Публикувана: 11 ян. 2020, 07:02 ч.
Последно мнение: 26 юни 2021, 23:32 ч.

Аз съм Хикикомори

21 410
614
1

# 345 17 ян. 2020, 08:52 ч.

Мнения: 3 186

Соджиро, за психотерапевт си и за психиатър. Преодолява се, повярвай!

И не, няма нищо общо с интернет и тв! Не ги слушай.

Интересно защо и преди интернет и игрите и имаше хора със социална фобия, агорафобия, тревожности и какво ли не!

# 346 17 ян. 2020, 08:55 ч.

Мнения: 24 467

Цитат

И да съм имала някакви съмнения, че нещо особено и страшно може да му има на това дете; той благополучно ги разсея с последния си пост.

При мен нещата звучат така още от началото.

Цитат

Интересно защо и преди интернет и игрите и имаше хора със социална фобия, агорафобия, тревожности и какво ли не!

Айде, отново опити за дистанционна диагностика...

# 347 17 ян. 2020, 09:08 ч.

Мнения: 3 186

Цитат на: Sojiro в чт, 16 яну 2020, 18:55

Аз не знам някой да може да излезе от това,защото всеки иска да му е ок и го търси.Когато навън ти е ужас,а в стаята никой не те тормози и обижда,не търсиш ужаса нали?

Напротив, с последния си пост ликвидира мненията, че искал да стои в стаята си, щото го мързяло да ходи на училище.

Навън изпитва ужас. Нормално е в стаята да се чувства добре при това положение.

# 348 17 ян. 2020, 09:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: tainichka в пт, 17 яну 2020, 08:52

Има, има общо с нета и ТВ-то.
Първо, висенето нон-стоп пред екрани ти прави цялата мозъчна химия на боза - особено ако принципно домаминовите и серотониновите ти нива са ниски по генетични и физиологични причини.
Второ, в нета си е намерил едно уютно балонче на себеподобни, с които взаимно се надъхват и си подхранват фобиите и отклоненията.

Не знам дали специално за него е имало "преди интернет и игрите" - децата в последните 20 години живеят в интернет и игри от 2-годишни.

То е ясно, че си е предразположен да е мимоза. Но ако животът го принуждаваше от малък да се бори с него чисто физически, а не да се увива в удобния пашкул, щеше да се адаптира волю-неволю. Или да полудее окончателно. Ама той така или иначе е на път.

Много момчета и момичета в пубертета изпитват социални фобии - нормално е. Не знаеш кой си, идентифицираш се със средата и одобрението от нея (и той се е идентифицирал със средата на хаховците, но това е лош избор), като срещаш отхвърляне, това те кара да изпадаш в депресии и да се затваряш. Въпросът е дали ще има кой да ти го позволи това нещо. Ако няма, щеш не щеш се адаптираш - и о, чудо, пубертетските хормонални лудости се израстват и човек си влиза в нормата. Е, явно той е "случил" с родители в това отношение.

# 349 17 ян. 2020, 13:15 ч.

Варна
Мнения: 838

Цитат

Откога пък момченцата станаха "по-чувствителни"?

Нали? Ама явно доста хора са били закърмени с този лайтмотив.
И го повтарят до посиняване, докато и "жертвата" го попие хубавичко и си го добави към списъка със симптоми и проблеми.

Ако ти споделиш, че като момиче си преживяла същите гадории, само ще ти кажат:
"хубу, ама кво се пъчиш тука, само набиваш на горкото момче допълнителни комплекси!"
(Нали си се оправила и си свиркаш, щото "не ти пука много-много". Виж, той обаче... Той е момче! И там ще се мери със съвсем друг аршин.)

Тайничка, ще разбереш по-нататък, колко много общо има това с интернета и игрите;)
И да, точно с последния пост, момъкът вече пресоли манджата.

За пореден път ви каза, че така му е супер! В удобната и оборудвана с всичко необходимо, стая (ей така, както е насилван от родителите си "да прави това което не иска").
А вие пак - ама имаш нужда от още! Толкова си чувствителен! Не ги слушай злобарките!

Да, определено му помагате. Като гледам, най-малкото поема жадно всяка следваща диагноза, която му се приписва.
Продължавайте в същия дух!

# 350 17 ян. 2020, 13:37 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: Trill в пт, 17 яну 2020, 04:01

И защо не? В неговия случай, това което описа Кати, ще е най-полезното!

Хайде стига вече. Терапия, че терапия...
Нали уж нямаше да поставяме диагнози дистанционно?

Той сам (за пореден път) потвърди, че у тях му е много комфортно. После си противоречи, като с недомлъвки (пак) се опитва да изкара родителите си гадни тормозачи и насилници.

Честно казано, взе да става тъпо вече.

