Подсъзнанието може всичко - 70 /линкове за всички техники има на първа страница в тема 69/

На прима виста - за да се спреш, да станеш безпомощна, да се смириш.После ще погледна и видеото.

Наистина ми беше много активно ежедневието, изморена се чувствах, сутрин си виках: Ох, ако мога да си остана за малко вкъщи да се спра на едно място, нещо отпуска ли да си взема макар, че не ми е тежка работата. Чувствах се изфорсирана, но пък чак по такъв начин?!?. Три-четири дни преди края на годината беше пълнолуние и луната винаги се вижда в цялата си прелест от работното ми място и винаги й се радвам много, красиво е. Гледах я щастлива и си повтарях с благодарности: Боже ти винаги знаеш какво е най-добре за мен без да свързвам нищо с умората. Та това ли е възможното най-добро _ счупен крак?

Ако така работеше, би било много жестоко. Да имаш нужда от почивка и да го желаеш и хоп желанието ти се сбъдва и ти почиваш принудително заради счупен крак?! А този счупен крак дали пък не е по-малкото зло, което ти се е случило. Не че е приятно, разбира се, но да те е спасило от нещо още по-неприятно?

До това заключение стигнах и аз.
Не е възможно такова бедствие да ме сполети  при положение, че всичко ми е нормално и съм щастлива, и съм доволна и благодарна от живота си. Със сигурност 95% може би нещо по-голямо е предотвратено, ама все има и други начини това да се избегне, не със счупен крак!

Със сигурност!

Ако разсъждаваме от такава отправна точка, ние не можем да видим цялостната картина, нито причинно-следствените връзки.От наша гл.точка изглежда нелогично, но дали е така в един друг мащаб?

Именно защото повечето неща са скрити от нас, в техния смисъл. Ние гледаме и разсъждаваме върху първичното, "логичното", видимото..

La Gitana,

виж 15,50 минута.Неочакван отговор на твоя въпрос.

https://www.youtube.com/watch?v=99ED_yOWJHI

О, много благодаря! Това би трябвало да бъде като комплимент за мен, издигате ме в ореол.
 Сега очаквам да дойдат и парите от числото осем.
Някой да има впечатления от видеото, което постнах , да го прераскаже накратко?

Опитах, но не ми допада такъв стил и го спрях.Малко едно такова общотеоритично ми се стори и не ми се мъчи да вниквам, поне не  към днешния момент.

Здравейте на всички. Нова съм в тази тема, попаднах на нея в момент на слабост и търсейки отговори на въпросите как се прощава и как да заобичам себе си. Темите са много, прескачах от една в друга, четях и се успокоявах, че за всички проблеми мога да намеря отговор. Стигнах до последната и реших да я прочета цялата. И стигнах до постовете и проблемите на Adriana11.... Да, знам, преди 4 години е било, но...  Не мога да повярвам, това което ми се случи и случва е повторение на нейното преживяване и усещане. Все едно аз съм го писала. Блокирана съм от човека, който приемах за най-близък приятел през последните години. Без обяснение. Тежи ми, много. Има дни, в които се чувствам по-добре, искам така да е през цялото време, но не става. Да, знам, това е неговият начин за справяне със ситуацията, той е такъв, не мога да го променя. Искам да простя, от сърце, на него и най-вече на мен. Искам да ми олекне и да продължа напред. Докарах се до там, че имам проблеми и със здравето. Чувствителна ли съм , драматизирам ли прекалено - не знам. Казват, че най-боли от такова отношение, когато човекът ти е близък. Моля ви, помогнете ми със съвети, такива като за новобранец. Как да се науча да прощавам? Как да съм в мир със себе си?
Adriana11, ако още четеш тук.... Какво стана при теб с твоя човек? Прости ли? Какво се случи?
Благодаря ви от сега за всеки отговор

Habanita, казваш "приятел", т.е. само приятел мъж/жена или сте имали интимна връзка?
В темата има много техники, но в подобни ситуации аз си мисля, че знаем причините (за блокиране например), но не си ги признаваме.

