"Приятелство" след връзка

Тайничка, ще те разочаровам. Нямам аргументи. Тралалата не е "лошо момче", съвсем друг тип е. Просто докато пишех ми изникна в ума/тралалата, като бройкаджия/ и го споменах отдолу.
Иначе си абсолютно права - излиза, че съм направил аналогия.

И ти пък, сега ли се сети да питаш.
Има такива моменти в живота - срещаш човек и все едно ток те е ударил - електомагнетизъм, гравитация, торсионни полета, а бе на физическо и енергийно ниво ураган. На ментално - нищо. Пълна пустота, хлад и зима. Обречена история, но измамното въображение, подхранвано от реалните емоции, правят живота на авторката труден.

Мислех, че го обичам. Но колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че това е някаква нездравословна зависимост. И той твърди, че ме обича. Но не мисля, че това е така. Дали сме си били верни - аз и до сега съм. Дори когато пия кафе с някой колега се чувствам некомфортно. А верността при него е разтегливо понятие. Докато бяхме заедно да. Сега вече той си е "сингъл" така да се каже, така че...
Той е на 30, аз съм на 26. От типа мъже е, на които непрекъснато им е нужна храна за егото. Животът му е низ от приключения и забавления. Непораснал пубертет. Давам си сметка, че нямаме бъдеще заедно. Разбираме живота по коренно различен начин. Просто...не ни е било "писано". Което не пречи на болката ми. Той знае, че при мен емоциите са силни. И те могат да утихнат, когато той не е в картинката. Но му харесва нонстоп да напомня за себе си. Това не е честно. Колко да ме обича, за да ми причинява умишлено това? Не ме обича. Обича себе си.

Определено имаш нужда от професионална помощ....
Не е нормално човек да е зависим до такава степен от врага си.
Та той дори не ти дава и минимална "кукичка" , на която да се закачи зависимостта ти...а само те подритва насам-натам.
И проблема не е в него, той си е боклук и най-вероятно така се отнася с всички.
Проблемът е някъде вътре в теб.Не знам какъв живот си имала и кой те е "счупил" душевно, та сега не можеш да се откачиш от един явен олигофрен, но щом за две години подобни издевателства над теб, не си успяла да се откачиш и да го намразиш тотално, сама едва ли ще се справиш.
Имаш нужда от страничен поглед, защо се мразиш толкова, защо не се обичаш, защо не се цениш...че ти дори не се имаш за нормално човешко същество, което заслужава предимно обич и уважение.

Потърсих професионална помощ. Аз...срещнах този човек вече "счупена". Може би при други обстоятелства бих го подминала и не бих му поверила главна роля в живота си. Но да, категорично проблемът си е вътре в мен. А той кукички мята, плаче, кълне се в любов, иска шансове. Знае, че съм слаба. И се възползва. Но всичко е фалшиво. И аз го зная. Но се закачам на кукичката, въпреки това. Абе, болна история...

Да, точно това ти написах...някога, някъде, някой е "счупил" душата ти и самоуважението ти.
Една душевно стабилна и "здрава" жена дори не би се изплюла върху подобен....Да, възможно е някакво начално привличане да има, но след подобни гаври от негова страна, всяка жена, която държи на себе си и достойнството си, ще го прогони от живота си и ще забрави за съществуването му.
А при теб не става....колкото повече те тъпче, толкова повече се "връзваш" за него.
А под "кукички" нямах предвид емоционален шантаж, а какво реално прави, за да се вържеш...Прави ли изобщо нещо?Като например
-да дойде изненадващо при теб с думите "Освободих си цял месец, за да бъдем заедно!"-твой съм
-да ти прати самолетен билет с думите "Ще те чакам на тази дата на това романтично място, обичам те!"
-и т.н.
Т.е., реално има ли някакви конкретни ДЕЙСТВИЯ от негова страна, а не само "рев, сълзи и сополи"?

Обича себе си и собствения си комфорт. Пък и не е хич неприятно да знаеш, че някой вехне по теб, храна за самочувствието си е.


Thehardway, като те чета, проблемът ти е ясен, осъзнала си го, т.е. първата крачка си я направила, остава да го превъзмогнеш, колкото и болезнено да е. И ще стане, и факторът време ще си каже думата. Но ти си в главната роля. Успех и дано по-скоро приключиш с тая мъчителна история! Нали знаеш, когато се затваря врата, се отварят порти! Според някои от Господ, според други като вселенско правило. Но е факт, че след тъмното настъпва светло, нещата като цяло се редуват, така че скоро ще излезеш от тъмницата. Дали сама, дали с чужда помощ, ще стане! Само не се отпускай по течението и където трябва режи. Животът не е хирургия, но понякога се налага да се реже, както в нея, иначе става животозастрашаващо. И се обичай повече, без да се превръщаш в  пълен егоист,  грижи се повече за собствения си душевен комфорт!

Някога, когато всичко мине (а то ще мине, няма как иначе), ще се чудиш КАК СИ МОГЛА изобщо да влезеш във връзка с него.

Първа крачка към освобожсаването е категорично спиране на контакт.  При следващо съобщение, просто му връщаш "Мисля, че е по-добре да спрем да се търсим. Пречи и на двама ни да продължим напред . Затова искам повече да не се обаждаш и да спрем какъвто и да е контакт. " После го блокираш навсякъде и колкото и да ти се иска не му вдигаш, не пишеш, махаш го от всички социални мрежи, вкл. ти да не можеш да му виждаш и коментираш публикацииге. Ще те боли може би още няколко месеца. В началото ще е буквално абстиненция, но ще почнеш да се дистанцираш наистина след това.