Скрит текст:

Когато жена сподели, че е преживяла същите емоции и състояния - толерантността ви изведнъж изчезва:
- Що се тупаш в гърдите;
- не е от полза да се говорят такива неща тука, щото най-много можеш да предизвикаш чувство за вина у момчето ... и т.н.
От десет кладенеца вода донесохте да обясните - колко по-зле е той. (А той само това и чака)
И, въпреки че ви се повтори и потрети, че това не се разказва за "натриване на носове" (имаше и такива изказвания); а да покаже, че родителите са тези които създават условията - за отглеждане на зеленчук в детската стая (или да махнат стъкления похлупак, и детето - ще не ще, да се научи).

И да съм имала някакви съмнения, че нещо особено и страшно може да му има на това дете; той благополучно ги разсея с последния си пост. Особено като прочетох това - "момчетата, нали сме по-чувствителни"...
И това:
"Аз не знам някой да може да излезе от това,защото всеки иска да му е ок и го търси"

(Преди да го съжалите пак, помислете дали това ще му е от полза. И се замислете за миг поне, ако родителите му са толкова черни и груби, щеше ли да подчертае вече не знам за кой път - колко добре се чувства в стаята си, а навън - не.)

И (о, ужас) ще кажа - малко са го били. И никакви реални мерки не са предприели.
И не, не говоря за терапия при психолог.

Смятам, че ако просто му се отнеме твърде големия комфорт "в стаята" - никаква електроника и никакво уединение, всеки да си влиза в нея когато и както му хрумне, да ползва свободното пространство за свои нужди - вкл. може на мястото на велотренажора (който може просто да се продаде) да се сложи сушилка за дрехи... да му се отнеме уютния пашкул (какъвто родителите изобщо не са длъжни да осигуряват и далеч не го осигуряват за всяко дете, не всеки има такива възможности) и на бърза ръка сам ще потърси истински контакти с външния свят - истинския, не измисления хихикащ. Може дори да си прокарат стационарен телефон за целта, ако нямат.

Цитат на: tainichka в пт, 17 яну 2020, 08:52

Така е, Тайничка, имаше. Но бяха много по-малко. Което води до мисълта, че, по всяка вероятност, голяма част от новоизлюпилите се са "фалшиви". Просто търсят на работата лесното...
Е, като им се отнеме електрониката, след 4-6 месеца ще си проличи дали наистина са хикимики и им трябва психиатър и лечение, евентуално дори активно, или просто са намирали анонимността на мрежата за по-лесна и предразполагаща (към дистанционни контакти). То кой не го намира? Ние тук също си пишем анонимно. Но все пак ходим на работа, запознали сме се с някакви хора във физическия свят, направили сме семейства... Т.е. ползваме този метод за комуникация като допълнение, като, така да се каже, гарнитура към основното ястие, като хранителна добавка, не като основно ястие. На всяка хранителна добавка пише да не се приема като заместител на пълноценното и разнообразно хранене - той това прави. Или трябва организмът му да се принуди да изпита глад - истински - и това става първо със спиране на всички добавки - или да се напомпа със опиати и после да се храни насила. Лично аз мисля, че да се опита първо първия вариант е по-добре. Може и да се справи. Ако не... винаги може да се прибегне до втория.

Последна редакция: пт, 17 яну 2020, 13:43 от katiABV

# 351 17 ян. 2020, 14:04 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Sojiro в чт, 16 яну 2020, 18:55

Не мога да отговоря на въпроса на Stallion001 с да или не,защото неприятните чувства са точно когато излизам навън и когато трябва да говоря с хора.Ако за някои хора това е нормален живот,за други не е.Аз затова не искам да говоря с психлог,не защото е психолог а защото не мога да говоря с никой,гледам в земята,мънкам и нищо не излиза от това което искам да кажа чувствам само паник и треперене.
Родителите ми ги дразни това,но става още по зле ако със сила караш някой да говори ,да го удариш или да се опитваш да го изкараш от стаята,това само засилва паникатаките и става още по голям ужас за всеки хики.
Повечето хикикомори сме момчета, сигурно защото сме по чувствителни към всичко,има и такива зарязани от гаджета и това ги е стресирало ,които са тормозени в училище или вкъщи,причините са най различни,ок някои може и да го преживеят това и да не им пука,но някои не могат и част от тях стават хики,други направо са самоубиват,реакциата на всички е различна.Ако имаш родители които те карат да правиш неща които не искаш,да учиш това което не искаш също е стрес и се затваряш да избягаш от стреса.
Когато си хики вече си ниво в което се чувстваш нормално и спокоен само в стаята си и всичко друго те плаши.
Аз не знам някой да може да излезе от това,защото всеки иска да му е ок и го търси.Когато навън ти е ужас,а в стаята никой не те тормози и обижда,не търсиш ужаса нали?

