Здравейте.
Пиша ви във връзка с отношенията с моят приятел. От 2 години сме заедно като 1 от живеем заедно...Имаме 8 години разлика... (аз съм на 29, той на 37) Като цяло имаме бих казала доста добри отношения и се обичаме, но има един проблем и той е следния - той е невероятно неициниативен в личните отношения.
Проблемите се зародиха още съвсем в началото когато той не беше готов за връзка, защото беше се разделил преди няма и година с бившата си... после когато все пак се престраши, отне и доста време докато заживяхме заедно, пак естествено по моя инициатива, тъй като очевидно не искаше да бърза и искаше да е сигурен (?!).
Е мина се не мина половин година откакто живеем заедно и тъй като сме на възраст не малка, реших да го подпитам дали всъщност имаме съвместни планове за деца и семейство и как си ги преставя нещата... Е познайте - още не бил готов, не искал да избързва и т.н., трябвало да мине време. Да, сега ще кажете, ами да то няма и 2 години и му даваш зор.. е да, може би е така, но на тази наша възраст, си мисля, че вече открито можем да говорим по въпроса, времево и дали въобще. И следователно последните 6 месеца, аз се чувствам отхвърлена по някакъв начин, доста често почнахме да се караме, защото аз тая някаква надежда нещата да придобият друг облк и още повече се изнервям.. той пък дава на задна, точно защото се изнервям и става един омагьосан кръг и се получава точно обратния ефект.
Малко офтопик, за да навържете нещата: Преди мен е живял с една жена 9 години...няма деца, няма брак.. на въпроса защо не са направили нищо отговора е - защото не исках, изтървахме момента, бла бла, няма как да искаш да имаш деца от емоционално нестабилен човек. На въпроса защо не я е оставил като не иска - не е толкова лесно да се разделиш с някой, който е емоционално нестабилен, бил стоял от съжаление...И все пак на мен ми се струва крайно несериозно да живееш с някой 9 години и дет се вика едно нищо... поне да я беше разкарал, нали. (До колкото знам тя има паническо разстройство и депресия)
Знам, че нашите отношения са коренно различни, поради ред фактори - най-малкото, че на нея не и обръщал внимание, на 1 кафе или кино не я завел (това го знам не от него), нито цвете нито нищо не и е подарил. И все пак аз се чувствам супер несигурна в този човек и не знам още колко мога да го чакам да се назландиса и да му дойде музата.
Пиша ви във връзка с отношенията с моят приятел. От 2 години сме заедно като 1 от живеем заедно...Имаме 8 години разлика... (аз съм на 29, той на 37) Като цяло имаме бих казала доста добри отношения и се обичаме, но има един проблем и той е следния - той е невероятно неициниативен в личните отношения.
Проблемите се зародиха още съвсем в началото когато той не беше готов за връзка, защото беше се разделил преди няма и година с бившата си... после когато все пак се престраши, отне и доста време докато заживяхме заедно, пак естествено по моя инициатива, тъй като очевидно не искаше да бърза и искаше да е сигурен (?!).
Е мина се не мина половин година откакто живеем заедно и тъй като сме на възраст не малка, реших да го подпитам дали всъщност имаме съвместни планове за деца и семейство и как си ги преставя нещата... Е познайте - още не бил готов, не искал да избързва и т.н., трябвало да мине време. Да, сега ще кажете, ами да то няма и 2 години и му даваш зор.. е да, може би е така, но на тази наша възраст, си мисля, че вече открито можем да говорим по въпроса, времево и дали въобще. И следователно последните 6 месеца, аз се чувствам отхвърлена по някакъв начин, доста често почнахме да се караме, защото аз тая някаква надежда нещата да придобият друг облк и още повече се изнервям.. той пък дава на задна, точно защото се изнервям и става един омагьосан кръг и се получава точно обратния ефект.
Малко офтопик, за да навържете нещата: Преди мен е живял с една жена 9 години...няма деца, няма брак.. на въпроса защо не са направили нищо отговора е - защото не исках, изтървахме момента, бла бла, няма как да искаш да имаш деца от емоционално нестабилен човек. На въпроса защо не я е оставил като не иска - не е толкова лесно да се разделиш с някой, който е емоционално нестабилен, бил стоял от съжаление...И все пак на мен ми се струва крайно несериозно да живееш с някой 9 години и дет се вика едно нищо... поне да я беше разкарал, нали. (До колкото знам тя има паническо разстройство и депресия)
Знам, че нашите отношения са коренно различни, поради ред фактори - най-малкото, че на нея не и обръщал внимание, на 1 кафе или кино не я завел (това го знам не от него), нито цвете нито нищо не и е подарил. И все пак аз се чувствам супер несигурна в този човек и не знам още колко мога да го чакам да се назландиса и да му дойде музата.
