Приятно четене!
- Публикувана: 9 ян. 2020, 10:26 ч.
- Последно мнение: 22 март 2020, 10:21 ч.
В момента чета ... 63
Като ви чета за "Шепнещият мъж" и знам ,че ме чака и мен, ме е яд, че се захванах с тези "Фонтани на мълчанието" 
Едвам я бутам и не знам и дали ще я избутам или направо зарежа.
Има някаква идея в нея, но разни безумни изречения от рода на "Войната изцежда цвета от бузите на Мадрид" ми опъват допълнително и без това опънатите ми нерви. Бузите на Мадрид?? WTF?? Добре,че не му се е отразило на други части
Не зная кой я е излъгал тази г-жа Сепетис, че може да пише.
Едвам я бутам и не знам и дали ще я избутам или направо зарежа.
Има някаква идея в нея, но разни безумни изречения от рода на "Войната изцежда цвета от бузите на Мадрид" ми опъват допълнително и без това опънатите ми нерви. Бузите на Мадрид?? WTF?? Добре,че не му се е отразило на други части
Не зная кой я е излъгал тази г-жа Сепетис, че може да пише.
В момента се зарибих да прочета разказите на Иван Вазов. Четеше ми се нещо, в което има повече описание на природата на селцата, на малките къщички с горящи коминчета. Много ми въздействат такива описателни книги. Може ли да предложите книга с такъв вид описание ( на къщи, гори, планини, поля и реки). Може и на чужди и на български автори. Въпроса е да се впусна в порядките им, в природата. 
Като ви чета за "Шепнещият мъж" и знам ,че ме чака и мен, ме е яд, че се захванах с тези "Фонтани на мълчанието"
Едвам я бутам и не знам и дали ще я избутам или направо зарежа.
Има някаква идея в нея, но разни безумни изречения от рода на "Войната изцежда цвета от бузите на Мадрид" ми опъват допълнително и без това опънатите ми нерви. Бузите на Мадрид?? WTF?? Добре,че не му се е отразило на други части
Не зная кой я е излъгал тази г-жа Сепетис, че може да пише.
Едвам я бутам и не знам и дали ще я избутам или направо зарежа.
Има някаква идея в нея, но разни безумни изречения от рода на "Войната изцежда цвета от бузите на Мадрид" ми опъват допълнително и без това опънатите ми нерви. Бузите на Мадрид?? WTF?? Добре,че не му се е отразило на други части
Не зная кой я е излъгал тази г-жа Сепетис, че може да пише.
може и преводът да куца.
Като ви чета за "Шепнещият мъж" и знам ,че ме чака и мен, ме е яд, че се захванах с тези "Фонтани на мълчанието"
Едвам я бутам и не знам и дали ще я избутам или направо зарежа.
Има някаква идея в нея, но разни безумни изречения от рода на "Войната изцежда цвета от бузите на Мадрид" ми опъват допълнително и без това опънатите ми нерви. Бузите на Мадрид?? WTF?? Добре,че не му се е отразило на други части
Не зная кой я е излъгал тази г-жа Сепетис, че може да пише.
Едвам я бутам и не знам и дали ще я избутам или направо зарежа.
Има някаква идея в нея, но разни безумни изречения от рода на "Войната изцежда цвета от бузите на Мадрид" ми опъват допълнително и без това опънатите ми нерви. Бузите на Мадрид?? WTF?? Добре,че не му се е отразило на други части
Не зная кой я е излъгал тази г-жа Сепетис, че може да пише.
Аз така и не успях да харесам "Сол при солта" на въпросната авторка напук на високите оценки и хубавите коментари. Доста се измъчих с нея, а аз обичам книги за войната. Надали ще посегна отново към нейна книга.
Лично мнение.