Ти си ученик още, но пък се изживяваш като доктор-психиатър, та и диагноза си си поставил и я браниш с цената на всичко. Че и "непробиваеми аргументи" си си намерил, контактувайки с други от групата.
Не е вярно, че момчетата са по-чувствителни от момичетата, а ти си избрал да се държиш като момиче от някое затънтена селце, което не е виждало момче в живота си.
Че изпитваш неудобство и те е срам да говориш с непознати, е разбираемо, но че не искаш да го преодолееш, за да се открояваш с изключителността си на "хики", също е видно.
Само че, не си даваш сметка, че плъзгайки се по плоскостта на тази си "изключителност", ставаш абсолютно зависим за всичко в ежедневието си от някого другиго-в случая, днес, от родителите си.
/А, утре, когато тях ги няма?/
Които обаче, не са длъжни да подчинят живота си на твоето нежелание да нормализираш отношенията си със света навън и да поемеш живота си в собствените си ръце.
Ти си забил поглед само в собствените си преживявания и щения, без да се интересуваш от родителите си, което не води до нищо добро и за теб, не само за тях.
Не си глупав, затова можеш да разбереш, че бягането от "ужаса навън" в стаята, където "никой не те тормози и обижда" , не е решение и до никъде не води.
Ти в момента, с държанието си, тормозиш родителите си и обиждаш собствената си интелигентност, като не искаш да пораснеш, а си се вкопчил в детските страхове от "чудовищата под леглото".

# 352 17 ян. 2020, 14:11 ч.

Варна
Мнения: 838

Цитат на: tainichka в пт, 17 яну 2020, 09:08

Цитат на: Sojiro в чт, 16 яну 2020, 18:55

Стига де:) Бива ли да сме толкова наивни с децата? Особено с тийнове;)
Крив макарон ще те направи, ако му позволиш.
Не се заяждам, наистина.

И само един въпрос: защо не повярва на мен, че съм изпитвала ужас, дори използва "полуирония" в мой адрес, а толкова защитаваш това момче?
Аз пък ще кажа, че бях момиченце - ние сме много по-крехки и нежни! И чувствителни!
(Нас ни учеха така.)
Представи си - аз дори нямах такива разбрани, търпеливи и толерантни родители, каквито има той, а? (Като ще си ги мерим;)

Та ужас, не ужас - излизах навън. Тогава вече нямаше нужда от "сопата" при мен.
Достатъчно беше да си представя, как винаги могат да се сговнят нещата ОЩЕ ПОВЕЧЕ (с малко помощ от нашите;), ако се самозабравя дотолкова, че да настоявам за уникалност на състоянието ми, персонално обслужване и всички удобства, за да не се налага да се сблъсквам повече с "ужасния и лош свят".
Хахах

# 353 17 ян. 2020, 14:14 ч.

Мнения: 30 802

В 21 век, ако едно дете е злоядо, вече не сипват храна във врата. Карат го на сензорна терапия, да се справи с ужасните усещания, гъделичкащи чувствителната му сетивност: бучки в храната и не съвсем гладка текстура; стръжкащи етикети...вече не се карат, ако някое дете не го свърта на стола, ами пак терапия и им слагат жилетки с тежести.

Та нищо чудно и като тийн ако го стегне шапката - пак терапия.

Да, може да има резултати, но все повече нормални човешки преживявания минават през някакво експертно мнение и калибриране чрез фини и скъпи терапии, които са си общо взето пак приложно главознание.

# 354 17 ян. 2020, 14:19 ч.

Мнения: 2 886

absurT, той пет пари не дава за родителите си. Иначе нямаше да ги тормози и да ги използва за обслужващ персонал. Танцувал си бил в стаята.... Но и родителите са виновни. Много

# 355 17 ян. 2020, 14:25 ч.

София
Мнения: 24 839

Права си, за съжаление, Сирено.
Дори ти си пример за това-мина 35 и слезе на земята. Само че, доста народ си остава две стъпки над нея, тъй като промиването на мозъци се усъвършенства с годините.

# 356 17 ян. 2020, 14:33 ч.

Мнения: 30 802

Факт, човек трудно се адаптира към живота, доста неща "стръжкат" и дразнят до доста късна възраст. Това е нормално де, иначе няма да мърдаме и няма да имаме цели. Няма я Еленна да обясни защо е супер важно всяка кривина да се разгледа добре под лупа и да се уважи с терапия, вместо просто човекът да си получи задачите и с времето да се адаптира, без да му се издаде бележка, че е жертва.

На доста хора биха направили услуга, ако им кажат, че е нормално да им е некомфортно и ще мине.

# 357 17 ян. 2020, 14:45 ч.

Мнения: 3 186

Трил, вярвам ти, но това, че ти си се справила, не означава, че и другите ще се справят. Напротив, изключение си.

Дали авторът е симулант, както го обвинявате, не мога да кажа. Обсъждам проблема. Толкова.

# 358 17 ян. 2020, 14:45 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 17 яну 2020, 14:33

Скрит текст:

На доста хора биха направили услуга, ако им кажат, че е нормално да им е некомфортно и ще мине.

Да, ама как да стане, като докато растат им се внушава, че всичко им е позволено?
И че никой от "обществото" няма право да им каже копче, щото са чужди деца?
tainichka, не говорим са симулант-никой не отрича чувствата и нагласите на момчето.
Но, това не означава, че може да му се лепят диагнози и че на всяка цена трябва да се опъва на нечие диванче години наред.

Последна редакция: пт, 17 яну 2020, 14:52 от absurT