Айде пак същата песен с блокирането. Абе жени, не разбрахте ли, че Хардуей го ОБИЧА! Независимо какъв е, що е, "идиот" ли е, "лошо момче" ли е и т.н., ОБИЧА ГО! И си го признава на себе си, въпреки че намира връзката с него за разрушителна за себе си. Всички жени се побъркват по "лошите момчета", а тези които го отричат просто нямат такъв около тях, който да им е обърнал внимание. Така че нищо й няма на момичето, стига я изкарвайте с личностни разстройства и какво ли не.

Хардуей, за съжаление той си играе с чувствата ти. Много е тъжно, но едва ли е влюбен в теб. Ти си потърси емоции на друго място, има и други момчета, които могат да ти дадат подобни емоции. Това ще те отдалечи и ще ти помогне да се дистанцираш.

И вимавай с мненията на хора, които се отнасят негативно към другите - обикновено човек проектира отношението към самия себе си в отношенията с другите хора, напр. наричайки някого "боклук" може да показва, че същият този има подобно негативно мнение за самия себе си. Щастливите и удовлетворените от себе си хора са обикновено позитивни и към останалите и биха ти предложили също  позитивно мнение и помощ в проблема, а не "хейт" и злословене по човек, когото дори не познават и не знаят мотивите за поведението му.

1.не всички, Иванчо, не всички....  жените, които имат гордост, самочувствие и си знаят цената, дори да хлътнат по боклук, бързо се отрезвяват, когато боклука почне да "мирише".
2.няма как да съм позитивна към негативни хора....давам това, което получавам от тях.Не съм от хората, които получавайки "шамар" от някого, обръщат и другата буза за още.

Естествено, че го обича или доста силно го е обичала и още не може да се отърси, ясно е на всички. То, ако нямаше любов, нямаше да има и терзанията. Но след като се получава някаква отровна любов без взаимност, също така естествено е и да се отърси от нея. Никой не я изкарва с личностно разстройство, това състояние е преживявано от повечето хора и, слава богу, аз съм на мнение, че всичките тези преживявания, дори и най-тежките, е по-добре да ги има човек в живота си, отколкото да живее някак стерилно. Това е жизнен опит, база за изводи, опознаване на хората,  помъдряване.  Е, да, тежко е, докато излезеш от мъглата, но аз лично съм благодарна, че съм попадала в нея, така после оценяваш слънчевите дни, а не се втурваш да търсиш нещо......и ти не знаеш какво. И е просто изключено от кашата на чувствата, които все още има, да се хвърли в други такива към друг човек. Ще го преживее, аз и психолог не съм търсила, нищо че мислех, че умирам, полудявам и подобни, справих се, защото си дадох сметка в каква помия живея, а не виждах смисъл да продължавам така. Но момичето е потърсило помощ от психолог, може и по-лесно и по-бързо да се справи със ситуацията.

А тоя мит за лошите момчета......дори да харесам такъв, ще ме държи от ден до пладне, докато го хвана, че е от лошите. Хич не си припадам по тях и не съм сигурна, че всички жени си падат. Дори и въпросният господин, никой не го знае от лошите момчета ли е или някаква друга порода. Всеки в темата споделя от своя собствен жизнен опит, а разбира се, че Thehardway единствена може да прецени и си даде сметка дали при тях ситуацията е подобна на нечия и сама да избере начин да се справи. Тук просто ѝ подсказване разни начини, свършили работа при един или друг, а тя избира и решава как ще действа. Важното е да се измъкне и спаси! Че той, целият живот, е пред нея все още!

Iv Sta, това, че го обича съвсем не значи, че не може да си наложи да не контактува с него, колкото и да я боли. Казвам го от личен опит. Друг начин за оттърсване просто няма. Тя сама казва, че реално това е една нездрава зависимост. Относно "лошите момчета" - обобщенията не са верни. Например, мен никога не са ме  привличали такива. Но дали си падаш по такива или не, не те предпазва от възможността да се влюбиш в някой, с който просто няма как да се получи стабилна връзка. Като си вече възрастен, е нормално да можеш да излезеш от деструктивни отношения, независимо от чувствата, които изпитваш.

Хубаво е жените да осъзнаят, че добрите момчета могат да изиграят ролята на лоши в спалнята. Но за лошите е невъзможно да играят ролята на добри в живота. Поне така аз уча дъщеря си.
А дали е любов нейното - не знам. Любов би могло да е ако има 3-ма други мачовци, които са се наредили на опашка, свалят ѝ звездите от небето, но тя не иска и да ги погледне защото иска мистър Х. По-вероятно е да изпитва самота, болка, зависимост. Но това тя си го знае най-добре.

Франсоаз, чак такива жестове не. Изпраща цветя например. С картичка с покана за вечеря и подобни не много оригинални неща.
M_I_A,  тъжното е, че мъже около мен има. Е, не са на опашка, но са "заявили" интерес. Интересни, възпитани мъже. Опитах, излязох на вечеря...Ами, страхотна мъка беше. За сега е най-добре да си постоя сама

Thehardway, хубаво е че не си притисната до стената от липса на ухажори. Явно наистина си много влюбена. Знам каква досада е да излизаш с други, докато мислиш за един. Но ако можеш да си поседиш сама, би ти дошло добре. Да си събереш мислите. Да си помислиш какво най-много търсиш у един мъж. Т.е. да си изясниш приоритетите. Да има чувство за хумор ли? Да може да прощава ли? Да имате сходни интереси ли? Все едно, че ще пишеш обява за запознанство, ама за цял живот и има неща, с които не можеш да направиш компромис. Изясни си ги. Знам, че си разбрала, че той не е за теб. Вече си го осъзнала. Но не си осъзнала защо другите, с които си се срещала са те измъчили.