С паник атаките извън дома.
- Публикувана: 11 ян. 2020, 07:02 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2021, 23:32 ч.
Аз съм Хикикомори
Момчето има проблем, то е ясно.
Въпросът е дали да му се поставят диагнози и да се праща на доктор или да му се обясни, че израстването и преминаването от дете, през пубер в голям и отговорен за живота си, човек е свързано с трудности от всякакво естество.
И че, да си различен е хубаво, но да си неадекватен спрямо изискванията на живота в обществото, е пагубно за него самия.
Въпросът е дали да му се поставят диагнози и да се праща на доктор или да му се обясни, че израстването и преминаването от дете, през пубер в голям и отговорен за живота си, човек е свързано с трудности от всякакво естество.
И че, да си различен е хубаво, но да си неадекватен спрямо изискванията на живота в обществото, е пагубно за него самия.
Трил, вярвам ти, но това, че ти си се справила, не означава, че и другите ще се справят. Напротив, изключение си.
Дали авторът е симулант, както го обвинявате, не мога да кажа. Обсъждам проблема. Толкова.
Дали авторът е симулант, както го обвинявате, не мога да кажа. Обсъждам проблема. Толкова.
И в двата случая - независимо дали е симулант или сериозно психично болен, опитът да му се отнеме изцяло комфорта на електронния свят и усамотението в стаята ще даде положителен резултат. Или ще се излекува, или ще стане напълно ясно, че има нужда от сериозна помощ и лечение.
Никой не се съмнява, че има проблем.
Но повечето хора тук смятат, че проблемът е най-вече в свръхтолерантността, която получава у дома.
Което води до крайно неадекватни очаквания към света отвън.
"Мама ми дава всичко, мама ми осигурява всичко, мама прави всичко за и вместо мен, мама ми носи купичка пред вратата, ако поискам, мама винаги е съгласна с мен, мама никога не ми се сърди, ТЕ ЗАЩО НЕ СА ТАКА!?
Те са ЛОШИИИИ! Аз съм хикимики, искам си вкъщи, при мама, която винаги ще прави каквото АЗ искам."
Излиза, че основният източник на "паник-атаки" вън е твърде голямата сигурност и спокойствие у дома.
И сега, очевидно Мама се опитва да изрита драгоценното да си подаде барем носа навън - или да се изкъпе, или да си отнесе купичката, де да знам - и Мама става и тя лоша и се пита из форумите какво да се направи, че Мама да стане обратно добричка и да прави всичко, което й се казва, както й се казва.
Не се търси помощ за справяне с Лошите Отвън. А с разбунтувалата се Мама.
Коментирам, защото смятам, че има проблем.
Вие, щом не виждате да има налице проблем, защо обсъждате вие си знаете.
Вие, щом не виждате да има налице проблем, защо обсъждате вие си знаете.
Че има проблем - никой не спори.
Въпросът е, че не е ясно какъв е той по вид и произход.
И какво като обсъждате, след като той не ви отразява - това най-много ми е интересно.
Той едно пита - вие - друго му говорите. Как да ви слуша, като това, дето му го говорите, като хич не го вълнува. И ако се гъбарка с вас, и ако си държи на своето - да накара околните да го обслужват, без да мърморят и да проявяват претенции към него.
Момчето има проблем, то е ясно.
Въпросът е дали да му се поставят диагнози и да се праща на доктор или да му се обясни, че израстването и преминаването от дете, през пубер в голям и отговорен за живота си, човек е свързано с трудности от всякакво естество.
И че, да си различен е хубаво, но да си неадекватен спрямо изискванията на живота в обществото, е пагубно за него самия.
Въпросът е дали да му се поставят диагнози и да се праща на доктор или да му се обясни, че израстването и преминаването от дете, през пубер в голям и отговорен за живота си, човек е свързано с трудности от всякакво естество.
И че, да си различен е хубаво, но да си неадекватен спрямо изискванията на живота в обществото, е пагубно за него самия.
Както и второто. Ако обясняваш на стената - ефектът ще е същият.
Цитат
Никой не се съмнява, че има проблем.
Но повечето хора тук смятат, че проблемът е най-вече в свръхтолерантността, която получава у дома.
Което води до крайно неадекватни очаквания към света отвън.
Но повечето хора тук смятат, че проблемът е най-вече в свръхтолерантността, която получава у дома.
Което води до крайно неадекватни очаквания към света отвън.