Това са нарцистични похвати.Има много информация за нарцисизма-това не е просто егоизъм, а повреда в психиката.Аз намерих много информация на руски в ютюб и си обясних много неща и това ми помогна да простя.Има и някои много крайни случаи, когато преминава и в психопатия и насилие, но не при всеки е толкова силно влиянието. Някои хора не са чак толкова ужасни, но не е лесно да се съжителства с тях и да имаш взаимоотношения.Със сигурност за да са в нашия живот ние имаме заслуга, колкото и гадно да звучи.И самите хора ако сме достатъчно честни ще признаем, че нямат вина, че са израсли с тази повреда.Но се получава така, че те използвайки тези похвати, които са използвали с тях така омайват и после започват да си играят приближаване-отблъскване и те правят хормонолано и емоционално зависим и нестабилен.Затова човек се чувства така-всичко е от биохимията на тялото, като зависимост от наркотик.В този смисъл никой няма вина, но трябва да се подходи като отказване от наркотик, алкохол.Казва се допаминова зависимост и може да се развие към най-различни неща-пазаруване, храна, хазарт и т.н.

Здравей. Чета тук да. Ами той не е моят човек, ние бяхме и сме просто приятели, аз се бях увлякла доста по едно време, но всичко беше временно. Оправихме се и сега си поддържаме връзка.

Преди доста години обаче ми се случи подобно нещо с човек, с който бях още по-близка. Той ми беше най-добрият приятел. Но с него не се оправихме и нещата останаха счупени.

Ще се хвана с този цитат, но ще отговоря на всички. В голяма част от моя живот, паралелно с всичките ми връзки и любови, съм имала най-най-близък приятел, било то мъж и жена. Някой, с който ежедневно сме говорили, споделяли, радвали сме се и сме се подкрепяли. От доста време нямах такъв и преди някъде две години се появи той. Да, в случая приятел, мъж, и всичко беше, както е било и преди - ежедневни разговори, доверие, споделяне на най-съкровени мисли. Започнах да го чувствам като сродна душа. Явно съм имала нужда от такъв човек и той се появи.
Дали знам причините за блокирането... От както се случи само предполагам, и предимно търся вина в себе си, това ме опустошава. Той е човек с проблеми, напоследък, когато опитвах да споделям за това какво ме прави тъжна, той все ме спираше с думите, че той си има своите... И аз, за да не го натоварвам, си замълчавах. Е, в последния ни разговор ми падна пердето и му казах защо съм нещастна и тъжна. Не избрах подходящият начин и момент да го кажа. Просто ми се искаше да чуя едно "спокойно, ще оправим нещата". Общо взето разговорът завърши - "ти разбра ли ме какво казах", "не, ти не ме разбра какво казах". Трябваха ми няколко дни да се съвзема, точно толкова, колкото му трябваха на него да ме блокира. "Оправи" нещата. Но добре, нека в мен да е вината, болката ми е, че просто ме изтри от живота си, без думичка, ей така. Усещането е, че като ненужна вещ ме захвърли. И мисля, че зрелите хора решават проблемите си с разговор, ей така, да покажат, че поне уважават другия.

Галчудо, интересно е, че споменаваш нарцисизма. От както се случи това, започнах да чета много за нарцисизма като личностно разтройство. Странното е, че не заради самият човек, а заради моите реакции, които бяха като по учебник на жертва на нарцисист. Мда, знам, заслугата е моя за да стигна до тук. Затова и търся съвети каква техника да използвам за да се съвзема. Продължавам да се чудя дали все пак човекът е такъв или аз си внушавам. Четох много и за депресията, той има и такава. Най-накрая си обясних някои негови думи и действия. Мислех, че го разбирам преди, но сега май дори е повече. Там пак става дума за егоизъм, тези хора не могат да се справят със собствените си емоции, нямат капацитета да поемат и чуждите. Затова и не му се сърдя, не съм му се сърдила, не съм му ядосана. Само с мен си не мога да се оправя. От мълчанието минаха почти три месеца. Бях се пооправила, но скоро той имаше рожден ден и намерих начин да му изпратя пожелания, най-сърдечни и мили. Точно бях приела всичко, мислех, че съм намерила спокойствието, което търсех. И от сърце и душа му честитих. Явно съм се надявала на някакъв отговор, който не дойде, затова пак съм в начална позиция.

Adriana11, радвам се, че сте намерили път един към друг с твоя приятел.

Съжалявам, ако пиша объркано, мислите ми хвърчат във всички посоки.