Преди да прочета "Сол при солта", която въобще не харесах, бях чела две книги на Сепетис, които много ми харесаха. "Between Shades of Gray" е едната, "Out of the Easy" другата. Ако бях прочела първо Солта, щях директно да отпиша авторката. Подобно усещане имах и с Емили Сейнт Джон Мандел - от всички нейни книги, които съм чела (общо 4), най-малко харесах най-четената и известа "Станция единайсет", която прочетох последна.
Здравейте!
Чета Диагностика на кармата от С.Н. Лазарев
Попаднах на нея в библиотеката, но така диагонално през листове скоро не съм чела. Явно не съм на вълната.
Прочетох :
Птиците умират сами
Махалото на съдбата от Айлин Гоудж- интересна книжка
Планината помежду ни - бива, но доста преди края, само от едно описано действие на героя, вече предусещах за какво става дума. Загуби се изненадата.
И да допълня, че я забравих, а ми беше много интересна, въпреки липсата на пряка реч, но то е нормално. Бялата масайка Корине Хофман. В библиотеката нямат продълженията, но ще ги потърся в Нета.
Предстоят ми Тебеширеният човек-момичета, пишете дали е много стряскаща, че не ми се четат сега такива ужасии.
Хората, които са винаги с мен-Нарине Абгарян
Историите на една номадка-Рита Голдън Гелман
Чета Диагностика на кармата от С.Н. Лазарев
Попаднах на нея в библиотеката, но така диагонално през листове скоро не съм чела. Явно не съм на вълната.
Прочетох :
Птиците умират сами
Махалото на съдбата от Айлин Гоудж- интересна книжка
Планината помежду ни - бива, но доста преди края, само от едно описано действие на героя, вече предусещах за какво става дума. Загуби се изненадата.
И да допълня, че я забравих, а ми беше много интересна, въпреки липсата на пряка реч, но то е нормално.
Бялата масайка Корине Хофман. В библиотеката нямат продълженията, но ще ги потърся в Нета.Предстоят ми Тебеширеният човек-момичета, пишете дали е много стряскаща, че не ми се четат сега такива ужасии.
Хората, които са винаги с мен-Нарине Абгарян
Историите на една номадка-Рита Голдън Гелман
Вейда и аз много обичам "Станция Единайсет" на Емили Сейнт Джон Мандел 
Сега чакам с нетърпение да излезе най-новата ѝ книга на английски - The Glass Hotel. Звучи ми обещаващо.
Мари77, на мен ми беше интересна "Тебеширеният човек", но наистина си личи подражание на Стивън Кинг. Не ми беше и прекалено страшна обаче аз обикновено чета тежки книги и съм претръпнала някакси Ако рядко посягаш към трилъри може и да ти дойде тегава. Иначе - почвай я смело, ще я прочетеш за два следобеда най-много.
Сега чакам с нетърпение да излезе най-новата ѝ книга на английски - The Glass Hotel. Звучи ми обещаващо.
Мари77, на мен ми беше интересна "Тебеширеният човек", но наистина си личи подражание на Стивън Кинг. Не ми беше и прекалено страшна обаче аз обикновено чета тежки книги и съм претръпнала някакси
Ако рядко посягаш към трилъри може и да ти дойде тегава. Иначе - почвай я смело, ще я прочетеш за два следобеда най-много. 
Cioccolata, много зависи какъв е вкусът на читателя. Мен дори най-големите психарии рядко ми влияят. Обаче, ако човек е свикнал да чете, да кажем основно романтични и леки романи, дори "Тебеширеният човек" ще му дойде нанагорно.
Отдавна съм се научила да не съдя само по собствения си вкус.
Отдавна съм се научила да не съдя само по собствения си вкус.
Скрит текст:
Може ли да предложите книга с такъв вид описание ( на къщи, гори, планини, поля и реки). Може и на чужди и на български автори. Въпроса е да се впусна в порядките им, в природата. В момента се зарибих да прочета разказите на Иван Вазов.Четеше ми се нещо, в което има повече описание на природата на селцата, на малките къщички с горящи коминчета. Много ми въздействат такива описателни книги.