На 37 да стои в сериозна връзка и да се подмотква ми се вижда адски несериозно. Явно на човекът не му се поемат отговорности и вади разни мухлясали истории от миналото за оправдание. Оправдания винаги се намират. Обаче пък ти нямаш вина за нищо от преди, така че можеш да си настояваш за твоето. Ако не ще...довиждане! Да става баща на 50, ако ще. Виж го още няколко месеца дали ще има развитие, постави пак ребром въпроса и ако е пак същото, знаеш какво трябва да направиш.
- Публикувана: 10 ян. 2020, 13:00 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2020, 15:59 ч.
Инертен приятел
Добре де, ти казваш, че се разбирате добре, а той, че се карате постоянно. Явно не възприемате живота си заедно по един и същ начин. Какво означава, ако не се карате през седмица, че ще иска деца до лятото 
хаха, ако не се караме за тези неща..
Да бе, те всичките бивши са с психически проблеми, личностни разтройства и т.н.т.
Не му вярвам на тоя.
Не му вярвам на тоя.
Щом и скандали има, не е добре работата. Липсва ли нормалната комуникация не виждам за какво ти е такава връзка. С човека до теб трябва да се чувстваш добре и да можеш да се разтовариш от проблемите през деня, не да се натоварваш допълнително.
Друг начин няма.
Като няма действия след разговорите, вече си наясно и не се чудиш как да процедираш.
Човешките взаимоотношения въобще не са толкова сложни.
То ако ставаше само с говорене, всичко щеше да е цветя и рози. Нали като го изгоровите всичкото, после си се прегръщете радостно и продължавате към щастливия край. Само дето чакаш после някакви действия след тия разгори, ама пак не идват, пак говориш, пак таиш надежди. Явно това е омагьосания кръг.
Като няма действия след разговорите, вече си наясно и не се чудиш как да процедираш.
Човешките взаимоотношения въобще не са толкова сложни.
Защо наистина не му дадеш срок до лятото, като през това време спреш да го притискаш? За половин година няма да престарееш чак толкова.
Освободи малко захапката, дай му време да обмисли нещата и да поеме сам инициативата, да се почувства мъж.
В така описаната ситуация ми се струва, че ти много го притискаш и той не е сигурен в теб – дали ставаш за съвместен живот, или не.
Ако наистина се карате толкова често... Той трябва да е луд, за да си го причини и по-нататък.
Освободи малко захапката, дай му време да обмисли нещата и да поеме сам инициативата, да се почувства мъж.
В така описаната ситуация ми се струва, че ти много го притискаш и той не е сигурен в теб – дали ставаш за съвместен живот, или не.
Ако наистина се карате толкова често... Той трябва да е луд, за да си го причини и по-нататък.
За какво се карате редовно, както той твърди? Да не му пилиш за бебе през ден?
Ами от време на време повдигам темата, но е имало и други проблеми... от сорта на това, че бившата му продължаваше да ни тормози, а той не искаше да я блокира (не, че и е отговарял или нещо такова, но тя постоянно пишеше някакви неща) и има и други пикантни неща...
Факт, е че може би се чувства притиснат. Той още в началото ми заяви, че не беше готов за връзка и не иска да избързва с нещата, защото последните години са били ужасни за него. Факт е и обаче, че и моето търпение почна да се изчерпва, защото и аз имам някакви желания в този живот и от както почнах вече и аз да искам неща в по-сериозен аспект, нещата тръгнаха надолу
Като чуя за нахална бивша и вече ми се гади ( имам си лична причина, разбира се), както и за мъж, който близо до 40- тата си година, не знае какво иска!
Нещата са прости и ясни. Комуникация, без увъртане и скандали. Ако нещо не се случва гладко и горе - долу спокойно или се отлага твърде напред във времето, обикновено не се случва.
Като жена на 37 изгубила достатъчно време в чакане и погрешни избори, просто бих те посъветвала да не губиш своето. Няма кой да ти го върне. Разсъждавам от своя опит, разбира се. Може и да не съм права.
Една връзка, трябва да те кара да се чувстваш пълноценна и щастлива, не объркана, нещастна и несигурна.
Дай му срок до лятото. Не го притискай, не говори за това и ще видиш, какво ще се случи.
Ако обаче, отново има нужда от време и не знае, какво иска, лично аз на твое място, бих си тръгнала.
П.П. Извинете емоциите ми, дами!
Нещата са прости и ясни. Комуникация, без увъртане и скандали. Ако нещо не се случва гладко и горе - долу спокойно или се отлага твърде напред във времето, обикновено не се случва.
Като жена на 37 изгубила достатъчно време в чакане и погрешни избори, просто бих те посъветвала да не губиш своето. Няма кой да ти го върне. Разсъждавам от своя опит, разбира се. Може и да не съм права.
Една връзка, трябва да те кара да се чувстваш пълноценна и щастлива, не объркана, нещастна и несигурна.
Дай му срок до лятото. Не го притискай, не говори за това и ще видиш, какво ще се случи.
Ако обаче, отново има нужда от време и не знае, какво иска, лично аз на твое място, бих си тръгнала.
П.П. Извинете емоциите ми, дами!
Ами, тебе какво те интересува, че не бил готов за връзка.
Това си е негов проблем.
Щом не може да скъса с миналото, значи има генерален проблем и от него страда настоящето му, от което си част и ти.
Сийка е права, че и ти не трябва да си толкова припряна и рипава, но и той не бива да си играе с теб на семейство след като с единия крак е още в миналото.
Това е голяма грешка – да се омесват минали връзки със сегашни, да се сравняват и съпоставят.
Проблемите на онази жена също не са оправдание той да се държи като мишоче.
Това си е негов проблем.
Щом не може да скъса с миналото, значи има генерален проблем и от него страда настоящето му, от което си част и ти.
Сийка е права, че и ти не трябва да си толкова припряна и рипава, но и той не бива да си играе с теб на семейство след като с единия крак е още в миналото.
Това е голяма грешка – да се омесват минали връзки със сегашни, да се сравняват и съпоставят.
Проблемите на онази жена също не са оправдание той да се държи като мишоче.