На половината съм на ,,Тревожни хора,, - още съм скептична към автора и стила му, може би не е моят жанр /автор. Не мога да го заобичам, но разбирам защо масово се харесва . Не съм сигурна дали мога да нарека историята криминална комедия, но това е за мен. Има много диалози,разпити, описания за всеки един от героите , за да може типично за Бакман да разберем всеки един от персонажите и да открием част от нашите мисли,тревоги чувства, действия във всеки един от тях и до финала на книгата да си харесал всички.
- Публикувана: 9 ян. 2020, 10:26 ч.
- Последно мнение: 22 март 2020, 10:21 ч.
В момента чета ... 63
Видях, че в предишната тема сте писали за Халед Хосейни. Много любим автор. Той ми отвори врати към книгите, до преди него почти нищо не четях. Някъде 10 клас бях като почнах с "Хиляди сияйни слънца". Толкова плаках и толкова ме разтърси, че после дълго време нито четях книги, нито гледах филми. Всичко ми изглеждаше бледо и повърхностно на фона на тази книга. Другата ми любима е "А, планините ехтяха". "Ловецът на хвърчила" не ме грабна толкова, честно да си кажа. Не съм сигурна, че ще се изразя правилно, но някак си поетично пише. То и преводът е много добър, но все още не съм чела друг автор, който да се изразява писмено по този начин. Чела съм подобни и по случайност или не - все са били с източни корени.
Мураками е вторият автор, който ме впечатли със стила си на писане (освен сюжетните линии). Видях, че има още добри отзиви за 1Q84 и много ме радва, че имам съмишленици във форума
Уж, щях да продължа с "Измислици" на Борхес, но засега ще я оставя, тъй като ми е доста сложна за разбиране и смятам, че не й е дошло времето все още. Дотогава подхващам "Степния вълк" на Херман Хесе
Мураками е вторият автор, който ме впечатли със стила си на писане (освен сюжетните линии). Видях, че има още добри отзиви за 1Q84 и много ме радва, че имам съмишленици във форума
Уж, щях да продължа с "Измислици" на Борхес, но засега ще я оставя, тъй като ми е доста сложна за разбиране и смятам, че не й е дошло времето все още. Дотогава подхващам "Степния вълк" на Херман Хесе
Аз приключих "Три часа" на Андерш Руслунд и й дадох 5 звезди - отново много силна книга, макар че краят ми се стори малко изсмукан от пръстите. За сметка на това книгата завършва с разказ на Андерш Руслунд за това как се е родил писателският им тандем с Хелстрьом и как се е родила идеята конкретно за Пийт Хофман. Така че този допълнителен материал наклони везните към най-високата оценка. Оказва се, че още след шестата им книга (Två soldater - "Двама войници", не е преведена на български) Хелстрьом е решил да сложи край на писателската си кариера и на сътрудничеството с Руслунд, просто имал други планове за живота си. Да, но когато с тях се свързал човек от колумбийската кокаинова мафия, който бил съгласен да им даде информация "от кухнята", двамата се събрали и така се появила "Три минути" - продължението на историята за Пийт Хофман. След това обаче, още преди да се разбере, че Хелстрьом страда от рак (и преди смъртта му, разбира се), двамата се разделили окончателно, макар и съвсем приятелски, и Руслунд поел по нов път като писател. Но тъй като искал да разкаже още една история за Пийт Хофман, написал сам "Три часа".
А сега започнах "Анатомът" на Федерико Андахази. Паралелно чета и Doctoring Data на Малкълм Кендрик. Първо мислех да чета "Фортуната и Хасинта", имам я на испански, но обемът ме уплаши, не ми се захваща нещо толкова огромно в момента.
А сега започнах "Анатомът" на Федерико Андахази. Паралелно чета и Doctoring Data на Малкълм Кендрик. Първо мислех да чета "Фортуната и Хасинта", имам я на испански, но обемът ме уплаши, не ми се захваща нещо толкова огромно в момента.
Нова тема имало, а аз се чудя защо никой не чете през последните дни 😂
Завърших снощи 1Q84 на Мураками. Трета част я минах буквално на един дъх, но не исках да си я оставям за работните дни. Хубава книга. Странна, в някои отношения, но е от тези, които ще запомня. Някои въпроси останаха недоизяснени, но мисля, че е преднамерено. Реално 1/3 от обема ѝ би могъл да бъде съкратен е ще бъде по-четивна, но пък тогава била се получила съвсем друга книга.
С любопитство ще прочета и друга книга на Мураками, но ще изчакам няколко месеца.
Като погледна към небето, все очаквам да видя две луни 😃.
Завърших снощи 1Q84 на Мураками. Трета част я минах буквално на един дъх, но не исках да си я оставям за работните дни. Хубава книга. Странна, в някои отношения, но е от тези, които ще запомня. Някои въпроси останаха недоизяснени, но мисля, че е преднамерено. Реално 1/3 от обема ѝ би могъл да бъде съкратен е ще бъде по-четивна, но пък тогава била се получила съвсем друга книга.
С любопитство ще прочета и друга книга на Мураками, но ще изчакам няколко месеца.
Като погледна към небето, все очаквам да видя две луни 😃.
На мен ми хареса,сериала също е добре направен.
Скрит текст:
Малко в повече ми идваха пушенето и сектата,но пък историята е добре написана.
Завърших Татуировчикът от Аушвиц. Не е лоша, но няма да остави у мен трайна следа. Мислех да почна Сестра Ми на ( Мишел адамс ) . Обаче извъднъж в една група видях линк към Три Ябълки паднаха от небето на Нарине Абгарян и видях че е някакви 90 стр. Реших неделно вечерно да я глътна. Много се е писало за тази книга а аз нищо не съм я чела нищо друга книга от авторката. Чела съм нейни разкази понеже съм абонирана за страницата й в Фб. Но до там. Подкарах я но прочетох само 1/3. Много ме затрудняват имената, ужасно трудно ми е да ги запомня. Но иначе книгата върви леко, езикът е много свеж и богат. По някакъв начин ми напомни Къщата на духовете на Исабел Алиенде.
Прочетох Трите ябълки. Понеже сигурно е писано много , няма да кажа друго освен че книгата е хубава но специфична. Не е масова тема . На мен много ми хареса. Реших да продължа със сборник разкази на авторката( Нарине Абгарян ) "Животът продължава " или нещо подобно, не знам точно как е преведен на български.
Препоръчани теми