и в Goodreads - над 4. Може пък да става по-добра по-нататък.
Прочетох "Злоупотреба с правосъдието" от Ранкин Дейвис. Докато я четях бях напрегната какво ще стане във всяка следваща страница и до към 300 стр. я четях малко, по малко /поради липса на време, а и умората си казваше думата/. Но след това последните 100 стр. ги прочетох на един дъх. Вълнуващо четиво ми беше.
Прочетох "Двойни убийства" от П. Корнуел. Хареса ми и ще продължа и с другите ѝ книги. Сега чета "Белият път" от Д. Конъли - чета го засега на инат, щото съм го почнала, но не ме завладява така силно. Не знам дали ще продължа да го чета него.
Скрит текст: 
А сега да се оплача от вас подстрекателки такива. Обсъждахте, обсъждахте автори и аз сега като съм си ги заредила от читанката, не знам кога ще ги изчета. То не беше Патриша Корнуел, Джеймс Патерсън, Вал Макдърмид, Джон Конъли...Прочетох "Двойни убийства" от П. Корнуел. Хареса ми и ще продължа и с другите ѝ книги. Сега чета "Белият път" от Д. Конъли - чета го засега на инат, щото съм го почнала, но не ме завладява така силно. Не знам дали ще продължа да го чета него.
Аз чета "Книга за Балтиморови". Мнооого описания, много чудо.
Интересна е, обаче взех да прескачам - то едно и също нещо се повтаря по 100 пъти. На някои места цялата книга ми се струва много инфантилна. Не само героите, но и стилът е такъв - няма никаква дълбочина в диалозите и много често са без съдържание.
Интересна е, обаче взех да прескачам - то едно и също нещо се повтаря по 100 пъти. На някои места цялата книга ми се струва много инфантилна. Не само героите, но и стилът е такъв - няма никаква дълбочина в диалозите и много често са без съдържание.
Скрит текст:
Да не говорим, че през цялото време долавям някакви много тънки намеци, но вече съм на 60% и нищо конкретно не се случва. "Не трябва да правиш така, Хил!"
"Защо да не трябва?"
"Защото не трябва!"
"Защо да не трябва?"
"Защото не трябва!"
Точно елементарно написани, с простички изречения.
Прочетох Зулали на Нарине Абгарян ( Няма я на бг). Ако някой издател или читател ме попита с кое от творчеството й да започне ( четене/превод) , книга която е подходяща за различни вкусове , да не е много тежка, която ще купува защото ще се хареса - бих посъветвам с две ръце сборника Зулали. Да отбележа чене съм чела Манюня и не смятам да я чета. Книгата е сборник от разкази и повести . Накрая има някаква сбирщина от биографични записки но тях няма да коментирам. Приличат ми записки по някакъв проект или нахвърляници за някакви бъдещи писания. Бих казала че е нещо като предистория на Трите Ябълки и Хората които са винаги с мен. Извън това книгата е много хубава , разказите и повестите са интересни и по житейски мъдри. Много хубав богат език, много обикновени сюжети с вечни послания. Абгарян определено е майстор на такъв тип литература - кратък или дълъг разказ/повест. Хареса си. Преминавам към последната книга която съм набелязала да чета от нея - "Понахавшая".
Прочетох "Останалото е мълчание" и я определям като един от най-добрите психо-трилъри, които съм чела в последните години. Държа ме докрай в напрежение. Изобщо не можех да предположа каква е истината.