Да аналогията със сипването на храна във врата е добра. Аз не знам от подобна "терапия" (слагам в кавички този път, дано има полза), та не знам от сипване на храна във врата някой да е придобил добри хранителни навици, или да е заобичал сутляш, или каквото там са му сипвали. Напротив, много по-вероятно е да е развил колит или гастрит, докато е преглъщал със сълзи въпросната задължителна храна.
Мненията на потребителите, превзели темата в последните страници предлагат точно това - на момчето да му се сипва във врата това, от което се ужасява и ще се оправи.
Мненията на потребителите, превзели темата в последните страници предлагат точно това - на момчето да му се сипва във врата това, от което се ужасява и ще се оправи.
При паник атаки се препоръчва терапия (мисля, че се нарича когнитивна), при която пациентът постепенно се поставя в стресова ситуация.
Например - тази седмица отива в кухнята. Другата седмица, след като види, че светът не свършва, излиза до входната врата и т.н.
При мен този подход помогна.
Например - тази седмица отива в кухнята. Другата седмица, след като види, че светът не свършва, излиза до входната врата и т.н.
При мен този подход помогна.
Мненията на потребителите, превзели темата в последните страници предлагат точно това - на момчето да му се сипва във врата това, от което се ужасява и ще се оправи.
За изливане на супа във врата не знам, но си има отработен терапевтичен подход - "заливане", "наводнение" -, зависи от превода. Все е среща със страха. Но първо прочетете за него. И, за Бога, не го свързвайте пак с буквалистични тълкувания, като, напр., заливане с вряла или студена вода.
Да аналогията със сипването на храна във врата е добра. Аз не знам от подобна "терапия" (слагам в кавички този път, дано има полза), та не знам от сипване на храна във врата някой да е придобил добри хранителни навици, или да е заобичал сутляш, или каквото там са му сипвали. Напротив, много по-вероятно е да е развил колит или гастрит, докато е преглъщал със сълзи въпросната задължителна храна.
Мненията на потребителите, превзели темата в последните страници предлагат точно това - на момчето да му се сипва във врата това, от което се ужасява и ще се оправи.
Мненията на потребителите, превзели темата в последните страници предлагат точно това - на момчето да му се сипва във врата това, от което се ужасява и ще се оправи.
Глупости. Не знам откъде го измислихте това изсипване във врата... сигурно е било странно още в средата на миналия век.
По-скоро съветите към родителите на това момче са близки до съветите, които обикновено давам на родителите на "злояди" деца.
Никакви заместителни храни - никакви филийки, снаксове, боклуци, кексчета и всевъзможни подобни "щото то, горкичкото, не е яло и ще се повреди". Няма дете, умряло от анорексия. Само готвена храна, в часовете, предвидени за това. Ако иска - да яде. Ако не иска - да чака до следващото хранене. БЕЗ заместители. И без тръшкане и скандали - и без ходене на пръсти и молби. Просто: ако си гладен - ядеш. Ако не си гладен - не ядеш. И да, действа, безотказно.
Доста съм склонна да вярвам, че такъв тип терапия ще подейства и при хихимикито.
Не искаш да излизаш - ако щеш. Но електронни устройства не са ти разрешени, велотренажора се замества с нещо полезно за останалата част от семейството - дори и да е гладачна дъска - и докато седи у дома врата на стаята няма, за сметка на това може да ползва времето си да прави неща, полезни за семейството. Да измие тоалетните, да изглади дрехите, да лъсне пода... работа в една къща винаги може да се намери. Да сготви и т.н. Нали без друго не излиза и други задачи няма!
Мненията на потребителите, превзели темата в последните страници предлагат точно това - на момчето да му се сипва във врата това, от което се ужасява и ще се оправи.
Предполагам, това твърдение, и с цитати може да се подкрепи?
(А все си мислех че нивото на патос и мелодрама в темата, няма как да го вдигнем повече...)
Големи хора сме. Ако не друго, би трябвало да знаем поне какво ТОЧНО сме предлагали, нали?
Не смятам, че "да му се сипва във врата това, от което се ужасява" Е РАВНО НА предложението - да му се спре телевизията и нета и да му се изземат всички електронни устройства (като някакво начало, без което всяка друга стъпка ще е обречена на провал).
Да, всеки тийнейджър "се ужасява" от мисълта да изгуби гореспоменатите жизнено важни (и животоподдържащи) атрибути.
Ама ние, както споменах, сме малко дъртички вече - да максимализираме и драматизираме по този начин;)
Аз май вече се опитвах и в друга тема да ти обясня, че няма нужда да разсъждаваме толкова черно-бяло и да бъдем такива буквалисти (ама, явно напразно).